НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Полоний-210:
ПУТЛЕР КАПУТ!
Сякаш не е имало България 1886, 1916 и 1944, Чехословакия 1968 и Грузия 2008 г.
"Животът може да бъде толкова трагичен - днес си тук и утре пак си тук."
Ашли Брилиант
Преди месец Русия дислоцира в Южна Осетия дивизион системи за залпов огън „Смерч”. С официална нота грузинското външно министерство заяви, че „Разполагането в руската военна база в Южна Осетия на подобни ракетни системи е продължение на агресивната политика на Русия спрямо Грузия. То представлява опасност не само за Кавказ, но и за целия Черноморски регион”.
Някои страни от НАТО се разтревожиха. Не и България. У нас по същото време бяха заети с подбора (кастинга) на второ куче от породата „Българско овчарско”, което да изпратят на Владимир Путин, за да създаде потомство. Да, черноморска страна сме, но руснаците са особено чувствителни около преговорите за АЕЦ „Белене”. Не дай, Боже, някой да се засегне и преговорите да зациклят!
Но политиката и риториката на Русия спрямо Полша, Естония, Литва и Латвия дадоха резултат. Според вездесъщата WikiLeaks, в началото на 2010 г. Военният комитет на НАТО е одобрил секретен план с кодово наименование „Орел пазител” за отбраната на Полша, Литва, Естония и Латвия. При руска агресия срещу тях настъплението ще бъде отблъснато от 9 дивизии на Полша, Великобритания, Германия и САЩ. Полските пристанища ще бъдат отворени, за да посрещнат морска пехота и бойна техника от натовските държави. Планът предвижда при криза да бъде създадена и военноморска групировка на НАТО в Балтийско море.
САЩ са предложили на Полша допълнителни мерки за укрепване на отбраната й: чрез разполагане на специални военноморски части в балтийските пристанища Гдиня и Гданск; чрез прехвърляне от Рамщайн в Полша на изтребители F-16 и на военнотранспортни самолети C-130 „Херкулес”.
Пет години след влизането си в Алианса трите бивши съветски републики са постоянен обект на кибератаки и на военновъздушен тормоз от Русия. През есента на 2010 г. правителствените и отбранителните компютърни системи на Естония бяха сринати от кибератака, която по мощ бе по силите само на голяма държава.
Трите балтийски държави са станали по-настойчиви пред съюзниците след руското нахлуване в Грузия през лятото на 2008 г. Безцеремонното отношение към съседните страни, езикът на Студената война в официалните руски медии и грандоманското поведение на руските лидери дадоха плод: Русия бе поставена върху военните карти на НАТО като вероятен противник. Нищо, че комисията „Русия – НАТО” прие заявление, което гласи: „Сигурността на страните от НАТО и на Русия е взаимно свързана” и че „държавите-членки на Алианса и Русия ще се въздържат от заплаха със сила или от употребата на сила едни срещу други”.
В руските медии се надигна вой. Малцина трезво мислещи коментатори обаче задават верните въпроси: защо през последните години руските вождове постоянно тръбяха за заплаха от НАТО и декларираха твърдата си решимост да дадат „адекватен отговор”? Защо демонстративно денонсираха Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ)? Защо през 2008 г. президентът Медведев заплашваше, че ще разположи ракетни комплекси „Искандер” в Калининградска област? По онова време НАТО нямаше никакви планове за бойни действия срещу „беззащитна” Русия.
Руските политици и стратези не желаят да си дадат сметка, че и агресивната им риторика, и агресивните им действия срещу Грузия през 2008 г. и след това не оставиха шансове дори на най-миролюбивите
ПУТЛЕР КАПУТ!
Сякаш не е имало България 1886, 1916 и 1944, Чехословакия 1968 и Грузия 2008 г.
"Животът може да бъде толкова трагичен - днес си тук и утре пак си тук."
Ашли Брилиант
Преди месец Русия дислоцира в Южна Осетия дивизион системи за залпов огън „Смерч”. С официална нота грузинското външно министерство заяви, че „Разполагането в руската военна база в Южна Осетия на подобни ракетни системи е продължение на агресивната политика на Русия спрямо Грузия. То представлява опасност не само за Кавказ, но и за целия Черноморски регион”.
Някои страни от НАТО се разтревожиха. Не и България. У нас по същото време бяха заети с подбора (кастинга) на второ куче от породата „Българско овчарско”, което да изпратят на Владимир Путин, за да създаде потомство. Да, черноморска страна сме, но руснаците са особено чувствителни около преговорите за АЕЦ „Белене”. Не дай, Боже, някой да се засегне и преговорите да зациклят!
Но политиката и риториката на Русия спрямо Полша, Естония, Литва и Латвия дадоха резултат. Според вездесъщата WikiLeaks, в началото на 2010 г. Военният комитет на НАТО е одобрил секретен план с кодово наименование „Орел пазител” за отбраната на Полша, Литва, Естония и Латвия. При руска агресия срещу тях настъплението ще бъде отблъснато от 9 дивизии на Полша, Великобритания, Германия и САЩ. Полските пристанища ще бъдат отворени, за да посрещнат морска пехота и бойна техника от натовските държави. Планът предвижда при криза да бъде създадена и военноморска групировка на НАТО в Балтийско море.
САЩ са предложили на Полша допълнителни мерки за укрепване на отбраната й: чрез разполагане на специални военноморски части в балтийските пристанища Гдиня и Гданск; чрез прехвърляне от Рамщайн в Полша на изтребители F-16 и на военнотранспортни самолети C-130 „Херкулес”.
Пет години след влизането си в Алианса трите бивши съветски републики са постоянен обект на кибератаки и на военновъздушен тормоз от Русия. През есента на 2010 г. правителствените и отбранителните компютърни системи на Естония бяха сринати от кибератака, която по мощ бе по силите само на голяма държава.
Трите балтийски държави са станали по-настойчиви пред съюзниците след руското нахлуване в Грузия през лятото на 2008 г. Безцеремонното отношение към съседните страни, езикът на Студената война в официалните руски медии и грандоманското поведение на руските лидери дадоха плод: Русия бе поставена върху военните карти на НАТО като вероятен противник. Нищо, че комисията „Русия – НАТО” прие заявление, което гласи: „Сигурността на страните от НАТО и на Русия е взаимно свързана” и че „държавите-членки на Алианса и Русия ще се въздържат от заплаха със сила или от употребата на сила едни срещу други”.
В руските медии се надигна вой. Малцина трезво мислещи коментатори обаче задават верните въпроси: защо през последните години руските вождове постоянно тръбяха за заплаха от НАТО и декларираха твърдата си решимост да дадат „адекватен отговор”? Защо демонстративно денонсираха Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ)? Защо през 2008 г. президентът Медведев заплашваше, че ще разположи ракетни комплекси „Искандер” в Калининградска област? По онова време НАТО нямаше никакви планове за бойни действия срещу „беззащитна” Русия.
Руските политици и стратези не желаят да си дадат сметка, че и агресивната им риторика, и агресивните им действия срещу Грузия през 2008 г. и след това не оставиха шансове дори на най-миролюбивите
генерали и политически анализатори в Северноатлантическия договор.
ОТКОЛЕ СИ Е ТАКА
„Телеграмата на ваше превъзходителство с вчерашна дата имах щастието да докладвам на негово величество императора. На негово величество било угодно да даде височайшата си заповед на генерал адютанта Вановски по искането на ваше превъзходителство немедлено да отправи военни параходи във Варна за защита честта на руския флаг в България и интересите на живущите там руски поданици и намиращите се под наше покровителство. На командира на Черноморския порт му е дадена заповед за приготовление на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардирване и заемане на гр. Варна. В случай на повтаряне на каквито и да било неприязнени действия от страна на българските незаконни власти по отношение нашите поданици или към тези лица, които са под наше покровителство, аз съм решен веднага да взема още по-строги мерки.
Най-покорно моля ваше превъзходителство да благоволи и съобщи на одеския временен генерал-губернатор за времето по ваше усмотрение кога да отправи във Варна нашите военни параходи, а тъй също да уведомите и мен.”
(Телеграма на руския външен министър Гирс до генерал Каулбарс, 27 септември 1886 г.)
Строителите на нова България, учили на Запад или в Русия, вдъхнали въздуха на свободата и увлечени от напредничавите идеи на Европейския свят, скоро след Освобождението разбират колко агресивна, нагла и коварна е имперската прегръдка на „матушка” Рус. Като отрезвяващ удар им действат словата на Александър ІІІ, сложени през юли 1887 г. върху доклад от Четвърти (азиатски) департамент, който следи и насочва процесите в нарочената за задунайска губерния държава: „Колкото по-зле е в България, толкова по-добре.” Същият Александър ІІІ щедро ще отпусне хиляди рубли, за да бъдат събирани и изпращани в омразната му България разбойници, които да грабят населението, да дестабилизират държавата и да дават основания на Русия и на Турция да се намесят във вътрешните й работи.
Дори един от най-запалените русофили в българската история Драган Цанков няма да изтрае и ще се провикне срещу „братушките”: „Не ви щем ни меда, ни жилото!”
А бунтовникът, писател и държавник Захарий Стоянов ще направи страстна и неопровержима равносметка: „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” (Русчук, 1-й Март 1886 г.)
* * *
През 1916 г., малко преди конницата на генерал Иван Колев да насмете казашките ескадрони по румънските полета, пред Варна изникват грамадните силуети на два руски броненосеца. Оръдията им изстрелват стотици снаряди срещу ужасения град. Разрушени са десетки къщи, загиват безименни варненци. Малките торпедоносци, останали от Балканската война, излизат на самопожертвователна атака срещу руския Голиат. Две германски подводници, дислоцирани край Евксиноград, се отправят срещу нападателите. Пак през тази 1916-а народният поет Иван Вазов, написал най-вдъхновени оди за Русия, посвещава на вчерашните освободители и днешни врагове едно от най-горчивите си стихотворения, неизучавано в училище и дълго укривано от българския читател след 1944 г.
На руските воини
Иван Вазов
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чутовен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ния се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, желая!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!
(7 септември 1916 г.)
* * *
Онова, което не успява да стори руският царизъм, стократно по-жестоко извършва съветският болшевизъм, нахлул в страната ни през 1944 г. Всяка година през кървавия септември, когато националните предатели подсмърчат със сладки спомени за „социалистическата революция”, почтените ни сънародници свеждат глави пред паметта на десетките хиляди свои близки, унищожени в комунистическата месомелачка.
Комуноидите, заседаващи в Народното събрание под името „коалиция за България” постоянно се опитват да осуетят приемането на декларации или решения, осъждащи зверствата на бащите им. Обясняват „позицията” си с перверзните доводи, че убийствата от 9 до 15 септември 1944 г. били законно възмездие срещу жестокостите на сваления режим. В подобни случаи ораторите им винаги напомнят за онези деца от Ястребино. И за Митко Палаузов. Понеже някой през 194.. година убил невинни деца, днес комуноидите и техните наследници имали морално, юридическо и политическо право да съсипват живота ни. Моя, вашия, на всинца ни, които не сме се пръкнали от отровното им котило.
---------------------------------------------
„България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, които говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60-70 годин, а от последното половин хилядолетие. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.
Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква петта колона. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привържени на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история.
Питат ме избиратели: „Не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? ” Отговарям им: как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия? Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава.”
Професор Пламен ЦВЕТКОВ
* * *
През август 2008 г. светът си спомни печална годишнина: 40 лета от нахлуването на Варшавския договор в мирна и процъфтяваща Чехословакия. Страната на Иречек и Мърквичка, на братя Шкорпил и на десетките капелмайстори, архитекти и инженери, положили основите на съвременната българска държава, след като освободителите си тръгват, обидени от стремежа ни сами да подреждаме живота си.
Повече от две хиляди български воини участват в агресията, задушила порива на чехи и словаци към независимост и демокрация. Вярно, нашите момчета се държат човешки и не убиват никого. Даже дават една безсмислена жертва. Български войници се сприятеляват и се женят за словашки девойки. Но първият партиен и държавен ръководител на НРБ заедно с полския лидер Гомулка, с източногерманския партайгеносе Хонекер и с ястребите от съветското политбюро е сред най-ревностните радетели за смазване на Пражката пролет.
Мнозина у нас все още не знаят, че погазвайки бликналата от душата на хората чехословашка демокрация, танковете на Българската народна армия стъпкаха и кълновете на българския преход, които се опитаха да пробият жълтите софийски павета през 1990-а.
Затова сме на този хал. Затова „промяната”, уж започнала с Кръглата маса, така и не идва. Затова ни управляват палачи, ченгета и педали.
-----------------------------------------
„Днес Москва предпочита създаването на псевдодемократични партии и формации, симулиращи плурализъм, които привидно нямат нищо общо с комунистическата партия. Всъщност това са кухи структури, изградени, водени и контролирани, разбира се, от комунистите и агентите на тайните служби. Да не забравяме, че в Русия стратезите в своята макиавелистка дързост отидоха дори дотам, че след инсценирания пуч от август 1991 г. КПСС се самозабрани и саморазпусна, като на нейно място дойдоха нови, „демократични” формации.
КПСС, естествено, остана зад кулисите, а нейните членове и агентите на КГБ се вляха в новит „демократични” структури. Затова за Кремъл поне засега са по-изгодни президенти, премиери и въобще политици в посткомунистическите страни, които привидно не са свързани с комунистическата идеология.
Смъртта на комунизма и на комунистическите партии е илюзорна. Зад кулисите комунистите все още водят борба на живот и смърт със Запада. Триумфалното и явно завръщане на комунистическите партии на власт е планирано за по-късен период, след постигането на световно комунистическо господство.”
(Редовен участник в електронните форуми с псевдоним Witgenstеin).
--------------------------------------------
„Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик.”
„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
Захарий Стоянов
* * *
Руската 58-а армия нахлу в Грузия от позиции, заети предварително поне два дни преди стрелбата на грузинските войски срещу Цхинвали. В съвременния свят е невъзможно дълго да бъде скривана подобна истина. Дори в държава, ръководена от мафията на КГБ начело с капо ди тути капи дон Путин.
Войници и офицери, завърнали се след „победоносното” шествие, разказват на близките си колко дълго е подготвяна операцията и как нетърпеливо руските командири са чакали ответния грузински ход. Ответен на провокациите, предприемани месеци и години от руските „миротворци” и от агентурата им в Осетия. Повече от десет години „миролюбивата” Русия раздава на осетински, тоест, грузински граждани, руски паспорти. Така, да си имат. За да бъдат защитени от Русия, ако им се случи нещо.
По същия начин и Финландия би могла да раздава свои паспорти на жителите на онези руски области, с които граничи. Там живеят хора с финландски корени, които помнят съветската агресия през 1939 г.
С призиви за „регулиране” на конфликта Русия настани свои войски в грузинската провинция Осетия, разпалвайки старата междуплеменна вражда. Както преди столетия царските губернатори са насъсквали един срещу друг кавказките народи. А после са идвали да им помагат, да ги умиротворяват и да ги закрилят от името на Н. В. Руския император. Стааара, стара приказка.
Конфликтът в Южна Осетия между Грузия и Русия през август 2008 г. удивително точно напомня за друга триада със 70-годишна давност: Судетите, Чехословакия и Германия от 1938 г. Същото разпределение на ролите. Подтиквани от хитлеристката външна политика и от гьобелсовата пропаганда, судетските германци постоянно се оплакват, че са дискриминирани от чехословашкото правителство и настояват да се присъединят към майката-родина Германия. Правителството на президента Бенеш предоставя максимално широка автономия на населението в Судетската област, но на кого му пука за автономия и за граждански права, когато Хитлер има много повече дивизии? Судетските германци постоянно провокират чехословашкото правителство, докато го принуждават да употреби сила, за да възстанови реда на територията си. И тук удря часът на доблестните тевтонски танкови дивизии, които триумфално прегазват границата с Чехословакия, спасяват сънародниците си от зверствата на чехи и словаци и анексират спорната област. Да живее свободна Осетия!
Да, днешна Русия няма мощта на хитлеристка Германия или на Сталиновия СССР. Иначе би завладяла цяла Грузия, после би се нахвърлила срещу независима Украйна, би зашлевила „наглите” балтийски страни и „буржоазна” Полша. Както открай време са се заканвали стратезите на Ленин и Сталин.
Потенциалът на съвременната руска полуимперия стига само да тормози малка Грузия, чиято армия наброява общо 15 000 души - по-малко от две руски дивизии. Срещу които бе хвърлена напълно окомплектованата 58-а руска армия с личен състав от 70 000 души. С две дивизии, седем бригади, 609 танка, над 2 000 бойни машини, 125 оръдия и минохвъргачки, 190 системи за залпов огън „Град” и 450 зенитни установки. Плюс авиационна поддръжка от ВВС, осигуряващи и тилови части, ФСБ (КГБ) и т. н. Още от времето на Жуков Съветската армия не настъпва, без да има четири или петкратно превъзходство над противника. Забравени са думите на Суворов, че „врагът се побеждава не с численост, а с умение”.
Защо, все пак, преди 42 години Брежнев и Косигин решават да започнат авантюрата срещу Чехословакия? Промените, предвидени от чехословашкото ръководство, не излизат извън рамките на социалистическата ориентация, а младите водачи на Чехославашката комунистическа партия си извоюват невиждан за социалистическите стандарти авторитет сред населението. Може би съветските вождове е трябвало да се радват на успеха на своите другари в ЧССР?
Проблемът е там, че в самия СССР политическите промени и икономическите реформи се провалят. Откъде-накъде сбръчканите съветски босове ще позволят в друга, далеч по-малка страна от съветския блок, някой да успее повече от тях? И утре собствените им граждани да попитат „Защо чехите (словаците, унгарците, българите) живеят далеч по-добре от нас?”
В днешна Русия опитът за реформи бе задушен от управляващата клика на КГБ. А в Грузия започнаха сериозни промени, въпреки кривулиците, пропуските и грешките на хора като президента Саакашвили. Грузинското общество се раздвижи не под диктовката на руския империализъм, а с подкрепата на САЩ. Комуно-кагебисткото ръководство на Русия прие този факт като кръвна обида. И подготви агресията с целия арсенал от школата на КГБ: разюздана антигрузинска пропаганда, наемане на агентура в страната, определена за обект на агресията, икономически шантаж, военна блокада, провокации и накрая - открита агресивна война, скрита зад паравана на „миротворство”. Колкото са били миротворци есесовците, облечени в полски военни униформи, които на 1 септември 1939 г. убиват радистите в германска радиостанция на границата с Полша, за да дадат повод за началото на Втората световна война.
Нервозната, ревнива реакция на руските лидери срещу бившите съюзници от социалистическия блок показва вътрешната несигурност и несъответствието между амбиции и възможности у днешното ръководство на новата империя. Нелиберална, олигархическа, кагебистка Русия не притежава „мека сила”. С този термин политолозите наричат привлекателния социален, културен и икономически облик, с който най-напредналите държави печелят съюзници, стават обект на подражание в икономическото и обществено-политическото устройство на по-изостаналите страни. Даже феодално-деспотичните режими в Средна Азия нямат ищах да копират политиката на Путинова Русия или да се сближават с непресказуемия си северен съсед. Е, като ги притиснат със заплахи или ги купят с газов даговор, лидерите им изломотват нещо неразбираемо за „значението на СНД (съюз на независимите държави)”, в което вече не вярват и неговите създатели.
-----------------------------------------
„В пряко телевизионно предаване Путин разговаря с граждани. След няколкочасово общуване дикторът съобщава:
- Нашето пряко включване завършва...
- Как така завършва?! - реагира Путин. - Още не съм отговорил на два въпроса, които предстои да бъдат зададени...”
----------------------------------------
През декември 2010 г. „националният лидер” в пряко предаване заяви, че Русия и сама, без Украйна и другите бивши съветски републики, би спечелила Втората световна война. Путин доразви съветската теза, че и без подкрепата на съюзниците от антихитлеристката коалиция СССР щял да победи хитлеристка Германия. Но досега никой не бе посегнал срещу мита за приноса на „великия” съветски народ. Преди няколко години тъкмо Путин проля сълзи на гроба на СССР, като нарече разпада му „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век”.
Подполковник Путин се изхрачи върху историческата памет на милиони украинци, белоруси и жители на останалите страни от бившия СССР, чиито близки са дали живота си в сраженията срещу нацистите. Замръзналите по фронтовете и в горите на Белорусия и Украйна, героите от битката за Кавказ, пехотинците и снайперистите от азиатските републики, измрелите от глад в тила, за да бъдат снабдявани воюващите бойци, сякаш не са съществували. Сякаш не е имало незнайни войници от незнайни националности, които на километри от Москва полагат кости пред танковите дивизии на вермахта. Воювала е само „чистата” руска нация.
Министър-председателят на страната, която 20 години след разпада на СССР доказва необходимостта от тясна интеграция в постсъветското пространство, днес заявява, че на Русия никой не й е бил нужен в най-съдбовния момент от историята й. Какво е това: политическо късогледство, диктаторско главозамайване или нервен срив на уморен от властта патриарх?
-----------------------------------------
„Да не поговориш с човек, който заслужава това - значи да загубиш човека. А да поговориш с човек, който не заслужава това - значи да изгубиш думите си. Мъдрият не губи нито думите си, нито хората.”
Конфуций
„Когато огънят пламне отвътре, следва енергично да се поддържа отвън. Когато силата на пламъците стигне своя връх, преследвай противника, ако можеш да го преследваш; ако не можеш да го преследваш, остани на мястото си. Когато можеш да предизвикаш огъня отвън, не го очаквай отвътре, избирай времето и подпалвай. ”
„Онзи, който дава малко, а очаква в отговор много, непременно ще изпита разочарование. Онзи, който като забогатее, забравя предишната си бедност, непременно ще се лиши от богатството. Онзи, който разчита на негодници, непременно ще се окаже в опасност. Онзи, който със сила кара да му служат, непременно ще се лиши от помощници. Онзи, който се води по съветите на недобри хора, непременно ще се окаже в опасност”.
„Когато храбрите пълководци, извоювали множество победи, живеят в нужда, а кухите празнодумци имат богатства и чинове, държавата я застрашава неминуема гибел. Когато във всички управи чиновниците взимат подкупи, в държавата няма ред. Когато хората на служба не се ползват с доверие, а които се ползват с доверие не могат да служат, в държавата пламва смут.”
Сун Дзъ
--------------------------------------
ПУТИНИЗИРА ли се България?
Путинизация представлява политически процес, вследствие на който обществото се оказва плячка на авторитарен режим, създаден от офицери от политическата полиция на бившата комунистическа власт.
Путинизация означава манипулиране и фалшифициране на избори. Подмяна на държавните институции чрез превръщането им в безлични иструменти за постигане благото на определен кръг от бивши агенти на КГБ (ДС) и номенклатурни кадри на КПСС (БКП /БСП/).
Путинизация означава подчиняване на медиите от властта. Обезсилване на гражданското общество и на неговите институции. Подмяна на автетичните политически партии с тяхни имитации, покорни на властовите олигархични центрове. Липсата на яснота кому принадлежи собствеността. Овладяване на икономиката чрез политически лостове и подчиняване бизнеса на властта.
Путинизация означава гражданите да бъдат поставени в икономическа, социална и жизнена зависимост от властта. Симбиоза на властта с организираната престъпност. Подмяна на конституционния и правов ред с властови произвол. Тотална корупция като начин за регулиране на обществените отношения.
Путинизацията представлява развращаване и варваризиране на обществените нрави. Реабилитация на комунистическото минало, на неговите символи, агенти и най-вече на руската агентура в страните от бившия соц. лагер.
Във външната политика путинизацията означава постоянна намеса във вътрешните работи на бившите съветски републики и сателити, използване на енергийните ресурси като инструмент за шантаж и за изпълнение на геополитически операции в „близката чужбина”. Неприкрит и нарастващ антиамериканизъм. Агресивна риторика и поведение спрямо Европа и евроатлантическите ценности.
Путинизация означава съдебна, морална и физическа разправа с противниците на „новия” курс, на олигархията и на носталгията по „добрия стар” социализъм. През десетилетието, в което управлява Путин, в Русия са убити повече от 300 журналисти.
-------------------------------------
На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция 1 481. В нея общността, в която членува и България, настоява, че е необходимо международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
В предпоследния чл. 13 на тази резолюция ПАСЕ призовава "всички комунистически или посткомунистически партии от своите страни членки, които все още не са го направили, да преразгледат историята на комунизма и тяхното собствено минало, да се разграничат ясно от извършените от тоталитарните комунистически режими престъпления и да ги осъдят - без колебание и незабавно".
Вместо да направи това, четири години по-късно и 20 години след началото на т. нар. промени България продължава да води вътрешен спор "за" и "против" комунизма и репресивните му структури. С което потвърждава съмненията, че е "троянски кон" в ценностната система на демократична Европа.
------------------------------------
ХЪРВАТИЯ ДАДЕ ПРИМЕР
Хърватия отказа да продължи договора си с „Газпром”. От 1 януари 2011 г. единственият вносител на газ в страната ще бъде италианската компания ENI, която ежегодно ще доставя по 750 млн. куб. метра газ .
Така хърватската държава изпълнява новата политика на Европейския съюз да бъдат предприети радикални мерки за намиране на доставчици, алтернативни на руските монополисти.
-----------------------------------
„Бей жидов...”
„В другия край на Манежния площад жестоко са пребити двама случайни минувачи-кавказци. Лежат в локва кръв и се опитват да изплюят строшените си зъби. Един след друг митингаджиите ги хващат за косите, надигат главите им и се снимат с тях, с вдигната за хитлеристки поздрав ръка. Милиционерите се мотаят наблизо, без да се намесват. По погледите им личи, че се страхуват.”
(„Новая газета”, 13 декември 2010 г.)
Когато в царска Русия правителството е изпитвало икономически или политически затруднения, винаги е прибягвало към безотказно социално лекарство – вината на евреите. „Бей жидов, спасай Россию” е призивът, измислен от политическата полиция в царска Русия, с който народното недоволство е насочвано в обратна на вярната посока. Озверели от глад и омраза тълпи, подтиквани от полицейски провокатори, са се втурвали към еврейските квартали, за да трошат, да грабят и да палят магазинчетата и работилничките на средно заможни еврейски търговци и занаятчии, които не са имали достатъчно пари да си наемат охрана или да заминат за някъде, докато размириците утихнат.
Резултатът от такава далновидна национална политика е ясен. Обобщава го герой от филм на Елдар Рязанов: „И евреите изтрепаха, и Русия не спасиха...”
През 21-и век кремълските политически технолози сочат като виновници за безпътицата, за лошото управление, за престъпността и безправието лицата с кавказка, азиатска, друга кръв. „Престъпни групировки от хора, които не принадлежат към коренната националност”.
След като загубиха войната в Кавказ, руските управници плащат репарации не само на кукления президент Кадиров, но и на криминалните елити в другите сателитни държавици. Срещу показното си покорство тези назначени за ръководители колаборационисти получават огромни парични потоци. Обезправените, безработни и унижени чеченци, останали живи след „брилянтните” операции на руските федерални войски, се вливат в международните формирования на „Воините на Аллах” или попълват организираната престъпност в големите руски градове. В Кавказ и в Русия израсна ново поколение мюсюлмани, което от детска възраст се кълне да отмъсти на убийците на бащите си. Телевизионният сериал „Школа” представи покъртителна картина на безнадеждната болка, на неконтролираната жестокост и свития като пружина гняв на това непознато за Русия поколение.
---------------------------------
Кратка диагноза:
„Руската държава представлява деструктивна имперска система (антисистема), равнозначна на злокачествено обществено образувание от типа на раковите тумори. Проявява присъщите на рака свойства, стройно и логично се вписва в термините и другите понятия от онкологията. Притежава присъщите на рака перспективи и аналогичен процес на лечение.
Причина за устойчивите и повтарящи се деструктивни явления в руското общество е системният срив, наподобяващ кризите при раковоболен: злокачественият тумор се вгражда и паразитира точно там, където връзките и взаимодействието между елементите на системата (клетки и органи) са отслабени или са прекъснати. Тоест, налице е отчуждение. Ако система означава само-организация и строен ред сред обособените елементи, свързани с някакви отношения (идеи), антисистемата представлява самоорганизация на чужди, необособени елементи, принудени от материалните си интереси да съществуват заедно.
Преодоляването на отчуждението е равнозначно на излекуване от злокачествените елементи, тоест, на преодоляване на радикалната деструктивност и паразитизма.”
Ю. В. Кузнецов, „Канцерократия”
НОСТАЛЬГИРУЮЩИМ
Юрий Нестеренко
Ах, какая была держава!
Ах, какие в ней люди были!
Как торжественно-величаво
Звуки гимна над миром плыли!
Ах, как были открыты лица,
Как наполнены светом взгляды!
Как красива была столица!
Как величественны парады!
Проходя триумфальным маршем,
Безупречно красивым строем,
Молодежь присягала старшим,
Закаленным в боях героям -
Не деляги и прохиндеи
Попадали у нас в кумиры...
Ибо в людях жила - идея!
Жажда быть в авангарде мира!
Что же было такого злого
В том, что мы понимали твердо,
Что „товарищ” - не просто слово,
И звучит это слово гордо?
В том, что были одним народом,
Крепко спаянным общей верой,
Что достоинства - не доходом,
А иной измеряли мерой?
В том, что пошлости на потребу
Не топили в грязи искусство?
Что мальчишек манило небо?
Что у девушек были чувства?
Ах, насколько все нынче гаже,
Хуже, ниже и даже реже:
Пусть мелодия гимна - та же,
Но порыв и идея - где же?
И всего нестерпимей горе
В невозможности примирений
Не с утратою территорий,
Но с потерею поколений!
Как ни пыжатся эти рожи,
Разве место при них надежде?
Ах, как все это непохоже
На страну, что мы знали прежде!
Что была молода, крылата,
Силы множила год за годом,
Где народ уважал солдата
И гордился солдат народом.
Ту, где светлыми были дали,
Ту, где были чисты просторы...
А какое кино снимали
Наши лучшие режиссеры!
А какие звенели песни!
Как от них расправлялись плечи!
Как под них мы шагали вместе
Ранним утром заре навстречу!
Эти песни - о главном в жизни:
О свободе, мечте, полете,
О любви к дорогой отчизне,
О труде, что всегда в почете,
И о девушках, что цветами
Расцветают под солнцем мая,
И о ждущей нас дома маме,
И о с детства знакомом крае,
И о чести, и об отваге,
И о верном, надежном друге...
И алели над нами флаги
С черной свастикой в белом круге.
Срещу „инородците” застава новият руски пролетариат, момчетата от предградията, пропили се, преди да научат четмо и писмо. И те искат да мъстят за осъдените си мечти, за несъстоялото се светло бъдеще на бащите, за избитите братя, за изнасилените от милиционери сестри. Путин им предлага младежкото движение „Наши”. В лагери, напомнящи „Хитлерюгенд” от 30-те, бъдещите руски държавници скандират лозунги в прослава на „националния лидер” и заплюват портретите на политици, учени и журналисти, осмелили се да критикуват управляващата върхушка. Дисциплината, наложена сред щурмоваците на „Путлерюгенд”, се конкурира с романа на Оруел „1984”. Преди няколко месеца изтъкнатият журналист и дисидент на съветския режим Александър Подрабинек написа в „Ежедневный журнал” статия срещу хранениците на съветската номенклатура, които все още монополизират героизма на руските хора във войната срещу хитлеристите. По сигнал на кремълските младежки фюрери стотици членове на „Наши” две седмици дежуриха пред жилището на Ал. Подрабинек, като заплашваха с физическа разправа него и семейството му. Най-невинните лозунги гласяха: „Умри или напусни Русия!” С официално писмо до властите журналистът поиска да бъде спрян терорът и да бъде потърсена отговорност от екстремистите. В отговор угодничещи на Кремъл издания му се присмяха, че бил страхливец и трябвало да мисли, преди да пише срещу ветераните на съветския комунизъм.
С патологично упорство новоруският властващ елит се мъчи поне формално да удържи Чечения в рамките на Руската федерация, за да не му се наложи да признае провала на войната, започната още от Елцин. Няма рационално обяснение за ползите, които носи на Русия оставането на метежната република в състава на федерацията. Цената, която плаща руското общество, е несъразмерно по-висока. Чеченският сепаратизъм, роден преди векове и десетократно усилен от Сталин след масовите репресии срещу чеченския народ, не може да бъде изкоренен с военни средства. След като даде над 15 000 жертви във войната срещу чеченските борци за свобода, Кремъл се оказва на изходната точка.
Опитът да купи мир срещу неограничена криминална власт и рушвети, давани на предатели като Рамазан Кадиров, се проваля. Вместо да бъде удържан в националните си рамки, чеченският сепаратизъм плъзва към съседните севернокавказки държавици. Неведнъж в историята си традиционните общества от Ориента са отвръщали на външна експанзия с взривове на ислямски фундаментализъм, със затваряне в собствения свят, с погроми срещу чужди елементи и с религиозни войни.
Днешните кремълски лидери все още не могат да научат урока от 1968 г.: че окупацията на Чехословакия стана началото на края на „великия и могъщ” СССР.
ОТКОЛЕ СИ Е ТАКА
„Телеграмата на ваше превъзходителство с вчерашна дата имах щастието да докладвам на негово величество императора. На негово величество било угодно да даде височайшата си заповед на генерал адютанта Вановски по искането на ваше превъзходителство немедлено да отправи военни параходи във Варна за защита честта на руския флаг в България и интересите на живущите там руски поданици и намиращите се под наше покровителство. На командира на Черноморския порт му е дадена заповед за приготовление на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардирване и заемане на гр. Варна. В случай на повтаряне на каквито и да било неприязнени действия от страна на българските незаконни власти по отношение нашите поданици или към тези лица, които са под наше покровителство, аз съм решен веднага да взема още по-строги мерки.
Най-покорно моля ваше превъзходителство да благоволи и съобщи на одеския временен генерал-губернатор за времето по ваше усмотрение кога да отправи във Варна нашите военни параходи, а тъй също да уведомите и мен.”
(Телеграма на руския външен министър Гирс до генерал Каулбарс, 27 септември 1886 г.)
Строителите на нова България, учили на Запад или в Русия, вдъхнали въздуха на свободата и увлечени от напредничавите идеи на Европейския свят, скоро след Освобождението разбират колко агресивна, нагла и коварна е имперската прегръдка на „матушка” Рус. Като отрезвяващ удар им действат словата на Александър ІІІ, сложени през юли 1887 г. върху доклад от Четвърти (азиатски) департамент, който следи и насочва процесите в нарочената за задунайска губерния държава: „Колкото по-зле е в България, толкова по-добре.” Същият Александър ІІІ щедро ще отпусне хиляди рубли, за да бъдат събирани и изпращани в омразната му България разбойници, които да грабят населението, да дестабилизират държавата и да дават основания на Русия и на Турция да се намесят във вътрешните й работи.
Дори един от най-запалените русофили в българската история Драган Цанков няма да изтрае и ще се провикне срещу „братушките”: „Не ви щем ни меда, ни жилото!”
А бунтовникът, писател и държавник Захарий Стоянов ще направи страстна и неопровержима равносметка: „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” (Русчук, 1-й Март 1886 г.)
* * *
През 1916 г., малко преди конницата на генерал Иван Колев да насмете казашките ескадрони по румънските полета, пред Варна изникват грамадните силуети на два руски броненосеца. Оръдията им изстрелват стотици снаряди срещу ужасения град. Разрушени са десетки къщи, загиват безименни варненци. Малките торпедоносци, останали от Балканската война, излизат на самопожертвователна атака срещу руския Голиат. Две германски подводници, дислоцирани край Евксиноград, се отправят срещу нападателите. Пак през тази 1916-а народният поет Иван Вазов, написал най-вдъхновени оди за Русия, посвещава на вчерашните освободители и днешни врагове едно от най-горчивите си стихотворения, неизучавано в училище и дълго укривано от българския читател след 1944 г.
На руските воини
Иван Вазов
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чутовен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ния се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, желая!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!
(7 септември 1916 г.)
* * *
Онова, което не успява да стори руският царизъм, стократно по-жестоко извършва съветският болшевизъм, нахлул в страната ни през 1944 г. Всяка година през кървавия септември, когато националните предатели подсмърчат със сладки спомени за „социалистическата революция”, почтените ни сънародници свеждат глави пред паметта на десетките хиляди свои близки, унищожени в комунистическата месомелачка.
Комуноидите, заседаващи в Народното събрание под името „коалиция за България” постоянно се опитват да осуетят приемането на декларации или решения, осъждащи зверствата на бащите им. Обясняват „позицията” си с перверзните доводи, че убийствата от 9 до 15 септември 1944 г. били законно възмездие срещу жестокостите на сваления режим. В подобни случаи ораторите им винаги напомнят за онези деца от Ястребино. И за Митко Палаузов. Понеже някой през 194.. година убил невинни деца, днес комуноидите и техните наследници имали морално, юридическо и политическо право да съсипват живота ни. Моя, вашия, на всинца ни, които не сме се пръкнали от отровното им котило.
---------------------------------------------
„България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, които говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60-70 годин, а от последното половин хилядолетие. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.
Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква петта колона. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привържени на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история.
Питат ме избиратели: „Не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? ” Отговарям им: как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия? Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава.”
Професор Пламен ЦВЕТКОВ
* * *
През август 2008 г. светът си спомни печална годишнина: 40 лета от нахлуването на Варшавския договор в мирна и процъфтяваща Чехословакия. Страната на Иречек и Мърквичка, на братя Шкорпил и на десетките капелмайстори, архитекти и инженери, положили основите на съвременната българска държава, след като освободителите си тръгват, обидени от стремежа ни сами да подреждаме живота си.
Повече от две хиляди български воини участват в агресията, задушила порива на чехи и словаци към независимост и демокрация. Вярно, нашите момчета се държат човешки и не убиват никого. Даже дават една безсмислена жертва. Български войници се сприятеляват и се женят за словашки девойки. Но първият партиен и държавен ръководител на НРБ заедно с полския лидер Гомулка, с източногерманския партайгеносе Хонекер и с ястребите от съветското политбюро е сред най-ревностните радетели за смазване на Пражката пролет.
Мнозина у нас все още не знаят, че погазвайки бликналата от душата на хората чехословашка демокрация, танковете на Българската народна армия стъпкаха и кълновете на българския преход, които се опитаха да пробият жълтите софийски павета през 1990-а.
Затова сме на този хал. Затова „промяната”, уж започнала с Кръглата маса, така и не идва. Затова ни управляват палачи, ченгета и педали.
-----------------------------------------
„Днес Москва предпочита създаването на псевдодемократични партии и формации, симулиращи плурализъм, които привидно нямат нищо общо с комунистическата партия. Всъщност това са кухи структури, изградени, водени и контролирани, разбира се, от комунистите и агентите на тайните служби. Да не забравяме, че в Русия стратезите в своята макиавелистка дързост отидоха дори дотам, че след инсценирания пуч от август 1991 г. КПСС се самозабрани и саморазпусна, като на нейно място дойдоха нови, „демократични” формации.
КПСС, естествено, остана зад кулисите, а нейните членове и агентите на КГБ се вляха в новит „демократични” структури. Затова за Кремъл поне засега са по-изгодни президенти, премиери и въобще политици в посткомунистическите страни, които привидно не са свързани с комунистическата идеология.
Смъртта на комунизма и на комунистическите партии е илюзорна. Зад кулисите комунистите все още водят борба на живот и смърт със Запада. Триумфалното и явно завръщане на комунистическите партии на власт е планирано за по-късен период, след постигането на световно комунистическо господство.”
(Редовен участник в електронните форуми с псевдоним Witgenstеin).
--------------------------------------------
„Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик.”
„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“
Захарий Стоянов
* * *
Руската 58-а армия нахлу в Грузия от позиции, заети предварително поне два дни преди стрелбата на грузинските войски срещу Цхинвали. В съвременния свят е невъзможно дълго да бъде скривана подобна истина. Дори в държава, ръководена от мафията на КГБ начело с капо ди тути капи дон Путин.
Войници и офицери, завърнали се след „победоносното” шествие, разказват на близките си колко дълго е подготвяна операцията и как нетърпеливо руските командири са чакали ответния грузински ход. Ответен на провокациите, предприемани месеци и години от руските „миротворци” и от агентурата им в Осетия. Повече от десет години „миролюбивата” Русия раздава на осетински, тоест, грузински граждани, руски паспорти. Така, да си имат. За да бъдат защитени от Русия, ако им се случи нещо.
По същия начин и Финландия би могла да раздава свои паспорти на жителите на онези руски области, с които граничи. Там живеят хора с финландски корени, които помнят съветската агресия през 1939 г.
С призиви за „регулиране” на конфликта Русия настани свои войски в грузинската провинция Осетия, разпалвайки старата междуплеменна вражда. Както преди столетия царските губернатори са насъсквали един срещу друг кавказките народи. А после са идвали да им помагат, да ги умиротворяват и да ги закрилят от името на Н. В. Руския император. Стааара, стара приказка.
Конфликтът в Южна Осетия между Грузия и Русия през август 2008 г. удивително точно напомня за друга триада със 70-годишна давност: Судетите, Чехословакия и Германия от 1938 г. Същото разпределение на ролите. Подтиквани от хитлеристката външна политика и от гьобелсовата пропаганда, судетските германци постоянно се оплакват, че са дискриминирани от чехословашкото правителство и настояват да се присъединят към майката-родина Германия. Правителството на президента Бенеш предоставя максимално широка автономия на населението в Судетската област, но на кого му пука за автономия и за граждански права, когато Хитлер има много повече дивизии? Судетските германци постоянно провокират чехословашкото правителство, докато го принуждават да употреби сила, за да възстанови реда на територията си. И тук удря часът на доблестните тевтонски танкови дивизии, които триумфално прегазват границата с Чехословакия, спасяват сънародниците си от зверствата на чехи и словаци и анексират спорната област. Да живее свободна Осетия!
Да, днешна Русия няма мощта на хитлеристка Германия или на Сталиновия СССР. Иначе би завладяла цяла Грузия, после би се нахвърлила срещу независима Украйна, би зашлевила „наглите” балтийски страни и „буржоазна” Полша. Както открай време са се заканвали стратезите на Ленин и Сталин.
Потенциалът на съвременната руска полуимперия стига само да тормози малка Грузия, чиято армия наброява общо 15 000 души - по-малко от две руски дивизии. Срещу които бе хвърлена напълно окомплектованата 58-а руска армия с личен състав от 70 000 души. С две дивизии, седем бригади, 609 танка, над 2 000 бойни машини, 125 оръдия и минохвъргачки, 190 системи за залпов огън „Град” и 450 зенитни установки. Плюс авиационна поддръжка от ВВС, осигуряващи и тилови части, ФСБ (КГБ) и т. н. Още от времето на Жуков Съветската армия не настъпва, без да има четири или петкратно превъзходство над противника. Забравени са думите на Суворов, че „врагът се побеждава не с численост, а с умение”.
Защо, все пак, преди 42 години Брежнев и Косигин решават да започнат авантюрата срещу Чехословакия? Промените, предвидени от чехословашкото ръководство, не излизат извън рамките на социалистическата ориентация, а младите водачи на Чехославашката комунистическа партия си извоюват невиждан за социалистическите стандарти авторитет сред населението. Може би съветските вождове е трябвало да се радват на успеха на своите другари в ЧССР?
Проблемът е там, че в самия СССР политическите промени и икономическите реформи се провалят. Откъде-накъде сбръчканите съветски босове ще позволят в друга, далеч по-малка страна от съветския блок, някой да успее повече от тях? И утре собствените им граждани да попитат „Защо чехите (словаците, унгарците, българите) живеят далеч по-добре от нас?”
В днешна Русия опитът за реформи бе задушен от управляващата клика на КГБ. А в Грузия започнаха сериозни промени, въпреки кривулиците, пропуските и грешките на хора като президента Саакашвили. Грузинското общество се раздвижи не под диктовката на руския империализъм, а с подкрепата на САЩ. Комуно-кагебисткото ръководство на Русия прие този факт като кръвна обида. И подготви агресията с целия арсенал от школата на КГБ: разюздана антигрузинска пропаганда, наемане на агентура в страната, определена за обект на агресията, икономически шантаж, военна блокада, провокации и накрая - открита агресивна война, скрита зад паравана на „миротворство”. Колкото са били миротворци есесовците, облечени в полски военни униформи, които на 1 септември 1939 г. убиват радистите в германска радиостанция на границата с Полша, за да дадат повод за началото на Втората световна война.
Нервозната, ревнива реакция на руските лидери срещу бившите съюзници от социалистическия блок показва вътрешната несигурност и несъответствието между амбиции и възможности у днешното ръководство на новата империя. Нелиберална, олигархическа, кагебистка Русия не притежава „мека сила”. С този термин политолозите наричат привлекателния социален, културен и икономически облик, с който най-напредналите държави печелят съюзници, стават обект на подражание в икономическото и обществено-политическото устройство на по-изостаналите страни. Даже феодално-деспотичните режими в Средна Азия нямат ищах да копират политиката на Путинова Русия или да се сближават с непресказуемия си северен съсед. Е, като ги притиснат със заплахи или ги купят с газов даговор, лидерите им изломотват нещо неразбираемо за „значението на СНД (съюз на независимите държави)”, в което вече не вярват и неговите създатели.
-----------------------------------------
„В пряко телевизионно предаване Путин разговаря с граждани. След няколкочасово общуване дикторът съобщава:
- Нашето пряко включване завършва...
- Как така завършва?! - реагира Путин. - Още не съм отговорил на два въпроса, които предстои да бъдат зададени...”
----------------------------------------
През декември 2010 г. „националният лидер” в пряко предаване заяви, че Русия и сама, без Украйна и другите бивши съветски републики, би спечелила Втората световна война. Путин доразви съветската теза, че и без подкрепата на съюзниците от антихитлеристката коалиция СССР щял да победи хитлеристка Германия. Но досега никой не бе посегнал срещу мита за приноса на „великия” съветски народ. Преди няколко години тъкмо Путин проля сълзи на гроба на СССР, като нарече разпада му „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век”.
Подполковник Путин се изхрачи върху историческата памет на милиони украинци, белоруси и жители на останалите страни от бившия СССР, чиито близки са дали живота си в сраженията срещу нацистите. Замръзналите по фронтовете и в горите на Белорусия и Украйна, героите от битката за Кавказ, пехотинците и снайперистите от азиатските републики, измрелите от глад в тила, за да бъдат снабдявани воюващите бойци, сякаш не са съществували. Сякаш не е имало незнайни войници от незнайни националности, които на километри от Москва полагат кости пред танковите дивизии на вермахта. Воювала е само „чистата” руска нация.
Министър-председателят на страната, която 20 години след разпада на СССР доказва необходимостта от тясна интеграция в постсъветското пространство, днес заявява, че на Русия никой не й е бил нужен в най-съдбовния момент от историята й. Какво е това: политическо късогледство, диктаторско главозамайване или нервен срив на уморен от властта патриарх?
-----------------------------------------
„Да не поговориш с човек, който заслужава това - значи да загубиш човека. А да поговориш с човек, който не заслужава това - значи да изгубиш думите си. Мъдрият не губи нито думите си, нито хората.”
Конфуций
„Когато огънят пламне отвътре, следва енергично да се поддържа отвън. Когато силата на пламъците стигне своя връх, преследвай противника, ако можеш да го преследваш; ако не можеш да го преследваш, остани на мястото си. Когато можеш да предизвикаш огъня отвън, не го очаквай отвътре, избирай времето и подпалвай. ”
„Онзи, който дава малко, а очаква в отговор много, непременно ще изпита разочарование. Онзи, който като забогатее, забравя предишната си бедност, непременно ще се лиши от богатството. Онзи, който разчита на негодници, непременно ще се окаже в опасност. Онзи, който със сила кара да му служат, непременно ще се лиши от помощници. Онзи, който се води по съветите на недобри хора, непременно ще се окаже в опасност”.
„Когато храбрите пълководци, извоювали множество победи, живеят в нужда, а кухите празнодумци имат богатства и чинове, държавата я застрашава неминуема гибел. Когато във всички управи чиновниците взимат подкупи, в държавата няма ред. Когато хората на служба не се ползват с доверие, а които се ползват с доверие не могат да служат, в държавата пламва смут.”
Сун Дзъ
--------------------------------------
ПУТИНИЗИРА ли се България?
Путинизация представлява политически процес, вследствие на който обществото се оказва плячка на авторитарен режим, създаден от офицери от политическата полиция на бившата комунистическа власт.
Путинизация означава манипулиране и фалшифициране на избори. Подмяна на държавните институции чрез превръщането им в безлични иструменти за постигане благото на определен кръг от бивши агенти на КГБ (ДС) и номенклатурни кадри на КПСС (БКП /БСП/).
Путинизация означава подчиняване на медиите от властта. Обезсилване на гражданското общество и на неговите институции. Подмяна на автетичните политически партии с тяхни имитации, покорни на властовите олигархични центрове. Липсата на яснота кому принадлежи собствеността. Овладяване на икономиката чрез политически лостове и подчиняване бизнеса на властта.
Путинизация означава гражданите да бъдат поставени в икономическа, социална и жизнена зависимост от властта. Симбиоза на властта с организираната престъпност. Подмяна на конституционния и правов ред с властови произвол. Тотална корупция като начин за регулиране на обществените отношения.
Путинизацията представлява развращаване и варваризиране на обществените нрави. Реабилитация на комунистическото минало, на неговите символи, агенти и най-вече на руската агентура в страните от бившия соц. лагер.
Във външната политика путинизацията означава постоянна намеса във вътрешните работи на бившите съветски републики и сателити, използване на енергийните ресурси като инструмент за шантаж и за изпълнение на геополитически операции в „близката чужбина”. Неприкрит и нарастващ антиамериканизъм. Агресивна риторика и поведение спрямо Европа и евроатлантическите ценности.
Путинизация означава съдебна, морална и физическа разправа с противниците на „новия” курс, на олигархията и на носталгията по „добрия стар” социализъм. През десетилетието, в което управлява Путин, в Русия са убити повече от 300 журналисти.
-------------------------------------
На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция 1 481. В нея общността, в която членува и България, настоява, че е необходимо международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
В предпоследния чл. 13 на тази резолюция ПАСЕ призовава "всички комунистически или посткомунистически партии от своите страни членки, които все още не са го направили, да преразгледат историята на комунизма и тяхното собствено минало, да се разграничат ясно от извършените от тоталитарните комунистически режими престъпления и да ги осъдят - без колебание и незабавно".
Вместо да направи това, четири години по-късно и 20 години след началото на т. нар. промени България продължава да води вътрешен спор "за" и "против" комунизма и репресивните му структури. С което потвърждава съмненията, че е "троянски кон" в ценностната система на демократична Европа.
------------------------------------
ХЪРВАТИЯ ДАДЕ ПРИМЕР
Хърватия отказа да продължи договора си с „Газпром”. От 1 януари 2011 г. единственият вносител на газ в страната ще бъде италианската компания ENI, която ежегодно ще доставя по 750 млн. куб. метра газ .
Така хърватската държава изпълнява новата политика на Европейския съюз да бъдат предприети радикални мерки за намиране на доставчици, алтернативни на руските монополисти.
-----------------------------------
„Бей жидов...”
„В другия край на Манежния площад жестоко са пребити двама случайни минувачи-кавказци. Лежат в локва кръв и се опитват да изплюят строшените си зъби. Един след друг митингаджиите ги хващат за косите, надигат главите им и се снимат с тях, с вдигната за хитлеристки поздрав ръка. Милиционерите се мотаят наблизо, без да се намесват. По погледите им личи, че се страхуват.”
(„Новая газета”, 13 декември 2010 г.)
Когато в царска Русия правителството е изпитвало икономически или политически затруднения, винаги е прибягвало към безотказно социално лекарство – вината на евреите. „Бей жидов, спасай Россию” е призивът, измислен от политическата полиция в царска Русия, с който народното недоволство е насочвано в обратна на вярната посока. Озверели от глад и омраза тълпи, подтиквани от полицейски провокатори, са се втурвали към еврейските квартали, за да трошат, да грабят и да палят магазинчетата и работилничките на средно заможни еврейски търговци и занаятчии, които не са имали достатъчно пари да си наемат охрана или да заминат за някъде, докато размириците утихнат.
Резултатът от такава далновидна национална политика е ясен. Обобщава го герой от филм на Елдар Рязанов: „И евреите изтрепаха, и Русия не спасиха...”
През 21-и век кремълските политически технолози сочат като виновници за безпътицата, за лошото управление, за престъпността и безправието лицата с кавказка, азиатска, друга кръв. „Престъпни групировки от хора, които не принадлежат към коренната националност”.
След като загубиха войната в Кавказ, руските управници плащат репарации не само на кукления президент Кадиров, но и на криминалните елити в другите сателитни държавици. Срещу показното си покорство тези назначени за ръководители колаборационисти получават огромни парични потоци. Обезправените, безработни и унижени чеченци, останали живи след „брилянтните” операции на руските федерални войски, се вливат в международните формирования на „Воините на Аллах” или попълват организираната престъпност в големите руски градове. В Кавказ и в Русия израсна ново поколение мюсюлмани, което от детска възраст се кълне да отмъсти на убийците на бащите си. Телевизионният сериал „Школа” представи покъртителна картина на безнадеждната болка, на неконтролираната жестокост и свития като пружина гняв на това непознато за Русия поколение.
---------------------------------
Кратка диагноза:
„Руската държава представлява деструктивна имперска система (антисистема), равнозначна на злокачествено обществено образувание от типа на раковите тумори. Проявява присъщите на рака свойства, стройно и логично се вписва в термините и другите понятия от онкологията. Притежава присъщите на рака перспективи и аналогичен процес на лечение.
Причина за устойчивите и повтарящи се деструктивни явления в руското общество е системният срив, наподобяващ кризите при раковоболен: злокачественият тумор се вгражда и паразитира точно там, където връзките и взаимодействието между елементите на системата (клетки и органи) са отслабени или са прекъснати. Тоест, налице е отчуждение. Ако система означава само-организация и строен ред сред обособените елементи, свързани с някакви отношения (идеи), антисистемата представлява самоорганизация на чужди, необособени елементи, принудени от материалните си интереси да съществуват заедно.
Преодоляването на отчуждението е равнозначно на излекуване от злокачествените елементи, тоест, на преодоляване на радикалната деструктивност и паразитизма.”
Ю. В. Кузнецов, „Канцерократия”
НОСТАЛЬГИРУЮЩИМ
Юрий Нестеренко
Ах, какая была держава!
Ах, какие в ней люди были!
Как торжественно-величаво
Звуки гимна над миром плыли!
Ах, как были открыты лица,
Как наполнены светом взгляды!
Как красива была столица!
Как величественны парады!
Проходя триумфальным маршем,
Безупречно красивым строем,
Молодежь присягала старшим,
Закаленным в боях героям -
Не деляги и прохиндеи
Попадали у нас в кумиры...
Ибо в людях жила - идея!
Жажда быть в авангарде мира!
Что же было такого злого
В том, что мы понимали твердо,
Что „товарищ” - не просто слово,
И звучит это слово гордо?
В том, что были одним народом,
Крепко спаянным общей верой,
Что достоинства - не доходом,
А иной измеряли мерой?
В том, что пошлости на потребу
Не топили в грязи искусство?
Что мальчишек манило небо?
Что у девушек были чувства?
Ах, насколько все нынче гаже,
Хуже, ниже и даже реже:
Пусть мелодия гимна - та же,
Но порыв и идея - где же?
И всего нестерпимей горе
В невозможности примирений
Не с утратою территорий,
Но с потерею поколений!
Как ни пыжатся эти рожи,
Разве место при них надежде?
Ах, как все это непохоже
На страну, что мы знали прежде!
Что была молода, крылата,
Силы множила год за годом,
Где народ уважал солдата
И гордился солдат народом.
Ту, где светлыми были дали,
Ту, где были чисты просторы...
А какое кино снимали
Наши лучшие режиссеры!
А какие звенели песни!
Как от них расправлялись плечи!
Как под них мы шагали вместе
Ранним утром заре навстречу!
Эти песни - о главном в жизни:
О свободе, мечте, полете,
О любви к дорогой отчизне,
О труде, что всегда в почете,
И о девушках, что цветами
Расцветают под солнцем мая,
И о ждущей нас дома маме,
И о с детства знакомом крае,
И о чести, и об отваге,
И о верном, надежном друге...
И алели над нами флаги
С черной свастикой в белом круге.
Срещу „инородците” застава новият руски пролетариат, момчетата от предградията, пропили се, преди да научат четмо и писмо. И те искат да мъстят за осъдените си мечти, за несъстоялото се светло бъдеще на бащите, за избитите братя, за изнасилените от милиционери сестри. Путин им предлага младежкото движение „Наши”. В лагери, напомнящи „Хитлерюгенд” от 30-те, бъдещите руски държавници скандират лозунги в прослава на „националния лидер” и заплюват портретите на политици, учени и журналисти, осмелили се да критикуват управляващата върхушка. Дисциплината, наложена сред щурмоваците на „Путлерюгенд”, се конкурира с романа на Оруел „1984”. Преди няколко месеца изтъкнатият журналист и дисидент на съветския режим Александър Подрабинек написа в „Ежедневный журнал” статия срещу хранениците на съветската номенклатура, които все още монополизират героизма на руските хора във войната срещу хитлеристите. По сигнал на кремълските младежки фюрери стотици членове на „Наши” две седмици дежуриха пред жилището на Ал. Подрабинек, като заплашваха с физическа разправа него и семейството му. Най-невинните лозунги гласяха: „Умри или напусни Русия!” С официално писмо до властите журналистът поиска да бъде спрян терорът и да бъде потърсена отговорност от екстремистите. В отговор угодничещи на Кремъл издания му се присмяха, че бил страхливец и трябвало да мисли, преди да пише срещу ветераните на съветския комунизъм.
С патологично упорство новоруският властващ елит се мъчи поне формално да удържи Чечения в рамките на Руската федерация, за да не му се наложи да признае провала на войната, започната още от Елцин. Няма рационално обяснение за ползите, които носи на Русия оставането на метежната република в състава на федерацията. Цената, която плаща руското общество, е несъразмерно по-висока. Чеченският сепаратизъм, роден преди векове и десетократно усилен от Сталин след масовите репресии срещу чеченския народ, не може да бъде изкоренен с военни средства. След като даде над 15 000 жертви във войната срещу чеченските борци за свобода, Кремъл се оказва на изходната точка.
Опитът да купи мир срещу неограничена криминална власт и рушвети, давани на предатели като Рамазан Кадиров, се проваля. Вместо да бъде удържан в националните си рамки, чеченският сепаратизъм плъзва към съседните севернокавказки държавици. Неведнъж в историята си традиционните общества от Ориента са отвръщали на външна експанзия с взривове на ислямски фундаментализъм, със затваряне в собствения свят, с погроми срещу чужди елементи и с религиозни войни.
Днешните кремълски лидери все още не могат да научат урока от 1968 г.: че окупацията на Чехословакия стана началото на края на „великия и могъщ” СССР.
След което дойдоха брежневският застой и неудържимият разпад на болшевишката империя. За подобно отмъщение на Историята пише дагестанският поет Расул Гамзатов: „Ако стреляш срещу миналото с пистолет, бъдещето ще стреля срещу теб с оръдие”.
-------------------------
На среща на върха през 80-те години на миналия век Юрий Андропов излязъл с предложение да бъде уеднаквено астрономическото време в целия свят. Той изложил следните аргументи:
- Честитя новата година на японския си колега, а при тях тя била преди 5 часа. Обаждам се в САЩ да им честитя - там щяла да дойде след 8 часа. Обаждам се на папата да му изкажа съболезнования за покушението, а то още не било извършено!
-------------------------
Доста флегматично Европейският съюз и САЩ реагираха след агресията срещу Грузия. За циничната война срещу Финландия през 1939 г. сталинският СССР е изключен от Лигата на нациите. На Запад дълго спориха как по-меко да санкционират Русия, за да не намалее притокът на евтин газ и петрол към Франция, Италия, Германия. Забравили печалния пример на Чембърлейн, политиката за „умиротворяване на Хитлер” и Мюнхенските съглашения с кафявия диктатор.
Днешна Путинова Русия представлява заплаха за световната цивилизация с откровеното потъпкване на човешки права и с пълзящата си безжалостна корупция. След като създава най-голямата черна каса в световната история (Ходорковски я разкри и се опита да я разобличи, за което плати със свободата и богатството си), Путин натрупва в тайни сметки десетки милиарди долари, с които корумпира политици, ръководни органи на олимпийското движение и на ФИФА, алчни или наивни рокзвезди и киноактьори от Запада.
„Русия изнася нефт, газ и корупция”, констатира уважаван политолог. Според анализатори, независещи от Кремъл, кагебистките управници водят Русия към нова революция. Трудно е да се каже червен или кафяв ще бъде цветът на бъдещата революция. Вероятно ще съчетава оранжево и червено или кафяво и червено.
Честната, истинската, другата Русия не се е смирила с кагебисткия диктат. Истинска, демократична Русия, проляла реки от кръв за Правдата и Справедливостта, няма да забрави и няма да прости на агресорите. Не случайно по време на сраженията в Грузия руски правозащитници, протестирали срещу нахлуването в Чехославакия през 1968-а, припомниха думите на поета Александър Галич: „Граждане! Отечество в опасности! Наши танки на чужой земле!”
ВАСИЛ ДАНОВ
Публикуваме илюстрациите, предложени от автора, без да изписваме пояснителни текстове към тях, като предоставяме тази възможност на читателя.
-------------------------
На среща на върха през 80-те години на миналия век Юрий Андропов излязъл с предложение да бъде уеднаквено астрономическото време в целия свят. Той изложил следните аргументи:
- Честитя новата година на японския си колега, а при тях тя била преди 5 часа. Обаждам се в САЩ да им честитя - там щяла да дойде след 8 часа. Обаждам се на папата да му изкажа съболезнования за покушението, а то още не било извършено!
-------------------------
Доста флегматично Европейският съюз и САЩ реагираха след агресията срещу Грузия. За циничната война срещу Финландия през 1939 г. сталинският СССР е изключен от Лигата на нациите. На Запад дълго спориха как по-меко да санкционират Русия, за да не намалее притокът на евтин газ и петрол към Франция, Италия, Германия. Забравили печалния пример на Чембърлейн, политиката за „умиротворяване на Хитлер” и Мюнхенските съглашения с кафявия диктатор.
Днешна Путинова Русия представлява заплаха за световната цивилизация с откровеното потъпкване на човешки права и с пълзящата си безжалостна корупция. След като създава най-голямата черна каса в световната история (Ходорковски я разкри и се опита да я разобличи, за което плати със свободата и богатството си), Путин натрупва в тайни сметки десетки милиарди долари, с които корумпира политици, ръководни органи на олимпийското движение и на ФИФА, алчни или наивни рокзвезди и киноактьори от Запада.
„Русия изнася нефт, газ и корупция”, констатира уважаван политолог. Според анализатори, независещи от Кремъл, кагебистките управници водят Русия към нова революция. Трудно е да се каже червен или кафяв ще бъде цветът на бъдещата революция. Вероятно ще съчетава оранжево и червено или кафяво и червено.
Честната, истинската, другата Русия не се е смирила с кагебисткия диктат. Истинска, демократична Русия, проляла реки от кръв за Правдата и Справедливостта, няма да забрави и няма да прости на агресорите. Не случайно по време на сраженията в Грузия руски правозащитници, протестирали срещу нахлуването в Чехославакия през 1968-а, припомниха думите на поета Александър Галич: „Граждане! Отечество в опасности! Наши танки на чужой земле!”
ВАСИЛ ДАНОВ
Публикуваме илюстрациите, предложени от автора, без да изписваме пояснителни текстове към тях, като предоставяме тази възможност на читателя.