ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА
Това старо правило е в сила, най-вече за уточняване на събития от близкото минало, които предстои да влязат в историята. Безбройни са случаите, когато изясняване на подробности, пост фактум, преобръщат същността на историческите събития.
За нас българите, да си нагласяме историята не е нещо ново. Петър Мутафчиев твърди, че най-малко една трета от историческите надписи и грамоти от Второто българско царство са фалшификати или преработки. Спомняте ли си публикациите, че Алонсо де Охеда бил българин от Охрид, че Кирил и Методи са българи, т. е. ние сме дали четмо и писмо на славянските народи, и още много „драгоценности” с фалшифицирана автентичност. Да изброяваме ли: Царевец, корабът-музей „Радецки”, корабът-музей „Дръзки” и други „светини”, които трябваше да засилват блясъка при честването на 1300 годишнина от основаването на държавата ни. Дори и сега, по инерция продължава тази българомания; как да си обясним твърденията, че компютърът е българско изобретение, сътворено от Джон Атанасов, който не знае български език.
Много далеч съм от мисълта, че околосветското самотно плаване на Георги Георгиев е уникално историческо събитие. Но след като сега, някои от създателите на този мит, отново го изваждат от нафталина, мой дълг е да кажа истината. …