ИЗНЕНАДВАЩА АРТИЛЕРИЙСКА СТРЕЛБА
Когато бях командир на БЧ-ІІ (артилерийската бойна част – бел. ред.) на СКР „Смели” (стражеви кораб от съветския проект 50 – бел. ред.), командването на дивизиона ми предложи да завърша следдипломна квалификация – академия в СССР, в Ленинград, по специалност „Бойно използване на корабната и брегова артилерия” и „Бойно използване на ракетното оръжие”. Напълно осъзнавах, че това отваряше по-широк път в моето развитие и израстването ми във военната кариера, но въпреки това отказах. Аз бях първият и може би единствен офицер от ВМС, който се отказва от такава възможност. Причините за мен бяха основателни и достатъчно аргументирани. Командването ме разбра частично, като ми предложи да завърша висш академичен курс по същата специалност, но за две, вместо за четири години, в гр. Баку.
В Баку попаднахме на прекрасни преподаватели – практици, участвали във войната и теоретици, дългогодишни преподаватели с научни степени.
След завършване на теоретичната подготовка, бяхме разпределени на стаж във Военноморската база (ВМБ) Баку – в ракетния дивизион един месец, а в дивизион стражеви кораби месец и половина. Стажът ни протичаше нормално и имахме възможност да присъстваме на планови ракетни и артилерийски стрелби по морски цели.
Наближаваше краят на стажа ни. Бяхме приятно изненадани, когато на кораба дойдоха капитан І ранг Кубишкин – началник на катедрата и доктор по артилерийските науки и капитан І ранг Калинин, старши преподавател в катедрата. След общия ни разговор капитан І ранг Кубишкин заяви:
- През следващата седмица сме планирали артилерийска стрелба по брегова цел. Като гости ще присъстват командирът на базата – генерал-майор Воронин и началникът на Морското училище адмирал Тимченко. Предлагам командир на БЧ-ІІ да бъде капитан Илиев, защото е служил на подобни кораби и е стрелял.
Аз не се притесних, защото всичко ми беше ясно и само попитах:
- А ще има ли време да направим една-две тренировки и как ще корегираме стрелбата – с коректировъчни постове или с вертолет?
- А ти провеждал ли си такава стрелба?
- Да, но с коректировъчни постове.
- Сега ще имаш възможност с вертолет.
- Започнахме подготовката, излязохме на море, заехме огнева позиция и направихме зачотната тренировка в присъствието на дивизионния артилерист, тъй като командирът на БЧ-ІІ беше нов и нямаше необходимия опит.
След завръщането ни в базата, пожелах да направим пълна сверка на материалната част. Като че ли не срещнах необходимата подкрепа на командира на БЧ-ІІ, затова се обърнах към командира на кораба. И той започна нещо да го усуква, че районът бил много голям, безлюден и нямало никаква опасност. За цел използвали някаква стара изоставена сграда. Аз настоях и той извика командира на БЧ-ІІ:
- Вземи всички документи и топографската карта и ми ги донеси!
Наистина целта беше нанесена много точно. Извърших пълна сверка на материалната част по отдалечен предмет, а вечерта и по звезда. Решихме няколко задачи по брегова цел, съгласно документите, и ги приведохме в минималните граници.
На следващия ден, когато дойдоха капитан Кубишкин и капитан Калинин, им доложих какво съм направил. Началникът на катедрата ме погледна въпросително и попита:
- Такава сверка ти друг път правил ли си? Да не си сгрешил някъде?
- Тъй вярно, правил съм, другарю капитан, и то неведнъж. Бъдете спокойни. Ако искате, може да проверим.
Когато слязоха на брега и отидоха при дивизионния артилерист, аз останах с впечатлението, че те не ми имат пълно доверие. Това си е тяхно право, все пак аз съм чужденец. Какво са разговаряли с него не знам, но не се наложи втора сверка.
Когато дойдоха генерал Воронин и адмирал Тимченко, нещо се шегуваха и смееха. Бяха във видимо добро настроение.
Снехме се от котва и вързала, излязохме в открито море и заехме огневата позиция. Вертолетът зае своето място и командирът на базата даде разрешение за артилерийската стрелба.
След изпълнението на престрелката, от вертолета доложиха „пълно накритие”!
Веднага преминах на поражение. И започнаха докладите от вертолета след всеки залп „накритие”, „накритие” и т.н.
Когато завърших стрелбата, съгласно правилата, доложих на командира на базата за успешно проведената стрелба, а той заяви:
- Аз вярвам само на фотоснимките. Сега ще ги донесат от вертолета.
Естествено, нищо не казах, но малко ми се развали настроението. Ами ако наистина командирът на вертолета не е доложил истината?! Но това беше малко вероятно, защото ако имаше отклонения, той трябваше да ги доложи и аз да мога да корегирам огъня.
Когато се прибрахме в базата, командирът на вертолета вече ни чакаше със снимките видимо доволен, и ги предаде на генерал Воронин. Той ги разгледа и започна уж да се мръщи. Предаде ги на адмирал Тимченко и извикаха и мен.
- Печелиш, но искрено се радвам!
Когато адмирал Тимченко ги разгледа, подаде ми ги и двамата ме поздравиха за отличната стрелба. Аз за пръв път виждах такива снимки. Всеки залп се наблюдаваше къде пада – около и в мишената. Навсякъде прах, дим и огън!
Каква била работата, научих малко по-късно.
Генерал Воронин и адмирал Тимченко се хванали на бас, че ако стрелбата е успешна, изразходваният боезапас ще бъде за сметка на базата, а ако не е, ще бъде за сметка на Морското училище.
Може би за това адмирал Тимченко ни награди с икономисания лимит от боезапаса с двадесетдневна екскурзия в Москва, Ленинград и Киев.
Висшия академичен курс го завърших с пълно отличие.
Не обичам да използвам много местоимението “аз”, но тук мога спокойно да кажа, че аз съм първият и единствен офицер от нашите ВМС, който е провел артилерийска стрелба по брегова цел с чужд кораб, в чужда територия и то с отличен резултат.
Капитан І ранг от запаса
Васил ИЛИЕВ
Илюстрации: narod.ru
Когато бях командир на БЧ-ІІ (артилерийската бойна част – бел. ред.) на СКР „Смели” (стражеви кораб от съветския проект 50 – бел. ред.), командването на дивизиона ми предложи да завърша следдипломна квалификация – академия в СССР, в Ленинград, по специалност „Бойно използване на корабната и брегова артилерия” и „Бойно използване на ракетното оръжие”. Напълно осъзнавах, че това отваряше по-широк път в моето развитие и израстването ми във военната кариера, но въпреки това отказах. Аз бях първият и може би единствен офицер от ВМС, който се отказва от такава възможност. Причините за мен бяха основателни и достатъчно аргументирани. Командването ме разбра частично, като ми предложи да завърша висш академичен курс по същата специалност, но за две, вместо за четири години, в гр. Баку.
В Баку попаднахме на прекрасни преподаватели – практици, участвали във войната и теоретици, дългогодишни преподаватели с научни степени.
След завършване на теоретичната подготовка, бяхме разпределени на стаж във Военноморската база (ВМБ) Баку – в ракетния дивизион един месец, а в дивизион стражеви кораби месец и половина. Стажът ни протичаше нормално и имахме възможност да присъстваме на планови ракетни и артилерийски стрелби по морски цели.
Наближаваше краят на стажа ни. Бяхме приятно изненадани, когато на кораба дойдоха капитан І ранг Кубишкин – началник на катедрата и доктор по артилерийските науки и капитан І ранг Калинин, старши преподавател в катедрата. След общия ни разговор капитан І ранг Кубишкин заяви:
- През следващата седмица сме планирали артилерийска стрелба по брегова цел. Като гости ще присъстват командирът на базата – генерал-майор Воронин и началникът на Морското училище адмирал Тимченко. Предлагам командир на БЧ-ІІ да бъде капитан Илиев, защото е служил на подобни кораби и е стрелял.
Аз не се притесних, защото всичко ми беше ясно и само попитах:
- А ще има ли време да направим една-две тренировки и как ще корегираме стрелбата – с коректировъчни постове или с вертолет?
- А ти провеждал ли си такава стрелба?
- Да, но с коректировъчни постове.
- Сега ще имаш възможност с вертолет.
- Започнахме подготовката, излязохме на море, заехме огнева позиция и направихме зачотната тренировка в присъствието на дивизионния артилерист, тъй като командирът на БЧ-ІІ беше нов и нямаше необходимия опит.
След завръщането ни в базата, пожелах да направим пълна сверка на материалната част. Като че ли не срещнах необходимата подкрепа на командира на БЧ-ІІ, затова се обърнах към командира на кораба. И той започна нещо да го усуква, че районът бил много голям, безлюден и нямало никаква опасност. За цел използвали някаква стара изоставена сграда. Аз настоях и той извика командира на БЧ-ІІ:
- Вземи всички документи и топографската карта и ми ги донеси!
Наистина целта беше нанесена много точно. Извърших пълна сверка на материалната част по отдалечен предмет, а вечерта и по звезда. Решихме няколко задачи по брегова цел, съгласно документите, и ги приведохме в минималните граници.
На следващия ден, когато дойдоха капитан Кубишкин и капитан Калинин, им доложих какво съм направил. Началникът на катедрата ме погледна въпросително и попита:
- Такава сверка ти друг път правил ли си? Да не си сгрешил някъде?
- Тъй вярно, правил съм, другарю капитан, и то неведнъж. Бъдете спокойни. Ако искате, може да проверим.
Когато слязоха на брега и отидоха при дивизионния артилерист, аз останах с впечатлението, че те не ми имат пълно доверие. Това си е тяхно право, все пак аз съм чужденец. Какво са разговаряли с него не знам, но не се наложи втора сверка.
Когато дойдоха генерал Воронин и адмирал Тимченко, нещо се шегуваха и смееха. Бяха във видимо добро настроение.
Снехме се от котва и вързала, излязохме в открито море и заехме огневата позиция. Вертолетът зае своето място и командирът на базата даде разрешение за артилерийската стрелба.
След изпълнението на престрелката, от вертолета доложиха „пълно накритие”!
Веднага преминах на поражение. И започнаха докладите от вертолета след всеки залп „накритие”, „накритие” и т.н.
Когато завърших стрелбата, съгласно правилата, доложих на командира на базата за успешно проведената стрелба, а той заяви:
- Аз вярвам само на фотоснимките. Сега ще ги донесат от вертолета.
Естествено, нищо не казах, но малко ми се развали настроението. Ами ако наистина командирът на вертолета не е доложил истината?! Но това беше малко вероятно, защото ако имаше отклонения, той трябваше да ги доложи и аз да мога да корегирам огъня.
Когато се прибрахме в базата, командирът на вертолета вече ни чакаше със снимките видимо доволен, и ги предаде на генерал Воронин. Той ги разгледа и започна уж да се мръщи. Предаде ги на адмирал Тимченко и извикаха и мен.
- Печелиш, но искрено се радвам!
Когато адмирал Тимченко ги разгледа, подаде ми ги и двамата ме поздравиха за отличната стрелба. Аз за пръв път виждах такива снимки. Всеки залп се наблюдаваше къде пада – около и в мишената. Навсякъде прах, дим и огън!
Каква била работата, научих малко по-късно.
Генерал Воронин и адмирал Тимченко се хванали на бас, че ако стрелбата е успешна, изразходваният боезапас ще бъде за сметка на базата, а ако не е, ще бъде за сметка на Морското училище.
Може би за това адмирал Тимченко ни награди с икономисания лимит от боезапаса с двадесетдневна екскурзия в Москва, Ленинград и Киев.
Висшия академичен курс го завърших с пълно отличие.
Не обичам да използвам много местоимението “аз”, но тук мога спокойно да кажа, че аз съм първият и единствен офицер от нашите ВМС, който е провел артилерийска стрелба по брегова цел с чужд кораб, в чужда територия и то с отличен резултат.
Капитан І ранг от запаса
Васил ИЛИЕВ
Илюстрации: narod.ru
Капитан І ранг от запаса Васил ИЛИЕВ
Силует на стражеви кораб (проект 50), НАТО-клас „Рига”
Схема на въоръженията на стражеви кораб (проект 50). 1 - 100-мм универсални артилерийски установки Б-34УСМА; 2 - реактивен бомбомет МБУ-200; 3 - реактивна бомбометна установка РБУ-2500; 4 - стабилизиран визирен пост СВП-42-50 с радиолокационна станция (РЛС) „Якорь”; 5 - РЛС „Фут-Н”; 6 - РЛС „Гюйс-1М4”; 7 - 533-мм тритръбен торпеден апарат ТТА-53-50 за стрелба с противоподводни торпеда; 8 - 533-мм двутръбен торпеден апарат ДТА-53-50 за стрелба с противокорабни торпеда (такива в българските ВМС няма); 9 - 37-мм зенитна артилерийска установка В-11; 10 - релсови пътища за морски мини; 11 - буксируеми акустически охранители (такива в българските ВМС няма).
Построеният през 1955 г. в гр. Николаев (днес в Украйна) СКР-53 (заводски № 1134), който през 1958 г. става българският СКР „Смели”.
Построеният през 1955 г. в Калининград СКР „Кобчик”, който през 1985 г. става българският СКР „Бодри”. На снимката е на военноморски парад в Ленинград (дн. Санкт Петербург).
Отново СКР „Кобчик” и отново на военноморски парад в Ленинград, но с временен бордови номер 1.