НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПОЗИЦИЯ ЗА „ПОЗИЦИЯТА”
Приятелю Маринов, приветствам позицията ти (23 януари 2011 г. Позиция (По повод „Ние сме българи”...) за материала „Ние сме българи” на д-р Г. Чалдъков (22 януари 2011 г. Ние сме българи…), но тя само приоткрехва „кутията на Пандора”- едно от любимите сравнения на доктора. Той е много по-сложно явление. Не, нe става дума за това, че е международно признат, водещ учен в неговата област, автор на научни и публицистични книги, уважаван интелектуалец – публикуван, интервюиран, цитиран и награждаван. Дай Боже всекиму такива висоти! За друго ми е думата – той ни подценява като редовни читатели на „Морски вестник” по начина, по който експлоатира талантливото си перо, формата и мястото, което ни отрежда в огромната му продукция.
Когато преди доста време д-р Чалдъков се появи в „МВ”, ми бе приятно да срещна нов, оригинален, остроумен автор на първите няколко морски теми. После той изостави тази проблематика и започна да ни сугестира все по-често (стотици материали) и все по-далече (всъщност без всякаква връзка) от морето. Смятам, че морето не е само среда, условие и тангента към морското стопанство в най-широкия му смисъл, то е свързано с историята и археологията, културата и изкуствата, спорта и отдиха и т.н. и в този смисъл „МВ” правилно обхваща тази широк съдържателен диапазон. Отвъд тези граници обаче темите размиват профила на специализирания сайт, имат привкус на просветителство, да не кажа – морализаторство, на „час на класния”, който може да те поучава по всичко. И това „всичко” поради плодовитостта на автора (никой не публикува повече от него авторски статии, дори
Приятелю Маринов, приветствам позицията ти (23 януари 2011 г. Позиция (По повод „Ние сме българи”...) за материала „Ние сме българи” на д-р Г. Чалдъков (22 януари 2011 г. Ние сме българи…), но тя само приоткрехва „кутията на Пандора”- едно от любимите сравнения на доктора. Той е много по-сложно явление. Не, нe става дума за това, че е международно признат, водещ учен в неговата област, автор на научни и публицистични книги, уважаван интелектуалец – публикуван, интервюиран, цитиран и награждаван. Дай Боже всекиму такива висоти! За друго ми е думата – той ни подценява като редовни читатели на „Морски вестник” по начина, по който експлоатира талантливото си перо, формата и мястото, което ни отрежда в огромната му продукция.
Когато преди доста време д-р Чалдъков се появи в „МВ”, ми бе приятно да срещна нов, оригинален, остроумен автор на първите няколко морски теми. После той изостави тази проблематика и започна да ни сугестира все по-често (стотици материали) и все по-далече (всъщност без всякаква връзка) от морето. Смятам, че морето не е само среда, условие и тангента към морското стопанство в най-широкия му смисъл, то е свързано с историята и археологията, културата и изкуствата, спорта и отдиха и т.н. и в този смисъл „МВ” правилно обхваща тази широк съдържателен диапазон. Отвъд тези граници обаче темите размиват профила на специализирания сайт, имат привкус на просветителство, да не кажа – морализаторство, на „час на класния”, който може да те поучава по всичко. И това „всичко” поради плодовитостта на автора (никой не публикува повече от него авторски статии, дори
На снимката – илюстрация от „svobodata.com” на „футболно-камилския” материал на д-р Чалдъков
модераторът) придобива сериозен по обем и далечен по съдържание относителен дял. Да видим…
За последните по-малко от два месеца (7 декември м.г. - 22 януари т.г.) д-р Чалдъков има 16 публикации за 45 дни - средно по една на всеки 2,8 дни. От тези 16 публикации 6 (37,5%) са по любимата му дамска тема - за Милена Петкова, Дилма Русеф, Мишел Бонев, Райна Кабаиванска и много други, подреждани в годишни женски класации и „антикласации”(!) Не си мисли, приятелю Маринов, че сред другите има поне една морска тема. Напротив - има за БАН, за дисиденти и ченгета, за театър и телевизия, за Гео Милев и Джон Ленън, за какво ли не. За море - не! В „отчетния период” попада и един сюрприз - на 15 декември с огромни букви сайтът зове на лекция в 18:15 часа във Втора аудитория на Медицинския университет - Варна, по темата: „Шизофренният модел на човешкото поведение…”(?!?) Естествено, съорганизатор на Биомедицинския форум е Българското дружество по клетъчна биология, чиито председател е д-р Чалдъков. Къде другаде, ако не в „своя” сайт, да пусне откровената и безплатна реклама?
Всъщност докторът ни дава основание за люта ревност - не само нас чрез „МВ”, а невъобразимо много повече интернет-любопитковци той залива чрез десетки други сайтове, сътрудничейки им напоително през последните години. В някои от сайтовете е постоянен автор. Някъде се подписва „д-р”, другаде „професор”, среща се „професор д-р”, рядко проблясва и „доцент”. Ние от „МВ” обаче сме ощетени - само „д-р”. Но това не е чак толкова важно. По-обидно е, че част от темите в „МВ” са намерили подслон и в други сайтове. Може и да са „копнати”, но именно „Ние сме българи” едно към едно се открива още в няколко сайта.
А сега да се справим с „часовата разлика” в този същия пример. „Българите…” са публикувани в „eurochicago.com” на 21 януари, а на 22 януари - в „МВ” и „news.den.bg”, който рано-рано (4:51 часа) се позовава на „европейското Чикаго”. „МВ” не се позовава на никого, въпреки че е последен, пък и материалът си има автор, само че за този автор очевидно морският сайт е „втора цедка”.
По-тежък случай е материалът „Кенгуру съд за талантливи българи” („МВ” - 17 май м.г.) Основното послание на доктора е следното: „Качил се на футболния Олимп - „Манчестър Юнайтед” - на 13 май 2010 г. в София Димитър Бербатов бе принуден да се оправдава, че е постигнал успехите си с много талант и много труд, с уважение към треньори и публика. Стоящ много етични нива по-високо от безпардонните, дори просташки, въпроси на някои журналисти, маестро Бербатов отново показа, че играе и диалога, както футбола, с мозъка си.”
Това, че клетъчният биолог разбира и от футбол не е изненада - той разбира от всичко, а в България пък всички разбират от футбол. Това, че „маестро Бербатов” е много над простаците журналисти си е техен проблем. По-важното е как след първенството на „МВ” темата едно към едно (някъде илюстрирана - виж невинното животно, което си пие бирата) намира място без позоваване в серия сайтове - „svobodata.com” на същия 17 май; „potentiaplus.ru” (руски сайт, който единствен се позована на сънародника си „svobodata.ru”) на същата дата; „viennadnes.com” на 24 май; „nessebar-news.com” на 29 май; поизостават „knigi-news.com”, да не говорим за някои заплеси, които инкасират шедьовъра чак през декември. Предположението е едно - отчел се този път по-рано на „МВ”, докторът кара по ред адресите в електронната си поща. Не може пък всички да са плагиати? Явно между тях има и абонати. Така че, ние от „МВ” пак не сме приоритет. Както и футболните закачки - на интересуващите се от морската фабула.
Публикациите чалдъкови, освен че нямат нищо общо с един уважаван морски сайт, я карат по изтъркан вече тертип. „Перват” от Мрежата реален актуален факт или събитие - без значение годишнина, скандал, успех или провал, пронизват го с умни цитати - няма значение на Конфуций, Фройд или Колмогоров, повиват го с безспорната обща култура на доктора, оплодена от патос, гняв, политиканство или каламбури, за да произведат поредната филипика. Срещу Системата (и старата и новата), срещу заспалите конформисти, срещу бездуховните мърльовци, срещу продажните медии и виновните за всичко политици. А къде сме ние - морските хора? Къде са нашите проблеми? И защо ми се струва че словоблудстващите автори разчитат на слововоаьорстващи читатели? За такива ли ни взимат?
Та, приятелю Маринов, д-р Чалдъков едва ли ще ти отговори за конфузите около нашата професор Пенкова. Пък и нали си чел западните медии, които той ни преразказва? Аз обаче имам едно по-малко очакване от него - в „МВ” да публикува поне един морски материал. И никъде другаде…
Писа ръка Капитанска
За последните по-малко от два месеца (7 декември м.г. - 22 януари т.г.) д-р Чалдъков има 16 публикации за 45 дни - средно по една на всеки 2,8 дни. От тези 16 публикации 6 (37,5%) са по любимата му дамска тема - за Милена Петкова, Дилма Русеф, Мишел Бонев, Райна Кабаиванска и много други, подреждани в годишни женски класации и „антикласации”(!) Не си мисли, приятелю Маринов, че сред другите има поне една морска тема. Напротив - има за БАН, за дисиденти и ченгета, за театър и телевизия, за Гео Милев и Джон Ленън, за какво ли не. За море - не! В „отчетния период” попада и един сюрприз - на 15 декември с огромни букви сайтът зове на лекция в 18:15 часа във Втора аудитория на Медицинския университет - Варна, по темата: „Шизофренният модел на човешкото поведение…”(?!?) Естествено, съорганизатор на Биомедицинския форум е Българското дружество по клетъчна биология, чиито председател е д-р Чалдъков. Къде другаде, ако не в „своя” сайт, да пусне откровената и безплатна реклама?
Всъщност докторът ни дава основание за люта ревност - не само нас чрез „МВ”, а невъобразимо много повече интернет-любопитковци той залива чрез десетки други сайтове, сътрудничейки им напоително през последните години. В някои от сайтовете е постоянен автор. Някъде се подписва „д-р”, другаде „професор”, среща се „професор д-р”, рядко проблясва и „доцент”. Ние от „МВ” обаче сме ощетени - само „д-р”. Но това не е чак толкова важно. По-обидно е, че част от темите в „МВ” са намерили подслон и в други сайтове. Може и да са „копнати”, но именно „Ние сме българи” едно към едно се открива още в няколко сайта.
А сега да се справим с „часовата разлика” в този същия пример. „Българите…” са публикувани в „eurochicago.com” на 21 януари, а на 22 януари - в „МВ” и „news.den.bg”, който рано-рано (4:51 часа) се позовава на „европейското Чикаго”. „МВ” не се позовава на никого, въпреки че е последен, пък и материалът си има автор, само че за този автор очевидно морският сайт е „втора цедка”.
По-тежък случай е материалът „Кенгуру съд за талантливи българи” („МВ” - 17 май м.г.) Основното послание на доктора е следното: „Качил се на футболния Олимп - „Манчестър Юнайтед” - на 13 май 2010 г. в София Димитър Бербатов бе принуден да се оправдава, че е постигнал успехите си с много талант и много труд, с уважение към треньори и публика. Стоящ много етични нива по-високо от безпардонните, дори просташки, въпроси на някои журналисти, маестро Бербатов отново показа, че играе и диалога, както футбола, с мозъка си.”
Това, че клетъчният биолог разбира и от футбол не е изненада - той разбира от всичко, а в България пък всички разбират от футбол. Това, че „маестро Бербатов” е много над простаците журналисти си е техен проблем. По-важното е как след първенството на „МВ” темата едно към едно (някъде илюстрирана - виж невинното животно, което си пие бирата) намира място без позоваване в серия сайтове - „svobodata.com” на същия 17 май; „potentiaplus.ru” (руски сайт, който единствен се позована на сънародника си „svobodata.ru”) на същата дата; „viennadnes.com” на 24 май; „nessebar-news.com” на 29 май; поизостават „knigi-news.com”, да не говорим за някои заплеси, които инкасират шедьовъра чак през декември. Предположението е едно - отчел се този път по-рано на „МВ”, докторът кара по ред адресите в електронната си поща. Не може пък всички да са плагиати? Явно между тях има и абонати. Така че, ние от „МВ” пак не сме приоритет. Както и футболните закачки - на интересуващите се от морската фабула.
Публикациите чалдъкови, освен че нямат нищо общо с един уважаван морски сайт, я карат по изтъркан вече тертип. „Перват” от Мрежата реален актуален факт или събитие - без значение годишнина, скандал, успех или провал, пронизват го с умни цитати - няма значение на Конфуций, Фройд или Колмогоров, повиват го с безспорната обща култура на доктора, оплодена от патос, гняв, политиканство или каламбури, за да произведат поредната филипика. Срещу Системата (и старата и новата), срещу заспалите конформисти, срещу бездуховните мърльовци, срещу продажните медии и виновните за всичко политици. А къде сме ние - морските хора? Къде са нашите проблеми? И защо ми се струва че словоблудстващите автори разчитат на слововоаьорстващи читатели? За такива ли ни взимат?
Та, приятелю Маринов, д-р Чалдъков едва ли ще ти отговори за конфузите около нашата професор Пенкова. Пък и нали си чел западните медии, които той ни преразказва? Аз обаче имам едно по-малко очакване от него - в „МВ” да публикува поне един морски материал. И никъде другаде…
Писа ръка Капитанска