НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА ЗАГЪРБИ ТЕМАТА
ЗА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА*
От кадрите в най-гледаното време, през радиокоментарите и крещящите вестникарски заглавия до специализираните анализи в списания и вестници, близо девет месеца в българските медии доминира темата за борбата срещу организираната престъпност и корупцията, за отвоюване на държавата от скритата власт на незаконни групи, лица и интереси.
Акциите на МВР и ДАНС, взаимодействието между полиция, прокуратура и съд, създаването на реално или на илюзорно чувство за възстановена справедливост са темите, които изобилстват в българските медии.
Националната сигурност, разбирана като полицейско-прокурорска акция срещу всеизвестни бандити или срещу бели якички, ефектните акции и лютите закани срещу разбойниците хранят българската журналистика още от началото на „прехода”. Но темата достигна върховете на популярността си, след като начело на изпълнителната власт застана бившият главен секретар на МВР. Не би могло да бъде иначе, когато обществените нагласи за силна ръка и твърда, но справедлива власт се материализираха в толкова близки по манталитет до масата избиратели политически лидери.
Втора година темата за националната отбрана, за състоянието на Българската армия (БА), за реформите в Министерството на отбраната (МО) и във видовете въоръжени сили, за подготовката и участието на наши военнослужещи в мисиите зад граница минава на заден план, избледнява, става обект на тясно специализирани анализи сред оредяващ брой журналисти и експерти.
През първото тримесечие на 2010 г. в. „Труд” е публикувал общо 37 материала за националната отбрана (МО, БА, мисии в чужбина). От тях само две интервюта, един анализ на специалист, една авторска позиция и един портрет на нов министър. Останалите 32 публикации (86 %) са кратки информации, цитиращи изявления на министъра или съобщения на пресцентъра на МО.
Жанр Брой/Проценти
Информация 32 (86 %)
Интервю 2 (4,8 %)
Коментар 1 (2,4 %)
Статия 1 (2,4 %)
Портрет/очерк 1 (2,4 %)
ЗА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА*
От кадрите в най-гледаното време, през радиокоментарите и крещящите вестникарски заглавия до специализираните анализи в списания и вестници, близо девет месеца в българските медии доминира темата за борбата срещу организираната престъпност и корупцията, за отвоюване на държавата от скритата власт на незаконни групи, лица и интереси.
Акциите на МВР и ДАНС, взаимодействието между полиция, прокуратура и съд, създаването на реално или на илюзорно чувство за възстановена справедливост са темите, които изобилстват в българските медии.
Националната сигурност, разбирана като полицейско-прокурорска акция срещу всеизвестни бандити или срещу бели якички, ефектните акции и лютите закани срещу разбойниците хранят българската журналистика още от началото на „прехода”. Но темата достигна върховете на популярността си, след като начело на изпълнителната власт застана бившият главен секретар на МВР. Не би могло да бъде иначе, когато обществените нагласи за силна ръка и твърда, но справедлива власт се материализираха в толкова близки по манталитет до масата избиратели политически лидери.
Втора година темата за националната отбрана, за състоянието на Българската армия (БА), за реформите в Министерството на отбраната (МО) и във видовете въоръжени сили, за подготовката и участието на наши военнослужещи в мисиите зад граница минава на заден план, избледнява, става обект на тясно специализирани анализи сред оредяващ брой журналисти и експерти.
През първото тримесечие на 2010 г. в. „Труд” е публикувал общо 37 материала за националната отбрана (МО, БА, мисии в чужбина). От тях само две интервюта, един анализ на специалист, една авторска позиция и един портрет на нов министър. Останалите 32 публикации (86 %) са кратки информации, цитиращи изявления на министъра или съобщения на пресцентъра на МО.
Жанр Брой/Проценти
Информация 32 (86 %)
Интервю 2 (4,8 %)
Коментар 1 (2,4 %)
Статия 1 (2,4 %)
Портрет/очерк 1 (2,4 %)
Българските военноморски вертолети Ми-14ПЛ кацнаха завинаги. Но медиите обърнаха внимание само на това, че правителството отказва новите вертолети за ВМС. На никой не му пука, че от тук нататък за местоположението на бедстващите на море ще трябва да разчитаме само на врачки и гадателки.
Като военен министър Николай Цонев обеща много неща на военните моряци. И остана с обещанията си. Никой не обърна внимание на факта, че той си беше такъв още като директор на агенция в МО.
Твърде ограничен е тематичният обхват на публикациите. Близо 30 % от тях са посветени на дискусията около новия вариант на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Останалите са свързани с мисиите зад граница, с брожението около орязването на социалните осигуровки на военнослужещите, с кадровите размествания в МО. И толкова. Липсват журналистически разследвания, експертни анализи на процесите и на тенденциите. Няма дори една публикация, която да наподобява несъгласие, възражение или критика спрямо становища, личности или институции, свързани с отбраната. Възприета е най-удобната и безконфликтна позиция: „Както заяви министърът...”, „От президентската администрация опровергаха твърденията, че...”
Обемът на повечето информации не надхвърля 40-50 реда. На фона на тематичните страници, огромните заглавия и разточителната вестникарска площ, отделени за други събития и личности, материалите на военна тема изглеждат още по-скромни и незначителни. Заглавието „Връщаме новите вертолети за ВМС” по място, шрифт и информационна значимост съответства на новината „Куче нахапа баба”.
Подобно е състоянието и в другия вестник на групировката ВАЦ - „24 часа”. Тъй като в „Труд” и „24 часа” от години работят журналисти, завършили военното училище в Лвов, преминали през школата на в. „Българска армия” и пишещи по темата доста време, не бих ги упрекнал в немарливост или липса на професионализъм. Причината е по-сериозна: редакционната политика на изданията.
С едно приятно изключение, представлявано от в. „Сега”, останалите всекидневници и седмичници показват изчезващ или силно намаляващ интерес към националната отбрана. Преди десетилетие тази тема, или по-точно скандалната й част, бе водеща за повечето вестници, като се почне от споминалия се „Нощен труд” и се завърши с партийните газети и с най-тиражните издания на вестникарски групировки.
Осма година в. „Сега” поддържа огъня със завидно упорство. И по брой на публикациите, и по обхват на темите, и по дълбочина на разработките изданието поддържа добрите традиции на българския печат. Само през март т. г. вестникът публикува 19 материала за военното ведомство. От тях 5 са аналитични и критични по дух статии, 3 журналистически разследвания, 3 тематични страници, 2 интервюта и една страница „Войникът на бъдещето”. От 1 април 2009 до 1 април 2010 г. журналистът Диян Николов е написал 47 статии, разследвания, тематични страници и интервюта.
Поне от 5 години в. „Сега” е единственото издание, което задава неудобни въпроси към МО за разпродажбата на военни имоти, за конфликта на интереси у министри, висши военни и политически началници, за въпиющите нарушения на Закона за обществените поръчки и на други нормативни документи. Дни, след като арестът на бившия министър на отбраната Н. Цонев стана христоматиен пример за политици, юристи и журналисти, си струва да напомня, че в. „Сега” пръв сигнализира за нарушенията на Н. Цонев и на Ст. Стоянов като изпълнителни директори на двете най-големи агенции в МО. След като сяда в министерското кресло, Цонев неколкократно прави опити да „затвори” устата на вестника и лично на Диян Николов чрез „приятелски” разговори, скрити заплахи, опровержения и жалби срещу „некоректни публикации” в етичната медийна комисия.
Темата за Българската армия и за отбраната е рядък гост в новините и коментарите на телевизиите, в националното радио и в частните радиостанции. Липсва постоянен или поне периодичен анализ на процесите в системата. Бликва временен интерес при екстрени обстоятелства като инциденти с български военнослужещи в чужбина или при конфликт между институциите като спора между президента и Министерството на отбраната около последния вариант на ЗОВС.
По-често проявява интерес, кани специалисти и ресорни журналисти да обсъждат проблеми на отбраната Дарик радио. От 9 август 2009 г. до 1 април 2010 г. радиото 29 пъти е предоставило ефира си на военни и политически ръководители от МО, със свои или гостуващи журналисти е коментирало състоянието на военния бюджет и на полигона в Змеево, спора около социалните осигуровки на военнослужещите, разхищенията, кадровите размествания и половото равноправие в армията.
Нови надежди за реанимиране на военната тема дават електронните издания Mediapool и Frognews. „Медиапул” предоставя достоверна информация за всяко значимо събитие, излъчено от пресцентъра на МО, огласено от неправителствени организации, политически сили или авторитетни личности. Повечето публикации са на добро професионално равнище. Най-ценното е, че във форума на изданието участват средно от 15 до 75 читатели, които без цензура изказват мнения, коментират събитието, добавят ценни щрихи към редакционния текст. В дискусията все по-често се включват професионални военнослужещи от кадъра, от резерва или запаса.
От 1 април 2009 г. до 1 април 2010 г. във „Фрогнюз” са публикувани 53 статии, разследвания и друг вид информации по изследваната тема. Тоест, след като на 22 септември 2008 г. бе пребит с винкели и чукове заради авторски и други текстове, Огнян Стефанов е писал лично или е публикувал седмично поне по един материал, свързан с отбраната. Във форумите по тези материали участват средно от 5 до 35 читатели.
Ето някои от причините за спадащия интерес към темата за въоръжената защита на Отечеството:
1.Отсъствието на външна заплаха за държавата. След като България стана член на НАТО и в близост до границите ни не съществуват въоръжени конфликти, мнозинството от населението пренесе вниманието си към други области.
За щастие, не сме в положението, когато в края на Първата световна война в. „Военни известия“ става един от най-масовите български вестници с тираж 40 хиляди. Сред читателите му има и хиляди граждански лица, които се интересуват от фронтовите събития.
2.Отмяната на наборната войнишка служба и замяната й с професионална прекъсна традиционния интерес към армията, поддържан у досегашните поколения.
Без да имат пряка връзка с поделенията, без да се тревожат за своето чедо и да броят дните до уволнението му, за повечето български семейства проблемите на въоръжените сили се превърнаха в ненужна екзотика.
3.Собствеността на значителна част от медиите в България все още е забулена в тайна. Притежателите и ръководителите на СМИ явно нямат интерес вътрешната сигурност, отбраната и стабилността на страната да бъдат анализирани професионално, обстойно, с оглед на националните интереси.
Фактът, че ДПС контролира 22 национални и регионални медии, както и 5 разпространителски дружества, все още тревожи незначителен брой българи и нищожен брой държавни институции.
Чрез Дилян Пеевски ДПС ръководи вестниците „Монитор“, Телеграф“, „Политика“, „Засада“, „Меридиан мач“, „Уикенд“, „Шок“, „Минаха години“, търновския „Борба“, „Лудогорски вестник“, ловешкия „Народен глас“, бургаските „Фактор“ и „Черноморски фар“, пазарджишкия „Знаме“, списанията „Мач магазин“ и „Кулинарен Уикенд“.
С пари от обръчите на ДПС се финансират новинарските онлайн издания „Всеки ден“, както и веригата сайтове на бившия телевизионен водещ Николай Бареков - bnews, blife и bsport. Официално депесарски телевизии са ВВТ и ТВ 7. Твърди се, че Пеевски ръководи още няколко кабеларки.
ДПС вече контролира Национална агенция „Разпространение“ АД, Сдружение „Съюз на разпространителите на вестници и списания“, „Пресмаркет“ ЕООД и Национална агенция „Разпространение 1“ ЕООД с техните регионални подразделения.
Странно е защо Комисията за защита на конкуренцията, ДАНС или други овластени структури все още не са се разтревожили от станалото. Вероятно чакат указания от върха на изпълнителната власт.
Странно е и спокойствието, с което журналистическата гилдия гледа на това драстично стесняване на територията на частично свободното слово у нас.
4.Несъстоялият се преход към правова държава, пазарна икономика и гражданско общество сложи тежки окови върху краката и крилете на медиите. Прибързан и опростен би бил изводът, че „Каквото обществото, такава и журналистиката”. След като 20 години след началото на промените непроменената комунистическа партия продължава да осъществява явна и скрита власт, насочва жизненоважните процеси и монтира кадрите си на възлови длъжности в държавата, манипулира обществото, налага и печели дебати по животрептящи за нацията проблеми, да бъде винена журналистиката за провала на прехода е едностранчиво и пресилено.
България продължава да бъде член на ЕС, който твърде обезпокоително отговаря и на критериите за провалена държава. „Провалена е държавата, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират“, гласи определението на Ноъм Чомски.
Така е, защото битката за наследството и с наследниците на БКП се оказа непосилна за нацията. Без реформаторски партии и истински лидери, без здрави кълнове на гражданското общество, без критична маса икономически силни и духовно свободни граждани, без икономически независими, национално отговорни и професионално ръководени медии, България вече 20 години имитира промени и преживява конвулсиите на уморено, фрустрирано, атомизирано и аномизирано общество.
В такава икономическа, обществено-политическа и медийна среда по-добрата част от журналистическата гилдия заслужава най-малко разбиране и уважение.
5. Продължаващата драма на скритите и пускани на час по лъжичка досиета на Държавна сигурност също е съществена причина за днешния хал на медиите. Рекорден за страните от бившия соцлагер брой собственици, главни редактори на СМИ и водещи журналисти се оказа с по няколко „творчески” псевдонима. Тяхната политическа обвързаност, административна и медийна власт е трудно преодолима спирачка за независимата журналистика. Тези лица слабо познават и слабо ги интересуват победите и пораженията на Българската армия. Изповядват други ценности.
На „Лубянка” винаги е 1937 година, казват изстрадали прозренията си руски журналисти. Когато значителна част от медиите е в ръцете на кадри от (уж) бившата ДС, не би следвало да се питаме защо значителен процент от публикациите, радио- и телевизионните предавания носят чертите на активни мероприятия, бомбардират аудиторията с данни, с мисли, емоции и внушения, извлечени от арсенала на репресивните служби на комунистическия режим.
Вече никой не оспорва факта, че 20 години след началото на промяната най-голямата парламентарна група в Народното събрание продължава да бъде групата на Държавна сигурност. Независимо от формалното мнозинство на формално управляващата партия или коалиция.
От президента Първанов, вицепрезидента Атанас Семерджиев с нежния псевдоним Славейче, през първия български космонавт, през петима министри и шестима заместник-министри на отбраната, през неизвестен брой генерали, до 60 % от офицерите в администрацията на президента и т. н. са сътрудничили на ДС. Най-често на Трето управление, рядко споменаваното ВКР (военно контраразузнаване). През последните 19 години в президентската администрация работят общо 21 сътрудници на комунистическите тайни служби. Единадесет от тях са при Георги Първанов, като петима остават в сегашния екип. Свитата от ченгета прави /п/резидента.
„Тези хора придобиха такова влияние, че практически успяха да пресъздадат своята стара мрежа, структура на властта, в която всички се познават и си помагат един на друг. Диктатурата получи втори живот. В други условия, организирана по друг начин. Без идеология. Без социализъм.“ Изводът е на тазгодишната носителка на Нобелова награда за литература Херта Мюлер.
Юрген Рот е още по-категоричен: „Трагедията на днешното българско общество се корени в ненакърнимата власт на една плетеница от политически, икономически и бандитски кръгове.“
Трудно преодолима спирачка за европейския курс на страната ни е и ще бъде обстоятелството, че с буквата „В” започват имената на 144 кадри от ДС, които доскоро са заемали или все още заемат възлови длъжности в МВР. А сред агентите с имена на „А” и „Б” бяха оповестени „само” 152 души. Както се казва, на спечелилите - честито!
6. Скритата или явната репресия срещу свободомислещия журналист винаги присъства в медийната действителност. И произтича от предишната причина.
С просто око се вижда кому бе изгоден опитът за убийство на главния редактор на „Фрогнюз”. Дори да не бе сред авторите на сайта „Опасните новини”, Огнян Стефанов написа достатъчно ярки, остри и правдиви анализи в своето издание, за да заслужи вниманието на рицарите на чука и сърпа. Година преди да подпишат „рецензията” си върху осакатеното му тяло, архитектите и идеолозите на тройната шайка имаха поводи за тревога. Сайтът „Фрогнюз” бързо набра скорост и привлече значителен брой читатели, чиито мнения кипяха в активен, неконтролируем, все по-прозорлив форум. Още първите статии, които вадеха кирливите ризи на абсурдната управляваща коалиция, срещнаха радушен отклик. Все повече читатели реагираха с: „Прав сте, г-н Стефанов!”, „Браво, Огняне!”, „Давай, ние сме с теб!”.
Честният български журналист е оставен сам с личната си позиция, често без юридическата и финансовата подкрепа на редакцията, гол и невъоръжен срещу чуковете на биячите, срещу юридическите отдели на цели ведомства, срещу милионите на засегнати овластени престъпници. Сам със собствената си съвест, с професионално добросъвестната си публикация, с малцината благодарни читатели, които може би ще го споменат с добра дума след застрахователното събитие.
7. Разлагащата морална атмосфера в повечето български медии, падащият престиж на професията, потресаващите нравствени бездни, в която са паднали доста голям брой индивиди, хранещи се във и около журналистиката.
В гилдия, където професионалните стандарти и моралните норми са диктувани от лица като „мадам В.”, чиято атестация бе оповестена неотдавна от политик-емблема на мъчителния ни преход, едва ли скоро ще се появят журналисти като Боб Уудуърд. Същият Боб, станал легенда и получил „Пулицър” за публикациите си около аферата „Уотъргейт”, довела до оставката на президента Никсън.
Без съществени промени във всички области, страната ни ще остава най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. Ще спуска по-надолу от 76-то място в класациите за свобода на словото, публикувани от международни организации. Ту някоя нова „мадам В.” ще оглави Съюза на издателите, ту ще изготви моралния му кодекс, ту ще бъде удостоена с наградата „Черноризец Храбър”. И все повече автори на текстове в медиите ще се конкурират с жриците на най-древната професия, все по-умело ще изпълняват функциите на онези приятелки на полка, които следват войските и облекчават мъките на бойците след сражения.
Времето в обществения живот е твърде относително понятие. България изгуби седем години, преди да избере курса към НАТО и евроатлантическите ценности. Страната ни все още с бавно темпо въвежда европейските стандарти, механизми, правни, културни и морални норми.
През последните месеци метрономът на националното време сякаш ускорява ритъма си. От нас и от общностите, в които членуваме, все още зависи дали ще преодолеем изоставането.
Или ще приличаме на онзи герой на Бранислав Нушич от „Госпожа министершата”, който в края на филма казва: „Аз ли? Аз, господине, съм роднина по женска линия. А женската линия, както знаете, е твърде несигурна...”
Васил ДАНОВ
капитан I ранг о. р.
член на съюз „Атлантик”
* С този анализ авторът участва в научно-практическата конференция на тема „Стратегии и политики на сигурност”, в секция „Медии и сигурност”.
Обемът на повечето информации не надхвърля 40-50 реда. На фона на тематичните страници, огромните заглавия и разточителната вестникарска площ, отделени за други събития и личности, материалите на военна тема изглеждат още по-скромни и незначителни. Заглавието „Връщаме новите вертолети за ВМС” по място, шрифт и информационна значимост съответства на новината „Куче нахапа баба”.
Подобно е състоянието и в другия вестник на групировката ВАЦ - „24 часа”. Тъй като в „Труд” и „24 часа” от години работят журналисти, завършили военното училище в Лвов, преминали през школата на в. „Българска армия” и пишещи по темата доста време, не бих ги упрекнал в немарливост или липса на професионализъм. Причината е по-сериозна: редакционната политика на изданията.
С едно приятно изключение, представлявано от в. „Сега”, останалите всекидневници и седмичници показват изчезващ или силно намаляващ интерес към националната отбрана. Преди десетилетие тази тема, или по-точно скандалната й част, бе водеща за повечето вестници, като се почне от споминалия се „Нощен труд” и се завърши с партийните газети и с най-тиражните издания на вестникарски групировки.
Осма година в. „Сега” поддържа огъня със завидно упорство. И по брой на публикациите, и по обхват на темите, и по дълбочина на разработките изданието поддържа добрите традиции на българския печат. Само през март т. г. вестникът публикува 19 материала за военното ведомство. От тях 5 са аналитични и критични по дух статии, 3 журналистически разследвания, 3 тематични страници, 2 интервюта и една страница „Войникът на бъдещето”. От 1 април 2009 до 1 април 2010 г. журналистът Диян Николов е написал 47 статии, разследвания, тематични страници и интервюта.
Поне от 5 години в. „Сега” е единственото издание, което задава неудобни въпроси към МО за разпродажбата на военни имоти, за конфликта на интереси у министри, висши военни и политически началници, за въпиющите нарушения на Закона за обществените поръчки и на други нормативни документи. Дни, след като арестът на бившия министър на отбраната Н. Цонев стана христоматиен пример за политици, юристи и журналисти, си струва да напомня, че в. „Сега” пръв сигнализира за нарушенията на Н. Цонев и на Ст. Стоянов като изпълнителни директори на двете най-големи агенции в МО. След като сяда в министерското кресло, Цонев неколкократно прави опити да „затвори” устата на вестника и лично на Диян Николов чрез „приятелски” разговори, скрити заплахи, опровержения и жалби срещу „некоректни публикации” в етичната медийна комисия.
Темата за Българската армия и за отбраната е рядък гост в новините и коментарите на телевизиите, в националното радио и в частните радиостанции. Липсва постоянен или поне периодичен анализ на процесите в системата. Бликва временен интерес при екстрени обстоятелства като инциденти с български военнослужещи в чужбина или при конфликт между институциите като спора между президента и Министерството на отбраната около последния вариант на ЗОВС.
По-често проявява интерес, кани специалисти и ресорни журналисти да обсъждат проблеми на отбраната Дарик радио. От 9 август 2009 г. до 1 април 2010 г. радиото 29 пъти е предоставило ефира си на военни и политически ръководители от МО, със свои или гостуващи журналисти е коментирало състоянието на военния бюджет и на полигона в Змеево, спора около социалните осигуровки на военнослужещите, разхищенията, кадровите размествания и половото равноправие в армията.
Нови надежди за реанимиране на военната тема дават електронните издания Mediapool и Frognews. „Медиапул” предоставя достоверна информация за всяко значимо събитие, излъчено от пресцентъра на МО, огласено от неправителствени организации, политически сили или авторитетни личности. Повечето публикации са на добро професионално равнище. Най-ценното е, че във форума на изданието участват средно от 15 до 75 читатели, които без цензура изказват мнения, коментират събитието, добавят ценни щрихи към редакционния текст. В дискусията все по-често се включват професионални военнослужещи от кадъра, от резерва или запаса.
От 1 април 2009 г. до 1 април 2010 г. във „Фрогнюз” са публикувани 53 статии, разследвания и друг вид информации по изследваната тема. Тоест, след като на 22 септември 2008 г. бе пребит с винкели и чукове заради авторски и други текстове, Огнян Стефанов е писал лично или е публикувал седмично поне по един материал, свързан с отбраната. Във форумите по тези материали участват средно от 5 до 35 читатели.
Ето някои от причините за спадащия интерес към темата за въоръжената защита на Отечеството:
1.Отсъствието на външна заплаха за държавата. След като България стана член на НАТО и в близост до границите ни не съществуват въоръжени конфликти, мнозинството от населението пренесе вниманието си към други области.
За щастие, не сме в положението, когато в края на Първата световна война в. „Военни известия“ става един от най-масовите български вестници с тираж 40 хиляди. Сред читателите му има и хиляди граждански лица, които се интересуват от фронтовите събития.
2.Отмяната на наборната войнишка служба и замяната й с професионална прекъсна традиционния интерес към армията, поддържан у досегашните поколения.
Без да имат пряка връзка с поделенията, без да се тревожат за своето чедо и да броят дните до уволнението му, за повечето български семейства проблемите на въоръжените сили се превърнаха в ненужна екзотика.
3.Собствеността на значителна част от медиите в България все още е забулена в тайна. Притежателите и ръководителите на СМИ явно нямат интерес вътрешната сигурност, отбраната и стабилността на страната да бъдат анализирани професионално, обстойно, с оглед на националните интереси.
Фактът, че ДПС контролира 22 национални и регионални медии, както и 5 разпространителски дружества, все още тревожи незначителен брой българи и нищожен брой държавни институции.
Чрез Дилян Пеевски ДПС ръководи вестниците „Монитор“, Телеграф“, „Политика“, „Засада“, „Меридиан мач“, „Уикенд“, „Шок“, „Минаха години“, търновския „Борба“, „Лудогорски вестник“, ловешкия „Народен глас“, бургаските „Фактор“ и „Черноморски фар“, пазарджишкия „Знаме“, списанията „Мач магазин“ и „Кулинарен Уикенд“.
С пари от обръчите на ДПС се финансират новинарските онлайн издания „Всеки ден“, както и веригата сайтове на бившия телевизионен водещ Николай Бареков - bnews, blife и bsport. Официално депесарски телевизии са ВВТ и ТВ 7. Твърди се, че Пеевски ръководи още няколко кабеларки.
ДПС вече контролира Национална агенция „Разпространение“ АД, Сдружение „Съюз на разпространителите на вестници и списания“, „Пресмаркет“ ЕООД и Национална агенция „Разпространение 1“ ЕООД с техните регионални подразделения.
Странно е защо Комисията за защита на конкуренцията, ДАНС или други овластени структури все още не са се разтревожили от станалото. Вероятно чакат указания от върха на изпълнителната власт.
Странно е и спокойствието, с което журналистическата гилдия гледа на това драстично стесняване на територията на частично свободното слово у нас.
4.Несъстоялият се преход към правова държава, пазарна икономика и гражданско общество сложи тежки окови върху краката и крилете на медиите. Прибързан и опростен би бил изводът, че „Каквото обществото, такава и журналистиката”. След като 20 години след началото на промените непроменената комунистическа партия продължава да осъществява явна и скрита власт, насочва жизненоважните процеси и монтира кадрите си на възлови длъжности в държавата, манипулира обществото, налага и печели дебати по животрептящи за нацията проблеми, да бъде винена журналистиката за провала на прехода е едностранчиво и пресилено.
България продължава да бъде член на ЕС, който твърде обезпокоително отговаря и на критериите за провалена държава. „Провалена е държавата, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират“, гласи определението на Ноъм Чомски.
Така е, защото битката за наследството и с наследниците на БКП се оказа непосилна за нацията. Без реформаторски партии и истински лидери, без здрави кълнове на гражданското общество, без критична маса икономически силни и духовно свободни граждани, без икономически независими, национално отговорни и професионално ръководени медии, България вече 20 години имитира промени и преживява конвулсиите на уморено, фрустрирано, атомизирано и аномизирано общество.
В такава икономическа, обществено-политическа и медийна среда по-добрата част от журналистическата гилдия заслужава най-малко разбиране и уважение.
5. Продължаващата драма на скритите и пускани на час по лъжичка досиета на Държавна сигурност също е съществена причина за днешния хал на медиите. Рекорден за страните от бившия соцлагер брой собственици, главни редактори на СМИ и водещи журналисти се оказа с по няколко „творчески” псевдонима. Тяхната политическа обвързаност, административна и медийна власт е трудно преодолима спирачка за независимата журналистика. Тези лица слабо познават и слабо ги интересуват победите и пораженията на Българската армия. Изповядват други ценности.
На „Лубянка” винаги е 1937 година, казват изстрадали прозренията си руски журналисти. Когато значителна част от медиите е в ръцете на кадри от (уж) бившата ДС, не би следвало да се питаме защо значителен процент от публикациите, радио- и телевизионните предавания носят чертите на активни мероприятия, бомбардират аудиторията с данни, с мисли, емоции и внушения, извлечени от арсенала на репресивните служби на комунистическия режим.
Вече никой не оспорва факта, че 20 години след началото на промяната най-голямата парламентарна група в Народното събрание продължава да бъде групата на Държавна сигурност. Независимо от формалното мнозинство на формално управляващата партия или коалиция.
От президента Първанов, вицепрезидента Атанас Семерджиев с нежния псевдоним Славейче, през първия български космонавт, през петима министри и шестима заместник-министри на отбраната, през неизвестен брой генерали, до 60 % от офицерите в администрацията на президента и т. н. са сътрудничили на ДС. Най-често на Трето управление, рядко споменаваното ВКР (военно контраразузнаване). През последните 19 години в президентската администрация работят общо 21 сътрудници на комунистическите тайни служби. Единадесет от тях са при Георги Първанов, като петима остават в сегашния екип. Свитата от ченгета прави /п/резидента.
„Тези хора придобиха такова влияние, че практически успяха да пресъздадат своята стара мрежа, структура на властта, в която всички се познават и си помагат един на друг. Диктатурата получи втори живот. В други условия, организирана по друг начин. Без идеология. Без социализъм.“ Изводът е на тазгодишната носителка на Нобелова награда за литература Херта Мюлер.
Юрген Рот е още по-категоричен: „Трагедията на днешното българско общество се корени в ненакърнимата власт на една плетеница от политически, икономически и бандитски кръгове.“
Трудно преодолима спирачка за европейския курс на страната ни е и ще бъде обстоятелството, че с буквата „В” започват имената на 144 кадри от ДС, които доскоро са заемали или все още заемат възлови длъжности в МВР. А сред агентите с имена на „А” и „Б” бяха оповестени „само” 152 души. Както се казва, на спечелилите - честито!
6. Скритата или явната репресия срещу свободомислещия журналист винаги присъства в медийната действителност. И произтича от предишната причина.
С просто око се вижда кому бе изгоден опитът за убийство на главния редактор на „Фрогнюз”. Дори да не бе сред авторите на сайта „Опасните новини”, Огнян Стефанов написа достатъчно ярки, остри и правдиви анализи в своето издание, за да заслужи вниманието на рицарите на чука и сърпа. Година преди да подпишат „рецензията” си върху осакатеното му тяло, архитектите и идеолозите на тройната шайка имаха поводи за тревога. Сайтът „Фрогнюз” бързо набра скорост и привлече значителен брой читатели, чиито мнения кипяха в активен, неконтролируем, все по-прозорлив форум. Още първите статии, които вадеха кирливите ризи на абсурдната управляваща коалиция, срещнаха радушен отклик. Все повече читатели реагираха с: „Прав сте, г-н Стефанов!”, „Браво, Огняне!”, „Давай, ние сме с теб!”.
Честният български журналист е оставен сам с личната си позиция, често без юридическата и финансовата подкрепа на редакцията, гол и невъоръжен срещу чуковете на биячите, срещу юридическите отдели на цели ведомства, срещу милионите на засегнати овластени престъпници. Сам със собствената си съвест, с професионално добросъвестната си публикация, с малцината благодарни читатели, които може би ще го споменат с добра дума след застрахователното събитие.
7. Разлагащата морална атмосфера в повечето български медии, падащият престиж на професията, потресаващите нравствени бездни, в която са паднали доста голям брой индивиди, хранещи се във и около журналистиката.
В гилдия, където професионалните стандарти и моралните норми са диктувани от лица като „мадам В.”, чиято атестация бе оповестена неотдавна от политик-емблема на мъчителния ни преход, едва ли скоро ще се появят журналисти като Боб Уудуърд. Същият Боб, станал легенда и получил „Пулицър” за публикациите си около аферата „Уотъргейт”, довела до оставката на президента Никсън.
Без съществени промени във всички области, страната ни ще остава най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. Ще спуска по-надолу от 76-то място в класациите за свобода на словото, публикувани от международни организации. Ту някоя нова „мадам В.” ще оглави Съюза на издателите, ту ще изготви моралния му кодекс, ту ще бъде удостоена с наградата „Черноризец Храбър”. И все повече автори на текстове в медиите ще се конкурират с жриците на най-древната професия, все по-умело ще изпълняват функциите на онези приятелки на полка, които следват войските и облекчават мъките на бойците след сражения.
Времето в обществения живот е твърде относително понятие. България изгуби седем години, преди да избере курса към НАТО и евроатлантическите ценности. Страната ни все още с бавно темпо въвежда европейските стандарти, механизми, правни, културни и морални норми.
През последните месеци метрономът на националното време сякаш ускорява ритъма си. От нас и от общностите, в които членуваме, все още зависи дали ще преодолеем изоставането.
Или ще приличаме на онзи герой на Бранислав Нушич от „Госпожа министершата”, който в края на филма казва: „Аз ли? Аз, господине, съм роднина по женска линия. А женската линия, както знаете, е твърде несигурна...”
Васил ДАНОВ
капитан I ранг о. р.
член на съюз „Атлантик”
* С този анализ авторът участва в научно-практическата конференция на тема „Стратегии и политики на сигурност”, в секция „Медии и сигурност”.