Ех да можеше времето да се върне
поне с двайсет години назад
и по онази улица - стръмната,
в оня далечен, уютен град,
да повървим с теб един до друг,
да помълчим.
Да погледаме над нас звездите лъскави
някоя вечер синьолилава.
Пак от смокинята тръпчиводъхава
да ми откъснеш както тогава
и в тишината на сянката й с теб
да постоим.
Свила с панделка косата си бляскава,
да се правя пак на момиче,
ти да ме гледаш невинно, ласкаво,
аз - да мисля, че ме обичаш...
И да усетим в дъха на топла нощ
разцъфнал нар.
май 2010 г.
Дона ЧОНОВА
Благодарим на всички, които с добри думи почетоха паметта на нашия съпруг и баща Чони ЧОНЕВ, и по този начин изразиха своето уважение към неговия живот и творчество, и съчувствие към семейството му!