НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ВРЪЗКАТА „БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС” - МИТ
ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Провежданите в продължение на много години комплексни изследвания на Черноморско-Азовския басейн устойчиво показват значителни нива на замърсяване. Фактите сочат, че морската вода и дънните отлагания съдържат в различни концентрации практически всички известни замърсители, които много често превишават значително пределно допустимите. Съвременното общество не е склонно да се примирява без съпротива към подобни факти.
Във връзка с това, обществено напрежение сред жителите на Южното ни Черноморие предизвиква проектът за тръбопровода „Бургас-Александруполис”. То сигурно ще продължава да принуждава компетентни органи и ангажирани мениджърски звена у нас да търсят надеждните изследователски процедури, да оценяват адекватно рисковете и да защитават състоятелността на приеманите от тях решения. След като представители на енергийни компании от България, Русия и Гърция парафираха споразумение за учредяване на международна проектна компания за строежа на петролопровода, изглеждаше само въпрос на време през Бургаския залив да започнат да преминават между 700 000 и 1 000 000 барела петрол дневно, или това е товарът на 500-600 супер танкера годишно. Неотдавна гръцки медии разпространиха новината, че Гърция е готова със законопроекта за петролопровода. С него се цели ускоряване на дейностите по строителството на съоръжението, уточняват се разклоненията и терените, както и въпроси по експлоатацията на тръбата. Бъдещето на проекта обаче остава неясно заради смяната на правителството у нас и замразяването на работата по няколко енергийни проекта за проверка. Премиерът Бойко Борисов и министри от кабинета са склонни да споделят мнението, че тръбата е икономически необоснована и е възможно да се стигне и до прекратяване на работата по изграждането
ИЛИ РЕАЛНОСТ?
Провежданите в продължение на много години комплексни изследвания на Черноморско-Азовския басейн устойчиво показват значителни нива на замърсяване. Фактите сочат, че морската вода и дънните отлагания съдържат в различни концентрации практически всички известни замърсители, които много често превишават значително пределно допустимите. Съвременното общество не е склонно да се примирява без съпротива към подобни факти.
Във връзка с това, обществено напрежение сред жителите на Южното ни Черноморие предизвиква проектът за тръбопровода „Бургас-Александруполис”. То сигурно ще продължава да принуждава компетентни органи и ангажирани мениджърски звена у нас да търсят надеждните изследователски процедури, да оценяват адекватно рисковете и да защитават състоятелността на приеманите от тях решения. След като представители на енергийни компании от България, Русия и Гърция парафираха споразумение за учредяване на международна проектна компания за строежа на петролопровода, изглеждаше само въпрос на време през Бургаския залив да започнат да преминават между 700 000 и 1 000 000 барела петрол дневно, или това е товарът на 500-600 супер танкера годишно. Неотдавна гръцки медии разпространиха новината, че Гърция е готова със законопроекта за петролопровода. С него се цели ускоряване на дейностите по строителството на съоръжението, уточняват се разклоненията и терените, както и въпроси по експлоатацията на тръбата. Бъдещето на проекта обаче остава неясно заради смяната на правителството у нас и замразяването на работата по няколко енергийни проекта за проверка. Премиерът Бойко Борисов и министри от кабинета са склонни да споделят мнението, че тръбата е икономически необоснована и е възможно да се стигне и до прекратяване на работата по изграждането
й. У нас се лансира и тезата, че руската страна никога не е гледала на петролопровода като на свой приоритет, а той е само инструмент за притискане на турската страна във връзка с възможно преразглеждане на режимите на преминаване на танкери през проливната зона.
Както е известно, напрежение предизвиква преди всичко изборът на по-евтината технология „моно-буй”, при която разтоварването на корабите става след приближаването им до технологично съоръжение („буй”) и чрез специални, многопластово защитени шлангове, подаващи нефта с дебит 10 000 тона на час. Тръбопроводът, положен по дъното, ще се захранва с друга група шлангове, които са и преградата между нефта и морската вода. Освен това, всеки танкер трябва да бъде осигуряван от кораби-влекачи, които ще го позиционират и ще го поддържат по подходящ начин във времето за обработка на товара.
Както знаем, формално идеята за петролопровода Бургас-Александруполис принадлежи на Никос Григориадис от гръцката компания “Лацис”. Тя се появява през 1993 г. във връзка с оценката, че количествата транспортиран нефт от пристанище Новоросийск се увеличават, а турските проливи Босфора и Дарданелите не могат да поемат повишеното натоварване. Оценките на участниците в продължилата у нас доста дълго време обществена дискусия за бъдещето на проекта варират от подчертано оптимистични до крайно отрицателни. Оптимистите настояват, че от икономическа гледна точка ще е изключително добре съоръжението да се построи. При това за гарантиране на екологичната безопасност е много важно ангажираните органи да следят изпълнението да бъде в рамките на всички допустими норми. Ако това е така, няма от какво да се страхуваме и страната ни ще реализира печалби от този проект.
Противниците на проекта настояват, че много „тежки” клаузи вече са договорени и приети на различни нива, но с това сигурно проблемите не свършват. Нови, дори по-тежки от вече поетите ангажименти могат да възникнат във връзка със споразумението за транзитиране, в неговия заключителен вариант. Касае се за сферата на опазването на околната среда, данъчните и неданъчните плащания, митническия режим, “осигуряване на свободата на транзит на петрол без каквито и да било забавяния и спънки” и др.
Песимистите настояват, че разливите практически са неизбежни - поради стохастични (случайни) или най-вече поради човешки грешки. Противниците на проекта доказват, че до момента липсва валидна оценка за влиянието на съоръжението върху околната среда, в подписаното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от инциденти. Не е изяснено също така кой и как ще финансира евентуален авариен фонд, какъвто има упоменат в подписаните документи. Не е ясно разпределението на отговорностите при аварии и др. Освен това, в ход са интензивни преговори за построяването на нефтопровод „Самсун-Джейхан” през Турция, който ще направи излишен другия проект.
По принцип технологията „моно-буй” не изключва оперативно „изпускане” на известно количество петрол във водата, който подлежи на събиране, а при инцидент е логична вероятността от по-значителен разлив. Тук могат да се приведат достоверни данни, че в световен мащаб годишното количество „оперативно изпускан” петрол от танкери е равно на изпусканото от големи аварии с танкери, и 5 пъти по-малко от оперативно изпуснатото от не-танкери: тръби, кораби, резервоари, шлангове и др. Критиците на проекта сочат също така, че по света няма изградено нито едно подобно съоръжение в туристически чувствителен морски залив със затворена циркулация на водата. За сравнение, Холандия имала около 200 стационарни кея и нито един „буй”.
Известно е, че пред страните от Черноморския регион стоят за разрешаване и други сходни проблеми. Така например, енергоснабдяването на Украйна, основно с нефт и газ, става по силно развита система от тръбопроводи. Автономна република Крим получава природен газ по положени в морето тръбопроводи, по-точно, между находището „Галицин” в Черно море и Кримския полуостров. Разработват се нови проекти за изграждане на тръбопровод между района на о-в Змейни и делтата на р. Дунав, и др.
Изборът на трасе за тръбопровод по морското дъно следва да бъде съобразен с множество фактори, сред които на първо място са геодинамичните - пораждащи бързо протичащи хоризонтални отмествания на изградените съоръжения, както и бавно протичащите натоварвания по вертикала, вследствие размиване на трасето. Опитът на Украйна е впечатляващ, от гледна точка на изследователските програми, осъществявани с цел райониране на територии по показателя „геодинамичен риск”.
Проблемът с нарушаването на херметизацията на тръбопроводите е свързана с преки загуби на инвеститора и със съпътстващите ги негативни явления, най-значимо сред които е замърсяването на околната среда. Морската среда е особено чувствителна към подобен род въздействия, а последиците могат да надвишават многократно тези при възникнали инциденти на сушата.
Практиката в този регион сочи, че проектирането, строителството и експлоатацията на тръбопроводи по-често се е осъществявало без анализи на дълбочинните структури на земната кора, като се прилага максимата, че геологичен риск може да възникне само при сложни инженерно и хидро-геологични ситуации при интензивно техногенно натоварване на най-горната част на геологичната среда - до 50 м. Такъв подход крие известен допълнителен риск, тъй като е известно, че разположени на голяма дълбочина тектонични нарушения водят до нарушаването на свойствата на грунта над тях, което може да доведе и до деформации на изградените в него инженерни съоръжения.
През последните години си пробива път ефективен дистанционен метод за мониторинг на окръжаващата среда с използване на изкуствени спътници от Космоса - в това число и за контрол за деформации и напрежения на земната кора. Заедно с други традиционно използвани методи за контрол и наблюдение, новите технологични решения многократно умножават възможностите за диагностика и прогнозиране на рисковете. А превенция на описаните рискове следва да бъде търсена еднозначно както по отношение на строителството на тръбопроводи на сушата, така и за прокарваните по морското дъно. Решаването на проблема с минимизирането на геодинамичните въздействия върху подводно инженерно съоръжение води не само до снижаване на икономическите загуби, но и до минимизиране на негативното влияние на енергодобива и транспортирането на енергоресурси върху околната среда.
Има ли алтернатива транспортирането на нефт по традиционния за Черноморския регион до сега способ? Съществува ли наистина връзка „БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС” в плановете на ангажираните с финансирането на проекта или това е само мит, балон пълен с хелий, който се е издигнал високо и се вижда отдалеч за да вдъхва надежди у едни, но и опасения у други, и няма много общо с реалностите? Посещението у нас на господин Шойго, представител на правителството на Русия, по покана на новото българско правителство силно изду платната на медийните клакьори и не ни каза нищо съществено. Кой може да ни каже?
ЯНЧО БАКАЛОВ
Както е известно, напрежение предизвиква преди всичко изборът на по-евтината технология „моно-буй”, при която разтоварването на корабите става след приближаването им до технологично съоръжение („буй”) и чрез специални, многопластово защитени шлангове, подаващи нефта с дебит 10 000 тона на час. Тръбопроводът, положен по дъното, ще се захранва с друга група шлангове, които са и преградата между нефта и морската вода. Освен това, всеки танкер трябва да бъде осигуряван от кораби-влекачи, които ще го позиционират и ще го поддържат по подходящ начин във времето за обработка на товара.
Както знаем, формално идеята за петролопровода Бургас-Александруполис принадлежи на Никос Григориадис от гръцката компания “Лацис”. Тя се появява през 1993 г. във връзка с оценката, че количествата транспортиран нефт от пристанище Новоросийск се увеличават, а турските проливи Босфора и Дарданелите не могат да поемат повишеното натоварване. Оценките на участниците в продължилата у нас доста дълго време обществена дискусия за бъдещето на проекта варират от подчертано оптимистични до крайно отрицателни. Оптимистите настояват, че от икономическа гледна точка ще е изключително добре съоръжението да се построи. При това за гарантиране на екологичната безопасност е много важно ангажираните органи да следят изпълнението да бъде в рамките на всички допустими норми. Ако това е така, няма от какво да се страхуваме и страната ни ще реализира печалби от този проект.
Противниците на проекта настояват, че много „тежки” клаузи вече са договорени и приети на различни нива, но с това сигурно проблемите не свършват. Нови, дори по-тежки от вече поетите ангажименти могат да възникнат във връзка със споразумението за транзитиране, в неговия заключителен вариант. Касае се за сферата на опазването на околната среда, данъчните и неданъчните плащания, митническия режим, “осигуряване на свободата на транзит на петрол без каквито и да било забавяния и спънки” и др.
Песимистите настояват, че разливите практически са неизбежни - поради стохастични (случайни) или най-вече поради човешки грешки. Противниците на проекта доказват, че до момента липсва валидна оценка за влиянието на съоръжението върху околната среда, в подписаното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от инциденти. Не е изяснено също така кой и как ще финансира евентуален авариен фонд, какъвто има упоменат в подписаните документи. Не е ясно разпределението на отговорностите при аварии и др. Освен това, в ход са интензивни преговори за построяването на нефтопровод „Самсун-Джейхан” през Турция, който ще направи излишен другия проект.
По принцип технологията „моно-буй” не изключва оперативно „изпускане” на известно количество петрол във водата, който подлежи на събиране, а при инцидент е логична вероятността от по-значителен разлив. Тук могат да се приведат достоверни данни, че в световен мащаб годишното количество „оперативно изпускан” петрол от танкери е равно на изпусканото от големи аварии с танкери, и 5 пъти по-малко от оперативно изпуснатото от не-танкери: тръби, кораби, резервоари, шлангове и др. Критиците на проекта сочат също така, че по света няма изградено нито едно подобно съоръжение в туристически чувствителен морски залив със затворена циркулация на водата. За сравнение, Холандия имала около 200 стационарни кея и нито един „буй”.
Известно е, че пред страните от Черноморския регион стоят за разрешаване и други сходни проблеми. Така например, енергоснабдяването на Украйна, основно с нефт и газ, става по силно развита система от тръбопроводи. Автономна република Крим получава природен газ по положени в морето тръбопроводи, по-точно, между находището „Галицин” в Черно море и Кримския полуостров. Разработват се нови проекти за изграждане на тръбопровод между района на о-в Змейни и делтата на р. Дунав, и др.
Изборът на трасе за тръбопровод по морското дъно следва да бъде съобразен с множество фактори, сред които на първо място са геодинамичните - пораждащи бързо протичащи хоризонтални отмествания на изградените съоръжения, както и бавно протичащите натоварвания по вертикала, вследствие размиване на трасето. Опитът на Украйна е впечатляващ, от гледна точка на изследователските програми, осъществявани с цел райониране на територии по показателя „геодинамичен риск”.
Проблемът с нарушаването на херметизацията на тръбопроводите е свързана с преки загуби на инвеститора и със съпътстващите ги негативни явления, най-значимо сред които е замърсяването на околната среда. Морската среда е особено чувствителна към подобен род въздействия, а последиците могат да надвишават многократно тези при възникнали инциденти на сушата.
Практиката в този регион сочи, че проектирането, строителството и експлоатацията на тръбопроводи по-често се е осъществявало без анализи на дълбочинните структури на земната кора, като се прилага максимата, че геологичен риск може да възникне само при сложни инженерно и хидро-геологични ситуации при интензивно техногенно натоварване на най-горната част на геологичната среда - до 50 м. Такъв подход крие известен допълнителен риск, тъй като е известно, че разположени на голяма дълбочина тектонични нарушения водят до нарушаването на свойствата на грунта над тях, което може да доведе и до деформации на изградените в него инженерни съоръжения.
През последните години си пробива път ефективен дистанционен метод за мониторинг на окръжаващата среда с използване на изкуствени спътници от Космоса - в това число и за контрол за деформации и напрежения на земната кора. Заедно с други традиционно използвани методи за контрол и наблюдение, новите технологични решения многократно умножават възможностите за диагностика и прогнозиране на рисковете. А превенция на описаните рискове следва да бъде търсена еднозначно както по отношение на строителството на тръбопроводи на сушата, така и за прокарваните по морското дъно. Решаването на проблема с минимизирането на геодинамичните въздействия върху подводно инженерно съоръжение води не само до снижаване на икономическите загуби, но и до минимизиране на негативното влияние на енергодобива и транспортирането на енергоресурси върху околната среда.
Има ли алтернатива транспортирането на нефт по традиционния за Черноморския регион до сега способ? Съществува ли наистина връзка „БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС” в плановете на ангажираните с финансирането на проекта или това е само мит, балон пълен с хелий, който се е издигнал високо и се вижда отдалеч за да вдъхва надежди у едни, но и опасения у други, и няма много общо с реалностите? Посещението у нас на господин Шойго, представител на правителството на Русия, по покана на новото българско правителство силно изду платната на медийните клакьори и не ни каза нищо съществено. Кой може да ни каже?
ЯНЧО БАКАЛОВ