НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
От ляво на дясно: к.д.п. Николай Апостолов, вицеадмирал Минко Кавалджиев, капитан І ранг Николай Фиданов
Инж. Пламен Бонев (вдясно) и директорът на Морска администрация Бургас к.д.п. Живко Петров
Продължение на темата:
АНАЛИЗИРАХА ОПЕРАЦИЯТА ПО ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ НА ЕКИПАЖА НА КОРАБ „ТОЛСТОЙ”
Предлагаме на нашите читатели подробности от пресконференцията за спасителната операция след потъването на украинския кораб „Толстой”, състояла се на 7 октомври т.г. в Морска администрация – Варна.
Повече от седмица продължи операцията по търсене и спасяване на оцелели от потъналия на 27 септември край нос Емине кораб “Толстой”. Равносметката след инцидента е: двама спасени украински моряци, а останалите осем членове на екипажа, остават в неизвестност. Похарчени са 216 733 лв., като по-голямата част от тях - 206 933 лв. са от Военноморските ни сили. С тези средства са извършени 4 полета на вертолети от Военноморската авиобаза "Чайка" с времетраене 11,5 часа, а корабите и катерите са проплавали 121 моточаса. В спасителната операция на плаващия под флага на Северна Корея плавателен съд, от страна на ВМС участваха осем кораба и катери и един вертолет. Средствата, които са похарчени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" са 9800 лв. Това посочи директорът на агенцията и на практика главен координатор на операцията к.д.п. Николай Апостолов.
Операцията, продължила повече от седмица, е започнала със закъснение. Корабът „Толстой” изчезва в открито море на 15 мили от нос Емине в 4 часа и 2 минути на 27 септември, две минути по-късно се е включил аварийният му буй.
”В 4 часа и 6 минути  постъпи сигнал – e-mail  до Морския координационно-спасителен център, че е сработил авариен радиобуй (ЕРІRВ) от кораб с идентификационен номер, който в системата за
търсене не беше открит. Вероятността за бедствие с кораб, носител на този буй е 50 % тъй като има много случаи, в които е сработвал такъв буй по технически причини, преместване на борд на кораб или по някакъв друг повод и след обаждане на кораба сме установявали, че корабът не търпи бедствие” (капитан Апостолов).
Съгласно процедурите в морския координационен център започва комуникационно търсене, за да се изясни дали в точката, в която е сработил този буй, има някакъв кораб или друго средство, което да удостовери, че наистина кораб, намиращ се в този район търпи бедствие. В 5 часа и 1 минута се получава второ съобщение по същата система, което потвърждава, че наистина буят ,който е сработил, е от кораб, който търпи бедствие. Поради фактът, че в този район нито визуално, нито радиолокационно след допитване до Военноморските сили и Граничната полиция, не е установено наличие на кораб и по системата AIS, започва излъчване на сигнал „Мей-Дей” за оповестяване на корабите, които се намират в близост до района с възможност да пристигнат там и да окажат помощ с наблюдение. На това излъчване се отзовават два кораба. Първият е българският „Милин камък” (на Параходство БМФ), който предава в центъра, че ще бъде в района на мястото на инцидента около 12 часа. Също така капитанът на турския кораб „Капитан Абдула” в 6 часа и 2 минути е дал информация, че се насочва към мястото на събитието. В 7 часа и 30 мин. корабът „Капитан Абдула” е пристигнал на мястото на бедствието и е докладвал, че нито визуално, нито с радиолокационната си система открива някакви обекти в района.
„В 7 часа и 50 минути бе съгласувано с главния ръководител на операцията капитан Апостолов да бъде поискано съдействие от Военноморските сили за участие в операцията по търсене. Изпратен е факс до командващия ВМС с искане за участие на кораби и вертолет в операцията. В 8 и 45 капитанът на кораба „Капитан Абдула” поради много лошите метеорологични условия е отказал по-нататъшни действия в този район и се е насочил към нос Емине. В същото време капитана на кораба „Али Осман” , който беше близо до този район, при радиовръзка с него отказва да се включи в търсенето поради повреда в машината, лоши атмосферни условия и нежелание да жертва кораба и екипажа” (инж. Пламен Бонев, началник на МСКЦ). В 10 часа в МСКЦ пристига група от Щаба на ВМС  начело с капитан І ранг Георги Фиданов, с който започва съвместна работа по определяне на района за търсене от определените за тази цел ракетен катер и вертолет от военния флот.
„Буят продължи да излъчва до 17 часа и 20 минути, след което неговия сигнал изчезна. Движението на радиобуя е от север на юг, средна скорост на движение около миля и половина на час. По системата AIS (Automatic Identification Sistem) от директора на дирекция “Информационно обслужване на корабоплаването” получихме пълна информация за това как е протекло движението на кораба „Толстой”. Същият е напуснал пристанище Ростов на Дон на 22 септември, преминал е през Азовско море, излязъл е през Керченския пролив в 9 часа на 24 септември и с курс 260 градуса и средна скорост 6 възела се е движил към нашите брегове. От тази система последният сигнал е в 0 часа и 38 на 27 септември, като сигналът е изчезнал. Междувременно беше поставена задача на екипажа на буксира „Мизар” да се готви за плаване, за да участва в съвместен поиск (търсене) в този район. В 13 часа той беше готов за плаване, след което с помощта на екипажа бяха снети 2 спасителни плота от борда на „Перун” и транспортирани до авиобаза „Чайка”, от където трябваше да бъдат качени на вертолета. Поради факта, че плотовете бяха много големи и много тежки, се взе решение да не ги качваме на вертолета, а евентуално ако бъде намерен човек във водата, плотовете да бъдат хвърлени от вертолета. В 18.30 часа поради смрачаване се взема решение да се прекрати търсенето.” (инж. Пламен Бонев, началник на МСКЦ).
Реално спасителната операция е започнала в 10 часа на 27 септември т.е. с около 6 часа закъснение. Причината според командващият ВМС вицеадмирал Минко Кавалджиев е в необходимостта да бъдат събрани повече факти и доказателства, че е налице бедствие. Вицеадмиралът поясни, че получената информация за задействане на радио-буй и за изчезването на сигнал на кораб от световната система за наблюдение не са достатъчна причина за стартиране на спасителна операция, тъй като в 50 % от случаите буйовете се задействат случайно, а малките плавателни съдове често изключват сигнала си умишлено, предимно при извършване на маневри или незаконна дейност. „Много често, особено през лятото и есенния период на риболова, са ни се обаждали за изчезнали лодки, водни колелета и т.н. Организирали сме спасителни операции, понякога успявахме, понякога след време разбирахме, че търсеният играе някъде по плажа или е в някоя от кръчмите. Това го казвам нито за оправдание, нито нещо подобно, а просто да се има предвид, че преди са се вземе решение за извършване на подобни действия трябва да има достатъчно доказателства”. Кавалджиев допълни, че провеждането на издирвателните действия е било затруднено и от липсата на повече кораби с голямо водоизместване, които са годни за плаване при лоши хидрометеорологични условия, а в случая скоростта на вятъра е била между 18 и 25 метра в секунда, като вълнението е достигало 6 бала. Той добави, че извършването на подобни операции ще бъде улеснено при въвеждането на автоматичната система за обмен на данни „ЕКРАН”, по чието изграждане работят ВМС, Морска администрация и Гранична полиция.
Генералният консул на Украйна във Варна Владимир Пасечник изрази желанието на майките на моряците от „Толстой” търсенето по море и суша да продължи.
Евелина Дойчинова
Снимки автора