ХЛЯБ И ТЮТЮН (1941 - 1942 Г.)
През 1989 г. изпратих доклад до Тихоокеанския конгрес по морски науки и технологии (PACON`90). Самото изпращане на текста беше съпроводено с доста премеждия - разрешения за държавна тайна, първо от отговорника на Института по океанология към БАН - Варна, второ от отговорника на ЦУ на БАН и накрая пак от някакъв отговорник в Централна поща. В края на краищата успях да го изпратя и за моя изненада получих съобщение, че доклада ми е акцептиран и насочен за секция „Подводни транспортни средства и океанска роботика” и ме канеха да го представя от 16 до 20 юли 1990 г. в Токио.
Ехе, това си беше предизвикателство! Започнах да търся средства – най-напред от Бюрото на Президиума на БАН, от направление „Китай, Корея и Япония” на „Международно сътрудничество” в Централното управление (ЦУ) и след това чрез спонсорство. В упътването на самата конференция бяха изписани възможните спонсори. След като от ЦУ ми отказаха пари за самолетен билет и хотел, писах писмо на проф. Сахема от Хавайския университет, ръководител на секцията, в която попадаше моят доклад. Получих своевременно отговор. Той пишеше, че по принцип бих могъл да кандидатствам за спонсорство, но това трябвало да стане много по-рано и в края на писмото имаше интересна информация – една сламка (нали удавника за сламка се хващал!), но това не беше сламка, а направо греда - проф. Соловьов от Института по океанология в Москва имал също доклад и неговото пътуване вече било уредено. А аз се познавах с проф. Соловьов и по щастливо стечение на обстоятелствата щях да бъда в Москва през юли 1990 г., няколко дни преди започването на конференцията в Токио. Ако можех да се видя с него преди да е заминал ...
Междувременно поисках разрешение от проф. Сахема проф. Соловьов да представи и моя доклад ... и получих такова. Оставаше да се срещна със съветския професор, да го моля да докладва и моя доклад. Старателно приготвих слайдове (диапозитиви) и презентация на английски.
Когато пристигнах в Москва веднага щом се настаних в хотел „Академически” се упътих с материалите към Института по океанология „Им. П. П. Ширшов” и Лабораторията по сеизмология, чийто ръководител беше проф. дтн С. Л. Соловьов. От секретарката му разбрах, че ще лети за Токио след два дни и се очаква да дойде в Института към 11 часа. Това си беше чудесна новина.
Той ме прие и му стана интересна комбинацията, която бях задвижил с писма (въздушна поща), тогава е-мейли нямаше. Предадох му презентацията и слайдовете, той ми зададе въпроси - искаше да разбере същността на идеята и обеща, че няма проблеми да го представи. Всъщност материята, с която се занимаваха в Лабораторията по сеизмология, дънни сеизмични станции, които след свършване на срока на измерване по зададен акустичен сигнал изплаваха на повърхността със събраната информация, беше близка до идеята, която развивах в моя доклад.
Всичко се разви благоприятно. Докладът предизвикал голям интерес. Задавали много въпроси, на които проф. Соловьов отговарял. И така имах публикация в Япония!
Тогава, докато чаках в Лабораторията по сеизмология, любезната секретарка ми разказа за необикновената съдба на проф. дтн. Соловьов.
Сергей Леонидович Соловьов е роден на 12 април 1930 г. в Новгород. Цялото семейство се мести на работа в Ленинград. Там ги заварва Втората световна война. След като на 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз, през юли немското командване поставя задачата да се завладее Ленинград. Това обаче се оказва не лесна задача. Ленинградчани се организират и през юли – август 1941 г. излизат да строят отбранителни съоръжения до 500 000 души на ден. Мобилизирано е цялото боеспособно население. Бащата и майката на Сергей също са мобилизирани. Малкият Сергей с леля си е евакуиран далеч в тила, в Бабаево. Там научават, че през януари 1942 г. бащата и майката на Сергей загиват от бомбардировки.
Отпускат на осиротелият син дажбата хляб и тютюн, полагали се на баща му. Хлябът, черен и недостатъчен по грамаж, все пак осигурявал прехраната на лелята и племенника й. А какво да правят с тютюна? Лелята на Соловьов открива в Бабаево възрастен учител по английски, също евакуиран като тях. Намерен е чудесен вариант. Сергей започва уроци по английски, в замяна на татковата дажба тютюн (махорка). Така и двете страни са доволни, пък и на Сергей нищо друго не остава освен да учи.
И това се оказва впоследствие страхотен трамплин в живота. След края на войната завършва гимназия в Ленинград със златен медал през 1947 г., а през 1953 г. Ленинградския държавен университет - също с отличие. След успешно защитена кандидатска дисертация през 1956 г. става научен сътрудник в Института по физика на Земята, по-късно работи в Сибирското отделение на АН СССР в Сахалин по проблемите на морската сеизмология и цунами. От 1978 г. до края на дните си С. Л. Соловьов работи в създадената от него Лаборатория по сеизмология към Института по океанология в Москва. Тук е избран за професор, а през 1991 г. за действителен член на Академията за естествени науки на РСФСР, а по-късно през същата година за академик на Руската академия на науките.
Научните му трудове и монографии в областта на морската сеизмика и цунами, както и отличното владеене на английски език му позволяват да бъде избран за вицепрезидент, а по-късно и за президент на работната група по цунами към Междуправителствената океанографска комисия (МОК).
Почива на 9 март 1994 г. в разцвета на творческите си сили, не осъществил много от своите идеи.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
През 1989 г. изпратих доклад до Тихоокеанския конгрес по морски науки и технологии (PACON`90). Самото изпращане на текста беше съпроводено с доста премеждия - разрешения за държавна тайна, първо от отговорника на Института по океанология към БАН - Варна, второ от отговорника на ЦУ на БАН и накрая пак от някакъв отговорник в Централна поща. В края на краищата успях да го изпратя и за моя изненада получих съобщение, че доклада ми е акцептиран и насочен за секция „Подводни транспортни средства и океанска роботика” и ме канеха да го представя от 16 до 20 юли 1990 г. в Токио.
Ехе, това си беше предизвикателство! Започнах да търся средства – най-напред от Бюрото на Президиума на БАН, от направление „Китай, Корея и Япония” на „Международно сътрудничество” в Централното управление (ЦУ) и след това чрез спонсорство. В упътването на самата конференция бяха изписани възможните спонсори. След като от ЦУ ми отказаха пари за самолетен билет и хотел, писах писмо на проф. Сахема от Хавайския университет, ръководител на секцията, в която попадаше моят доклад. Получих своевременно отговор. Той пишеше, че по принцип бих могъл да кандидатствам за спонсорство, но това трябвало да стане много по-рано и в края на писмото имаше интересна информация – една сламка (нали удавника за сламка се хващал!), но това не беше сламка, а направо греда - проф. Соловьов от Института по океанология в Москва имал също доклад и неговото пътуване вече било уредено. А аз се познавах с проф. Соловьов и по щастливо стечение на обстоятелствата щях да бъда в Москва през юли 1990 г., няколко дни преди започването на конференцията в Токио. Ако можех да се видя с него преди да е заминал ...
Междувременно поисках разрешение от проф. Сахема проф. Соловьов да представи и моя доклад ... и получих такова. Оставаше да се срещна със съветския професор, да го моля да докладва и моя доклад. Старателно приготвих слайдове (диапозитиви) и презентация на английски.
Когато пристигнах в Москва веднага щом се настаних в хотел „Академически” се упътих с материалите към Института по океанология „Им. П. П. Ширшов” и Лабораторията по сеизмология, чийто ръководител беше проф. дтн С. Л. Соловьов. От секретарката му разбрах, че ще лети за Токио след два дни и се очаква да дойде в Института към 11 часа. Това си беше чудесна новина.
Той ме прие и му стана интересна комбинацията, която бях задвижил с писма (въздушна поща), тогава е-мейли нямаше. Предадох му презентацията и слайдовете, той ми зададе въпроси - искаше да разбере същността на идеята и обеща, че няма проблеми да го представи. Всъщност материята, с която се занимаваха в Лабораторията по сеизмология, дънни сеизмични станции, които след свършване на срока на измерване по зададен акустичен сигнал изплаваха на повърхността със събраната информация, беше близка до идеята, която развивах в моя доклад.
Всичко се разви благоприятно. Докладът предизвикал голям интерес. Задавали много въпроси, на които проф. Соловьов отговарял. И така имах публикация в Япония!
Тогава, докато чаках в Лабораторията по сеизмология, любезната секретарка ми разказа за необикновената съдба на проф. дтн. Соловьов.
Сергей Леонидович Соловьов е роден на 12 април 1930 г. в Новгород. Цялото семейство се мести на работа в Ленинград. Там ги заварва Втората световна война. След като на 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз, през юли немското командване поставя задачата да се завладее Ленинград. Това обаче се оказва не лесна задача. Ленинградчани се организират и през юли – август 1941 г. излизат да строят отбранителни съоръжения до 500 000 души на ден. Мобилизирано е цялото боеспособно население. Бащата и майката на Сергей също са мобилизирани. Малкият Сергей с леля си е евакуиран далеч в тила, в Бабаево. Там научават, че през януари 1942 г. бащата и майката на Сергей загиват от бомбардировки.
Отпускат на осиротелият син дажбата хляб и тютюн, полагали се на баща му. Хлябът, черен и недостатъчен по грамаж, все пак осигурявал прехраната на лелята и племенника й. А какво да правят с тютюна? Лелята на Соловьов открива в Бабаево възрастен учител по английски, също евакуиран като тях. Намерен е чудесен вариант. Сергей започва уроци по английски, в замяна на татковата дажба тютюн (махорка). Така и двете страни са доволни, пък и на Сергей нищо друго не остава освен да учи.
И това се оказва впоследствие страхотен трамплин в живота. След края на войната завършва гимназия в Ленинград със златен медал през 1947 г., а през 1953 г. Ленинградския държавен университет - също с отличие. След успешно защитена кандидатска дисертация през 1956 г. става научен сътрудник в Института по физика на Земята, по-късно работи в Сибирското отделение на АН СССР в Сахалин по проблемите на морската сеизмология и цунами. От 1978 г. до края на дните си С. Л. Соловьов работи в създадената от него Лаборатория по сеизмология към Института по океанология в Москва. Тук е избран за професор, а през 1991 г. за действителен член на Академията за естествени науки на РСФСР, а по-късно през същата година за академик на Руската академия на науките.
Научните му трудове и монографии в областта на морската сеизмика и цунами, както и отличното владеене на английски език му позволяват да бъде избран за вицепрезидент, а по-късно и за президент на работната група по цунами към Междуправителствената океанографска комисия (МОК).
Почива на 9 март 1994 г. в разцвета на творческите си сили, не осъществил много от своите идеи.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Доц. д-р инж. Траян Траянов
Отговорът на проф. Сахема от Хавайския университет.
Челната страница на предварителната програма на Тихоокеанския конгрес по морски науки и технологии (PACON`90).
Проф. дтн С. Л. Соловьов
Отговорът на С. Л. Соловьов до Траян Траянов