ЗА СТАРШИНСТВОТО, ЧИЙ Е ЕКИПАЖЪТ И
ФЛОТСКИТЕ ОБРЪЩЕНИЯ...
В памет на бате Митко Рижия
Имах лошия късмет да стана старши помощник-командир на подводна лодка само на двадесет и седем години, в звание „старши лейтенант”. В началото бях горд. После разбрах, че всяко „изпреварване на времето” се плаща.
Първо, „бухах” старпом цели пет години и второ, имах нещастието да командвам хора в по-високо флотско звание. Справих се, но имаше „скърцане” и „претриване” на нерви. Имаше и весели моменти...
* * *
Заместник-командир по политическата част на „двойката” бе капитан ІІІ ранг Димитър Георгиев, известен във флота като „Рижия”. Схващате ли? Капитан ІІІ ранг! А старпомът – старши лейтенант!
Те, ЗКПЧ – тата, нямаха навика да се строяват при посрещане на командира. Идваха с него и приемаха строя, стоейки „чинно” на две крачки назад и встрани от „бащицата”. Ще рече, и те приемат строя...
Беше ме яд, и понеже „бате Митко” носеше на бъзик, един ден го бъзикнах:
- А бе, батка, я виж тука, в книгата с корабни разписания е нарисувана схема на строяване на екипажа. И на десния фланг пише „старпом”, а „ЗКПЧ” – то е вляво от него! Да вземем да изпълняваме ръководните документи, а?
„В ляво” във войската винаги значи „по-младши”.
Мале-е-е, като се започна-а-а!
- Пишлеме, ти какво бе, ще ми се пишеш началник ли?
- Е, - рекох – чак началник не, ама по-старши – да! То и в корабния устав си го пише: „Старши помощник-командирът е пръв заместник на командира”. Сигурно си го чел, де!
- Слушай, момче, аз не съм заместник на командира, а на подводницата бе, на екипажа, ясно ли ти е?
Айде-е-е, къде „забихме”! Сякаш аз съм заместник на командира у тях, или
на софра, или, не дай Боже, в кревата, а? Пак „налях” малко „в огъня”:
- Я, я пак ми обясни, че обърках единоначалието?
- Нищо няма да ти обяснявам, ти тълкуваш неправилно ролята на заместника, така далеч няма да стигнеш, да знаеш! Гледай го ти, ще ми разсъждава!
Сетих се за един руски лаф, в който старшият реве на подчинения си: „Какво ми правите умни физиономии?
ФЛОТСКИТЕ ОБРЪЩЕНИЯ...
В памет на бате Митко Рижия
Имах лошия късмет да стана старши помощник-командир на подводна лодка само на двадесет и седем години, в звание „старши лейтенант”. В началото бях горд. После разбрах, че всяко „изпреварване на времето” се плаща.
Първо, „бухах” старпом цели пет години и второ, имах нещастието да командвам хора в по-високо флотско звание. Справих се, но имаше „скърцане” и „претриване” на нерви. Имаше и весели моменти...
* * *
Заместник-командир по политическата част на „двойката” бе капитан ІІІ ранг Димитър Георгиев, известен във флота като „Рижия”. Схващате ли? Капитан ІІІ ранг! А старпомът – старши лейтенант!
Те, ЗКПЧ – тата, нямаха навика да се строяват при посрещане на командира. Идваха с него и приемаха строя, стоейки „чинно” на две крачки назад и встрани от „бащицата”. Ще рече, и те приемат строя...
Беше ме яд, и понеже „бате Митко” носеше на бъзик, един ден го бъзикнах:
- А бе, батка, я виж тука, в книгата с корабни разписания е нарисувана схема на строяване на екипажа. И на десния фланг пише „старпом”, а „ЗКПЧ” – то е вляво от него! Да вземем да изпълняваме ръководните документи, а?
„В ляво” във войската винаги значи „по-младши”.
Мале-е-е, като се започна-а-а!
- Пишлеме, ти какво бе, ще ми се пишеш началник ли?
- Е, - рекох – чак началник не, ама по-старши – да! То и в корабния устав си го пише: „Старши помощник-командирът е пръв заместник на командира”. Сигурно си го чел, де!
- Слушай, момче, аз не съм заместник на командира, а на подводницата бе, на екипажа, ясно ли ти е?
Айде-е-е, къде „забихме”! Сякаш аз съм заместник на командира у тях, или
на софра, или, не дай Боже, в кревата, а? Пак „налях” малко „в огъня”:
- Я, я пак ми обясни, че обърках единоначалието?
- Нищо няма да ти обяснявам, ти тълкуваш неправилно ролята на заместника, така далеч няма да стигнеш, да знаеш! Гледай го ти, ще ми разсъждава!
Сетих се за един руски лаф, в който старшият реве на подчинения си: „Какво ми правите умни физиономии?
Капитан І ранг Станко Станков
Офицери и матроси подводничари се снимат за спомен след успешното представяне на дивизиона в общофлотските състезания по гребане и ветроходство. Рижият е вторият от ляво на дясно, в качеството си на заместник-командир по политическата част на дивизиона подводни лодки. Най-вляво е командирът на дивизиона – капитан І ранг Янкулов.
Вие сте офицер?!” Край на цитата...
Все пак, аз стигнах далеч. Но ако бях по-малко прям и по-послушен, можех да отида и още по-далеч! Нейсе, като тръгна по улицата на всяка крачка ме поздравяват.
Умряла циганката, дето ме хвали...
* * *
След един разбор в киносалона, преди да сме излезли от залата, изкомандвах:
- Моите, строй се на плаца, за преход на пирса!
В коридора бате Митко ме хвана за лакътя:
- Защо „моите” бе Станко? Те, комсомолците, да не са ти частна собсвеност?
„Мамка му - викам си - откъде този класов подход бе, от нищото! Как им идва на ума да се хванат за всяка дума, а?”
- Е, не са ли мои? Това е моят екипаж! - „тръснах” ядосано.
- Това е „нашият” екипаж и матросите са „нашите”!
- Айде бе, сега ще ревна като на мач: „А-айде наш-те!” Няма да стане!
- Ей, дебела глава си, мама му стара -а!
Това отдавна го пропусках край ушите си. Откакто Коко (Чорта) ми беше командир.
* * *
Все си бях старпом, а някой от моряците се бе оплакал на бате Митко, че съм ги наричал мъжки полови органи. Честно казано, случвало се беше, но, като правило - на шега. И се започна.
- Станко, комсомолците не са ти бащиния, че да ги наричаш така! Как може?
Старши помощник командир, комунист, да се отнася така към подчинените си? Това е проява на политическо късогледство, грубо нарушение на моралните норми, не знам, не знам... - бате Митко „рисуваше” апокалипсис някакъв.
- Стига бе, батка! Във флота има къде по-солени приказки, и по мой адрес съм ги чувал, че и от устата на комдива!
- Ти не гледай в чуждата паница, гледай себе си!
Тук се сетих за моята баба, която не знаеше думата „демагогия”, а употребяваше простичкото „попщина”, т. е., „не ме гледай какво правя, а слушай какво ти приказвам”!
Реших да довърша „безобразието”. Строих „моите” на плаца и обявих:
- Някой е „проплакал”, че ви викам „х....е”. От днес нататък ще ви викам „п...и”! Свободни сте!
След половин час дойде при мен делегация - целият „трети” набор, най
старшите.
- Другарю старши лейтенант, ще го намерим, кой е този, ще му „хвърлим”
една „мечка”, душата ще им извадим на мамините синчета, само да не ни викате „п...и”.
Имаше сделка.
С едно мога да се похваля. Може, пак на шега, да съм сръчкал моряк в ребрата, но никога не съм пердашил подчинени!
* * *
Коридорите на канцелариите ни в казармения район бяха разделени само с вградени, дървени гардероби. Чувахме се от стая в стая. Нашите (моята и на бате Митко), бяха съседни.
Звъни ми телефона. Вдигам, и чувам:
- Станко, здравей, капитан Георгиев съм! - аз го чух и през вратата.
- Кой Георгиев, бе? - „люлея” го.
- Как кой бе, Георгиев! - „набира” той.
- Е, че във флота Георгиевци дал Господ! Тази овчарска фамилия...
- Пишлеме, ти какво бе? Не ме ли чуваш, а?
- Ами точно защото те чувам, не можеш ли просто да викнеш, а?
Извиних му се после. „Палеше” бързо той, защото иначе гореше в работата. То затова и се разболя, разтропа му се сърцето покрай нашите дивотии.
Матросите разделяха много точно тази категория офицери - на „Зам”-ове и „Комисари”, т. е., „готени”. Бате Митко беше твърдо от комисарите!
Капитан І ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
Снимката на подводничарите е осигурена от Съюза на подводничарите в Република България
Все пак, аз стигнах далеч. Но ако бях по-малко прям и по-послушен, можех да отида и още по-далеч! Нейсе, като тръгна по улицата на всяка крачка ме поздравяват.
Умряла циганката, дето ме хвали...
* * *
След един разбор в киносалона, преди да сме излезли от залата, изкомандвах:
- Моите, строй се на плаца, за преход на пирса!
В коридора бате Митко ме хвана за лакътя:
- Защо „моите” бе Станко? Те, комсомолците, да не са ти частна собсвеност?
„Мамка му - викам си - откъде този класов подход бе, от нищото! Как им идва на ума да се хванат за всяка дума, а?”
- Е, не са ли мои? Това е моят екипаж! - „тръснах” ядосано.
- Това е „нашият” екипаж и матросите са „нашите”!
- Айде бе, сега ще ревна като на мач: „А-айде наш-те!” Няма да стане!
- Ей, дебела глава си, мама му стара -а!
Това отдавна го пропусках край ушите си. Откакто Коко (Чорта) ми беше командир.
* * *
Все си бях старпом, а някой от моряците се бе оплакал на бате Митко, че съм ги наричал мъжки полови органи. Честно казано, случвало се беше, но, като правило - на шега. И се започна.
- Станко, комсомолците не са ти бащиния, че да ги наричаш така! Как може?
Старши помощник командир, комунист, да се отнася така към подчинените си? Това е проява на политическо късогледство, грубо нарушение на моралните норми, не знам, не знам... - бате Митко „рисуваше” апокалипсис някакъв.
- Стига бе, батка! Във флота има къде по-солени приказки, и по мой адрес съм ги чувал, че и от устата на комдива!
- Ти не гледай в чуждата паница, гледай себе си!
Тук се сетих за моята баба, която не знаеше думата „демагогия”, а употребяваше простичкото „попщина”, т. е., „не ме гледай какво правя, а слушай какво ти приказвам”!
Реших да довърша „безобразието”. Строих „моите” на плаца и обявих:
- Някой е „проплакал”, че ви викам „х....е”. От днес нататък ще ви викам „п...и”! Свободни сте!
След половин час дойде при мен делегация - целият „трети” набор, най
старшите.
- Другарю старши лейтенант, ще го намерим, кой е този, ще му „хвърлим”
една „мечка”, душата ще им извадим на мамините синчета, само да не ни викате „п...и”.
Имаше сделка.
С едно мога да се похваля. Може, пак на шега, да съм сръчкал моряк в ребрата, но никога не съм пердашил подчинени!
* * *
Коридорите на канцелариите ни в казармения район бяха разделени само с вградени, дървени гардероби. Чувахме се от стая в стая. Нашите (моята и на бате Митко), бяха съседни.
Звъни ми телефона. Вдигам, и чувам:
- Станко, здравей, капитан Георгиев съм! - аз го чух и през вратата.
- Кой Георгиев, бе? - „люлея” го.
- Как кой бе, Георгиев! - „набира” той.
- Е, че във флота Георгиевци дал Господ! Тази овчарска фамилия...
- Пишлеме, ти какво бе? Не ме ли чуваш, а?
- Ами точно защото те чувам, не можеш ли просто да викнеш, а?
Извиних му се после. „Палеше” бързо той, защото иначе гореше в работата. То затова и се разболя, разтропа му се сърцето покрай нашите дивотии.
Матросите разделяха много точно тази категория офицери - на „Зам”-ове и „Комисари”, т. е., „готени”. Бате Митко беше твърдо от комисарите!
Капитан І ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
Снимката на подводничарите е осигурена от Съюза на подводничарите в Република България