НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
7 ДНИ ДО 10 НОЕМВРИ: ОДА ЗА БЯЛАТА РЪКАВИЦА
Нищо не издава по-добре ума на човека, колкото това, на което се смее
Трудно ми е да преценя тази ода хвалебствена ли е или оплаквателна. Сигурното е, че не е в стихотворна форма, а и това, което «прославя», е вещ с незначителна стойност.
* * *
Аристократично
Казват, че в Европа се е наложила чак през ХІІІ век, когато я изработвали от коприна и станала признак на аристократизъм. Ръкавицата символизирала властта на феодала, присъствала в ритуалното облекло на висшия клир и на средновековния съдия, чрез нея рицарите изяснявали отношенията си (хвърляли си ръкавица). Знаем, че в униформата на учениците от Морското училище, установена със заповед от 1905 г.*, са включени и бели ръкавици, твърде вероятно е това да е станало и по-рано.
За нас, курсантите, белите ръкавици бяха символ на живота „зад оградата“. Преди да поведе отпускарите към портала дежурният младши командир ще ги построи на плаца в две редици и ще изкомандва: „покажи ръкавиците!“ След това преминава между редовете да огледа критично протегнатите към него ръце.
– Курсанта, кога ги прахте за последно?
– Миналата сряда.
– Ясно-о-о, спирам Ви от отпуск, с такива ръкавици не можете да излезете в гарнизона, обадете се на дежурния по рота да Ви отпише от книгата!
Ама какво им липсва на ръкавиците му? Не са „перфектни“ – а трябва! И сега ми шуми в ушите трескавата суматоха десетина минути преди строяване.
– Филибе, смених се от дневалство и ме пускат, дай едни чисти ръкавици, че Пешката ще ме спре, моите не съм ги гладил!
Ега ти и аристократизма, то си е живо наказание, няма ли някой да се сети да ги махне? И без това още като свърна в първата уличка навън и ще ги мушна в джоба, че събират мръсотия като попивателни.
Офицерите също си имат грижи с този аристократичен атрибут. Случи се едно лято (вече бях офицер) да посрещаме на летище Варна господин Караманлис, президента на Гърция. Като си свършиха работата с почетния караул и бай Тошо го поведе навън, но той се дръпна. Забелязал е построените офицери и дойде да си стиснем ръцете
Като тръгвахме насам, Наско творчески-небрежно си забравил белите ръкавици и като видя, че гостът подава ръка на първия ред, бързичко мина зад мен, на втората редица. Президентът обаче започна да протяга ръка и на тези отзад. Изхлузих си лявата ръкавица и му я подавам за преработка. Той за миг я обърна с ръбовете навън и тя стана дясна. С нея бацна една ръка на гърка – няма да се излагаме я!
В деня на производството ни в първо офицерско звание, на градския стадион в Благоевград, научихме за традицията след парада новопроизведените да си хвърлят на земята белите ръкавици. Съобщи ни го нашият началник на Училището, който ни помоли да не го правим. Тъй като беше негов ред да командва „зарята“, щял да се почувства много неудобно.
Като се изтегляхме от стадиона нарочно се обърнах да погледна. Газонът беше побелял от хвърлените ръкавици, но на мястото на нашите два блока нямаше нито една. Казвам го, защото само между нас, моряците, имаше и „цивилни“ – колегите от специалностите за търговския флот, а цялото зелено офицерство прегази в еуфория колосания символ на аристократизма.
Всичко това се случи през 1979 г., своеобразен контрапункт на събития също облечени в бели ръкавици, но в 1969 г. – първия юбилей на „народната власт“.
Нищо не издава по-добре ума на човека, колкото това, на което се смее
Трудно ми е да преценя тази ода хвалебствена ли е или оплаквателна. Сигурното е, че не е в стихотворна форма, а и това, което «прославя», е вещ с незначителна стойност.
* * *
Аристократично
Казват, че в Европа се е наложила чак през ХІІІ век, когато я изработвали от коприна и станала признак на аристократизъм. Ръкавицата символизирала властта на феодала, присъствала в ритуалното облекло на висшия клир и на средновековния съдия, чрез нея рицарите изяснявали отношенията си (хвърляли си ръкавица). Знаем, че в униформата на учениците от Морското училище, установена със заповед от 1905 г.*, са включени и бели ръкавици, твърде вероятно е това да е станало и по-рано.
За нас, курсантите, белите ръкавици бяха символ на живота „зад оградата“. Преди да поведе отпускарите към портала дежурният младши командир ще ги построи на плаца в две редици и ще изкомандва: „покажи ръкавиците!“ След това преминава между редовете да огледа критично протегнатите към него ръце.
– Курсанта, кога ги прахте за последно?
– Миналата сряда.
– Ясно-о-о, спирам Ви от отпуск, с такива ръкавици не можете да излезете в гарнизона, обадете се на дежурния по рота да Ви отпише от книгата!
Ама какво им липсва на ръкавиците му? Не са „перфектни“ – а трябва! И сега ми шуми в ушите трескавата суматоха десетина минути преди строяване.
– Филибе, смених се от дневалство и ме пускат, дай едни чисти ръкавици, че Пешката ще ме спре, моите не съм ги гладил!
Ега ти и аристократизма, то си е живо наказание, няма ли някой да се сети да ги махне? И без това още като свърна в първата уличка навън и ще ги мушна в джоба, че събират мръсотия като попивателни.
Офицерите също си имат грижи с този аристократичен атрибут. Случи се едно лято (вече бях офицер) да посрещаме на летище Варна господин Караманлис, президента на Гърция. Като си свършиха работата с почетния караул и бай Тошо го поведе навън, но той се дръпна. Забелязал е построените офицери и дойде да си стиснем ръцете
Като тръгвахме насам, Наско творчески-небрежно си забравил белите ръкавици и като видя, че гостът подава ръка на първия ред, бързичко мина зад мен, на втората редица. Президентът обаче започна да протяга ръка и на тези отзад. Изхлузих си лявата ръкавица и му я подавам за преработка. Той за миг я обърна с ръбовете навън и тя стана дясна. С нея бацна една ръка на гърка – няма да се излагаме я!
В деня на производството ни в първо офицерско звание, на градския стадион в Благоевград, научихме за традицията след парада новопроизведените да си хвърлят на земята белите ръкавици. Съобщи ни го нашият началник на Училището, който ни помоли да не го правим. Тъй като беше негов ред да командва „зарята“, щял да се почувства много неудобно.
Като се изтегляхме от стадиона нарочно се обърнах да погледна. Газонът беше побелял от хвърлените ръкавици, но на мястото на нашите два блока нямаше нито една. Казвам го, защото само между нас, моряците, имаше и „цивилни“ – колегите от специалностите за търговския флот, а цялото зелено офицерство прегази в еуфория колосания символ на аристократизма.
Всичко това се случи през 1979 г., своеобразен контрапункт на събития също облечени в бели ръкавици, но в 1969 г. – първия юбилей на „народната власт“.
Белите ръкавици са атрибут от униформата на българския морски офицер още в края на ХIХ век. Възстановка: Александър Въчков. Вж. В ъ ч к о в, А. „Униформите на българския военен флот 1879-1918”, Годишник на ВММ, т. VІ, 2008.
Папионка, ордени, колосана бяла риза, смокинг, сърмен пояс, адмиралски галуни, чаша отлежало вино и цветя на масата – всичко си има Големият бял брат! Няма глава, но тя не му трябва – за това са политиците, да го мислят и него. Стоп! – а къде му са белите ръкавици!? „Адмирала, върни се!!!“
* В ъ ч к о в, А. „Униформите на българския военен флот 1879-1918”, Годишник на ВММ, т. VІ, 2008.
* * *
Ретроюбилейно
„Народната власт“ навършваше 25 години. По клубове и по читалища с възторг се четяха помпозни юбилейни доклади, по села и по градове се стягаха трибуни за манифестации, творци на Соцреализма получаваха високи признания, неуморни труженици по мини и по кариери въртяха чука, за да изкъртят още камъни на глава от населението, ябълките зрееха предсрочно, нови кораби се спускаха на вода, всеки гледаше да подреди линията на живота си успоредно на Априлската*.
Щом си имаме нови кораби, ще ни трябват и нови моряци. Випускът на Морското училище е нареден заедно с другите в казармите на Четвърти километър в столицата, репетират за ритуала на „производството“, който ще се проведе пред мавзолея на Вожда и ще завърши с тържествен марш (пушки „на ръ-ъ-ъ-це!“), пред висшето ръководство.
И тогава в някоя генералска глава дръннало нажежено звънче - ами ако вземат пак да си хвърлят ръкавиците! Защото миналата година ги хвърляха над главите си, след командата „на рамо“. Представяте ли си конфуза - първият блок „хвърля“, вторият „гази“, после и той хвърля… Ще има да хвърчат после и генералски фуражки!
Агитацията се водела строго по военния канон: който си ги хвърли - звание „младши лейтенант“!
- Айде стига бе, - окуражават се един друг дисидентите, - толкова народ сме тука, как ще се разбере кой е хвърлял и кой не е?
Преди да се построят за последно обаче станало ясно, че ръкавиците ще трябва да се „сдават“! След парада ги носиш лично на ротния, имаш ръкавици - имаш пагони, нямаш ръкавици - свалят ти едната звездичка!
Имало хвърлени ръкавици на жълтите павета, защото оттук преминали не само военните аристократи, а на „търговците“ от гражданския флот не им трябват звездички, пролетариатът няма какво да губи.
Отдъхнали си и генералите, които от толкова стоене заедно и търкане на кълки, след юбилея се наплодили като китайска пчела.
ЯНЧО БАКАЛОВ
* Имало едно време един Априлски пленум, който начертал една „линия“ - който смее, да кривне в страни от нея!
* * *
Ретроюбилейно
„Народната власт“ навършваше 25 години. По клубове и по читалища с възторг се четяха помпозни юбилейни доклади, по села и по градове се стягаха трибуни за манифестации, творци на Соцреализма получаваха високи признания, неуморни труженици по мини и по кариери въртяха чука, за да изкъртят още камъни на глава от населението, ябълките зрееха предсрочно, нови кораби се спускаха на вода, всеки гледаше да подреди линията на живота си успоредно на Априлската*.
Щом си имаме нови кораби, ще ни трябват и нови моряци. Випускът на Морското училище е нареден заедно с другите в казармите на Четвърти километър в столицата, репетират за ритуала на „производството“, който ще се проведе пред мавзолея на Вожда и ще завърши с тържествен марш (пушки „на ръ-ъ-ъ-це!“), пред висшето ръководство.
И тогава в някоя генералска глава дръннало нажежено звънче - ами ако вземат пак да си хвърлят ръкавиците! Защото миналата година ги хвърляха над главите си, след командата „на рамо“. Представяте ли си конфуза - първият блок „хвърля“, вторият „гази“, после и той хвърля… Ще има да хвърчат после и генералски фуражки!
Агитацията се водела строго по военния канон: който си ги хвърли - звание „младши лейтенант“!
- Айде стига бе, - окуражават се един друг дисидентите, - толкова народ сме тука, как ще се разбере кой е хвърлял и кой не е?
Преди да се построят за последно обаче станало ясно, че ръкавиците ще трябва да се „сдават“! След парада ги носиш лично на ротния, имаш ръкавици - имаш пагони, нямаш ръкавици - свалят ти едната звездичка!
Имало хвърлени ръкавици на жълтите павета, защото оттук преминали не само военните аристократи, а на „търговците“ от гражданския флот не им трябват звездички, пролетариатът няма какво да губи.
Отдъхнали си и генералите, които от толкова стоене заедно и търкане на кълки, след юбилея се наплодили като китайска пчела.
ЯНЧО БАКАЛОВ
* Имало едно време един Априлски пленум, който начертал една „линия“ - който смее, да кривне в страни от нея!