Флашкология:
ФЛАШКОМАНИ И ФЛАШКОФОРИ
„Големият взрив” на телекомуникациите става на 24 май 1844 г. с изпращането от Вашингтон до Балтимор на текста „Ето какво създаде Бог” – това се осъществило със сигналите, произведени от устройството, направено от Самюъл Морз, което след години ще бъде наречено „морзов апарат”. През 1897 г. Гулиелмо Маркони осъществява първото трансатлантическо безжично пренасяне на сигнали от Морзовата азбука - от Корнуол в Англия до Signal Hill в Сейнт Джонс, Канада. Следват великите майстори на телекомуникациите Бил Гейтс (Microsoft), Стив Джобс (Apple), уикипедианецът Тим Бърнърс-Лий (www – world wide web) и момчетата от Харвард, които направиха Face Book: Дъстин Московиц, Едуардо Саверин, Крис Хюз и Марк Зукерберг - TIME's 2010 Person of the Year.
Тъй като omnes viae Burgas ducunt (всички пътища водят към Бургас), започвам с една сантиментална случка, станала преди много години на плажа под “Морското казино”, където спасител е бил Петьо Пандира. За да привлече вниманието на аудиторията, той застанал на моста и през рупора започал да вика: “Идвайте, мостът тръгва за Поморие!” Сега, медийните рупори експлоатират онази страна на човешкото любопитство (не любознание!), която като наркоманията търси все по-големи дози от негативните новини - убийства, изнасилвания, политически вражди и враждебни диалози. И те стават водещи, защото, „ако кърви, то води” (if it bleeds it leads). Това е „истинско словесно отровителство, съчетано с върховна незаинтересованост за смисъла на думите” (Алън Сокал и Жан Брикмон, „Интелектуални лъжи”). Тези медийни наркотици рушат моралния барометър на обществото и създават фалшиви идоли за нацията.
„Послушайте, мои мили гълъбчета, хвалете и не бойте се. Когато публиката няма нужда от здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле” – написал Христо Ботев в „Длъжностите на писателите и на журналистите” – статия, публикувана във вестник „Независимост”, 12 октомври 1874 г. Ние можем да допълним: критикувайте и не бойте се – защото в България едни плащат за хвалби, други - за критики. Трети – за флашки (устройства, складиращи гигабайта информация). Тази нова технология, попаднала в ръцете на недоброжелателни хора, прави агресия в обществото, политика и журналистика - заболяване, което наричам „флашкопатия”. Флашкопатите са два вида: флашкомани – те записват разговори на политици-и-бизнесмени, и флашкофори (гр. phoros – нося, пренасям) - те разнасят разговорите. Общата цел е компроментиране на политици и сваляне на правителството.
„Послушайте, мои мили флашки, записвайте, слугувайте и не бойте се. Когато публиката няма нужда от здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле” – така би написал сега Христо Ботев.
P.S.: Първи том на „Флашкология” е под редакцията на ДАНС, вторият - на БОРКОР.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
chaldakov@yahoo.com