НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ГРАНИЦАТА МЕЖДУ АПОЛОНИЯ И МЕСАМБРИЯ
Писмените извори почти нищо не ни говорят за отношенията мужду Аполония и Месамбрия. Това мълчание е трудно преодолимо. Тeзи отношения обаче са важни за нас, защото двете древногръцки колонии са се намирали съвсем близо една до друга от двете страни на днешния Бургаски залив и ние не можем да пренебрегваме тяхната история.
Единствено декретът на Аполония, открит в далечната милетска колония Истрия, чийто развалини се намират между съвременната Констанца и делтата на Дунав (Истрос), дал името на античния град. В този надпис се говори за една война между Месамбрия и Аполония. Те воювали, защото месамбрийците превзели малкото укрепление (фрурион) Анхиало и под носа на аполонийците осквернили знаменития храм на Аполон Лечител. Според посветителен надпис, открит на остров Свети Кирик и Юлита, този храм с колосалната бронзова статуя на Аполон от скулптора Каламис се е намирал именно тук, а не на остров Свети Иван, както прибързано твърдят някои днешни автори.
От декрета, открит в Истрия, става ясно, че след победите и светотатството на месембрийците, Аполония призовала на помощ своята сестра по метрополия – Истрия. И като дошъл с няколко военни кораба адмирал Хегесагор, син на Монимос, месамбрийците били победени и Анхиало се върнал в границите на аполонийската полития (град-държава).
Последните данни от този епиграфски паметник ни подтикват да търсим границата между двете, в някои случаи враждуващи, колонии някъде на север от днешно Поморие. Къде бе могла да се намира тя? Тук трябва да си спомним, че в село Ахелой (нягогашното Чимос) е открита надгробната епиграма на месамбрийката Юлия, дъщеря на Нейкиос. Петият стих от тази стихотворна творба гласи: „Месамбрия ми е родина, от Мелсас и бриа”. Това е косвено доказателство, че левият бряг на река Ахелой е бил владение на месамбрийците. Към него напоследък се добави откриването на едно укрепление, разположено пак на левия бряг и естествено защитено от един остър на реката върху неголяма скалиста височинка между селата Александрово и Медово. Дълго време скалната маса от това възвишение е била отнемана от каменна кариера и по-голямата част от малкия връх сега липсва. Тази експлоатация със сигурност е продължила десетилетия, но никой от работниците и шефовете на това предприятие не се е обадил в музея, въпреки че строителната керамика тук е в изобилие. За него научихме преди няколко години от добросъвстни служители от МВР, които донесоха в Бургаския музей фрагменти от амфори и един амфорен печат. Оттогава насам обаче иманярите не са престанали да търсят съкровища и това лято с екип от специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” посетихме обекта и се натъкнахме на няколко нови пространни иманярски изкопа. Според д-р Даниела Стоянова многобройните фрагменти от плоски и извити керемиди, откривани тук, са от месамбрийските керемидарници. Явно това малко укрепление е пазело южната граница на месамбрийскат територия. Тази охрана, според няколко месамбрийски надписа, е била организирана от стратезите на града, които командвали „дневните и нощните стражи”, охраняващи континенталните граници на града-държава и пътищата, водещи от вътрешността към Месамбрия.
Накрая не мога да не отбележа, че ние обикновено стоварваме цялата вина на разрушаване на археологическите паметници върху иманярите, но в този случай вина има и строителното предприятие, експлоатирало кариерата продължително време, без да уведоми специалистите.
Проф. ИВАН КАРАЙОТОВ
Писмените извори почти нищо не ни говорят за отношенията мужду Аполония и Месамбрия. Това мълчание е трудно преодолимо. Тeзи отношения обаче са важни за нас, защото двете древногръцки колонии са се намирали съвсем близо една до друга от двете страни на днешния Бургаски залив и ние не можем да пренебрегваме тяхната история.
Единствено декретът на Аполония, открит в далечната милетска колония Истрия, чийто развалини се намират между съвременната Констанца и делтата на Дунав (Истрос), дал името на античния град. В този надпис се говори за една война между Месамбрия и Аполония. Те воювали, защото месамбрийците превзели малкото укрепление (фрурион) Анхиало и под носа на аполонийците осквернили знаменития храм на Аполон Лечител. Според посветителен надпис, открит на остров Свети Кирик и Юлита, този храм с колосалната бронзова статуя на Аполон от скулптора Каламис се е намирал именно тук, а не на остров Свети Иван, както прибързано твърдят някои днешни автори.
От декрета, открит в Истрия, става ясно, че след победите и светотатството на месембрийците, Аполония призовала на помощ своята сестра по метрополия – Истрия. И като дошъл с няколко военни кораба адмирал Хегесагор, син на Монимос, месамбрийците били победени и Анхиало се върнал в границите на аполонийската полития (град-държава).
Последните данни от този епиграфски паметник ни подтикват да търсим границата между двете, в някои случаи враждуващи, колонии някъде на север от днешно Поморие. Къде бе могла да се намира тя? Тук трябва да си спомним, че в село Ахелой (нягогашното Чимос) е открита надгробната епиграма на месамбрийката Юлия, дъщеря на Нейкиос. Петият стих от тази стихотворна творба гласи: „Месамбрия ми е родина, от Мелсас и бриа”. Това е косвено доказателство, че левият бряг на река Ахелой е бил владение на месамбрийците. Към него напоследък се добави откриването на едно укрепление, разположено пак на левия бряг и естествено защитено от един остър на реката върху неголяма скалиста височинка между селата Александрово и Медово. Дълго време скалната маса от това възвишение е била отнемана от каменна кариера и по-голямата част от малкия връх сега липсва. Тази експлоатация със сигурност е продължила десетилетия, но никой от работниците и шефовете на това предприятие не се е обадил в музея, въпреки че строителната керамика тук е в изобилие. За него научихме преди няколко години от добросъвстни служители от МВР, които донесоха в Бургаския музей фрагменти от амфори и един амфорен печат. Оттогава насам обаче иманярите не са престанали да търсят съкровища и това лято с екип от специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” посетихме обекта и се натъкнахме на няколко нови пространни иманярски изкопа. Според д-р Даниела Стоянова многобройните фрагменти от плоски и извити керемиди, откривани тук, са от месамбрийските керемидарници. Явно това малко укрепление е пазело южната граница на месамбрийскат територия. Тази охрана, според няколко месамбрийски надписа, е била организирана от стратезите на града, които командвали „дневните и нощните стражи”, охраняващи континенталните граници на града-държава и пътищата, водещи от вътрешността към Месамбрия.
Накрая не мога да не отбележа, че ние обикновено стоварваме цялата вина на разрушаване на археологическите паметници върху иманярите, но в този случай вина има и строителното предприятие, експлоатирало кариерата продължително време, без да уведоми специалистите.
Проф. ИВАН КАРАЙОТОВ
Разположение на граничното укрепление в най-острия завой на река Ахелой между Медово и Александраво.
Керемиди от рухналия покрив. Д-р Даниела Стоянова подбира образци за изследване.
Аполонийският декрет, открит в Истрия.