МВ "Компас", новини, януари 2009 г.

ДОКОСВАНЕ ДО СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ
Църквата, в която е служил и в която е погребан покровителят на моряците Свети Николай днес е притегателен туристически обект. Известно е, че светецът е роден в семейство на богати родители в древния град Патара, а в град Мира (днес турският град Демре), на полуостров Ликия, е служил като епископ – от там и допълнението към името му – Мирликийски. Твърде рано останал сирак, той не се възползва от богатото си наследство, а започва с него да помага на хората. Твърди се, че от него идва обичаят да се дават подаръци на децата и на бедните по време на коледните празници. Католиците го почитат като Санта Клаус, а православните, заради чудесата, които е извършил – като Свети Николай Чудотворец. Почитан е и от мюсюлманите като Ноел Баба. Затова в градинката пред храма има статуя на Санта Клаус, пред входа му – на Свети Николай, а само на 100 м от него -. На Ноел Баба.
Едно от извършените от него чудеса е станало в Босфора. Когато населението на Мира страда от продължителна суша, епископ Николай убеждава капитан на кораб, който пренася жито от Египет до Константинопол, да дари местните жители със 100 кг зърно. Когато корабът пристига в Константинопол се оказва, че не само са възстановени дадените 100 кг, но и всички хамбари са препълнени с жито. Епископ Николай е участник в първия вселенски християнски събор, провел се в Никея (днес турският град Изник, близо до Истанбул) през 325 г. под ръководството на римския император Константин Велики. Същият през 313 г. обявява християнството за официална религия в Римската империя. След събора Николай е ръкоположен за епископ на Мира – пост, на който го заварва смъртта му през 343 г. Погребват го в мраморен саркофаг в малката църква, в която е извършвал богуслуженията си.
През 529 г. църквата е срината от силно земетресение. За да се съхрани саркофага, е построена нова църква, запазила се до края на VІІ и началото на VІІІ в. По това време започват нашествията на арабските племена, чиято цел е да покорят Константинопол като център на християнството. По пътя си към големия град на Босфора арабите разрушават множество църкви, сред които и тази в Мира. В края на VІІІ в. е построена трета църква, частично запазена и до наши дни, като част от църквата-музей „Св. Николай” в Демре. През ХІ - ХІІ в. храмът се разраства, но след нашествията на селджукските племена е занемарен и забравен. Периодичните земетресения и наносите от силните наводнения „вкопават” постройките на 5-6 метра от сегашното ниво на града. През 1807 г. търговци от италианския град Бари пренасят мощите на светеца от Мира в своя град. Според турски изкследователи част от мощите все пак остават в Демре и понастоящем те са експонирани в археологическия музей в Анталия. Турското правителство обаче не се е отказало от намеренията си мощите на светеца да се завърнат в Демре.
През 1862 г. тук започва работа първата археологическа експедиция по инициатива на руския император Николай І. На място идва и княгиня Анна Голицина, която ръководи разкопките и възстановителните работи, извършвани от археологически екип от Франция. Реставрационните работи се ръководят от архитект Салзман. Мраморна плоча с надпис на староруски език напомня за това начало. Но тази експедиция продължава за кратко време. Според непотвърдени данни, след приключването й откритите при разкопките оцелели части от мощите на Свети Николай са отнесени с руски кораб в Санкт Петербург. Следващата експедиция започва едва през 1951 г. и продължава до ден днешен. В северната част на църквата разкопките продължават да изненадват археолозите с интересни находки. Финансирането на църквата-музей и на разкопките е смесено – от турското правителство, от местната община и от няколко международни фондации. Да оставим на експертите споровете по въпроса доколко френските археолози са били коректни при възстановката на оригиналната църква от ХІ в. По тяхна идея е построена и камбанария, която не е съществувала в предишната постройка. В крайна сметка храмът е съхранил в себе си множество паметници на християнската и предхристиянската култура на региона.
Фреските по стените тематично са насочени към библейски сюжети, като сред тях са и изображенията на четиримата евангелисти Марк, Йоан, Лука и Матей. Запазени са и няколко погребални камери (празни), а древногръцките колони под централния купол са оставени, за да напомнят, че по време на строителството прагматично са ги използвали като здрави и солидни подпори. Не можем да не споменем и най-важното доказателство, според поставения надпис, че Свети Николай е закрилник на моряците: бяла мраморна плоча, върху която е издълбано очертанието на християнски кръст, основата на който са удължени с рога на котва.
Най-много туристи се задържат пред саркофага, в който е било положено тялото на светеца, за да се докоснат до мрамора или да осветят закупените от близките магазини икони и сувенири. В част от пътеводителите, продавани пак там, се твърди, че не се знае със сигурност в кой точно саркофаг е било тялото на Свети Николай, но посоченият е най-атрактивен и масивен. И това не е толкова важно. По-важното в случая е всеки, който стъпва в този храм, по своему да се докосне до светеца и да преосмисли същността на добродетелите, които Чудотвореца не само е проповядвал, но и е вършил всеки ден, докато е стъпвал на тази земя.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Анталия – Варна