НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПРИНОС КЪМ ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
М. Кръстева, Ат. Панайотов, Г. Антонов. Контраадмирал Иван Вариклечков (1891 – 1974 г.) и неговото време. Варна. Изд. „Морски свят”. 2011, 176 с.
През последните години научният интерес към военната история на България в ново и най-ново време нарасна значително вследствие на различни причини. Важно значение сред тях има утвърждаващото се разбиране, че задълбоченото осмисляне на историческото битие на нашия народ изисква детайлно познаване на посочената проблематика. Това заключение важи в пълна мяра за новоизлязлата книга, която е посветена на контраадмирал Иван Вариклечков – един от висшите офицери, оставили трайни следи в изграждането и развитието на военноморските ни сили през първите десетилетия на ХХ в. Автори на книгата са: д-р Мариана Кръстева – директор на Военноморския музей в град Варна; капитан ІІ ранг д-р Атанас Панайотов; капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов (1928 – 2008 г.), чиито първоначални проучвания за контраадмирал Вариклечков са използвани коректно от другите двама автори.
Изложението е изградено върху солидна база от източници и литература. Използвани са документи от следните архивохранилища: Централния държавен исторически архив, Архива на Министерството на външните работи и Архива на Министерството на вътрешните работи в София, а също от Дирекция „Военноисторически архив” във Велико Търново и фонда на Военноморския музей в град Варна. Приведени са сведения от българската военноисторическа периодика, както и от редица монографии, студии и статии, чието съдържание има пряко отношение към изследваната тема. Непременно следва да се отбележи финансовата подкрепа на Община Варна за издаването на книгата.
В стремежа си да представят възможно по-пълно и обективно заслугите на контраадмирал Иван Вариклечков като един от изявените командири във военноморския ни флот, авторите обособяват четири основни периода в неговия динамичен и изпълнен с превратности житейски път.
Първият период (1891 – 1913 г.) обхваща детските и младежките години на бъдещия контраадмирал. Прецизният анализ на данните, някои от които са издирени във фонда на Регионалния исторически музей в град Самоков – родното място на Иван Вариклечков, доказват убедително важната роля на семейната среда за ориентацията му към офицерската професия. Неговият баща – полковник Петър Вариклечков, е един от основоположниците на българската артилерия. Завършва Юнкерското артилерийско училище в Елисаветград (Русия) през 1881 г., след което служи в различни военни части. През войните за национално обединение на България от 1912 – 1918 г. е последователно командир на Шести скорострелен артилерийски полк и началник на артилерията на Четвърта отделна армия. Въз основа на изложеното се достига до извода, че категорично изявеното желание от Иван Вариклечков да постъпи във Военната гимназия, а впоследствие и във Военното училище, е логичен резултат от силното въздействие на неговия баща. Насърчен да търси реализация като офицер в Българската армия и от своята майка Ана Спасова, младият Вариклечков загатва за качествата си още като юнкер в училището. Той го завършва с отличие през 1910 г. Назначен е като младши офицер в бреговата батарея във Варна, в чийто състав участва в престрелката с турския крайцер „Меджидие” през Балканската война. През Междусъюзническата война е офицер в Десети артилерийски полк, който воюва срещу сърбите при Султан тепе, Егри паланка и връх Китка. Награждаването на младия офицер през 1913 г. с „Военен орден за храброст” – ІV степен, ІІ клас, е оценено като признание за отличната му подготвеност да изпълнява отговорни задачи в сложна оперативна обстановка.
Подробно и задълбочено е изяснена службата на Иван Вариклечков в Българската армия в навечерието и по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.). Този втори период от професионалния път на Вариклечков е белязан от неустоимия му стремеж да усъвършенства своите знания. Убеден, че именно така ще бъде полезен на своето отечество, през януари 1914 г. той постъпва в Курса за морски офицери към щаба на Българския военноморски флот. По време на курса младият офицер има възможността да бъде обучаван от редица ерудирани флотски офицери: капитан-лейтенант Неделчо Недев – възпитаник на Австро-унгарската императорска и кралска академия по търговия и мореплаване в Триест; капитан-лейтенант Георги Купов – герой от Балканската война; капитан-лейтенант Рашко Серафимов – първият български подводничар; лейтенант Борис Стателов, лейтенант Сава Стефанов, лейтенант Манолов и други. Жаждата за натрупване на нови знания и отличното им усвояване издига авторитета на Ив. Вариклечков пред обучаващите се офицери. За тях той е безспорен лидер, който е в състояние да се справи с доста сложната от теоретична гледна точка материя и да я приложи успешно на практика. В изложението са оценени по достойнство тези негови професионални качества, позволили му постепенно да се утвърди като един от надеждните млади командири в Българския военноморски флот.
След завършването на Курса за морски офицери през март 1915 г. Иван Вариклечков получава офицерското звание мичман І ранг, съответстващо на тогавашното му звание на поручик от артилерията. Посочените факти в текста потвърждават недвусмислено, че той е готов за суровите изпитания, на които е подложен личния състав на военноморския ни флот през Първата световна война. По време на кампанията за освобождението на Добруджа от румънска власт (есента на 1916 г.) Ив. Вариклечков има съществена заслуга за осигуряването на десния фланг на Трета българска армия при настъплението й към черноморските пристанища Балчик, Мангалия и Кюстенджа. С ясното намерение да обосноват това заключение, авторите привеждат множество факти, показващи неговата образцова служба като младши офицер и командир на подводната лодка UВ-18, а също като командир на миноносците „Дръзки”, „Смели”, „Летящи” и „Храбри”. В този контекст е обяснено и повишаването му в офицерски чин лейтенант на 1 април 1917 г.
Неразделна част от професионалния път на Иван Вариклечков през Първата световна война е стажът му в Подводното училище и Торпедното училище съответно в Кил и Фленсбург през есента на същата година. Посочва се, че успешното завършване на стажа в Германия е важно условие, благоприятстващо неговото по-нататъшното израстване в йерархията на Българския военноморски флот.
Третият период (1919 – 1939 г.) е определен с основание като връх във военната кариера на Иван Вариклечков. През първите години от този период бъдещият контраадмирал работи в условията на наложените от Ньойския договор драстични ограничения спрямо Българската армия. Той е назначаван на различни командни длъжности – командир на минната рота при Дунавската част, командир на Дунавската част, морски офицер за свръзка при щаба на армията, командир на крайбрежната жандармерийска дружина в град Русе, началник на семафорно-наблюдателната служба във Варна и други. Вариклечков и неговите колеги, останали на редовна служба в армията, приемат нескончаемите трансформации на командните длъжности и произтичащите от това нови назначения като „необходимо зло”, имащо за цел да ограничи дейността военните контролни органи на Съглашението в България. В изложението, посветено на тази част от професионалния път на изявения морски офицер, се изтъква, че той не приема политическите превратности на времето със стоицизъм. Напротив, доколкото служебните му правомощия позволяват, полага усилия да не изпълнява волята на победителите. Във връзка с това са коментирани компетентно редица факти, отнасящи се до неговото участие в тайно проведените торпедни стрелби от военноморските ни сили през 1925 г.
Авторите на представената книга определят запознанството на Иван Вариклечков с цар Борис ІІІ през 1930 г. като повратен момент в живота на морския офицер. Монархът е впечатлен от задълбочените познания на Вариклечков по морско дело и не крие намеренията си да го издигне за началник на Българския военноморски флот. С ходатайството на царя, през 1931 г., когато е вече с офицерски чин капитан ІІ ранг, му е издействана едногодишна специализация в Германия. По време на специализацията усъвършенства подготовката си в щаба на военноморските сили в Северно море и в щабовете на командващите линейните и разузнавателните бойни кораби. След завръщането си в България кариерата му бележи възходящо развитие: през 1933 – 1935 г. е началник на Българския военноморски флот; през 1936 г. е флигел-адютант на цар Борис ІІІ и началник на Военната канцелария на държавния глава; през 1937 е назначен за командир на Морската дивизия; със заповед от 6 май същата година е повишен в чин контраадмирал.
През целия период от 1933 до 1939 г. контраадмирал Иван Вариклечков работи неуморно за развитието на военния ни флот. Той постига съществени резултати в няколко насоки: усъвършенстване на административно-правната уредба на Флота; модернизиране на плавателния парк и въоръжението; издигане морално-волевите качества на командния и редовия състав на военноморските ни сили.
Приведеният изобилен доказателствен материал в изложението откроява приноса на контраадмирал Иван Вариклечков за развитието на Българския военноморски ни флот през горепосочения шестгодишен период от време. Неговата градивна дейност, която е оценена високо от авторите на книгата, е прекъсната на 10 октомври 1939 г. На същата дата цар Борис ІІІ свиква Коронен съвет, на който трябва да се вземат решения, свързани пряко с политическото поведение на България в условията на започналата Втора световна война. Направеното аргументирано изказване от контраадмирал Вариклечков, че Германия ще загуби войната и поради тази причина българските правителства не трябва да се обвързват с Берлин, му коства освобождаването от поста командир на Морската дивизия и преминаването в запаса. Военноморските ни сили са напуснати от един достоен висш офицер, който отстоява мнение, доказало своята правота през 1945 г.
През четвъртия период (1939 – 1974 г.) връзките на Иван Вариклечков с Българския военноморски флот са рязко прекъснати. Професионалните ангажименти на контраадмирала от запаса към Управителния съвет на Търговското параходно дружество в град Варна, както и към Частното акционерно дружество „Балкан лойд”, не могат да заменят неговото искрено и непринудено желание да работи за развитието на военноморските сили. Убеден, че присъединяването на България Тристранния пакт на 1 март 1941 г. ще изправи родината му пред прага на нова национална катастрофа, той отклонява категорично поканата да сътрудничи за германското разузнаване.
Част от горепосочените факти, отнасящи се до периода 1939 - 1974 г., са изложени и коментирани от авторите благодарение на жеста, който е направен от внуците на контраадмирала към Военноморския музей в град Варна. През 2002 г. те подаряват на музея запазените служебни документи и вещи на своя родственик. Използването на наличните документи от архива на Иван Вариклечков, а също и анализът на източници, съхранявани в други архивохранилища, свидетелства, че непосредствено след 9 септември 1944 г. той е подложен на преследване и репресии от новата власт. В качеството си на висш офицер от обкръжението на цар Борис ІІІ, Вариклечков е многократно арестуван и разпитван. Поради застъпничеството на капитан І ранг Валентин Паспалеев, през 1947 г. репресиите срещу него са временно преустановени, след което получава възможност да преподава за кратко военноморска история, подводно дело и тактическа навигация във Военноморското училище. В началото на месец септември 1949 г. Ив. Вариклечков е освободен от училището. Обвиненията срещу него са подновени: бил е ревностен защитник на българската царска династия; дружил е с германците; сключвал е договори с тях; бил е в услуга на вражеския шпионаж и т.н. През следващите години пенсията му е спирана многократно, а единственият му син Крум е изпратен да отбие военната си служба в Трудови войски. Поради това, че не е предал личното си оръжие на властите, на 27 февруари 1957 г. е осъден на 18 месеца лишаване от свобода.
Съдебното преследване е преустановено на 24 октомври същата година, когато генерал Иван Михайлов (член на Политбюро при ЦК на БКП) се застъпва за своя първи братовчед – Иван Вариклечков. До края на своя земен път (23 февруари 1974 г.) Вариклечков не е преследван, но не и привлечен на служба в Българския военноморски флот, за развитието на който работи всеотдайно от 1914 г. до 1939 г.
Положителната оценка за цялостното изложение, посветено на контраадмирал Иван Вариклечков, не би била пълна, ако не се посочи, че авторите на новоизлязлата книгата са поместили в нея над 200 снимки и факсимилета на документи, които имат пряко отношение към изследваната тема. Вещият подбор на илюстративния материал, както и отличното полиграфско оформление на книгата, са направени с ясното намерение тя да достигне до възможно по-широка читателска аудитория.
Представеното изследване обогатява научните знания за професионалния и житейския път на контраадмирал Иван Вариклечков. Същевременно то е ценен източник на информация за изграждането и оптималното използване на военноморските ни сили за отбраната на държавната морска граница през първите десетилетия на ХХ в. В това ще се убедят не само специалистите по военна история, но и читателите, проявяващи интерес към развитието на България в ново и най-ново време.
Проф. дин Велико ЛЕЧЕВ
М. Кръстева, Ат. Панайотов, Г. Антонов. Контраадмирал Иван Вариклечков (1891 – 1974 г.) и неговото време. Варна. Изд. „Морски свят”. 2011, 176 с.
През последните години научният интерес към военната история на България в ново и най-ново време нарасна значително вследствие на различни причини. Важно значение сред тях има утвърждаващото се разбиране, че задълбоченото осмисляне на историческото битие на нашия народ изисква детайлно познаване на посочената проблематика. Това заключение важи в пълна мяра за новоизлязлата книга, която е посветена на контраадмирал Иван Вариклечков – един от висшите офицери, оставили трайни следи в изграждането и развитието на военноморските ни сили през първите десетилетия на ХХ в. Автори на книгата са: д-р Мариана Кръстева – директор на Военноморския музей в град Варна; капитан ІІ ранг д-р Атанас Панайотов; капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов (1928 – 2008 г.), чиито първоначални проучвания за контраадмирал Вариклечков са използвани коректно от другите двама автори.
Изложението е изградено върху солидна база от източници и литература. Използвани са документи от следните архивохранилища: Централния държавен исторически архив, Архива на Министерството на външните работи и Архива на Министерството на вътрешните работи в София, а също от Дирекция „Военноисторически архив” във Велико Търново и фонда на Военноморския музей в град Варна. Приведени са сведения от българската военноисторическа периодика, както и от редица монографии, студии и статии, чието съдържание има пряко отношение към изследваната тема. Непременно следва да се отбележи финансовата подкрепа на Община Варна за издаването на книгата.
В стремежа си да представят възможно по-пълно и обективно заслугите на контраадмирал Иван Вариклечков като един от изявените командири във военноморския ни флот, авторите обособяват четири основни периода в неговия динамичен и изпълнен с превратности житейски път.
Първият период (1891 – 1913 г.) обхваща детските и младежките години на бъдещия контраадмирал. Прецизният анализ на данните, някои от които са издирени във фонда на Регионалния исторически музей в град Самоков – родното място на Иван Вариклечков, доказват убедително важната роля на семейната среда за ориентацията му към офицерската професия. Неговият баща – полковник Петър Вариклечков, е един от основоположниците на българската артилерия. Завършва Юнкерското артилерийско училище в Елисаветград (Русия) през 1881 г., след което служи в различни военни части. През войните за национално обединение на България от 1912 – 1918 г. е последователно командир на Шести скорострелен артилерийски полк и началник на артилерията на Четвърта отделна армия. Въз основа на изложеното се достига до извода, че категорично изявеното желание от Иван Вариклечков да постъпи във Военната гимназия, а впоследствие и във Военното училище, е логичен резултат от силното въздействие на неговия баща. Насърчен да търси реализация като офицер в Българската армия и от своята майка Ана Спасова, младият Вариклечков загатва за качествата си още като юнкер в училището. Той го завършва с отличие през 1910 г. Назначен е като младши офицер в бреговата батарея във Варна, в чийто състав участва в престрелката с турския крайцер „Меджидие” през Балканската война. През Междусъюзническата война е офицер в Десети артилерийски полк, който воюва срещу сърбите при Султан тепе, Егри паланка и връх Китка. Награждаването на младия офицер през 1913 г. с „Военен орден за храброст” – ІV степен, ІІ клас, е оценено като признание за отличната му подготвеност да изпълнява отговорни задачи в сложна оперативна обстановка.
Подробно и задълбочено е изяснена службата на Иван Вариклечков в Българската армия в навечерието и по време на Първата световна война (1914 – 1918 г.). Този втори период от професионалния път на Вариклечков е белязан от неустоимия му стремеж да усъвършенства своите знания. Убеден, че именно така ще бъде полезен на своето отечество, през януари 1914 г. той постъпва в Курса за морски офицери към щаба на Българския военноморски флот. По време на курса младият офицер има възможността да бъде обучаван от редица ерудирани флотски офицери: капитан-лейтенант Неделчо Недев – възпитаник на Австро-унгарската императорска и кралска академия по търговия и мореплаване в Триест; капитан-лейтенант Георги Купов – герой от Балканската война; капитан-лейтенант Рашко Серафимов – първият български подводничар; лейтенант Борис Стателов, лейтенант Сава Стефанов, лейтенант Манолов и други. Жаждата за натрупване на нови знания и отличното им усвояване издига авторитета на Ив. Вариклечков пред обучаващите се офицери. За тях той е безспорен лидер, който е в състояние да се справи с доста сложната от теоретична гледна точка материя и да я приложи успешно на практика. В изложението са оценени по достойнство тези негови професионални качества, позволили му постепенно да се утвърди като един от надеждните млади командири в Българския военноморски флот.
След завършването на Курса за морски офицери през март 1915 г. Иван Вариклечков получава офицерското звание мичман І ранг, съответстващо на тогавашното му звание на поручик от артилерията. Посочените факти в текста потвърждават недвусмислено, че той е готов за суровите изпитания, на които е подложен личния състав на военноморския ни флот през Първата световна война. По време на кампанията за освобождението на Добруджа от румънска власт (есента на 1916 г.) Ив. Вариклечков има съществена заслуга за осигуряването на десния фланг на Трета българска армия при настъплението й към черноморските пристанища Балчик, Мангалия и Кюстенджа. С ясното намерение да обосноват това заключение, авторите привеждат множество факти, показващи неговата образцова служба като младши офицер и командир на подводната лодка UВ-18, а също като командир на миноносците „Дръзки”, „Смели”, „Летящи” и „Храбри”. В този контекст е обяснено и повишаването му в офицерски чин лейтенант на 1 април 1917 г.
Неразделна част от професионалния път на Иван Вариклечков през Първата световна война е стажът му в Подводното училище и Торпедното училище съответно в Кил и Фленсбург през есента на същата година. Посочва се, че успешното завършване на стажа в Германия е важно условие, благоприятстващо неговото по-нататъшното израстване в йерархията на Българския военноморски флот.
Третият период (1919 – 1939 г.) е определен с основание като връх във военната кариера на Иван Вариклечков. През първите години от този период бъдещият контраадмирал работи в условията на наложените от Ньойския договор драстични ограничения спрямо Българската армия. Той е назначаван на различни командни длъжности – командир на минната рота при Дунавската част, командир на Дунавската част, морски офицер за свръзка при щаба на армията, командир на крайбрежната жандармерийска дружина в град Русе, началник на семафорно-наблюдателната служба във Варна и други. Вариклечков и неговите колеги, останали на редовна служба в армията, приемат нескончаемите трансформации на командните длъжности и произтичащите от това нови назначения като „необходимо зло”, имащо за цел да ограничи дейността военните контролни органи на Съглашението в България. В изложението, посветено на тази част от професионалния път на изявения морски офицер, се изтъква, че той не приема политическите превратности на времето със стоицизъм. Напротив, доколкото служебните му правомощия позволяват, полага усилия да не изпълнява волята на победителите. Във връзка с това са коментирани компетентно редица факти, отнасящи се до неговото участие в тайно проведените торпедни стрелби от военноморските ни сили през 1925 г.
Авторите на представената книга определят запознанството на Иван Вариклечков с цар Борис ІІІ през 1930 г. като повратен момент в живота на морския офицер. Монархът е впечатлен от задълбочените познания на Вариклечков по морско дело и не крие намеренията си да го издигне за началник на Българския военноморски флот. С ходатайството на царя, през 1931 г., когато е вече с офицерски чин капитан ІІ ранг, му е издействана едногодишна специализация в Германия. По време на специализацията усъвършенства подготовката си в щаба на военноморските сили в Северно море и в щабовете на командващите линейните и разузнавателните бойни кораби. След завръщането си в България кариерата му бележи възходящо развитие: през 1933 – 1935 г. е началник на Българския военноморски флот; през 1936 г. е флигел-адютант на цар Борис ІІІ и началник на Военната канцелария на държавния глава; през 1937 е назначен за командир на Морската дивизия; със заповед от 6 май същата година е повишен в чин контраадмирал.
През целия период от 1933 до 1939 г. контраадмирал Иван Вариклечков работи неуморно за развитието на военния ни флот. Той постига съществени резултати в няколко насоки: усъвършенстване на административно-правната уредба на Флота; модернизиране на плавателния парк и въоръжението; издигане морално-волевите качества на командния и редовия състав на военноморските ни сили.
Приведеният изобилен доказателствен материал в изложението откроява приноса на контраадмирал Иван Вариклечков за развитието на Българския военноморски ни флот през горепосочения шестгодишен период от време. Неговата градивна дейност, която е оценена високо от авторите на книгата, е прекъсната на 10 октомври 1939 г. На същата дата цар Борис ІІІ свиква Коронен съвет, на който трябва да се вземат решения, свързани пряко с политическото поведение на България в условията на започналата Втора световна война. Направеното аргументирано изказване от контраадмирал Вариклечков, че Германия ще загуби войната и поради тази причина българските правителства не трябва да се обвързват с Берлин, му коства освобождаването от поста командир на Морската дивизия и преминаването в запаса. Военноморските ни сили са напуснати от един достоен висш офицер, който отстоява мнение, доказало своята правота през 1945 г.
През четвъртия период (1939 – 1974 г.) връзките на Иван Вариклечков с Българския военноморски флот са рязко прекъснати. Професионалните ангажименти на контраадмирала от запаса към Управителния съвет на Търговското параходно дружество в град Варна, както и към Частното акционерно дружество „Балкан лойд”, не могат да заменят неговото искрено и непринудено желание да работи за развитието на военноморските сили. Убеден, че присъединяването на България Тристранния пакт на 1 март 1941 г. ще изправи родината му пред прага на нова национална катастрофа, той отклонява категорично поканата да сътрудничи за германското разузнаване.
Част от горепосочените факти, отнасящи се до периода 1939 - 1974 г., са изложени и коментирани от авторите благодарение на жеста, който е направен от внуците на контраадмирала към Военноморския музей в град Варна. През 2002 г. те подаряват на музея запазените служебни документи и вещи на своя родственик. Използването на наличните документи от архива на Иван Вариклечков, а също и анализът на източници, съхранявани в други архивохранилища, свидетелства, че непосредствено след 9 септември 1944 г. той е подложен на преследване и репресии от новата власт. В качеството си на висш офицер от обкръжението на цар Борис ІІІ, Вариклечков е многократно арестуван и разпитван. Поради застъпничеството на капитан І ранг Валентин Паспалеев, през 1947 г. репресиите срещу него са временно преустановени, след което получава възможност да преподава за кратко военноморска история, подводно дело и тактическа навигация във Военноморското училище. В началото на месец септември 1949 г. Ив. Вариклечков е освободен от училището. Обвиненията срещу него са подновени: бил е ревностен защитник на българската царска династия; дружил е с германците; сключвал е договори с тях; бил е в услуга на вражеския шпионаж и т.н. През следващите години пенсията му е спирана многократно, а единственият му син Крум е изпратен да отбие военната си служба в Трудови войски. Поради това, че не е предал личното си оръжие на властите, на 27 февруари 1957 г. е осъден на 18 месеца лишаване от свобода.
Съдебното преследване е преустановено на 24 октомври същата година, когато генерал Иван Михайлов (член на Политбюро при ЦК на БКП) се застъпва за своя първи братовчед – Иван Вариклечков. До края на своя земен път (23 февруари 1974 г.) Вариклечков не е преследван, но не и привлечен на служба в Българския военноморски флот, за развитието на който работи всеотдайно от 1914 г. до 1939 г.
Положителната оценка за цялостното изложение, посветено на контраадмирал Иван Вариклечков, не би била пълна, ако не се посочи, че авторите на новоизлязлата книгата са поместили в нея над 200 снимки и факсимилета на документи, които имат пряко отношение към изследваната тема. Вещият подбор на илюстративния материал, както и отличното полиграфско оформление на книгата, са направени с ясното намерение тя да достигне до възможно по-широка читателска аудитория.
Представеното изследване обогатява научните знания за професионалния и житейския път на контраадмирал Иван Вариклечков. Същевременно то е ценен източник на информация за изграждането и оптималното използване на военноморските ни сили за отбраната на държавната морска граница през първите десетилетия на ХХ в. В това ще се убедят не само специалистите по военна история, но и читателите, проявяващи интерес към развитието на България в ново и най-ново време.
Проф. дин Велико ЛЕЧЕВ
Корицата на книгата „Контраадмирал Иван Вариклечков (1891 – 1974 г.) и неговото време”.
Контраадмирал Иван Вариклечков, снимката е направена по време на едномесечната му мобилизация през 1941 г. в София и вероятно е последната му снимка в униформа.
Контраадмирал Иван Вариклечков (вторият от ляво на дясно), начело на флотската делегация за кръщаването на престолонаследника (12 юли 1937 г.).
Факсимиле от личния служебен списък на контраадмирал Иван Вариклечков, където се посочват заповедите, с които е назначена за командир на Морската на Н. В. дивизия и е повишен в чин контраадмирал.
Униформата на контраадмирал Иван Вариклечков, която се съхранява във Военноморския музей – Варна.
Поръчаните и доставените от контраадмирал Иван Вариклечков торпедни катери тип „Люрсен” са основната бойна сила на българския военен флот по време на Втората световна война.
Книгата „Подводници” от Иван Вариклечков, издадена във Варна през 1935 г. като част от библиотечната поредица на вестник „Морски преглед”.
Книгата „Флот и авиация” от Иван Вариклечков, издадена във Варна през 1938 г. като част от библиотечната поредица на вестник „Морски преглед”.
Картина от големия български маринист Георги Велчев (1891 – 1955 г.), част от личната колекция на контраадмирал Иван Вариклечков. На картината зад фигурата на моряка ясно се очертава силуетът на торпеден катер тип „Люрсен”.
Нагръден възпоменателен знак за подводно плаване, притежаван от контраадмирал Иван Вариклечков. Той е удостоен със званието „Подводен офицер” със заповед на министъра на войната от 15 декември 1919 г. Получава правото да носи този знак със заповед на началника на Флота от 7 септември 1927 г.
Орелефът на контраадмирал Иван Вариклечков, издигнат на стената на Адмиралтейството във Варна и открит на 7 юли 2011 г. в чест на 120-та годишнина от рождението му.