МАСОНСКАТА СЛЕДА В НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКОТО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ
ОТ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО (ЧАСТ ТРЕТА)
За Петър А Попов е ясно, че действията на Спиридон Буболини не се подкрепят от останалите членове на ложа „Италия”. В писмото си той отбелязва, че „Твърдо съм убеден и се лаская, като казвам, че свободното зидарство е чисто, невинно и благодетелно. Главната цел на горния брат масон и особено на неговите другари е да ме блокират, за да се намирам в неудобно положение и да бъда принуден да ги оставя да правят с мен каквото си искат. Най-лошото е, че са се опитали да ме накарат да приема друга националност, но техните усилия останаха безплодни.”(20) На 13/25 март масонският съд в състав Ш:. В:. и Ш:. Ф:. се събира на първото си заседание. Пред него Буболини не само потвърждава своите обвинения, но прибавя още невероятни неща против Попов. Той твърди, че има непоклатими доказателства, които обаче не представя. Буболини използва забранени от правилника на ложата средства и съдебната комисия му прави забележка. Тя го задължава да представи доказателствата си при следващото събиране. Пред Венециани Попов казва, че се намира в опасна ситуация, подложен на страшни атаки, клевети и несправедливост. Буболини, заедно със съдружниците си Ангеласта Вура и Андреа Чиндра, бързат да осъдят Попов според своята воля. Тримата са синдици на изпадналия в несъстоятелност касиер на акционерното дружество „Провидение” профана Христо Арнаудов. Те искат да свържат финансовото пропадане на Арнаудов с дейността му на касиер, за да получат като обезпечение на вземанията парахода „Азиз”. Комбинацията, колкото и да е невъзможна успява, макар че Арнаудов никога не е бил собственик на парахода, защото е част от големия фанариотски антибългарски заговор. Последните събития дават повод на Попов да поиска масонския съд да продължи работата си, за да спре непоносимите нападки, като доведе проучванията до край. За голямата му вяра в принципите на свободно зидарство свидетелстват думите му, с които се обръща към първомайстора си: „Предоставям на вас правото да съдите дали те са постъпили честно и съответно на законите към мен, особено що се отнася на проф.(ана) Арнаудов. И така поставям моето дело на Ваше разположение и моята невинност, както и Вашите справедливи преценка и решение. Може би прекалено подробно съм описал това [пред] Ш:. В.: и Ш.: Ф.:, съм казал само чистата истина и фактически се явявам тяхната невинна жертва”.(21) Езиковата бариера пречи на директните разговори с първомайстора и причинява много затруднения на Попов, защото е принуден често пъти да мълчи по неволя. В ложа „Италия” се говорят няколко езика, включително италиански и френски, които Петър А. Попов не владее. Затова официалните му писма до първомайстора Венециани, който пък не знае турски, български и гръцки, са преведени от масона Х. Калайскя.(22) На 16/28 април 1865 г. е проведена следващата сесия на съда. Буболини показва документите, но те нямат стойността, която той им предава. В следствие комисията взема решение да прекрати предварителното отсъждането на спора и процедурата остава висяща. Протоколите от заседанията на съда са прибрани в архива на ложа „Италия”.(23) Интригите на Спиридон Буболини и неговите съдружници естествено имат повече влияние между членовете на гръцката ложа „Арети”, която Петър А. Попов често посещава. Според масонската практика свободният зидар може да посещава всички взаимно признали се законни и правоспособни ложи в света. В гръцката ложа занятията се провеждат в понеделник вечерта. Когато на 31 януари 1866 г. Петър А. Попов я посещава, започват първите дребни неприятности. Той не е приет добре и спорът му с брат Теохаридис предизвиква недоволство между другите членове. Налага се Попов писмено да се извини на първомайстора Стефан Скулуди „загдето е посетил ложата въпреки спора с Теохаридис и е предизвикал недоволство.”(24) За да ограничи всякаква възможност за упрек, още на 2/14 февруари той писмено се обръща до Е. Венициано с молба да предаде съответното писмо на ложа „Арети”.(25)
ОТ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО (ЧАСТ ТРЕТА)
За Петър А Попов е ясно, че действията на Спиридон Буболини не се подкрепят от останалите членове на ложа „Италия”. В писмото си той отбелязва, че „Твърдо съм убеден и се лаская, като казвам, че свободното зидарство е чисто, невинно и благодетелно. Главната цел на горния брат масон и особено на неговите другари е да ме блокират, за да се намирам в неудобно положение и да бъда принуден да ги оставя да правят с мен каквото си искат. Най-лошото е, че са се опитали да ме накарат да приема друга националност, но техните усилия останаха безплодни.”(20) На 13/25 март масонският съд в състав Ш:. В:. и Ш:. Ф:. се събира на първото си заседание. Пред него Буболини не само потвърждава своите обвинения, но прибавя още невероятни неща против Попов. Той твърди, че има непоклатими доказателства, които обаче не представя. Буболини използва забранени от правилника на ложата средства и съдебната комисия му прави забележка. Тя го задължава да представи доказателствата си при следващото събиране. Пред Венециани Попов казва, че се намира в опасна ситуация, подложен на страшни атаки, клевети и несправедливост. Буболини, заедно със съдружниците си Ангеласта Вура и Андреа Чиндра, бързат да осъдят Попов според своята воля. Тримата са синдици на изпадналия в несъстоятелност касиер на акционерното дружество „Провидение” профана Христо Арнаудов. Те искат да свържат финансовото пропадане на Арнаудов с дейността му на касиер, за да получат като обезпечение на вземанията парахода „Азиз”. Комбинацията, колкото и да е невъзможна успява, макар че Арнаудов никога не е бил собственик на парахода, защото е част от големия фанариотски антибългарски заговор. Последните събития дават повод на Попов да поиска масонския съд да продължи работата си, за да спре непоносимите нападки, като доведе проучванията до край. За голямата му вяра в принципите на свободно зидарство свидетелстват думите му, с които се обръща към първомайстора си: „Предоставям на вас правото да съдите дали те са постъпили честно и съответно на законите към мен, особено що се отнася на проф.(ана) Арнаудов. И така поставям моето дело на Ваше разположение и моята невинност, както и Вашите справедливи преценка и решение. Може би прекалено подробно съм описал това [пред] Ш:. В.: и Ш.: Ф.:, съм казал само чистата истина и фактически се явявам тяхната невинна жертва”.(21) Езиковата бариера пречи на директните разговори с първомайстора и причинява много затруднения на Попов, защото е принуден често пъти да мълчи по неволя. В ложа „Италия” се говорят няколко езика, включително италиански и френски, които Петър А. Попов не владее. Затова официалните му писма до първомайстора Венециани, който пък не знае турски, български и гръцки, са преведени от масона Х. Калайскя.(22) На 16/28 април 1865 г. е проведена следващата сесия на съда. Буболини показва документите, но те нямат стойността, която той им предава. В следствие комисията взема решение да прекрати предварителното отсъждането на спора и процедурата остава висяща. Протоколите от заседанията на съда са прибрани в архива на ложа „Италия”.(23) Интригите на Спиридон Буболини и неговите съдружници естествено имат повече влияние между членовете на гръцката ложа „Арети”, която Петър А. Попов често посещава. Според масонската практика свободният зидар може да посещава всички взаимно признали се законни и правоспособни ложи в света. В гръцката ложа занятията се провеждат в понеделник вечерта. Когато на 31 януари 1866 г. Петър А. Попов я посещава, започват първите дребни неприятности. Той не е приет добре и спорът му с брат Теохаридис предизвиква недоволство между другите членове. Налага се Попов писмено да се извини на първомайстора Стефан Скулуди „загдето е посетил ложата въпреки спора с Теохаридис и е предизвикал недоволство.”(24) За да ограничи всякаква възможност за упрек, още на 2/14 февруари той писмено се обръща до Е. Венициано с молба да предаде съответното писмо на ложа „Арети”.(25)
Бележка за посещение в гръцката ложа „Арети” и началото на спора
Междувременно в ложа „Италия” е проведен избор и за нов първомайстор за 1866 г. е избран Н. Камондо. Камондо е влиятелна еврейска фамилия в Цариград и Италия.(26) В документите са запазени и други имена на масони - Нарини, Гресси и Кастро. Ако сравним началните букви на техните имена с инициалите на сановниците, мога да предположа, че някои от тях са сановниците в ложа „Италия”.
На занятието на ложата на 8 февруари 1866 г. Петър А. Попов съобщава искането си да се поднови разглеждането на разпрата с Буболини. Зидарите решават и възлагат на Нарини и Гресси да съберат необходимите сведения от Попов и „да се състави изново съдоотреждението.” Попов има подкрепата на повечето масони и се чувства добре между тях. На следващото мероприятие на ложата на 14 февруари той стои до полунощ и със самочувствие отбелязва в дневника си „Народ имаше събрано много.”(27) Той
На занятието на ложата на 8 февруари 1866 г. Петър А. Попов съобщава искането си да се поднови разглеждането на разпрата с Буболини. Зидарите решават и възлагат на Нарини и Гресси да съберат необходимите сведения от Попов и „да се състави изново съдоотреждението.” Попов има подкрепата на повечето масони и се чувства добре между тях. На следващото мероприятие на ложата на 14 февруари той стои до полунощ и със самочувствие отбелязва в дневника си „Народ имаше събрано много.”(27) Той
посещава занятията редовно и на регулярната среща в понеделник вечерта, 21/5 март, отбелязва присъствието на „бр. Нарини, Гресси, майс. Кастро. На излизане срещнах бр. Венициани.”(28) На срещата Петър А. Попов собственоръчно предава писмо до първомайстора Камондо, до стар майстор Венециани и сановниците Е.Т:., Х. Х:. и Ф.Ф:. С него поставя отново на вниманието им искането си за по-строго наказание на Буболини. Той моли да назначат нова съдебна комисия, за да се приключи спорът с Буболини. „Не намирам за справедливо и нито според нашите закони, нито според гражданското законодателство да стоя толкова дълго време под едно несправедливо и недоказано обвинение и то отправено към мен от един брат масон. Подновявам моят формален протест против брат Буболини пред всички братя. Надявам се, че мога да вярвам да получа справедливост според нашите закони и регламент.”(29) На занятието през следващия понеделник, 28 февруари, зидарите разискват писмото ми и решават в новата съдебна комисия да бъде съставена от бр. Нарини, Гресси, Коен и за секретар А. Стоянович.(30) Според правилника масонският съд е съставен само от майстори и следва, че българинът А. Стоянович има най-високата трета символична степен. Може да се тълкува за добър знак назначаването на А. Стоянович в съдебната комисия, още повече, че неговият шурей Гешов прави сериозен опит да осигури през 1865 г. необходимият кредит на Петър А. Попов за запазване на „Азиз”, но твърде късно. Скоро обаче Петър А. Попов се убеждава по косвен път, че нещата не се нареждат така добре, а съдебната комисия няма да взема крайни решения, а ще търси помирение между него и Буболини. Попов се досеща за това по нервното и неадекватно държание на Ат. Стоянович към него по време на една случайна среща между двамата в кафе „Конкордия”.(31) На 14 март в ложата са проведени поредните разисквания по делото. Те не са насочени към търсене на вина, а как да се състави решение съгласно каноните на братството.(32)
Едно от писмата на Петър А. Попов до първомайстора на ложа „Италия” Венециани с искане за масонска справедливост
Управата на ложата категорично е насочила усилията си към успокояване на отношенията в нея. На 22 март 1866 г., две години след приемането му в ложа „Италия”, Петър Попов е повишен в трета степен и получава Diploma di maestri.(33) С този акт недвусмислено се доказва, че свободните зидари вярват на своя брат Петро и в потвърждение на своето доверие му дават предсрочно най-високата символична степен. Държанието му по време на голямото морално изпитание, придружено с огромни несправедливости и в профания свят, показват неговото душевно превъзходство и масонска зрялост.
На 11/23 април 1866 г. Петър А. Попов връчва поредно писмо до Камондо и Венециано. Ръководството на ложа „Италия” счита спорът за разрешен, тъй като съдебната комисия се е произнесла като е отправила забележка на Спиридон Буболини и е взела мерки за помирение между двамата братя. Останалата гражданско-правна част е в компетентността на гражданското съдопроизводство и в нея ложата не се намесва.(34) Чувството за чест и достойнството не дава покой на Петър А. Попов и не допуска примирение с неправдата. На 22 декември 1866 г. той отива на среща в ложа „Италия” с намерението да иска окончателно разрешение на спора му с Буболини, събранието е отложено поради грешка в поканите, но той все пак успява да напомни на Гресси и Кастро за претенцията си.(35)
На 11/23 април 1866 г. Петър А. Попов връчва поредно писмо до Камондо и Венециано. Ръководството на ложа „Италия” счита спорът за разрешен, тъй като съдебната комисия се е произнесла като е отправила забележка на Спиридон Буболини и е взела мерки за помирение между двамата братя. Останалата гражданско-правна част е в компетентността на гражданското съдопроизводство и в нея ложата не се намесва.(34) Чувството за чест и достойнството не дава покой на Петър А. Попов и не допуска примирение с неправдата. На 22 декември 1866 г. той отива на среща в ложа „Италия” с намерението да иска окончателно разрешение на спора му с Буболини, събранието е отложено поради грешка в поканите, но той все пак успява да напомни на Гресси и Кастро за претенцията си.(35)
Масониски издания, които са четени от първите български зидари
На 3/15 април 1867 г. Петър А. Попов възобновява в ложа „Италия” искането си за разрешаване спора му с Буболини.(35) Той предава на Венециано, който отново е избран за първомайстор, и на сановниците Т:.Т:., К:.К:. и Ф:.Ф:. искането си за приключване на „тази скандална история” с Буболини. Попов съобщава, че вероятно това е последния път, в който ще помоли за това. Той продължава да поддържа исканията си и декларира, че остава верен на своите обещания и задължения като предан брат.(36) Предролагам, че между сановниците Роров има най-близки отношения с Герасим Гресси.(37)
Въпросник, попълнен от Петър А. Попов в ложа „Италия”
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::