НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
Председателят на Надзорния съвет на Параходство БМФ АД Кирил Домусчиев:
КУПУВАМЕ И ПОРЪЧВАМЕ НОВИ КОРАБИ
Г-н Домусчиев, при откриването на днешната среща, организирана от Конфедерацията на работодателите и инвеститорите в България (КРИБ),  споменахте за ролята на Българската банка за развитие в условията на икономическа криза. Какво точно имахте предвид?
От КРИБ от доста време настояваме за една по-активна роля на Българската банка за развитие в стимулирането на приоритетни отрасли на нашата икономика. Кои ще са тези отрасли, естествено правителството ще определи след като се срещне с браншовите организации, с организациите на работодателите, да се види кои отрасли са експортно






юли 2009 г.
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Председателят на Надзорния съвет на Параходство БМФ АД Кирил Домусчиев
ориентирани и съответно да се вгледаме в европейските практики. Не случайно на днешната среща някои колеги коментираха европейската практика банките за развитие наливат огромни средства в корабостроителния отрасъл. Така е в Германия, в Холандия, въобще в цяла Европа. България в това отношение е на последно място. На светлинни години сме и от такива неморски държави като Чехия например. Затова председателят на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт инж. Светлин Стоянов настоява пред правителството за формирането на отделен гаранционен фонд за корабостроенето, като Българската банка за развитие тук може да бъде само един инструмент.
Как се отразява кризата на Параходство БМФ АД?
Както на всички в шипинга, не само на корабостроенето, но и на корабособствениците. При всички положения, мерките които вземаме през последните шест-седем месеца, колкото и непопулярни да са те, дадоха възможност на БМФ не само да оцелее в кризата, но и да създадем добра организация и едно здраво ядро. Резултатите, които имаме в тази криза, показват, че компанията се развива добре - не е на загуба, на добра печалба е и започва вече да се оглежда как да се възползва от възможностите, които дава кризата, за инвестиции в нови кораби.
Какво по-точно имате предвид?
Започваме да работим усилено вече по въпроса за осигуряване на нови кораби. Това е нашият приоритет. Водим преговори, които, предполагам, до месец-два ще приключат. Става въпрос и за нови кораби, и за кораби на около година, между 16 000 и 29 000-тонни. Включително преговаряме и с Корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин” за получаване на два нови кораба до края на следващата година от тях. С „Делфин” преговаряме за серия кораби, дано тя да нарасне до 9 - 10 кораба. В „Булярд - корабостроителна индустрия” изпълняват една наша поръчка, като продължаваме разговорите и за в бъдеще. Наблюдаваме един кораб, японска постройка, преговаряме за окончателната му цена, както и за съответното финансиране от банка за тази сделка. Това ще стане ясно до един месец.
А за контейнеровоз?
Не, този бизнес го забравете, той в момента е в невероятна криза, не го виждам през следващите две-три години да излезе от тази ситуация. Това беше първото направление, което затворихме в БМФ и ако не го бяхме направили, вече да бяхме фалирали. Дори и в добрите години за шипинга контейнеровозите са носели големи загуби за Параходството, които са компенсирани от другите направления.
Ще успеете ли да изпълните инвестиционната си програма при така създалата се ситуация?
За момента нямам притеснения относно инвестициите, защото предвид поръчката в „Булярд”, която ще плащаме, и предвид корабите, които ще поръчаме допълнително, покриват изискванията за инвестиционната програма за 2009 г., а за догодина се надяваме да дишаме по-свободно, а и  банките да заработят по-активно.
Ще се възползвате ли от възможностите, които предлага Българската банка за развитие?
Не са добри условията, това потвърдиха и колегите на днешната среща. При осем процента лихва, като сложите комисионите на банката - таксите, които са за управление, обслужване на кредите и т.н., ще отидат към девет процента. И като имате предвид, че кредитът е даден само за пет години, от които две години ще отидат само за строителството на кораба и от него няма да има никакъв приход, остават три години за изплащане на кредита, при убийствена лихва. При положение, че същите пари Банката за развитие в Германия се отпускат между два и три процента лихва, при това за поне десет години - това е нормалната практика в шипинга. Как тогава да вземем кредит от Българската банка за развитие?
А ако използвате финансиране от частна банка извън България?
Да, корабът, който наблюдаваме и искаме да закупим, можем да ползваме ресурс от такава банка при четири процента и половина лихва. Сами виждате, че разликата в кредитирането е огромна.
МВ
Използвани са въпроси и от други медии
Снимка МВ