НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДЕВЕТАТА ВЪЛНА ОТНЕСЕ ЧОНИ ЧОНЕВ В
ОТВЪДНОТО МОРЕ
Българската морска поезия осиротя с едно талантливо перо, българската морска публицистика загуби един неуморим автор. Вчера Деветата вълна отнесе Чони Чонев в отвъдното море... Първата си стихосбирка „Когато другите почиват” издаде още като курсант – випускник във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1973 г. Тя е библиографска рядкост... Сега, когато капитан І ранг от резерва Чони Чонев е вече на борда на невидим за нас кораб, критици и приятели изчислиха: 7 издадени стихосбирки и 13 морско-исторически книги – цяла лавица в една голяма домашна библиотека! Всъщност, част от неговата морска поезия има и исторически аспект – тя е и лиричен корабен дневник за корабната служба във военния флот („За мен е дневник корабен стихът”...) от времето, което няма да се върне и което ще бъде обект на спорове и изследвания от следващото поколение историци. И за да не бъде само суха материя, този период трябва да се разглежда и през призмата на неговите действащи лица, сред които бе и Чони Чонев:
Аз написах хиляда куплета за бурно море...
Не излъгах, че римите късах от себе си в мрака.
Но дори и сега съм си малкият земен човек,
в който времето просто роди и създаде моряка.
Има кой да съди Чони за неговите грехове – тук на земята безгрешни, уви, няма! Има кой да критикува Чони за част от неговите публицистични книги - и там той не е безгрешен, но откровено заяви в края на том 5 на „Корабите” (С., 1997 г.): „Дължа да отбележа, че няма да отговарям на обвинения в пристрастност. Написах тази книга с мисълта, че дори да съм спечелил един единствен приятел на морето, трудът ми не е отишъл напразно”. А написаното от Чони Чонев спечели много приятели на морето! Онова море, за което той искрено написа:
Това е моят свят – звънци, сирени, склянки
И грохот на верига сред кипнала вода.
Зоват ни необяти от бури и стоянки,
А румбовете вечно са тридесет и два ...
Затова последната му воля е била да бъде кремиран, а прахът му да бъде пръснат от борда на военен кораб в морето... Логично! Чони отдавна се бе обяснил в любов на морето. И то със сигурност няма как да не го приласкае за последно, след като в „Деветата вълна” той изказа по възможно най-категоричния начин тази своя неукротима емоция:
Когато ни чернее пред очите,
но пак те побеждаваме с любов.
Деветата вълна е в нас самите
и може би... във вечния ти зов!
Вече няма котва, която да задържа Чони на брега.
Време е той да поеме курс към откритото море на вечността.
Сбогом, капитане!
Атанас ПАНАЙОТОВ
ОТВЪДНОТО МОРЕ
Българската морска поезия осиротя с едно талантливо перо, българската морска публицистика загуби един неуморим автор. Вчера Деветата вълна отнесе Чони Чонев в отвъдното море... Първата си стихосбирка „Когато другите почиват” издаде още като курсант – випускник във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1973 г. Тя е библиографска рядкост... Сега, когато капитан І ранг от резерва Чони Чонев е вече на борда на невидим за нас кораб, критици и приятели изчислиха: 7 издадени стихосбирки и 13 морско-исторически книги – цяла лавица в една голяма домашна библиотека! Всъщност, част от неговата морска поезия има и исторически аспект – тя е и лиричен корабен дневник за корабната служба във военния флот („За мен е дневник корабен стихът”...) от времето, което няма да се върне и което ще бъде обект на спорове и изследвания от следващото поколение историци. И за да не бъде само суха материя, този период трябва да се разглежда и през призмата на неговите действащи лица, сред които бе и Чони Чонев:
Аз написах хиляда куплета за бурно море...
Не излъгах, че римите късах от себе си в мрака.
Но дори и сега съм си малкият земен човек,
в който времето просто роди и създаде моряка.
Има кой да съди Чони за неговите грехове – тук на земята безгрешни, уви, няма! Има кой да критикува Чони за част от неговите публицистични книги - и там той не е безгрешен, но откровено заяви в края на том 5 на „Корабите” (С., 1997 г.): „Дължа да отбележа, че няма да отговарям на обвинения в пристрастност. Написах тази книга с мисълта, че дори да съм спечелил един единствен приятел на морето, трудът ми не е отишъл напразно”. А написаното от Чони Чонев спечели много приятели на морето! Онова море, за което той искрено написа:
Това е моят свят – звънци, сирени, склянки
И грохот на верига сред кипнала вода.
Зоват ни необяти от бури и стоянки,
А румбовете вечно са тридесет и два ...
Затова последната му воля е била да бъде кремиран, а прахът му да бъде пръснат от борда на военен кораб в морето... Логично! Чони отдавна се бе обяснил в любов на морето. И то със сигурност няма как да не го приласкае за последно, след като в „Деветата вълна” той изказа по възможно най-категоричния начин тази своя неукротима емоция:
Когато ни чернее пред очите,
но пак те побеждаваме с любов.
Деветата вълна е в нас самите
и може би... във вечния ти зов!
Вече няма котва, която да задържа Чони на брега.
Време е той да поеме курс към откритото море на вечността.
Сбогом, капитане!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Капитан І ранг Чони ЧОНЕВ (1948 – 2011 г.)
Обложка на стихосбирката „Палуба” (Варна, издание на вестник „Морски преглед”, 1995). Художник Михаил Коевчинов
Обложка на стихосбирката „Земен човек” (С., Военно издателство, 1988). Художник Евгени Босяцки.
