МПК проект 201М с бордови номер 44
ОТНОВО ЗА ПОТЪНАЛИЯ СЪВЕТСКИ КАТЕР В БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ
Господин главен редактор,
Пиша Ви във връзка с излязлата в брой 3-4 от 2010 г. на „Морски вестник”, както и в интернет-изданието на вестника (15 май 2010 г. Откритие на морското дъно: Кой е потъналият съветски катер в български териториални води?) информация, за потъналия съветски катер и възможните версии за него. От завършването на Военноморското училище във Варна през септември 1965 г. до 1975 г. служих в дивизион МПК (малки противолодъчни кораби –бел. ред.) като механик на кораб, а от 1972 г. и като дивизионен механик. Спомням си първата стрелба на брегово ракетно поделение през 1968 г. Корабите от нашето поделение осигуряваха отцеплението на района, за да не допуснем преминаването на търговски или рибарски кораб в определения за стрелбата район. Нашият кораб МПК 31 (тогава, а после с бордови номер 42), бе щабен кораб. Командир на дивизиона беше капитан ІІ ранг Митко Митев, а командир на кораба бе капитан-лейтенант Стефан Тенчев. За съжаление, днес и двамата не са живи. Помощник-командир на кораба беше старши лейтенант Васил Василев. След завършването на стрелбата и получаването на сигнал „отбой”, ни беше разпоредено да видим мишената и съобщим за резултата. Отидохме на указаната точка и след като обиколихме и огледахме външно мишената, която бе закотвена с две котви, застанахме на нейния борд. Така имах възможност да видя кораба-мишена, самото попадение и нанесените поражения.
Корабите МПК проект 201М имаха 41.60 м. дължина. Мишената бе малко по-голяма от нас по дължина. По палубата нямаше останки от надстройки или фундаменти за оръдия или торпедни апарати. Нямаше вид на корпус от стар кораб. Имаше три мачти и отражателна мрежа между тях по цялата дължина. На всяка мачта имаше по няколко отражателя. Бойната глава на ракетите, както и на учебните торпеда бе балванка (без взрив), равна по тегло на бойната глава. Това е за в случай на отклонение от целта, за да няма големи поражения. Доколкото знам, в периода след 1944 и преди 1965 г. нашият флот е изстрелял само веднъж общо две торпеда с бойни глави, когато ВМС
Господин главен редактор,
Пиша Ви във връзка с излязлата в брой 3-4 от 2010 г. на „Морски вестник”, както и в интернет-изданието на вестника (15 май 2010 г. Откритие на морското дъно: Кой е потъналият съветски катер в български териториални води?) информация, за потъналия съветски катер и възможните версии за него. От завършването на Военноморското училище във Варна през септември 1965 г. до 1975 г. служих в дивизион МПК (малки противолодъчни кораби –бел. ред.) като механик на кораб, а от 1972 г. и като дивизионен механик. Спомням си първата стрелба на брегово ракетно поделение през 1968 г. Корабите от нашето поделение осигуряваха отцеплението на района, за да не допуснем преминаването на търговски или рибарски кораб в определения за стрелбата район. Нашият кораб МПК 31 (тогава, а после с бордови номер 42), бе щабен кораб. Командир на дивизиона беше капитан ІІ ранг Митко Митев, а командир на кораба бе капитан-лейтенант Стефан Тенчев. За съжаление, днес и двамата не са живи. Помощник-командир на кораба беше старши лейтенант Васил Василев. След завършването на стрелбата и получаването на сигнал „отбой”, ни беше разпоредено да видим мишената и съобщим за резултата. Отидохме на указаната точка и след като обиколихме и огледахме външно мишената, която бе закотвена с две котви, застанахме на нейния борд. Така имах възможност да видя кораба-мишена, самото попадение и нанесените поражения.
Корабите МПК проект 201М имаха 41.60 м. дължина. Мишената бе малко по-голяма от нас по дължина. По палубата нямаше останки от надстройки или фундаменти за оръдия или торпедни апарати. Нямаше вид на корпус от стар кораб. Имаше три мачти и отражателна мрежа между тях по цялата дължина. На всяка мачта имаше по няколко отражателя. Бойната глава на ракетите, както и на учебните торпеда бе балванка (без взрив), равна по тегло на бойната глава. Това е за в случай на отклонение от целта, за да няма големи поражения. Доколкото знам, в периода след 1944 и преди 1965 г. нашият флот е изстрелял само веднъж общо две торпеда с бойни глави, когато ВМС
Преоборудван в малък преследвач на подводници бивш торпеден катер проект ТМ 200 по време на службата му в Балчик.
Стражеви кораб проект 50
са вдигнати внезапно за проверка от Генералния щаб. При изстрелването на първото торпедо в открито море (не е било по цел) от отката катерът се е завъртял и това е накарало наблюдаващите да разпоредят второто торпедо да се изстреля по брега в района на Калиакра. Взривът е бил впечатляващ и е нанесъл поражение на бреговите скали. Да не забравяме, че и мишената си има стойността. Така че следи от взрив по кораба мишена нямаше. Балванката беше ударила борда на кораба от към брега, беше направила пробойна с размери колкото е диаметърът и бе влязла вътре. На кораба-мишена се качиха командирът на поделението, имаше офицери от щаба и аз като единствен механик. През люка се спуснах в помещението, където беше влязла балванката. Тя беше заседнала между две от вътрешните надлъжни прегради. Ако беше бойна глава, пораженията щяха да са огромни. Опасност за потъването на мишената нямаше. Времето беше тихо, нямаше вълнение, а пробойната беше на около 50 см. над водолинията. Мишената беше съветска, взета под наем и след ремонт в КРЗ „Флотски арсенал“, бе върната обратно. Някъде след 1972 г. Флотът си построи своя мишена. Споделих мисли с мои съвипускници, които по-късно бяха на служба в отдел „Бойна подготовка” на Щаба на Флота. Не си спомнят да сме имали радиоуправляеми мишени, или да сме наемали такива. Разговарях и с о.р. капитан І ранг И. Павлов, който е бил през 1959-60 година механик на малките преследвачи на подводници в Балчик, а от1964 до 1969 г. е работил в Главна ремонтна база Варна и след това в КРЗ „Флотски арсенал”, където след 1975 г. работих и аз. Той потвърди за ремонт на кораб-мишена в Арсенала, който е бил оборудван с агрегат и станции за излъчване, но не си спомня да са ремонтирали радиоуправляеми самоходни мишени. Което потвърждава и казаното от офицери колеги, били на работа през 70-те години в База Варна и в Щаба на Флота.
През 1960/61 г. от корпуса на бракувания ескадрен миноносец „Георги Димитров” все още се демонтираше оборудване, с което се създаваха кабинетите в Морското училище. На кея се виждаха ръждясалите корпуси на две подводници-малютки. Няколко думи и за съдбата на някои от коритата на бракуваните през 1962/63 година кораби, главно от преустройваните и базирани в Балчик. Във Варна, Бургас и в Созопол имаше изваден на брега и ползван като полигон за живучест по един корпус на катерите МО („Малый охотник” - малък преследвач на подводници - бел. ред.). Други стари корпуси, от тях един на БО („Большой охотник” - голям преследвач на подводници - бел. ред.) имаше в района на КРЗ „Флотски Арсенал”. Бяха в западната част на района, там където сега е котлованът на големия док. На тях се връзваха корабите, които бяха на ремонт, докато се завърши строежа на кейовата стена. Оставените за полигони корита не бяха оборудвани, за да изпълняват предназначението си, а бяха оставени на инициативата на флагманските и на дивизионните механици. На практика по тях нищо не беше направено. Обикновено от близкия кораб, ако е възможно, се теглеше шланг, на кораба се палеше кофа газьол и според възможностите се гасеше имитирания пожар. Пожарогасителите се отбягваше да се ползуват заради бюрократичността да бъдат отново заредени.
От статията се разбира, че на катера е имало следи от видим пожар и от поражение в резултат на взрив. Тези поражения може да са нанесени не от стрелба по тях като мишени, а от демонстративно, зрелищно взривяване. В Деня на Флота през 1969 г. в чест на юбилейната 25-годишнина от 9-ти септември, се проведе голям морски парад с демонстрация на фактическа употреба на бойно оръжие. Но уточнявам - не и по цел. Корабът, на който служех, мина на пълен ход пред официалните лица, стоящи на трибуната на моста на централния плаж (доколкото плитката вода позволява достигане на максимална скорост), и след отдалечаване от брега, изстреля мористо залп от няколко подводни бомби с носовите си РБУ (реактивни бомбометни установки - бел. ред.). СКР-ът (стражевият кораб проект 50 - бел. ред.) демонстрира стрелба по морска цел. Източно от нос Галата бе закотвен един от тези катери, предварително подготвен за дистанционно взривяване. След изстрела се видя пламък и дим от оръдието и се чу звукът на фугаса. Веднага бе взривен и катерът и така се имитираше попадението в целта. Българската национална телевизия предаваше пряко целия морски парад и демонстрации, надявам се запис от събитието да има в нейния архив. Статията не дава координатите на намерения от НИК “Академик” обект, но смятам, че тази версия (а не потапяне като мишена след учебна стрелба) е по-вероятна. Не е изключено преди да бъде подготвен за демонстрационно взривяване корпуса да е бил използуван като полигон за живучест. Това напълно изяснява наличието на следи от пожар преди (или по време) на взривяването му. А и колегите командири нямат спомени за потопена мишена. Пожар на мишена вследствие на попадение не може да има, защото ракетите, с които се стреля, било корабни, или брегови, са както казах въоръжени с балванки и взрив не може да последва.
Смятам, че ще има спомени и от други офицери свидетели на стрелбите или пряко, или косвено отговаряли за провеждането им, както и справка в архивите на Флота и нови изследвания на открития обект ще спомогнат за пълното му изясняване.
о.р. капитан І ранг ЕВГЕНИ ЦЕНОВ
Снимките са от фонда на Военноморския музей
През 1960/61 г. от корпуса на бракувания ескадрен миноносец „Георги Димитров” все още се демонтираше оборудване, с което се създаваха кабинетите в Морското училище. На кея се виждаха ръждясалите корпуси на две подводници-малютки. Няколко думи и за съдбата на някои от коритата на бракуваните през 1962/63 година кораби, главно от преустройваните и базирани в Балчик. Във Варна, Бургас и в Созопол имаше изваден на брега и ползван като полигон за живучест по един корпус на катерите МО („Малый охотник” - малък преследвач на подводници - бел. ред.). Други стари корпуси, от тях един на БО („Большой охотник” - голям преследвач на подводници - бел. ред.) имаше в района на КРЗ „Флотски Арсенал”. Бяха в западната част на района, там където сега е котлованът на големия док. На тях се връзваха корабите, които бяха на ремонт, докато се завърши строежа на кейовата стена. Оставените за полигони корита не бяха оборудвани, за да изпълняват предназначението си, а бяха оставени на инициативата на флагманските и на дивизионните механици. На практика по тях нищо не беше направено. Обикновено от близкия кораб, ако е възможно, се теглеше шланг, на кораба се палеше кофа газьол и според възможностите се гасеше имитирания пожар. Пожарогасителите се отбягваше да се ползуват заради бюрократичността да бъдат отново заредени.
От статията се разбира, че на катера е имало следи от видим пожар и от поражение в резултат на взрив. Тези поражения може да са нанесени не от стрелба по тях като мишени, а от демонстративно, зрелищно взривяване. В Деня на Флота през 1969 г. в чест на юбилейната 25-годишнина от 9-ти септември, се проведе голям морски парад с демонстрация на фактическа употреба на бойно оръжие. Но уточнявам - не и по цел. Корабът, на който служех, мина на пълен ход пред официалните лица, стоящи на трибуната на моста на централния плаж (доколкото плитката вода позволява достигане на максимална скорост), и след отдалечаване от брега, изстреля мористо залп от няколко подводни бомби с носовите си РБУ (реактивни бомбометни установки - бел. ред.). СКР-ът (стражевият кораб проект 50 - бел. ред.) демонстрира стрелба по морска цел. Източно от нос Галата бе закотвен един от тези катери, предварително подготвен за дистанционно взривяване. След изстрела се видя пламък и дим от оръдието и се чу звукът на фугаса. Веднага бе взривен и катерът и така се имитираше попадението в целта. Българската национална телевизия предаваше пряко целия морски парад и демонстрации, надявам се запис от събитието да има в нейния архив. Статията не дава координатите на намерения от НИК “Академик” обект, но смятам, че тази версия (а не потапяне като мишена след учебна стрелба) е по-вероятна. Не е изключено преди да бъде подготвен за демонстрационно взривяване корпуса да е бил използуван като полигон за живучест. Това напълно изяснява наличието на следи от пожар преди (или по време) на взривяването му. А и колегите командири нямат спомени за потопена мишена. Пожар на мишена вследствие на попадение не може да има, защото ракетите, с които се стреля, било корабни, или брегови, са както казах въоръжени с балванки и взрив не може да последва.
Смятам, че ще има спомени и от други офицери свидетели на стрелбите или пряко, или косвено отговаряли за провеждането им, както и справка в архивите на Флота и нови изследвания на открития обект ще спомогнат за пълното му изясняване.
о.р. капитан І ранг ЕВГЕНИ ЦЕНОВ
Снимките са от фонда на Военноморския музей