МВ "Компас", новини, ноември 2009 г.

Ветроходство:
ЗА RS:X У НАС НЯМА КОНКУРЕНТНА СРЕДА
Осмо място на Европейско първенство в един от най-техничните и бързоразвиващ се ветроходен клас при жените за Ирина Константинова-Бонтон, пето място за Йоан Колев на Европейско първенство за младежи до 21 г., нелошо представяне на Йоан на Европейско и Световно първенства при мъжете... Тези класирания на български състезатели в „RS:X” би трябвало да определят 2009 г., първата от новия олимпийски цикъл, като добра за българския сърф. Пък и регатите, на които ще се „раздават” квоти за Олимпийските игри в Лондон са чак през далечните все още 2011 и 2012 г. Би било добре, ама ще вземе иззад ъгъла да се покаже някакъв ветроходен вариант на Пини Гершон и да ни светне, че и тази ни пирамида е с главата надолу...
А тя, пирамидата, наистина е забучена в пясъка! Безспорният и връх – Ирина Константинова-Бонтон, от години живее, работи и тренира във Франция. И очаква и от новото ръководство на БФВ отговор на нейните „вечни” въпроси – кога ще си получи парите, похарчени за подготовка и участие в споменатите състезания. Нейни лични пари. Стъпало по-долу в пирамидата са останалите ни елитни ни състезатели – Йоан Колев, Пепа Мавродиева, Павел Оводовский. Да, да! Това е кръгът сърфисти, от който може да излезе евентуалният ни участник в следващата Олимпиада. И докато при дамите спечелването на квота изглежда фасулска работа с опита на Ирина (по думите й, дори и да не тренира на 100%, пак ще отиде в Лондон) и непресъхващите амбиция и воля на Пепа (безспорните й качества вече са оценени от всички в България!), при мъжете нещата не стоят така...
За RS:X у нас няма конкурентна среда. В момента българските сърфисти разполагат с 6-7 дъски и още толкова комплекта ригове за RS:X. Четири от тях са закупени от БФВ през 2005 г., още два комплекта по време на последната предолимпийска подготовка на Ирина Константинова-Бонтон (единият е във Франция, а другият в България), плюс един закупен от Веселин Нанев с лични средства. В допълнение, по-голяма част от стартовете в Състезателния календар на БФВ са в дисциплините „Формула уиндсърф”, „Фънборд” и „Рейсборд”, а не на RS:X. Също немалка част от клубовете, в това число и два от водещите – „Циклон” (Поморие) и „Лазур” (Варна), не желаят да отделят от и без това малкото си финанси за развитие на олимпийския клас. В резултат на всичко това, вместо да си правят равностойни спаринги и да стартират поне веднъж в месеца на регата извън страната, Йоан Колев и Павел Оводовский тъпчат на място...
По-надолу по пирамидата е още по-стръмно и по-страшно. Все по-малко от завършилите треньорски профил „Ветроходство” в НСА се захващат на работа в клубовете. Защото както коментират техните по-опитни колеги, „ще спечелим повече пари като продаваме зарзават (без да обиждаме зарзаватчиите!) и то без отговорностите, които носим като треньори на деца”. Липсата на средства спира и развитието на състезателите, защото след първоначалното обучение те вече са наясно с основните положения във ветроходството. Но след като няма пари за регати и материална част, няма смисъл да бъдат лъгани - „Ела, ще стаеш голям състезател!”. Не че повечето деца и младежи нямат потенциал или желание - условията не го позволяват! Да не говорим, че младите състезатели се лишават от много възможности да бъдат заедно с връстниците си. Вместо да отидат на лагер или да поработят, за да изкарат някой лев, те цяло лято тренират...
Стигаме до т.нар. „вътрешен календар”. Сравнително добре съставен, с осем регати за сърф и една за кайтсърф. С изключение на част от споменатите вече елитни състезатели и на още няколко ентусиазирани ветерани, снабдени с добра материална част, останалите участват с каквото имат. Хубавото е, че по време на сбирките си сърфистите запазват духа си. И дори само с появяването си по плажовете в Бургас, Варна, Поморие, Несебър и още много от техните дестинации – печелят нови съмишленици. И деца, желаещи да станат големи състезатели. Някой ден...
СТАНИСЛАВ ВИКТОРОВ