МВ "Компас", новини, юли 2009 г.

Ветроход-столетник:
“БЕЛЕМ”, “ФАНТОМ ІІ”, “ДЖОРДЖО ЧИНИ”, ПАК “БЕЛЕМ”
През повече от 100-годишната си история той е бил търговски кораб, луксозна яхта и учебен ветроход
През декември 1895 г. Фердинанд Круан и Адолф Дюбижон, корабостроител от Chantennay-sur-Loire, сключили договор за построяването на кораб със стоманен корпус, 48 метра дълъг по водолинията, който да бъде изграден под надзора на Bureau de Veritas като “първа категория” – равносилно на днешната класификация на “Лойдс” +100A1.
Невероятно подробният договор включвал изисквания за безброй най-първокласни доставки – като се почне от “шкотите от най-добър коноп”, мине се през първокачествени ветрила и се стигне до сребърните прибори от Жубер Бонер, с които трябвало да се сервира на масата на капитана.
През юли 1896 г. най-новият кораб на Круан, наречен “Белем” отплавал в първия си рейс под командването на родения в т. н. Западни Индии – сиреч Карибските острови – капитан Льомери, наричан още “Черния кос”, но не заради цвета на кожата си, а заради лошия си нрав. През следващите четири години корабът сменил петима капитани, докато най-накрая “първият след Бога” на борда му не станал Жак Шовелон. Шовелон и “Белем” осъществили трийсет и пет “кампании”, както французите наричали кръговите презатлантичски рейсове. В тях никак не липсвалата драма, погледнете само имената на географските пунктове от онова време: “Заливът на смъртта”, “Вратата към ада”, “Островите “Ковчези”. Циклоните били друга напаст: само през последното десетилетия на миналия век 56 от тях причиниха значителни загуби. Но сушата, а не морето била причина за най-чудодейното избавление на “Белем.” През 1902 г. Шовелон пристигнал в главното пристанище на Мартиника Сен Пиер, за да установи, че друг ветроход от търговията с Карибските острови е заел мястото му – “Тамая.” На “Белем” било наредено да се отправи към Порт Робер и ветроходът се отървал само с прокъсани ветрила от нажежената пепел, която се посипала върху него. Изригнал вулканът на връх Пеле и всички кораби в пристанището на Сен Пиер, включително и “Тамая”, били погубени, най-вече от приливните вълни.
“Белем” продължавал да събира възхищението и любовта на хората. След един презатлантически преход, когато ветроходът подхождал към островите в почти ураганни условия, повикал пилот. Преди да излезе, пилотът отвърнал чрез светлинната сигнализация: “Кой е корабът?”, а след това коментирал: “Който и друг да беше, освен “Белем”, можеше да върви по дяволите в това време.” Неслучайно корабът бил наричан и “яхтата на Круан”.
Впрочем това име скоро се оказало пророческо, защото корабът едва бил разтоварил, когато херцогът на Уестминстър наброил 3000 британски паунда за него (доста сериозна сума за времето си) и го купил. Ветроходът се върнал в Нант на 31 януари 1914 г., а в Саутхамптън пристигнал на 23 февруари. Капитанът на екипажа по “доставката” Шовелон казал, че това било най-тежкото плаване в живота му. Нямал предвид лошото време в Ламанша, което едва ли е обезпокоило особено ветерана, само дето го забавило. Шовелон искал да каже, че трудно можел да се раздели с “дома си”, в който живял през последните тринайсет години. Дори меденият месец след сватбата му бил “круиз” на борда на “Белем.”
Въпреки че бил търговски кораб, “Белем” не би могъл да посрами Кралската яхтена ескадра, в която влязъл, защото прякорът на Шовелон бил “Бояджията” – той поддържал ветрохода си “чист и лъскав като нова монета.” Сместа от безир, шеллак и... чесън (!) карала мачтите да блестят като лакирани, но под палубата помещенията никак не отговаряли на херцогските разбирания за лукс, затова товарният хамбар трябвало да бъде преустроен в разкошни апартаменти. На външен вид корабът почти не променил вида си, ако се изключи надстройката на кърмата, която херцогът поръчал, за да придобие яхтата му “по-пиратски” вид. В замяна на това старата надстройка била превърната в трапезария, чиято ламперия й придавала изключително елегантен вид.
Френските светски списания били очаровани от превръщането на търговския ветроход в яхта и не пропускали и най-незначителното плаване на “Белем”. Но когато през 1921 г. херцогът продал ветрохода (бил твърде малък за него!!!), нещата се променили и вместо да излизат дописки за това как аристократът прескочил до Монако, за да избяга на “Белем” от английските студове и мъгли, започнали да се появяват репортажи за сурови изпитания на море. Защото новият собственик, който преименувал яхтата на “Фантом ІІ” – Артър Едуард Гинес (онзи, същият Гинес с бирата!) – бил далеч по-сериозен моряк от херцога.
Не след дълго коментаторите на “Таймс” вече спорели дали “Фантом ІІ” е наистина яхтата, достигнала най-надалеч във водите на Арктика. Със сигурност се знае обаче, че по време на това плаване богатите пътници трябвало да преживеят ужасяващи бури и на няколко пъти на екипажа му се налагало да спуска кранци, за да предпази корпуса от айсбергите.
След като се завърнали, Гинес предприел нови модификация на съда – превърнал например бизан-мачтата в димоход, тъй като планирал околосветско пътешествие и монтирал нов двигател.
Околосветската обиколка била с дължина 40 000 мили. Днес е трудно да си представим реакциите на хора, които никога не са гледали телевизия, когато са били изправени пред наистина величествени гледки – гигантските костенурки на Галапагоските острови, невъобразимия хаос на търговските кейове в Южна Америка и краля на Тонга в традиционните си племенни одежди. След Тонга ветроходът посетил архипелазите Нови Хебриди и Соломонови острови – пътешествниците били толкова очаровани, че удължили престоя си повече от предвиденото. И това се оказало на късмет, тъй като ако бил спазил предварителния си график, “Фантом ІІ” щял да бъде в Йокохама по време на катастрофалното земетресение, чиито приливни вълни потопили всичко на вода в пристанището на японския град.
Докато “Фантом ІІ” пътувал обратно към Френската Ривиера – след отбивания в Китай, Борнео и Аден, нейният бивш собственик - Уестминстърският херцог – също се бил запътил натам с по-големия си “Флаинг Клауд”. Френската преса обаче определено предпочитала предишната яхта на аристократа: “На тези, които наистина обичат красивите съдове, много им липсва “Белем”, който съчетава елегантността на яхта с великолепието на фрегата”, коментира един журналист от Монако.
През първата половина на миналия век светските списания обичали много да се занимават с пристиганията и отплаванията на могъщите мъже с техните гигантски яхти, вписани в абсурдния списък на “Лойдс” под рубриката “Яхти над 500 тона.” Когато ветроходството било по възможностите и по джоба само на най-богатите, колосалната ветрилна площ на тези красиви яхти била символ на статуса на собствениците им. Но нещата бързо се променяли и към 1930 г. в прословутия списък на “Лойдс” фигурирали само 9 британски яхти, а двайсет години по-късно, след смъртта на Гинес, специализираните яхтени списания вече скърбели за заминаването на най-красивата от тях. Семейство Гинес продали “Фантом ІІ” на италианския граф Виторио Чини.
Преименуван на “Джорджо Чини”, ветрохоходът служи като учебен кораб за сираци на рибари и моряци до 1972 г., когато графът го предоставя на карабинерите като луксозен круизен съд за полицейските семейства. Карабинерите предприели ремонт и преустройство, но когато монтирали новите двигатели и генератори и неплатената сметка достигнала 900 милиона лири, от кораборемонтния завод рекли “Баста!” и обяви ветрохода за продан.
На 25 август, ескортиран от стотици яхти, “Джорджо Чини” бил докаран на влекало в Тулон.
“БЕЛЕМ” ДНЕС
“Излязохме от пристанището, когато вълните вече прехвърляха вълнолома, а метеорологът предвещаваше “по-нататъшно влошаване на времето.” Оказа се напълно прав. Когато дойде време за вечеря, мнозина имаха апетит само за “драмамин” (лекарство срещу морска болест – бел. ред.), като оставиха на нас, другите, да задоволим изострилия се от вятъра и морето глад с допълнителни порции ордьоври, сочни котлети с флажоле (вид френски фасул, наричан “хайверът на бобовете) и зряло сирене камамбер!
Това не бе една от вечерите, когато светлината и вятърът угасват едновременно. Навсякъде около нас бушуваха бури, започнаха да се чуват тревожни съобщения по радиото. Един гигантски кораб, затруднен от газенето си, се мъчеше да се удържи на курса си в гигантските вълни, повреда в руля бе принудил друг да се закотви. Тогава в ефира прозвуча трогателният призив: “Мейдей! Това е съобщение за бедствие! Мейдей! “Пер Луиджи” с четирима души екипаж е потънал пред Сен Мало. Прибрах един оцелял и моля всички кораби наблизо да помогнат в издирването на останалите.”
В нощ като тази, когато повечето яхти ще са под гол рангоут или ще бягат отчаяно пред вятъра, ние направихме поворот в канала и поехме със 7 възла скорост назад. Прекарах цялата нощ на палубата, не исках да пропусна и миг от най-вълнуващото плаване, което можех да преживея. Беше неописуемо удоволствие, придружено от увереността, че дори бурята да се превърнеше в ураган, този кораб ще ме прибере у дома...”
Днес всеки на възраст над 16 години е добре дошъл на борда на “Белем”, горна възрастова граница няма и най-старият “член на екипажа” е бил 86-годишен. Корабът извършва плавания от 2 до 10 дни, като при по-дългите се преподават и уроци по мореходна астрономия, метеорология и се придобиват ветроходни умения.
“Не говоря френски” вече не е извинение, за да не се качиш на борда. Офицерите говорят английски, а и без друго този език се използва за повечето команди. Никой друг голям ветроходен кораб не би могъл да ви даде възможността да хвърлите поглед към величието на една епоха – шансът да поседнете в трапезарията на Уестминстърския херцог с нейните незаменими във великолепието си ламперии от кубински махагон, с величествената двойна стълба, която води към долните помещения, да получите възможността да се разходите по мостика на кърмата, по който е крачил Артър Гинес почти във всички морета на планетата. Това обаче и кораб, който разпръсква всякакви съмнения в мореходните и скоростни качества на корабите с право стъкмяване. Може би най-добре оценява “Белем” един от бившите й капитани Мишел Пери: “Плавал съм на какво ли не – от четириметровите дингита до дълъг 273 метра търговски кораб, но “Белем” е най-добрият кораб, на който някога съм служил.”
ТИНКО ТРИФОНОВ
По материали от Интернет и с любезното съдействие на нашия редовен читател и абонат от София г-н Михаил Заимов
Бел. ред. Името на автора на цитирания репортаж е пропуснато в сайта.