„Н Е С Е С Е Р”*
(предупреждение за непълно служебно съответствие)
- Бойна тревога, торпедна атака! Торпеден апарат номер три за изстрел приготви! Дълбочина на хода на торпедото... Щурман, дълбочина под кила?
- Двеста и осемдесет метра!
- Дълбочина на хода на торпедото сто метра! На замерите, товс!**
И започна поредната ни „игра”, която можеше да завърши фатално за повече от шестдесет души! Започна както обикновено, с подготовка за излизане на море, ред контролни упражнения на тренажора за торпедни атаки,инструктажи и прочие рутинни работи, изпълнявани стотици, хиляди, ако щете, пъти! И точно, защото бяха рутинни, щяхме да „обуем жълтите гащи”, като Чапаев по време на отстъпление - да не ни се виждат наср... задни части! Главно на командира, разбирай - моите!
Предстоеше зачотно*** провеждане на бойно упражнение- торпедна стрелба „подводница- подводница”, с участието на „Победа”, чийто командир бях аз, в ролята на атакуващ, и (тогава) „Димитровски комсомол”, с командир капитан-лейтенант Марин Маринов (малкия „Ломски”).
Макар, че имах допуск до самостоятелно управление на кораба, след завръщането ми от Военна академия в Петербург, Русия, трябваше, да премина целия цикъл на подготовка на единичния кораб, при това с действащия в момента екипаж, за да потвърдя знанията и уменията си. Това изискваха ръководните документи, и по тази причина с мен, като осигуряващ командир плаваше началникът на щаба на дивизион подводници капитан ІІІ ранг Дарин Матеев. Колегата Маринов, също новоназначен, плаваше под зоркия поглед на доайена на командирите - капитан ІІІ ранг Краснодар Костадинов - Руския.
Стрелбата се състоеше,(по всички правила на военното изкуство), от поиск в назначен район, провеждане на
(предупреждение за непълно служебно съответствие)
- Бойна тревога, торпедна атака! Торпеден апарат номер три за изстрел приготви! Дълбочина на хода на торпедото... Щурман, дълбочина под кила?
- Двеста и осемдесет метра!
- Дълбочина на хода на торпедото сто метра! На замерите, товс!**
И започна поредната ни „игра”, която можеше да завърши фатално за повече от шестдесет души! Започна както обикновено, с подготовка за излизане на море, ред контролни упражнения на тренажора за торпедни атаки,инструктажи и прочие рутинни работи, изпълнявани стотици, хиляди, ако щете, пъти! И точно, защото бяха рутинни, щяхме да „обуем жълтите гащи”, като Чапаев по време на отстъпление - да не ни се виждат наср... задни части! Главно на командира, разбирай - моите!
Предстоеше зачотно*** провеждане на бойно упражнение- торпедна стрелба „подводница- подводница”, с участието на „Победа”, чийто командир бях аз, в ролята на атакуващ, и (тогава) „Димитровски комсомол”, с командир капитан-лейтенант Марин Маринов (малкия „Ломски”).
Макар, че имах допуск до самостоятелно управление на кораба, след завръщането ми от Военна академия в Петербург, Русия, трябваше, да премина целия цикъл на подготовка на единичния кораб, при това с действащия в момента екипаж, за да потвърдя знанията и уменията си. Това изискваха ръководните документи, и по тази причина с мен, като осигуряващ командир плаваше началникът на щаба на дивизион подводници капитан ІІІ ранг Дарин Матеев. Колегата Маринов, също новоназначен, плаваше под зоркия поглед на доайена на командирите - капитан ІІІ ранг Краснодар Костадинов - Руския.
Стрелбата се състоеше,(по всички правила на военното изкуство), от поиск в назначен район, провеждане на
Капитан ІІІ ранг Станко Станков като командир на подводница „Победа”
Подводницата „Победа” излиза в открито море
торпедна атака, и след излизане в „точката на залпа”- изстрелване на едно практическо торпедо „СЕТ- 53” по „противниковата” подводница. За осигуряване на безопасността на корабите хода на торпедото се ограничаваше по дълбочина, като разликата между него и целта трябваше да бъде не по-малко от 60 метра. И така, в нашия случай дълбочината на хода на торпедото беше фиксирана още в базовата торпедна работилница на 50 метра, а подводницата- цел трябваше да плава на 110 метра. Така и започнахме...
- Централни, торпеден апарат номер три готов за изстрел! Въведена дълбочина на хода на торпедото - 100 метра!
- Слушам, Първи! Въведи омегата!
Да, ама не. Слушам, но не чувам. Лошото е, че и Дарин не „чу” доклада от първи отсек.
- Коректировъчен, товс!- последна проверка на изменението на пеленга към целта.
- Двеста двадесет и четири! Двеста двадесет и четири и половина! - хидроакустикът, главен старшина Красимир Гърдев, вече чакаше да чуе нашето торпедо.
- Апарат, то-о-вс!
- Торпеден апарат номер три-товс! Омега осем ляво! - „омега” наричахме ъгъла, на който торпедото трябва да „завие” за да легне на боен курс, към целта.
- Апара-a-т, пли!
Командата „пли!” идва от руския глагол „плыть”- плавам, и в случая означава „залп”. Цялото ни внимание бе концентрирано върху шумовете на целта и торпедото. Ще се насочи ли то към целта, ще се слеят ли двата шума, което означава, че е минало точно над нея и оценката ще бъде „отличен”. Още от старпом стрелях добре. Очаквах и сега да е така.
Шумът на торпедото се сля с шума на целта! - докладва акустикът. Е, сега
оставаше само да намерим торпедото и... към базата, по най-хубавия маршрут!
- По места за изплаване!- нататък беше лесно.
Изплавахме, първи, защото бяхме „най-горе”- на тридесет метра. Когато започна продухването на главния баласт вече пушехме с Дарин на мостика. Изведнаж, при нас „изпълзя” помощник-командирът- лейтенант Милчо Маринов - блед, като чаршаф... Апропо, непосредствено преди атаката го изпратих в първи отсек да следи действията на „салагата” - командир на минно-торпедна бойна част - лейтенант Румен Лазаров.
- Другарю капитан-лейтенант, ние в „първи” въведохме фактически дълбочина на хода на торпедото 100 метра! Виноват, но изпълнявахме Вашата команда!
Кръвта нахлу в главата ми като шквал. Разликата в дълбочините на хода на торпедото и „четворката” е била само десет метра! И ако...
- Аз съм виновен! - това беше гласа на Дарин. Чест му прави, но не е вярно. Аз в никакъв случай нямаше да деля собствената си вина с някой друг, пък бил той и началник! По-важно сега беше какво да правя. Да се потопя и да търся връзка? Няма време. Ако всичко е нормално, Марин трябва вече да е в процес на изплаване, тоест да се появи до петнадесет минути на радара. Ако не, жална ни майка!
За миг си представих „четворката” с дупка в лекия корпус, може би и с повреди по винто-рулева група, задбордна арматура... После ме доядя на бившия командир на дивизиона - капитан І ранг Антон Янкулов, с неговите изисквания за „вживяване” в тактическата обстановка, впрочем съвсем правилни! Човекът ни учеше да воюваме, при това много добре!
Този тип торпеда „ходеха” по дълбочина от 20 до 200 метра, и при дълбочина на района повече от двеста, правилата изискваха да се въвежда ход на сто. Добре се бях „вживял”, много добре!
През цялото това време се гледахме с началник-щаба като сигурно в главите ни е било едно и също. И се разбрахме без думи - ще чакаме... Чакал съм жени, автобуси, влакове, началници и какво ли не, но никому не пожелавам такова чакане! Никому!
- Мостик, малка цел, пеленг..., дистанция..., предполагам осемдесет и четири! - радиометристите, както и всички други не подозираха какво значеше за нас, на мостика този доклад.
- Мостик, докладва радиорубка, получен сигнал от осемдесет и четири:
„Изпълних „Вълна”, забележки нямам!”- вече влизах обратно в кожата си, макар и много бавно.
Завърнахме се в базата. Дарин реши, че трябва да ми бъде наложено наказание „строго мъмрене”, главно за да предотвратим по-тежко такова, ако се разчуе. Направи го командирът на дивизиона - капитан ІІ ранг Петър Петров. Хубаво, ама сметката ни беше „без кръчмаря”. А „кръчмарят” в случая беше капитан ІІІ ранг Илия Димчев - бивш началник на щаба на дивизиона, който на това плаване, беше на борда, в ролята на посредник на командващия флота.
Илия се премести в отдел „Бойна подготовка” на Щаба на ВМС, когато за командир на дивизиона назначиха Петров, с когото той очевидно не искаше да служи. Какъв по-удобен случай да злепоставиш човека, заел мястото, което си желал самият ти? Какво да се прави, не всеки се ражда в село, което си има адмирал, при това - заместник-командващ на флота!
Това, разбира се не оневинява никого. За такъв „фал” едно строго мъмрене е повече от несериозно наказание. Знаех си, че няма да ми се размине така леко...
Командващият, вицеадмирал Венцеслав Велков, ме „поръси” с „предупреждение за непълно служебно съответствие” - сурово, и справедливо. „Несесер” му казвахме във флота. За срок от шест месеца следваше службата ми да се наблюдава „под лупа”, и ако станеше друга беля следваха по жестоки мерки - понижение в звание, длъжност, че дори и уволнение - зависи от белята! А ако всичко е нормално - наказанието просто отпада, остава само записано в служебния картон, и то до присвояване на старши офицерски пагон. Този акт ми предстоеше след една година, и той се случи!
Мина една седмица. Извика ме отново началник-щаба и ми постави нова задача. Имаше вече в базата данни на компютърната мрежа специална програма, официално наречена „Обмяна на опит”, а между нас - „секс”. Трябваше накратко да изложа предпоставката за произшествие, и да запиша някакви изводи. Написах акуратно пасквилчето, последвано от следните изводи:
1.„Който го е страх от мечки, да не ходи сам в гората!”
2.„За един бит, двама небити дават!”
На другия ден Дарин търчи и вика:
- Разкарай ги тия изводи, като ги види Янкула ще скърца пак със зъби!
- Моите изводи, Даре, са тези. Ако на някого не му харесват - да си напише
негови.
Останаха си изводите ми - такива, каквито ги написах Но по-важнен беше изводът, който завинаги направих за себе си: „По-ниско носа, Станко, и по-далеч от рутината!” Колкото до вживяването в обстановката, била тя тактическа, или просто житейска - така и ще продължа да го правя, така съм устроен, да горя в това, което правя- с желание, или без!
А Руския, половин година след това продължаваше от време на време да мърмори:
- „Салаги”, защо искахте да ме удавите като коте, и да оставите семейството ми да осиротее!
После - усмихнат, засукваше щръкналия си мустак нагоре. Най-големият от четиримата командири на български подводници беше само на тридесет и седем години...
Капитан І ранг от резерва
СТАНКО АТ. СТАНКОВ
______________________
* - предупреждение за непълно служебно съответствие, строго наказание
** - команда за незабавна готовност
*** - за получаване на окончателна оценка
24 юли 2008 г.
Варна
- Централни, торпеден апарат номер три готов за изстрел! Въведена дълбочина на хода на торпедото - 100 метра!
- Слушам, Първи! Въведи омегата!
Да, ама не. Слушам, но не чувам. Лошото е, че и Дарин не „чу” доклада от първи отсек.
- Коректировъчен, товс!- последна проверка на изменението на пеленга към целта.
- Двеста двадесет и четири! Двеста двадесет и четири и половина! - хидроакустикът, главен старшина Красимир Гърдев, вече чакаше да чуе нашето торпедо.
- Апарат, то-о-вс!
- Торпеден апарат номер три-товс! Омега осем ляво! - „омега” наричахме ъгъла, на който торпедото трябва да „завие” за да легне на боен курс, към целта.
- Апара-a-т, пли!
Командата „пли!” идва от руския глагол „плыть”- плавам, и в случая означава „залп”. Цялото ни внимание бе концентрирано върху шумовете на целта и торпедото. Ще се насочи ли то към целта, ще се слеят ли двата шума, което означава, че е минало точно над нея и оценката ще бъде „отличен”. Още от старпом стрелях добре. Очаквах и сега да е така.
Шумът на торпедото се сля с шума на целта! - докладва акустикът. Е, сега
оставаше само да намерим торпедото и... към базата, по най-хубавия маршрут!
- По места за изплаване!- нататък беше лесно.
Изплавахме, първи, защото бяхме „най-горе”- на тридесет метра. Когато започна продухването на главния баласт вече пушехме с Дарин на мостика. Изведнаж, при нас „изпълзя” помощник-командирът- лейтенант Милчо Маринов - блед, като чаршаф... Апропо, непосредствено преди атаката го изпратих в първи отсек да следи действията на „салагата” - командир на минно-торпедна бойна част - лейтенант Румен Лазаров.
- Другарю капитан-лейтенант, ние в „първи” въведохме фактически дълбочина на хода на торпедото 100 метра! Виноват, но изпълнявахме Вашата команда!
Кръвта нахлу в главата ми като шквал. Разликата в дълбочините на хода на торпедото и „четворката” е била само десет метра! И ако...
- Аз съм виновен! - това беше гласа на Дарин. Чест му прави, но не е вярно. Аз в никакъв случай нямаше да деля собствената си вина с някой друг, пък бил той и началник! По-важно сега беше какво да правя. Да се потопя и да търся връзка? Няма време. Ако всичко е нормално, Марин трябва вече да е в процес на изплаване, тоест да се появи до петнадесет минути на радара. Ако не, жална ни майка!
За миг си представих „четворката” с дупка в лекия корпус, може би и с повреди по винто-рулева група, задбордна арматура... После ме доядя на бившия командир на дивизиона - капитан І ранг Антон Янкулов, с неговите изисквания за „вживяване” в тактическата обстановка, впрочем съвсем правилни! Човекът ни учеше да воюваме, при това много добре!
Този тип торпеда „ходеха” по дълбочина от 20 до 200 метра, и при дълбочина на района повече от двеста, правилата изискваха да се въвежда ход на сто. Добре се бях „вживял”, много добре!
През цялото това време се гледахме с началник-щаба като сигурно в главите ни е било едно и също. И се разбрахме без думи - ще чакаме... Чакал съм жени, автобуси, влакове, началници и какво ли не, но никому не пожелавам такова чакане! Никому!
- Мостик, малка цел, пеленг..., дистанция..., предполагам осемдесет и четири! - радиометристите, както и всички други не подозираха какво значеше за нас, на мостика този доклад.
- Мостик, докладва радиорубка, получен сигнал от осемдесет и четири:
„Изпълних „Вълна”, забележки нямам!”- вече влизах обратно в кожата си, макар и много бавно.
Завърнахме се в базата. Дарин реши, че трябва да ми бъде наложено наказание „строго мъмрене”, главно за да предотвратим по-тежко такова, ако се разчуе. Направи го командирът на дивизиона - капитан ІІ ранг Петър Петров. Хубаво, ама сметката ни беше „без кръчмаря”. А „кръчмарят” в случая беше капитан ІІІ ранг Илия Димчев - бивш началник на щаба на дивизиона, който на това плаване, беше на борда, в ролята на посредник на командващия флота.
Илия се премести в отдел „Бойна подготовка” на Щаба на ВМС, когато за командир на дивизиона назначиха Петров, с когото той очевидно не искаше да служи. Какъв по-удобен случай да злепоставиш човека, заел мястото, което си желал самият ти? Какво да се прави, не всеки се ражда в село, което си има адмирал, при това - заместник-командващ на флота!
Това, разбира се не оневинява никого. За такъв „фал” едно строго мъмрене е повече от несериозно наказание. Знаех си, че няма да ми се размине така леко...
Командващият, вицеадмирал Венцеслав Велков, ме „поръси” с „предупреждение за непълно служебно съответствие” - сурово, и справедливо. „Несесер” му казвахме във флота. За срок от шест месеца следваше службата ми да се наблюдава „под лупа”, и ако станеше друга беля следваха по жестоки мерки - понижение в звание, длъжност, че дори и уволнение - зависи от белята! А ако всичко е нормално - наказанието просто отпада, остава само записано в служебния картон, и то до присвояване на старши офицерски пагон. Този акт ми предстоеше след една година, и той се случи!
Мина една седмица. Извика ме отново началник-щаба и ми постави нова задача. Имаше вече в базата данни на компютърната мрежа специална програма, официално наречена „Обмяна на опит”, а между нас - „секс”. Трябваше накратко да изложа предпоставката за произшествие, и да запиша някакви изводи. Написах акуратно пасквилчето, последвано от следните изводи:
1.„Който го е страх от мечки, да не ходи сам в гората!”
2.„За един бит, двама небити дават!”
На другия ден Дарин търчи и вика:
- Разкарай ги тия изводи, като ги види Янкула ще скърца пак със зъби!
- Моите изводи, Даре, са тези. Ако на някого не му харесват - да си напише
негови.
Останаха си изводите ми - такива, каквито ги написах Но по-важнен беше изводът, който завинаги направих за себе си: „По-ниско носа, Станко, и по-далеч от рутината!” Колкото до вживяването в обстановката, била тя тактическа, или просто житейска - така и ще продължа да го правя, така съм устроен, да горя в това, което правя- с желание, или без!
А Руския, половин година след това продължаваше от време на време да мърмори:
- „Салаги”, защо искахте да ме удавите като коте, и да оставите семейството ми да осиротее!
После - усмихнат, засукваше щръкналия си мустак нагоре. Най-големият от четиримата командири на български подводници беше само на тридесет и седем години...
Капитан І ранг от резерва
СТАНКО АТ. СТАНКОВ
______________________
* - предупреждение за непълно служебно съответствие, строго наказание
** - команда за незабавна готовност
*** - за получаване на окончателна оценка
24 юли 2008 г.
Варна