НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ
Началото е поставено преди 130 години с „положение о Морскомъ училище”
На 16-ти януари (стар стил) с циркуляр по военното ведомство е обнародвано знаменателното решение от 09-ти януари 1881 г., заведено под № 7, с което се обявява, че е прието „положение о Морскомъ училище” и ще се записват ученици „да ги подготви за машинисти и други родъ мастерства”. Сложено е началото, което през годините надминава стократно заявените намерения.
И макар че братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват крупна сума за откриването на едно висше училище, което да подпомогне индустриалното развитие на страната, силиците на младата ни държава не стигат за толкова амбициозно дело. Но без тези пари, за някакви си петдесет години възникналото от нищото морско техническо школо бавно и полека успява да подготви над осемстотин висококвалифицирани специалисти, кадровият гръбнак на скромната национална индустрия.
Същевременно в Университета на най-личното място се поставя Юридическият факултет, та досега. Между другото, дело на неговите възпитаници са законите на страната, които за всеки отделен житейски казус шетат по тройки – единият казва „да”, другият казва „не”, а третият – нещо друго.
Моряци стоят в основата на създаването на първите техническите дружества у нас, на радиоделото, съдействат за напредъка на българската енергетика, осигуряват експлоатацията на машинния парк на скромната промишленост. Училището им през 1904 г. вече е средно-техническо, а от 1942 г. става висше. И правят пари – за държавата, за чорбаджията и най-накрая за себе си.
Випускниците-юристи на Университета през това време са каймакът на обществото. И докато моряците бродят по световния Океан и носят вода до близки и далечни страни, за единия хляб, мнозина от момичетата и момчетата от Юридическия, особено от специалността „Международни отношения”, стават нашето лица за пред Света.
В четвъртък сутрин в студиото на БТV се хукна млад мъж от нашенско, който от шест години живеел в САЩ. Преди да разберем защо е поканен, намери време да каже, че в коридора са се срещнали с господин Миков, който току що е излязъл от студиото, той някога му преподавал в Университета по наказателното право, а сега нашето момче казало на преподавателя си, че не е чел Конституцията, а той много се ядосал. И как разбрал, че не познава основния закон? Ами защото се занимавал с някакви незаконни подслушвания на господин Ваньо Танов, а в Конституцията пишело, че гражданите могат да бъдат следени и записвани, в случай че са уведомени за това и са дали съгласието си. И тъй като Танов казал, че знае, че го записват, но нямал нищо против, защо била тази пара, дето я вдигали политиците?
Депутатът-опозиционер Миков не ми е никакъв, но му влизам в положението, като университетски преподавател – как може едно неглиже мекере, което си учил на аз-буките на правото, да ти държи такъв език и да си разрешава да ти дава гламав акъл, и то публично!
Не зная как точно е реагирал Миков, но съм слушал флотски фолклор, как реагирал един командир на кораб, випускник на Морското училище, на гламавото говорене на един софийски генерален кадър.
По време на комплексна проверка във военноморската база генералът събрал командирите на кораби и започнал да им задава вводни (внезапни, неочаквани ходове – бел. ред.):
- Вие, пред Вас е самолетоносачът на САЩ „Ентърпрайс”, Вашите действия?
- Вдигам, флага, запявам „Интернационала” и тръгвам на таран – последвал бодър отговор.
- Кой е Вашият кораб? – успял да запита генералът.
- Базовият буксир „Христо Ботев”.
Това бил командирът на „Ботев”-чето, гвардейският миночистач от войната, оборудван за буксир, който може и да изтарани авионосеца, защото няма да му обърнат внимание.
Как ли му се е искало на Миков да извърти един кранец на поамериканченото ефе, па макар и без „Интернационала”!
Както беше писал покойният Йордан Радичков – Араламбене му е майката! И който го е осъзнал – да бяга от Морското, напред към факултетите с висок рейтинг, където знаят, че не е важно какво е араламбене, важното е да го има!
Писа ръка МАРИНОВА
Началото е поставено преди 130 години с „положение о Морскомъ училище”
На 16-ти януари (стар стил) с циркуляр по военното ведомство е обнародвано знаменателното решение от 09-ти януари 1881 г., заведено под № 7, с което се обявява, че е прието „положение о Морскомъ училище” и ще се записват ученици „да ги подготви за машинисти и други родъ мастерства”. Сложено е началото, което през годините надминава стократно заявените намерения.
И макар че братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват крупна сума за откриването на едно висше училище, което да подпомогне индустриалното развитие на страната, силиците на младата ни държава не стигат за толкова амбициозно дело. Но без тези пари, за някакви си петдесет години възникналото от нищото морско техническо школо бавно и полека успява да подготви над осемстотин висококвалифицирани специалисти, кадровият гръбнак на скромната национална индустрия.
Същевременно в Университета на най-личното място се поставя Юридическият факултет, та досега. Между другото, дело на неговите възпитаници са законите на страната, които за всеки отделен житейски казус шетат по тройки – единият казва „да”, другият казва „не”, а третият – нещо друго.
Моряци стоят в основата на създаването на първите техническите дружества у нас, на радиоделото, съдействат за напредъка на българската енергетика, осигуряват експлоатацията на машинния парк на скромната промишленост. Училището им през 1904 г. вече е средно-техническо, а от 1942 г. става висше. И правят пари – за държавата, за чорбаджията и най-накрая за себе си.
Випускниците-юристи на Университета през това време са каймакът на обществото. И докато моряците бродят по световния Океан и носят вода до близки и далечни страни, за единия хляб, мнозина от момичетата и момчетата от Юридическия, особено от специалността „Международни отношения”, стават нашето лица за пред Света.
В четвъртък сутрин в студиото на БТV се хукна млад мъж от нашенско, който от шест години живеел в САЩ. Преди да разберем защо е поканен, намери време да каже, че в коридора са се срещнали с господин Миков, който току що е излязъл от студиото, той някога му преподавал в Университета по наказателното право, а сега нашето момче казало на преподавателя си, че не е чел Конституцията, а той много се ядосал. И как разбрал, че не познава основния закон? Ами защото се занимавал с някакви незаконни подслушвания на господин Ваньо Танов, а в Конституцията пишело, че гражданите могат да бъдат следени и записвани, в случай че са уведомени за това и са дали съгласието си. И тъй като Танов казал, че знае, че го записват, но нямал нищо против, защо била тази пара, дето я вдигали политиците?
Депутатът-опозиционер Миков не ми е никакъв, но му влизам в положението, като университетски преподавател – как може едно неглиже мекере, което си учил на аз-буките на правото, да ти държи такъв език и да си разрешава да ти дава гламав акъл, и то публично!
Не зная как точно е реагирал Миков, но съм слушал флотски фолклор, как реагирал един командир на кораб, випускник на Морското училище, на гламавото говорене на един софийски генерален кадър.
По време на комплексна проверка във военноморската база генералът събрал командирите на кораби и започнал да им задава вводни (внезапни, неочаквани ходове – бел. ред.):
- Вие, пред Вас е самолетоносачът на САЩ „Ентърпрайс”, Вашите действия?
- Вдигам, флага, запявам „Интернационала” и тръгвам на таран – последвал бодър отговор.
- Кой е Вашият кораб? – успял да запита генералът.
- Базовият буксир „Христо Ботев”.
Това бил командирът на „Ботев”-чето, гвардейският миночистач от войната, оборудван за буксир, който може и да изтарани авионосеца, защото няма да му обърнат внимание.
Как ли му се е искало на Миков да извърти един кранец на поамериканченото ефе, па макар и без „Интернационала”!
Както беше писал покойният Йордан Радичков – Араламбене му е майката! И който го е осъзнал – да бяга от Морското, напред към факултетите с висок рейтинг, където знаят, че не е важно какво е араламбене, важното е да го има!
Писа ръка МАРИНОВА
Вижте картата в .pdf формат
Факсимиле от Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г.
Условията, при които е приет първият випуск на Морското училище.
Ученици от Машинното училище във Варна на посещение в Морския музей след неговото откриване на 20 май 1923 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.
През 1931 г. във Варна тържествено е отбелязана 50-та годишнина на Морското училище, чието начало е поставено в Русе.
Възпитаници на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” в наши дни.