НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПЕТЛЬОВДЕН Е!
Бат’ Нацо Германеца няколко пъти надниква измежду редовете на скромните ми писания. Срещали сте го на борда на катера, от който командирът Марио Желев трябваше да изпълни за последно торпедна стрелба по надводен кораб, а Бат’ Нацо, като „осигуряващ”, пръв забеляза, че торпедото си е избрало нас за цел и ей сега ще ни тресне.
Сигурно си спомняте и за паметното му посещение (семейно) в почивен дом на Гръцката войска, плюс семейството на Щерю Маринов, и двамата представители на „леките сили” на българския флот. Като ги видели домакините по-отблизо – Щерю трябва тогава да е имал едно 140 кила, а Бат’ Нацо – и той толкова, но стърчи с една глава над него, та като ги видели гръцките достове и като прочели записа в книгата за гости, че това са ни „леките сили”, изпопадали на задниците си – аджеба, какво ли ще е, ако дойдат да им гостуват „тежките”!?
Докато служехме заедно в 11-ти дивизион в Созопол, той и командирът на 10-тия, също наш съвипускник и приятел, бяха изпили ракията със сто билки на химика Койчо – да не я е оставял на моето бюро, хората я изпили с най-добри чувства и за мое здраве.
Беше каквото беше, дойде време да се уволняваме победоносно от войската, а Бат’ Нацо това време го завари като почти полковник – капитан I ранг от Генералния щаб.
В срока на „разпореждането”, докато чакал заповедта за уволнение, редовно ставал рано да откара съпругата си до работното й място във Военномедицинска академия. В една такава сутрин обаче дошло лошото: още преди да спре на паркинга почувствал, че се задушава и нито краката го слушат, нито главата. Ружа го отвела под ръка за преглед, а там веднага започнали да го готвят за операция.
Бат’ Нацо Германеца няколко пъти надниква измежду редовете на скромните ми писания. Срещали сте го на борда на катера, от който командирът Марио Желев трябваше да изпълни за последно торпедна стрелба по надводен кораб, а Бат’ Нацо, като „осигуряващ”, пръв забеляза, че торпедото си е избрало нас за цел и ей сега ще ни тресне.
Сигурно си спомняте и за паметното му посещение (семейно) в почивен дом на Гръцката войска, плюс семейството на Щерю Маринов, и двамата представители на „леките сили” на българския флот. Като ги видели домакините по-отблизо – Щерю трябва тогава да е имал едно 140 кила, а Бат’ Нацо – и той толкова, но стърчи с една глава над него, та като ги видели гръцките достове и като прочели записа в книгата за гости, че това са ни „леките сили”, изпопадали на задниците си – аджеба, какво ли ще е, ако дойдат да им гостуват „тежките”!?
Докато служехме заедно в 11-ти дивизион в Созопол, той и командирът на 10-тия, също наш съвипускник и приятел, бяха изпили ракията със сто билки на химика Койчо – да не я е оставял на моето бюро, хората я изпили с най-добри чувства и за мое здраве.
Беше каквото беше, дойде време да се уволняваме победоносно от войската, а Бат’ Нацо това време го завари като почти полковник – капитан I ранг от Генералния щаб.
В срока на „разпореждането”, докато чакал заповедта за уволнение, редовно ставал рано да откара съпругата си до работното й място във Военномедицинска академия. В една такава сутрин обаче дошло лошото: още преди да спре на паркинга почувствал, че се задушава и нито краката го слушат, нито главата. Ружа го отвела под ръка за преглед, а там веднага започнали да го готвят за операция.
Петльов ден е!
Кокошчица на плажа очаква млад или стар, но богат петел.
Оказало се нещо страшно, аневризма на гръдната част на аортата със спукване на кръвоносния съд - шансът да оцелееш е под един процент! Най-добрата и животоспасяваща помощ предлагали в болницата „Токуда”, и след двадесет минути Бат’ Нацо вече го рендосвали там, а горката Ружа се молела за този един процент, дано да им се падне на тях!
Слава Богу, този път му се разминало и около върналия се от оня свят болник започнали да се събират за подкрепа близки и приятели. След ден-два дошъл да го посети и бившият командир на 10-тия дивизион, (оня попивател на чужда ракия) вече адмирал, заедно с едно „младо момче”, капитан II ранг от Щаба на Флота, с когото били в командировка в столицата.
С обичайния си размах и цветист речник Бат’ Нацо тръгнал да ги осветлява по цялата процедура, що е то операция за отстраняване на аневризма на аортата. И докато фантазирал, как белият му дроб бил проснат на съседната маса до операционната, как очилата сестра с червено петно на ухото масажирала сърцето му във влажен тензух, а друга събирала в легенче цвърчащата кръв, за да му я налеят после обратно под тумбака, фрегатният капитан пребледнявал, пребледнявал, а накрая подбелил очи и се прострял в безсъзнание на болничната теракота.
- Батка, - вика ми после Бат’ Нацо Германеца, - петлетата май няма да могат да сгазят кокошките, ако видят кръвчица. Дано да няма война, иначе пак ние ще го отнесем, да знаеш, тези с жълтото около човките ще изпопадат по плочките още на първия ден!
Германец, сигурно не си прав, братко, ние ще изпопадаме преди тях, защото времето не си поплюва, а младият петел си е млад петел, да ме прощаваш!
Да ни е честит празникът Петльовден, на младите петли, че и на по-старите!
Янчо БАКАЛОВ
Слава Богу, този път му се разминало и около върналия се от оня свят болник започнали да се събират за подкрепа близки и приятели. След ден-два дошъл да го посети и бившият командир на 10-тия дивизион, (оня попивател на чужда ракия) вече адмирал, заедно с едно „младо момче”, капитан II ранг от Щаба на Флота, с когото били в командировка в столицата.
С обичайния си размах и цветист речник Бат’ Нацо тръгнал да ги осветлява по цялата процедура, що е то операция за отстраняване на аневризма на аортата. И докато фантазирал, как белият му дроб бил проснат на съседната маса до операционната, как очилата сестра с червено петно на ухото масажирала сърцето му във влажен тензух, а друга събирала в легенче цвърчащата кръв, за да му я налеят после обратно под тумбака, фрегатният капитан пребледнявал, пребледнявал, а накрая подбелил очи и се прострял в безсъзнание на болничната теракота.
- Батка, - вика ми после Бат’ Нацо Германеца, - петлетата май няма да могат да сгазят кокошките, ако видят кръвчица. Дано да няма война, иначе пак ние ще го отнесем, да знаеш, тези с жълтото около човките ще изпопадат по плочките още на първия ден!
Германец, сигурно не си прав, братко, ние ще изпопадаме преди тях, защото времето не си поплюва, а младият петел си е млад петел, да ме прощаваш!
Да ни е честит празникът Петльовден, на младите петли, че и на по-старите!
Янчо БАКАЛОВ