НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НЕ СМЕ ОТ ТЯХ!
Преди няколко дни бях поканен на задушевен разговор от голям флотски началник, когото аз искрено и дълбоко уважавам. Беше решил, само ден преди да отиде да приеме новата си длъжност (дето се вика, нова тужурка - нова хурка), да сподели безпокойството си от хулите, които се сипят върху флота от всички страни. Между заподозрените съм и аз, разпознат като автора - „варненец, но маджурин” от една филипика в „Морски вестник” (за това ще изокам в послепис).
От дума на дума, разговорихме се за „лица и документи”, и като се прибрах у дома, извадих да погледна записките си с флотски „кранци”, кой какво и как е казал, сгафил, осветил гениално, известил, творчески изографисал и прочие. Голяма част са преразказани етюди - за големия и малкия „Морски”, за големия и малкия „Каубой”, все от този сорт. Има и такива, на които съм свидетел и пазител, за по-добри дни.
Като научих (не че не съм се досещал) колко е трудно да се осигури ресурс за що-годе нормална бойна подготовка на екипажите - отщя ми се и от шеги, и от закачки. Но нали корабите от край време се държат над водата от две велики сили - тази от Закона на Архимед и на Цар Смях, ще ме прощавате! Така е било, така и ще бъде, докато ни има, затова - празно няма. Надникнах из фолклора на чуждите флоти (бивши съюзни), да донеса дръвца за огнището ни, хем да не обидим някого от нашите, хем огънят да не гасне. Ето ги, откраднатите въгленчета. Някои командирски лакърдии са нашенски, но няма да кажа кои, дали ще познаете?
Ние затова и служим, за да бъдем забелязани. Няма как да няма забележки!
Преди няколко дни бях поканен на задушевен разговор от голям флотски началник, когото аз искрено и дълбоко уважавам. Беше решил, само ден преди да отиде да приеме новата си длъжност (дето се вика, нова тужурка - нова хурка), да сподели безпокойството си от хулите, които се сипят върху флота от всички страни. Между заподозрените съм и аз, разпознат като автора - „варненец, но маджурин” от една филипика в „Морски вестник” (за това ще изокам в послепис).
От дума на дума, разговорихме се за „лица и документи”, и като се прибрах у дома, извадих да погледна записките си с флотски „кранци”, кой какво и как е казал, сгафил, осветил гениално, известил, творчески изографисал и прочие. Голяма част са преразказани етюди - за големия и малкия „Морски”, за големия и малкия „Каубой”, все от този сорт. Има и такива, на които съм свидетел и пазител, за по-добри дни.
Като научих (не че не съм се досещал) колко е трудно да се осигури ресурс за що-годе нормална бойна подготовка на екипажите - отщя ми се и от шеги, и от закачки. Но нали корабите от край време се държат над водата от две велики сили - тази от Закона на Архимед и на Цар Смях, ще ме прощавате! Така е било, така и ще бъде, докато ни има, затова - празно няма. Надникнах из фолклора на чуждите флоти (бивши съюзни), да донеса дръвца за огнището ни, хем да не обидим някого от нашите, хем огънят да не гасне. Ето ги, откраднатите въгленчета. Някои командирски лакърдии са нашенски, но няма да кажа кои, дали ще познаете?
Ние затова и служим, за да бъдем забелязани. Няма как да няма забележки!
Ти какво, за първи път ли падаш от луната? – графит, нарисуван на Варненския вълнолом през лятото на 2011 г.
За да се наспи, морякът е готов да заплати с живота си.
Я бързо дневалният да изреже едно кръгло квадратче и да закрие онази дупка на стената!
А, ето че влакът ви отлетя!
Мичмане, ти си пиян, носът ти е червен като краставица!
Някой лейтенанти още не могат да разберат, защо са тръгнали да защитават родината и да позорят флота!
Какво ме гледаш като таралеж, който за първи път вижда човек!
Може би трябва да ти монтирам бързовар в главата - да преваряваш мисълта по-бързо?
Нито едно наказание не бива да остане безнаказано!
Въпросът с дисциплината трябва да се разглежда под много остър ъгъл!
Четете устава, там черно на бяло е написано, с големи червени букви...
Целият свят бучи, само вие спите!
Това, което вие току що си помислихте, аз вече го забравих.
Ти какво, за първи път ли падаш от луната?
Езикът ви е даден, за да мълчите с него!
Колкото и да е странно, но е парадоксално.
Всички точки над „и” трябва да бъдат поставени ето тук!
P.S.
На 5 юли 2011 г. „Морски вестник” публикува материалът „Кон за кокошка във военноморски вариант”, подписан от Паралакс АЛМУКАНТАРАТОВ, любител на театралното изкуство, варненец, но маджурин. Най-отдолу е поместена следната бележка на редакцията:
„В читателско писмо получихме мотивирано предложение до всички реформатори в Българската армия и по-конкретно Военноморските сили. Текстът е кратък:
„Във връзка с обединяването на двете военноморски бази (Варна и Бургас) на ВМС в една, даваме безплатно идея за именуването на новото формирование. Нека то бъде наречено „ВАРТБУРГ”, тъй като ще бъде двутактово (като популярния някога автомобил, произвеждан в бившата държава ГДР) и ще бъде съставено от подразделения във ВАРна и БУРгас. Ако някой запита какво прави буквата „Т” в името, отговаряме: да напомня за тъпотията ви, господа реформатори”. Оставяме предложението без коментар и сме готови да публикуваме и други мнения по въпроса.
Като разбрах, че съм главният заподозрян, се обърнах към капитан В. Д., един от видните наши „пишещи братя”: „Някой е внушил на М., че литературното парче по-долу (приложено - бел. авт.) е мое дело (даже ми се сърди). Много съм разочарован, мислех се за по-талантлив.”, а той ми отговори, че също ме е заподозрял.
На капитан С. С., също един от „злостните съчинители на спомени за морето” написах: „Казаха ми, че „Кокошката” съм я описал аз, но Бога ми, не съм! Не че не можех, но какво да се прави - този път е друг. Даже пусках „търсене” във всички компютри, с които работя - служебен, домашен, лаптоп, може да съм изперкал толкова, че да не помня - няма, брат ми! Сега вече силно съм ядосан, пропуснал съм възможността да се прославя, заслужено. Ти имаш ли някаква идея за авторството?” И той ми отговори, че ме подозира.
Остава да съм бил аз, за което моля засегнатите да бъда извинен. Само не мога да разбера, кого е засегнал Паралаксът (пичлеме, обади ми се кой си, че ям калая заради тебе!) и кои от реформаторите са „тъпанари” (вж. „бележка на редакцията”), дайте да ги видим и ще гледате какво още има да става!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
Я бързо дневалният да изреже едно кръгло квадратче и да закрие онази дупка на стената!
А, ето че влакът ви отлетя!
Мичмане, ти си пиян, носът ти е червен като краставица!
Някой лейтенанти още не могат да разберат, защо са тръгнали да защитават родината и да позорят флота!
Какво ме гледаш като таралеж, който за първи път вижда човек!
Може би трябва да ти монтирам бързовар в главата - да преваряваш мисълта по-бързо?
Нито едно наказание не бива да остане безнаказано!
Въпросът с дисциплината трябва да се разглежда под много остър ъгъл!
Четете устава, там черно на бяло е написано, с големи червени букви...
Целият свят бучи, само вие спите!
Това, което вие току що си помислихте, аз вече го забравих.
Ти какво, за първи път ли падаш от луната?
Езикът ви е даден, за да мълчите с него!
Колкото и да е странно, но е парадоксално.
Всички точки над „и” трябва да бъдат поставени ето тук!
P.S.
На 5 юли 2011 г. „Морски вестник” публикува материалът „Кон за кокошка във военноморски вариант”, подписан от Паралакс АЛМУКАНТАРАТОВ, любител на театралното изкуство, варненец, но маджурин. Най-отдолу е поместена следната бележка на редакцията:
„В читателско писмо получихме мотивирано предложение до всички реформатори в Българската армия и по-конкретно Военноморските сили. Текстът е кратък:
„Във връзка с обединяването на двете военноморски бази (Варна и Бургас) на ВМС в една, даваме безплатно идея за именуването на новото формирование. Нека то бъде наречено „ВАРТБУРГ”, тъй като ще бъде двутактово (като популярния някога автомобил, произвеждан в бившата държава ГДР) и ще бъде съставено от подразделения във ВАРна и БУРгас. Ако някой запита какво прави буквата „Т” в името, отговаряме: да напомня за тъпотията ви, господа реформатори”. Оставяме предложението без коментар и сме готови да публикуваме и други мнения по въпроса.
Като разбрах, че съм главният заподозрян, се обърнах към капитан В. Д., един от видните наши „пишещи братя”: „Някой е внушил на М., че литературното парче по-долу (приложено - бел. авт.) е мое дело (даже ми се сърди). Много съм разочарован, мислех се за по-талантлив.”, а той ми отговори, че също ме е заподозрял.
На капитан С. С., също един от „злостните съчинители на спомени за морето” написах: „Казаха ми, че „Кокошката” съм я описал аз, но Бога ми, не съм! Не че не можех, но какво да се прави - този път е друг. Даже пусках „търсене” във всички компютри, с които работя - служебен, домашен, лаптоп, може да съм изперкал толкова, че да не помня - няма, брат ми! Сега вече силно съм ядосан, пропуснал съм възможността да се прославя, заслужено. Ти имаш ли някаква идея за авторството?” И той ми отговори, че ме подозира.
Остава да съм бил аз, за което моля засегнатите да бъда извинен. Само не мога да разбера, кого е засегнал Паралаксът (пичлеме, обади ми се кой си, че ям калая заради тебе!) и кои от реформаторите са „тъпанари” (вж. „бележка на редакцията”), дайте да ги видим и ще гледате какво още има да става!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ