НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СЕНКИ ОТ ВЧЕРА
Дочакахме да публикуват и списъка с мишлетата от висшия ешелон на войската – тези, които са сътрудничили на Държавна сигурност. Няма да кажа, че нямаше изненади, поне за мен. Но не ме изненада реакцията на страниците на „Морски вестник” на уважавани наши колеги (Станко Станков, Васил Данов), осъдили връзките с „органите” на флотските герои с адмиралски пагони.
За вицеадмирал Димитър Павлов – Доброто, четохме в друг списък, по линия на политическите кабинети. Като се знае коренът му, борческата биография на цялата рода и стремежът му да направи кариера (не го обвинявам), има ли нещо по-естествено от това, младата перка да се е доказвала на преданост като резидент на ченгеджийска група?
Останалите са дребосък в сравнение с него, той я беше докарал чак до министър на отбраната. Люци, за когото аз често говоря с неуважение (правил съм го и преди „оня списък”), някога си е направил сметчицата овреме и тя му излезе „жуст”.
Цеков направи кариера, която малко хора са очаквали от него, имала си е крушка опашка.
Странчевски беше заместник-началник на разузнавателния отдел на флота, обявен е и през списъка на сътрудниците на Президента, защо да сме учудени, че пак е посочен?
Никой не е вярвал, че Илия Попов ще оглави Щаба на флота, а той стана и заместник-началник на ГЩ, без да е командвал съединение, сигурно по заслуги.
Иван Йорданов е кадърен мъж, знае езици, има аналитичен ум, има и хъс да прави кариера – как да не го вербуват, затова през 1984 г. са подновили контакта с него.
Костадин Русков служеше беззаветно като капитан I ранг в оперативния отдел на Щаба на флота и ходеше с папка под мишница да води протоколите от заседанията на Военния съвет – кой е предполагал, че утре ще стане зам. командващ по тила? Той обаче сигурно е очаквал.
И сега какво? Васко Данов повече няма да им подава ръка, бате Станко не иска да повярва, че Русков е доносничил... По повод системно създаваните параграфи „22” в родната войска, в памфлета „Офицера можете да го...” съм задал въпрос с предизвестен отговор: „... И сигурно ще ти го напомнят, изключението, ако са го направили точно за тебе. А защо трябва да го правят?”
Имаше и такива, които се натискаха да стават „щатни”, по молба на „органите” съм писал служебни характеристики на някои. Но нека се запитаме, можел ли е Симеон Цеков през 1980 г. да откаже на направеното му предложение? Или с какви аргументи Иван Йорданов ще отклони подновяването на контакта през 1984 г., нали знаем, че са ги вербували? Има си технология за тази работа, аз тука не мога да бъда полезен, но има живи и здрави действащи лица, например областният управител във Варна, един от Гражданите за Европейско Развитие на България – ако го попитате, може и да разкаже как се прави. Той няма да има проблем да си каже, защото ще ви говори за работа в служба на Отечеството, за борба с врага, който се е внедрил сред нас и прочие, и прочие... Има хора убедени, че е било така. А някои сигурно са се натискали да ги прелъстят.
През 2011 г. е лесно да се направим на принципни, забравяме какво слънце жареше вчера и какви черни сенки падаха. Нямам самочувствието да бъда съдник, всеки сам прави избора си и понася последствията. Тези, които от петнадесет години търкат пейките по пенсионерските клубове, вече не интересуват никого. Бих попитал обаче по-младите – като си знаехте хала, защо се натискахте за длъжности и звания, а не потърсихте достоен изход от този батак!
Моя милост, който съм изприказвал срещу НАТО една торба червиви приказки, не виждах как ще остана да търкам токове в строя като „натовски” офицер. И не че съм някакъв светъл пример, но си подадох рапорта за уволнение преди „великата победа”.
А за Люци, сега ако има кой да му предложи дипломатическа кариера (както чувам, направил е пътека до разни министерства), сигурно е готов да стане сътрудник на ЦРУ, КГБ, АУДИ, БМВ, че и на „Москвич” и „Трабант”.
Вие, които надничате от публикацията на Комисията по досиетата – гледайте ме в очите, щом се срещнем. На някого не бих подал ръка и преди „оня списък”, на друг не бих отказал, въпреки „позора”.
P.S.
Милата ми съпруга ме подкача: „Какъв мъж си имам, хората станаха известни, а него никой за нищо не го е търсил”. Успокоявам я, доколкото мога, че и утре е ден, да почака докато публикуват списъците на хабилитираните лица. Като не ме напишат и там, тогава ще му мислим.
Тя май вече изгуби търпение, ама зная и такива, които треперят кога ще излезе „този списък”, защото ..., досещайте се де! Бих ги посъветвал, ако имате нещо да разказвате – сега му е времето!
Янчо БАКАЛОВ
Карикатури: https://www.npr.org Публикувани са за първи път преди 50 години - през 1961 г. в Mad magazine № 60.
Дочакахме да публикуват и списъка с мишлетата от висшия ешелон на войската – тези, които са сътрудничили на Държавна сигурност. Няма да кажа, че нямаше изненади, поне за мен. Но не ме изненада реакцията на страниците на „Морски вестник” на уважавани наши колеги (Станко Станков, Васил Данов), осъдили връзките с „органите” на флотските герои с адмиралски пагони.
За вицеадмирал Димитър Павлов – Доброто, четохме в друг списък, по линия на политическите кабинети. Като се знае коренът му, борческата биография на цялата рода и стремежът му да направи кариера (не го обвинявам), има ли нещо по-естествено от това, младата перка да се е доказвала на преданост като резидент на ченгеджийска група?
Останалите са дребосък в сравнение с него, той я беше докарал чак до министър на отбраната. Люци, за когото аз често говоря с неуважение (правил съм го и преди „оня списък”), някога си е направил сметчицата овреме и тя му излезе „жуст”.
Цеков направи кариера, която малко хора са очаквали от него, имала си е крушка опашка.
Странчевски беше заместник-началник на разузнавателния отдел на флота, обявен е и през списъка на сътрудниците на Президента, защо да сме учудени, че пак е посочен?
Никой не е вярвал, че Илия Попов ще оглави Щаба на флота, а той стана и заместник-началник на ГЩ, без да е командвал съединение, сигурно по заслуги.
Иван Йорданов е кадърен мъж, знае езици, има аналитичен ум, има и хъс да прави кариера – как да не го вербуват, затова през 1984 г. са подновили контакта с него.
Костадин Русков служеше беззаветно като капитан I ранг в оперативния отдел на Щаба на флота и ходеше с папка под мишница да води протоколите от заседанията на Военния съвет – кой е предполагал, че утре ще стане зам. командващ по тила? Той обаче сигурно е очаквал.
И сега какво? Васко Данов повече няма да им подава ръка, бате Станко не иска да повярва, че Русков е доносничил... По повод системно създаваните параграфи „22” в родната войска, в памфлета „Офицера можете да го...” съм задал въпрос с предизвестен отговор: „... И сигурно ще ти го напомнят, изключението, ако са го направили точно за тебе. А защо трябва да го правят?”
Имаше и такива, които се натискаха да стават „щатни”, по молба на „органите” съм писал служебни характеристики на някои. Но нека се запитаме, можел ли е Симеон Цеков през 1980 г. да откаже на направеното му предложение? Или с какви аргументи Иван Йорданов ще отклони подновяването на контакта през 1984 г., нали знаем, че са ги вербували? Има си технология за тази работа, аз тука не мога да бъда полезен, но има живи и здрави действащи лица, например областният управител във Варна, един от Гражданите за Европейско Развитие на България – ако го попитате, може и да разкаже как се прави. Той няма да има проблем да си каже, защото ще ви говори за работа в служба на Отечеството, за борба с врага, който се е внедрил сред нас и прочие, и прочие... Има хора убедени, че е било така. А някои сигурно са се натискали да ги прелъстят.
През 2011 г. е лесно да се направим на принципни, забравяме какво слънце жареше вчера и какви черни сенки падаха. Нямам самочувствието да бъда съдник, всеки сам прави избора си и понася последствията. Тези, които от петнадесет години търкат пейките по пенсионерските клубове, вече не интересуват никого. Бих попитал обаче по-младите – като си знаехте хала, защо се натискахте за длъжности и звания, а не потърсихте достоен изход от този батак!
Моя милост, който съм изприказвал срещу НАТО една торба червиви приказки, не виждах как ще остана да търкам токове в строя като „натовски” офицер. И не че съм някакъв светъл пример, но си подадох рапорта за уволнение преди „великата победа”.
А за Люци, сега ако има кой да му предложи дипломатическа кариера (както чувам, направил е пътека до разни министерства), сигурно е готов да стане сътрудник на ЦРУ, КГБ, АУДИ, БМВ, че и на „Москвич” и „Трабант”.
Вие, които надничате от публикацията на Комисията по досиетата – гледайте ме в очите, щом се срещнем. На някого не бих подал ръка и преди „оня списък”, на друг не бих отказал, въпреки „позора”.
P.S.
Милата ми съпруга ме подкача: „Какъв мъж си имам, хората станаха известни, а него никой за нищо не го е търсил”. Успокоявам я, доколкото мога, че и утре е ден, да почака докато публикуват списъците на хабилитираните лица. Като не ме напишат и там, тогава ще му мислим.
Тя май вече изгуби търпение, ама зная и такива, които треперят кога ще излезе „този списък”, защото ..., досещайте се де! Бих ги посъветвал, ако имате нещо да разказвате – сега му е времето!
Янчо БАКАЛОВ
Карикатури: https://www.npr.org Публикувани са за първи път преди 50 години - през 1961 г. в Mad magazine № 60.
