НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ФАРЪТ НА ШАБЛА – 240 ГОДИНИ НА
НАВИГАЦИОННА ВАХТА
В края на всяка година се сещаме за фара на нос Шабла (43°32’N, 28°37’E). Всъщност, който е бил там, знае, че на практика носът се обозначава от самия фар. Това е най-източната територия на България. Тук дежурният фараджия посреща първи новата година. На 31 декември 2009 г. на вахта тук ще застъпи Ташко Ташев. Той е българинът, който има привилегията първи да ни честити идващата 2010 г. Сега се връщаме към темата за най-старото навигационно съоръжение по българското Черноморие, а едновременно с това и най-стар морски фар на Балканите, по няколко причини. По най-нови изследвания първата фарова кула тук е построена през 1769 г. – т.е. преди 240 години. Преди 100 години (на 14 август 1909 г.) българската държава окончателно поема грижите и стопанисването на фаровете по своето крайбрежие. Преди 60 години фарът на Шабла, заедно с останалите фарове по българското Черноморие, преминава към състава на Хидрографската служба на ВМС. А преди 40 години селището Шабла, емблематична част от което е фарът, бе обявено за град. Тези четири годишнини са достатъчно основание да припомним на читателите за бялата светлина, която единствената у нас червено-бяла фарова кула изпраща като просветване към морето 3 пъти на всеки 25 секунди от най-източната точка на родината и е видима на разстояние от 17 морски мили.
132 стъпала водят до върха на осемстенната кула, която пък е висока 32 метра. Фарът свети от надморска височина 36 метра. От „терасата” му се открива чудесна гледка не само към морето, но и към разрушената естакада, към двете рибарски селища около фара, към околностите, където малки нефтени кладенци продължават да се бъхтят в стремежа да изпомпят и последното черно злато на Тюленово. Сегашната кула, построена през 1856 г. е издържала на много щормове и бури, но след последните земетресения в района е започнала да се пропуква. Добре стана, че през 2006 г. ВМС организираха 150-та годишнина на фара и със спонсорска помощ го пребоядисаха, но на дневен ред идва тревожния въпрос за възстановителни ремонтни дейности на самата кула. А докато те започнат, петолъчният гръмоотвод с връх от чисто злато ще продължи да отвежда гневът на небето в дън-земя, където обаче се натрупват напреженията между земните пластове и само един Господ знае кога ще бъде следващото земетресение.
Атанас Панайотов
Снимки автора
НАВИГАЦИОННА ВАХТА
В края на всяка година се сещаме за фара на нос Шабла (43°32’N, 28°37’E). Всъщност, който е бил там, знае, че на практика носът се обозначава от самия фар. Това е най-източната територия на България. Тук дежурният фараджия посреща първи новата година. На 31 декември 2009 г. на вахта тук ще застъпи Ташко Ташев. Той е българинът, който има привилегията първи да ни честити идващата 2010 г. Сега се връщаме към темата за най-старото навигационно съоръжение по българското Черноморие, а едновременно с това и най-стар морски фар на Балканите, по няколко причини. По най-нови изследвания първата фарова кула тук е построена през 1769 г. – т.е. преди 240 години. Преди 100 години (на 14 август 1909 г.) българската държава окончателно поема грижите и стопанисването на фаровете по своето крайбрежие. Преди 60 години фарът на Шабла, заедно с останалите фарове по българското Черноморие, преминава към състава на Хидрографската служба на ВМС. А преди 40 години селището Шабла, емблематична част от което е фарът, бе обявено за град. Тези четири годишнини са достатъчно основание да припомним на читателите за бялата светлина, която единствената у нас червено-бяла фарова кула изпраща като просветване към морето 3 пъти на всеки 25 секунди от най-източната точка на родината и е видима на разстояние от 17 морски мили.
132 стъпала водят до върха на осемстенната кула, която пък е висока 32 метра. Фарът свети от надморска височина 36 метра. От „терасата” му се открива чудесна гледка не само към морето, но и към разрушената естакада, към двете рибарски селища около фара, към околностите, където малки нефтени кладенци продължават да се бъхтят в стремежа да изпомпят и последното черно злато на Тюленово. Сегашната кула, построена през 1856 г. е издържала на много щормове и бури, но след последните земетресения в района е започнала да се пропуква. Добре стана, че през 2006 г. ВМС организираха 150-та годишнина на фара и със спонсорска помощ го пребоядисаха, но на дневен ред идва тревожния въпрос за възстановителни ремонтни дейности на самата кула. А докато те започнат, петолъчният гръмоотвод с връх от чисто злато ще продължи да отвежда гневът на небето в дън-земя, където обаче се натрупват напреженията между земните пластове и само един Господ знае кога ще бъде следващото земетресение.
Атанас Панайотов
Снимки автора
Поглед към фар Шабла от сушата
Поглед към фар Шабла от брегозащитната буна на север от него
Гръмоотводът на фара
Дъждът и влагата попречиха на снимането на оптиката на фара
Поглед към разрушената естакада. Снимката е направена от „терасата” на фара
След укрепването на брега земята около фара вече е недостъпна за морските щормове
Фар Шабла на навигационна карта