НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ФУТБОЛНОМИКА И ВУВУЗЕЛИ
- Също като портманто, нали разбираш – с две прегради вътре. Та и тук е така – имаш една дума с две значения вътре – обяснява Хъмпти-Дъмпти.
- Разбрах – замислено отбеляза „Алиса в Огледалния свят“.
- Когато аз използвам една дума... това означава точно каквото аз съм избрал да означава – нито повече, нито по-малко – допълни Хъмпти-Дъмпти.
ИКОНОМИКА – закон на къщата (гр. oikos – къща, nomos - закон). ФРИКОНОМИКА – „триковете” в икономиката са описани през 2005 г. от Стийв Левит – икономист в Унивeрситета в Чикаго, и Стефан Дъбнър – журналист в New York Times, в книгата им „Фрикономика: Нечестният икономист използва скритата страна на всичко”.
На 30 юни 2010 г., в разгара на Световното първенство по футбол в Южна Африка, един български вестник публикува статията „Сокърномикс”, написана интересно от Христофор Караджов от Лос Анджелис. Въпреки че българското изписване на тази наука е „сокърномика” - като икономика и фрикономика, или геномика и протеомика, които пък изследват „телата” (гр. soma) на съответно гените и протеините. (Няколко месеца преди Световното първенство по футбол - 2006 в Германия, холандската банка ABN публикува доклада „Сокърномика”, в който прогнозира, че Италия ще стане шампион и това ще се отрази много добре на нейната икономика.)
Саймън Купър – журналист от Париж, и Стефан Шимански – спортен икономист от Лондон, се срещат за първи път през 2007 г. в хотел „Хилтън” в Истанбул – на конгрес по случай 100-годишнината на футболния клуб „Фенербахче” – темата на конгреса е „100 години спорт и наука”. След многократни обмени на ръкописи, през 2009 г. те публикуват книгата „Soccernomics” („Сокърномика. Защо Англия губи, защо Германия и Бразилия побеждават, и защо САЩ, Япония, Австралия, Турция – и дори Ирак – ще станат кралете на най-популярния спорт в света”). Не знам защо авторите са избрали американското име на футбола – сокър. За останалия свят тази наука (би трябвало да) е футболномика.
Наред с интересните истории, като например защо при дузпа, играчите на „Челси” трябва да насочват топката в лява страна на Ван Дер Сар – вратарят на „Манчестър Юнайтед”, в книгата се обсъждат и трите основни фактора, които прогнозират победата в един мач: опит на отбора, брутен вътрешен продукт на
- Също като портманто, нали разбираш – с две прегради вътре. Та и тук е така – имаш една дума с две значения вътре – обяснява Хъмпти-Дъмпти.
- Разбрах – замислено отбеляза „Алиса в Огледалния свят“.
- Когато аз използвам една дума... това означава точно каквото аз съм избрал да означава – нито повече, нито по-малко – допълни Хъмпти-Дъмпти.
ИКОНОМИКА – закон на къщата (гр. oikos – къща, nomos - закон). ФРИКОНОМИКА – „триковете” в икономиката са описани през 2005 г. от Стийв Левит – икономист в Унивeрситета в Чикаго, и Стефан Дъбнър – журналист в New York Times, в книгата им „Фрикономика: Нечестният икономист използва скритата страна на всичко”.
На 30 юни 2010 г., в разгара на Световното първенство по футбол в Южна Африка, един български вестник публикува статията „Сокърномикс”, написана интересно от Христофор Караджов от Лос Анджелис. Въпреки че българското изписване на тази наука е „сокърномика” - като икономика и фрикономика, или геномика и протеомика, които пък изследват „телата” (гр. soma) на съответно гените и протеините. (Няколко месеца преди Световното първенство по футбол - 2006 в Германия, холандската банка ABN публикува доклада „Сокърномика”, в който прогнозира, че Италия ще стане шампион и това ще се отрази много добре на нейната икономика.)
Саймън Купър – журналист от Париж, и Стефан Шимански – спортен икономист от Лондон, се срещат за първи път през 2007 г. в хотел „Хилтън” в Истанбул – на конгрес по случай 100-годишнината на футболния клуб „Фенербахче” – темата на конгреса е „100 години спорт и наука”. След многократни обмени на ръкописи, през 2009 г. те публикуват книгата „Soccernomics” („Сокърномика. Защо Англия губи, защо Германия и Бразилия побеждават, и защо САЩ, Япония, Австралия, Турция – и дори Ирак – ще станат кралете на най-популярния спорт в света”). Не знам защо авторите са избрали американското име на футбола – сокър. За останалия свят тази наука (би трябвало да) е футболномика.
Наред с интересните истории, като например защо при дузпа, играчите на „Челси” трябва да насочват топката в лява страна на Ван Дер Сар – вратарят на „Манчестър Юнайтед”, в книгата се обсъждат и трите основни фактора, които прогнозират победата в един мач: опит на отбора, брутен вътрешен продукт на
Червена вувузела. Всъщност цветът няма значение, важен е звукът. Май така е и в политиката. Цветовете се менят, звукът (интересът) си остава непроменен.
Сеп Блатер седи на стената,
Сеп Блатер ще падне от стената
и всичките мъже на ФИФА
няма да могат Сеп Блатер вече да спасят.
(с добро чувство към Сеп Блатер).
Сеп Блатер ще падне от стената
и всичките мъже на ФИФА
няма да могат Сеп Блатер вече да спасят.
(с добро чувство към Сеп Блатер).
ПОСЛЕПИС
„Уви, престанаха вувузелите! А пък ние, жителите на България, как бяхме се свикнали с тях през онзи месец на футбол в Южна Африка” – сега така можем да перифразираме „Уви, престанаха фишеците!...”, както Алеко Константинов започва разказа си Panem et circenses (хляб и зрелища), написан на 6 февруарий 1897 г.
И преди повече от две хиляди години – от древните римляни. Тогава, освен гладиаторските борби, са раздавали хляб на народа. Сега в България - уви, и хлябът свърши!
Д-р Георги Чалдъков
„Уви, престанаха вувузелите! А пък ние, жителите на България, как бяхме се свикнали с тях през онзи месец на футбол в Южна Африка” – сега така можем да перифразираме „Уви, престанаха фишеците!...”, както Алеко Константинов започва разказа си Panem et circenses (хляб и зрелища), написан на 6 февруарий 1897 г.
И преди повече от две хиляди години – от древните римляни. Тогава, освен гладиаторските борби, са раздавали хляб на народа. Сега в България - уви, и хлябът свърши!
Д-р Георги Чалдъков
Един гледа мач, друг гледа как да продаде повече вувузели.
Как се чувстват тези, които надуват вувузелите? Вероятно добре. Как се чувстват обаче тези, на които вувузелите ечат до самите им уши?
страната и брой на населението на страната. Към тази триада, аз добавям „невидимата ръка на пазара”, за която още през 1776 г. пише Адам Смит в книгата си „Богатството на народите”. Както и „божествената ръка” на един аржентинец, един французин и един бразилец - дали за това, като възмездие, отпаднаха от играта за златната Нике-2010?
„Сокърномика” е една от съвременните книги за футбола, взели пример от книгите за бейзбола. Като тази на Майкъл Левис - финансов журналист от Калифорния, озаглавена „Moneyball: The Art of Winning an Unfair Game” - „изкуствато да печелиш една нечестна игра”, в която милионите долари, които получават водещите играчи в бейзбола са доста повече от тези, които получават водещите футболисти. В книгата е описано как прилагането на обективни методи за измерване на качеството на бейзбола, може да доведе до големи постижения, въпреки по-малкото пари, които има един отбор. Бил Джеймс, един от най-известните изследователи на бейзбола в САЩ, въвежда обективизацията на играта чрез саберметрия (sabermetrics) - от SABR (Society for American Baseball Research). Подобна измерителна система във футбола може да бъде фифаметрия (fifametrics) - от FIFA (Federation Internationale de Football Association). Вероятно от шума на вувузелите, това за сега не може да бъде чуто от президента на ФИФА. Ако и в тихата атмосфера на Цюрих (и София) няма чуваемост, неговите думи, че „постоянно се стремим да популяризираме честната игра”, ще продължават да са параван, зад който се прикрива „невидимата ръка” на футбола.
Холандският професор Йохан Хьойзинха е един от големите изследователи на агоналния (гр. agon - състезание) характер на културата. В книгата си “Homo ludens” (играещият човек), публикувана през 1938 г., той описва различни игри в древните общества на гърци, римляни, китайци и други хора. Един от основните изводи в книгата гласи: „Всяка игра има правила. Играчът, който не спазва или се противопоставя на правилата на играта, е обявен за нарушител. Като се отклонява от правилата на играта, нарушителят лишава играта от илюзия - дума с дълбоко значение. Следователно той трябва да бъде отстранен, тъй като застрашава самото съществуване на игровата общност.”
Започнах този разказ с диалог между Алиса и яйцето Хъмпти-Дъмпти, описан от Луис Карол в „Алиса в Огледалния свят”. Ще завърша с перифраза на известното английско стихотворение за Хъмпти-Дъмпти:
„Сокърномика” е една от съвременните книги за футбола, взели пример от книгите за бейзбола. Като тази на Майкъл Левис - финансов журналист от Калифорния, озаглавена „Moneyball: The Art of Winning an Unfair Game” - „изкуствато да печелиш една нечестна игра”, в която милионите долари, които получават водещите играчи в бейзбола са доста повече от тези, които получават водещите футболисти. В книгата е описано как прилагането на обективни методи за измерване на качеството на бейзбола, може да доведе до големи постижения, въпреки по-малкото пари, които има един отбор. Бил Джеймс, един от най-известните изследователи на бейзбола в САЩ, въвежда обективизацията на играта чрез саберметрия (sabermetrics) - от SABR (Society for American Baseball Research). Подобна измерителна система във футбола може да бъде фифаметрия (fifametrics) - от FIFA (Federation Internationale de Football Association). Вероятно от шума на вувузелите, това за сега не може да бъде чуто от президента на ФИФА. Ако и в тихата атмосфера на Цюрих (и София) няма чуваемост, неговите думи, че „постоянно се стремим да популяризираме честната игра”, ще продължават да са параван, зад който се прикрива „невидимата ръка” на футбола.
Холандският професор Йохан Хьойзинха е един от големите изследователи на агоналния (гр. agon - състезание) характер на културата. В книгата си “Homo ludens” (играещият човек), публикувана през 1938 г., той описва различни игри в древните общества на гърци, римляни, китайци и други хора. Един от основните изводи в книгата гласи: „Всяка игра има правила. Играчът, който не спазва или се противопоставя на правилата на играта, е обявен за нарушител. Като се отклонява от правилата на играта, нарушителят лишава играта от илюзия - дума с дълбоко значение. Следователно той трябва да бъде отстранен, тъй като застрашава самото съществуване на игровата общност.”
Започнах този разказ с диалог между Алиса и яйцето Хъмпти-Дъмпти, описан от Луис Карол в „Алиса в Огледалния свят”. Ще завърша с перифраза на известното английско стихотворение за Хъмпти-Дъмпти: