МАЛИГНЕН КОНФОРМИЗЪМ
Или по инициалите ще ги познаете
Защо „морските кончета” не могат да плуват свободно в българските мозъци
Някои имат ДОСТОЙНСТВО, а други нямат и това е.
Мечо Пух
Човек е потопен в обкръжаващата го среда – семейство, професия, общество. И автономията и независимостта на личноста му са подложени на голямо изпитание. Особено в диктаторските общества, каквото беше българското комунистическо общество през 1945-1989 г.
Големият американски психолог Елиът Арънсън, роден на 9 януари 1932 г., е автор на много статии и
Илия Минев говори на митинг след 10 ноември. Снимка: Георги Георгиев – Джони, https://bulgaria1989.wordpress.com
книги, една от тях е THE SOCIAL ANIMAL („Човекът - социално животно”). В нея той дефинира конформизма като „промяна в поведението или мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група”.
При „малигненият конформизъм”, „другата личност” е ТЖ, „групата” е БКП и БСП. А „личностите” са много талантливи в професиите си хора, отдали се на нагаждачество, слугинаж на политическата власт - за да получават постове и привилегии от нея. Хора, които „обичат повече властта, отколкото таланта си” - както казваше Константин Павлов. И така тук няма да става дума за експериментите на социалните психолози за „всекидневния” конформизъм, като този с дължината на линиите на Соломон Аш или с „Дамата, която изпада в беда” на Биб Латине.
Онези, които имаха смелостта да се опълчват на комунистическата диктатура бяха изолирани и от неодемократите след 1989 г. Пребиван от комунистите, Илия Минев е европейски затворнически еквивавалент на Нелсън Мандела - Минев, осъден на 33 години от комунистите в НРБ, Мандела - на 28 години от режима на апартейда в ЮАР. След като е освободен от затвора, Мандела е избран през 1994 г. за президент на ЮАР, Илия Минев умря преди 10 години (на 6 януари 2000 г.) - в забрава и мизерия. И един Петър Стоянов го награди посмъртно с ордена „Стара планина” - иронията да бъдеш истински дисидент е един от най-обидните посткомунистически феномени в България.
Забравен умря и Едуард Генов - на 16 декември 2009 г. в САЩ. През септември 1968 г. студентите от историческия факултет на Софийския университет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни колеги разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позива срещу варшавските танкове, окървавили PRAZSKE JARO. Заради любовта си към Пражката пролет, Едуард Генов е осъден на дълги години затвор. Това не го уплаши и през март 1987 г. той изпрати „Апел на шестимата” - първият вик до западния свят за унижените човешки права в България. На 18 октомври 1988 г. комунистическите управници го изгониха от България.
Унижавани и убити от комунистите бяха и много други достойни българи - поетът Кръстьо Хаджииванов (1929-1952), който искаше „да учи в Париж, а не в Москва, защото тя е близо до Сибир”, д-р Радан Сарафов, Петър Бояджиев, Александър Иванов, Алфред Фосколо, Райна Аръшева, Любомир Собаджиев, Константин Павлов...
Национална изява на болестта на Алцхаймер? Страх, или липса на достойнство? Във всички случаи „морските кончета” (гр. HIPPOCAMPUS - едни от важните структури на паметта) не могат да плуват свободно в българските мозъци и там се образуват „плаки на деменцията”, настъпва „психическа кастрация” (Елиът Арънсън), които блокират паметта за достойните - най-безотговорното JAMAIS VU!
Човек без спомени не може да уважава (и да прощава), нито да гради бъдеще. В страната, където се случват това, Пандора маха капака на кутията и се разпръсват човешките пороци и болести. Само НАДЕЖДАТА остава на дъното. Според Исак Паси - МЪЛЧАНИЕТО. Според мен - КОЛЕКТИВНАТА АМНЕЗИЯ за достойните хора на нацията.
И за „херостратовите интелектуалци”, както ги нарекох преди 10-15 години, след това ги назовах „каба интелектуалци”, „натрапените интелектуалци”, „конюнктурните човечета” (Ендре Ади). Както и да ги артикулираме, те са вариации на голямата тема за малгнения конформизъм. А при наличие на достойнство*, някои от тях можеха да бъдат българския Андрей Сахаров - например, БС, или българския Вацлав Хавел и Алекса?ндър Солжени?цин - например, ГДж, ЛЛ, СР, ЙР, ДЦ?
„Това ЛАМТЕНЕ за облаги си остава типично за нашата интелигенция” - написал д-р Кръстю Кръстев през 1898 г. в списание „Мисъл”.
Затова ще ги наричам и „ламтящите интелектуалци”.
______________
* На въпрос на журналист дали някога е спал с жени комунистки, италианският министър-председател Силвио Берлускони отговорил: „Никога, кълна се! Дори не съм флиртувал с такива.”
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
chaldakov@yahoo.com