НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКИ ПРИНОС В
БЪЛГАРОПОЗНАНИЕТО
„Никой извън вашите граници не се е радвал толкова на вашите победи...”
Тези възторжени слова са цитат от писмо на капитан I ранг Пол Пишон до председателя на Народното събрание Стоян Данев. Датата е 14 януари 1913 г. Искреният приятел на България не би могъл да предполага как ще завърши за страната ни тази злощастна година.
Двама французи, една българка и наш колега от ВМС са автори на сборник*, който открива златни и недокоснати залежи в българо-френските държавни, духовни и военноморски отношения. Правнукът на Пол Пишон вицеадмирал от резерва Пол Лафарг за първи път в нашата литература публикува подробен очерк за кариерата, за семейството и за времето на прадядо си. Капитан III ранг от резерва и военен историк Александър Шелдон-Дюпле за първи път разтваря пред българския читател документи от френските военноморски архиви, засекретени до 2010 г.
Д-р Мариана Кръстев и капитан II ранг о. р. д-р Атанас Панайотов за първи път публикуват и анализират множество факти за военноморските контакти и търговското корабоплаване преди и след 1878 г., проследяват сложната крива в отношенията ни през епохата на Студената война, заедно с френските си колеги участват в съвместни разработки.
Като най-скромна оценка, без притеснения, бих заявил: „Принос”.
И днес ни интересува как преди век или по-късно нашите военни моряци са изглеждали в очите на френските си колеги. Как френските дипломати и разунавачи оценяват бита, културата, самочувствието и бойната ефективност на българския народ, на войската, на морските формирования и кадри.
Уважение, разбиране и трайни симпатии към България струят от повечето секретни доклади и явни писма, подписани от французите. „България и Франция често са се намирали в противоположни лагери, но това с нищо не намалява привързаността на България към Франция”, заявява началникът на Генералния щаб на армията генерал Лукаш през 1942 г. Когато победена Франция е окупирана наполовина, а Царство България е съюзник на Германия.
БЪЛГАРОПОЗНАНИЕТО
„Никой извън вашите граници не се е радвал толкова на вашите победи...”
Тези възторжени слова са цитат от писмо на капитан I ранг Пол Пишон до председателя на Народното събрание Стоян Данев. Датата е 14 януари 1913 г. Искреният приятел на България не би могъл да предполага как ще завърши за страната ни тази злощастна година.
Двама французи, една българка и наш колега от ВМС са автори на сборник*, който открива златни и недокоснати залежи в българо-френските държавни, духовни и военноморски отношения. Правнукът на Пол Пишон вицеадмирал от резерва Пол Лафарг за първи път в нашата литература публикува подробен очерк за кариерата, за семейството и за времето на прадядо си. Капитан III ранг от резерва и военен историк Александър Шелдон-Дюпле за първи път разтваря пред българския читател документи от френските военноморски архиви, засекретени до 2010 г.
Д-р Мариана Кръстев и капитан II ранг о. р. д-р Атанас Панайотов за първи път публикуват и анализират множество факти за военноморските контакти и търговското корабоплаване преди и след 1878 г., проследяват сложната крива в отношенията ни през епохата на Студената война, заедно с френските си колеги участват в съвместни разработки.
Като най-скромна оценка, без притеснения, бих заявил: „Принос”.
И днес ни интересува как преди век или по-късно нашите военни моряци са изглеждали в очите на френските си колеги. Как френските дипломати и разунавачи оценяват бита, културата, самочувствието и бойната ефективност на българския народ, на войската, на морските формирования и кадри.
Уважение, разбиране и трайни симпатии към България струят от повечето секретни доклади и явни писма, подписани от французите. „България и Франция често са се намирали в противоположни лагери, но това с нищо не намалява привързаността на България към Франция”, заявява началникът на Генералния щаб на армията генерал Лукаш през 1942 г. Когато победена Франция е окупирана наполовина, а Царство България е съюзник на Германия.
Кориците на книгата
Капитан І ранг Пол Пишон командва българския военен флот от 14 декември 1897 г. до 1 юли 1908 г.
Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Повече от четири десетилетия на въоръжение в българския военен флот има френски бойни кораби – торпедоносците тип „Дръзки”. Снимката е направена през периода април 1906 – август 1907 г., когато във Варна са сглобени, достроени и въоръжени първите три (от общо шест) торпедоносеца: „Смели”, „Храбри” и „Дръзки”. Снимката е от личния архив на капитан І ранг Пол Пишон и е предоставена от неговия правнук - вицеадмирал от резерва Пол Лафарг, един от авторите в тази книга.
В очите на французите България е процъфтяваща страна, с работлив, скромен, храбър и самоуверен народ. С достойни водачи. Такава я виждат и след катастрофата от 1918 г., и преди окупацията от 1944 г.
Поредица писма и доклади от периода 1920-1943 г. чертаят образа на цар Борис III като мъдър и предпазлив държавник.
„Някога могъща, след това унищожена от турците, възродила се преди 50 години и преминала оттогава през най-тежки изпитания, България вярва в съдбата си”, пише капитан III ранг Брюнетон през 1920 г. Когато у нас шетат съюзнически комисии, режат кораби, самолети и оръдия, а страната ни е покрита с черни забрадки. „В техните очи (на българите - бел. авт.) над изтока отново пада сянката на една Германия, която няма да бъде скрита от останките на Австро-унгарската империя”, завършва докладната записка на военноморския разузнавач. Кой бе казал, че у всеки французин живее поне един истински писател?
Повече от четири десетилетия на въоръжение в българския военен флот има френски бойни кораби. С тях се сражава, печели най-бляскавата си победа, отстоява морските ни граници. Мнозина наши офицери говорят френски, учат във Франция, мислят и действат като просветени патриоти, пили вода от един от най-дълбоките извори на европейската култура. Морски и воински традиции се залагат не само като преведеш съответните устави, а като непрекъснато изучаваш, проникваш, осмисляш идеите, съдбините, стила, равнището и манталитета на съюзници и противници и ги съпоставяш със своите.
Книгата дава множество факти и примери за българската душевност, за българското достойнство, за българската воинска доблест. Факти и примери, открити и потвърдени от прецизното, критично и не винаги добронамерено френско око. И затова - още по-ценни за нас в днешния нерадостен делник.
Капитан I ранг о. р.
Васил ДАНОВ
________________
* Мариана Кръстева, Александър Шелдон-Дюпле, Франсоа Лафарг, Атанас Панайотов. Военноморските сили на България и Франция в отношенията между двете страни. „Морски свят” ООД, 2011, Варна.
Поредица писма и доклади от периода 1920-1943 г. чертаят образа на цар Борис III като мъдър и предпазлив държавник.
„Някога могъща, след това унищожена от турците, възродила се преди 50 години и преминала оттогава през най-тежки изпитания, България вярва в съдбата си”, пише капитан III ранг Брюнетон през 1920 г. Когато у нас шетат съюзнически комисии, режат кораби, самолети и оръдия, а страната ни е покрита с черни забрадки. „В техните очи (на българите - бел. авт.) над изтока отново пада сянката на една Германия, която няма да бъде скрита от останките на Австро-унгарската империя”, завършва докладната записка на военноморския разузнавач. Кой бе казал, че у всеки французин живее поне един истински писател?
Повече от четири десетилетия на въоръжение в българския военен флот има френски бойни кораби. С тях се сражава, печели най-бляскавата си победа, отстоява морските ни граници. Мнозина наши офицери говорят френски, учат във Франция, мислят и действат като просветени патриоти, пили вода от един от най-дълбоките извори на европейската култура. Морски и воински традиции се залагат не само като преведеш съответните устави, а като непрекъснато изучаваш, проникваш, осмисляш идеите, съдбините, стила, равнището и манталитета на съюзници и противници и ги съпоставяш със своите.
Книгата дава множество факти и примери за българската душевност, за българското достойнство, за българската воинска доблест. Факти и примери, открити и потвърдени от прецизното, критично и не винаги добронамерено френско око. И затова - още по-ценни за нас в днешния нерадостен делник.
Капитан I ранг о. р.
Васил ДАНОВ
________________
* Мариана Кръстева, Александър Шелдон-Дюпле, Франсоа Лафарг, Атанас Панайотов. Военноморските сили на България и Франция в отношенията между двете страни. „Морски свят” ООД, 2011, Варна.