ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ФЛОТСКИЯ КОЛАН И БРЕГА
- Станкич, „Вапцара”* спуска лодка! – Чеха се оказа по-наблюдателен от мен – Май ще ни излезе късметът, а?
Затаихме дъх, чак и „колегите”- арестанти спряха работа и „стискаха палци” за нас. Лодката наистина беше за нас. Във флота всички инстанции оценяваха какво означава практиката на море за бъдещите моряци и винаги правеха компромиси в името на това. Метнахме се в лодката сред одобрителните възгласи на другарите си и след десетина минути се явихме на командира на кораба – капитан I ранг Борис (Боро) Василев. Брадясали, без колани, с вид на бойци от паравоенно формирование...
А всичко започна ето как. След края на лятната сесия във втори курс, в класното отделение се оформи мнение, че завършването трябва да се „полее”, иначе казано – да се напием. На мен и на Вальо Найденов (Чеха), се падна честта, през първата съботна отпуска да отидем в ресторант „Димят” - по това време база за практика на Техникума по обществено хранене, и да заявим време, и маса за купона. Бяха ни разрешени два ресторанта в ония години – „Димят” и „Байкал” (днес – бистро „Европа”).
Речено – сторено. Докато основната група, между другото, се запъти да пийне в „Байкал”-а, ние с Чеха „заходихме” да резервираме за неделя. Естествено, бяхме обслужени веднага, що се отнася до резервацията. Затова решихме да „ударим” по ракия за отскок, със салатка от краставички. Грешка! Имам предвид салатата...
Наляха ни ракия в чаени чаши, в съответствие с наложената практика за маскировка. Донесоха и по чаша вода, или сода, пак в името на безопасността. Бяхме глътнали по веднаж, когато Чеха, седнал с лице към входа, бързо пребледня като чаршаф, грабна чашата с „чая” и я мушна под масата. Моментално го направих и аз, с моята чаша. След секунди до нас се изправи внушителната фигура на полковник Иван Гевезов – комендантът на гарнизона:
- Да видим какво пият другарите курсанти? – звучеше добронамерено, явно не бе видял как прибираме
- Станкич, „Вапцара”* спуска лодка! – Чеха се оказа по-наблюдателен от мен – Май ще ни излезе късметът, а?
Затаихме дъх, чак и „колегите”- арестанти спряха работа и „стискаха палци” за нас. Лодката наистина беше за нас. Във флота всички инстанции оценяваха какво означава практиката на море за бъдещите моряци и винаги правеха компромиси в името на това. Метнахме се в лодката сред одобрителните възгласи на другарите си и след десетина минути се явихме на командира на кораба – капитан I ранг Борис (Боро) Василев. Брадясали, без колани, с вид на бойци от паравоенно формирование...
А всичко започна ето как. След края на лятната сесия във втори курс, в класното отделение се оформи мнение, че завършването трябва да се „полее”, иначе казано – да се напием. На мен и на Вальо Найденов (Чеха), се падна честта, през първата съботна отпуска да отидем в ресторант „Димят” - по това време база за практика на Техникума по обществено хранене, и да заявим време, и маса за купона. Бяха ни разрешени два ресторанта в ония години – „Димят” и „Байкал” (днес – бистро „Европа”).
Речено – сторено. Докато основната група, между другото, се запъти да пийне в „Байкал”-а, ние с Чеха „заходихме” да резервираме за неделя. Естествено, бяхме обслужени веднага, що се отнася до резервацията. Затова решихме да „ударим” по ракия за отскок, със салатка от краставички. Грешка! Имам предвид салатата...
Наляха ни ракия в чаени чаши, в съответствие с наложената практика за маскировка. Донесоха и по чаша вода, или сода, пак в името на безопасността. Бяхме глътнали по веднаж, когато Чеха, седнал с лице към входа, бързо пребледня като чаршаф, грабна чашата с „чая” и я мушна под масата. Моментално го направих и аз, с моята чаша. След секунди до нас се изправи внушителната фигура на полковник Иван Гевезов – комендантът на гарнизона:
- Да видим какво пият другарите курсанти? – звучеше добронамерено, явно не бе видял как прибираме
Авторът като курсант в Морското училище
Учебният кораб „Н. Й. Вапцаров” (екс-ветроход „Горянин”)
чашите под масата.
- Сода, другарю полковник! - Чеха звучеше неуверено, но това бе нормално, даже и да не бяхме в нарушение. Гевеза бе „взел страха” на старшите офицери в гарнизона, та камо ли новобранец да му устои.
Комендантът обаче вече бе наясно с обстановката, защото следващият му въпрос бе съпроводен с повдигане на покривката на масата:
- Сода, значи, при това със салатка, а? Вдигнете чашите!- последното беше
заповед, с продължение: Незабавно ми предайте курсантските си книжки, до половин час се явете във Военно комендантство и доложете, че сте наказани с по пет денонощия арест от коменданта!
Каква я мислехме, каква стана! Изпълнихме заповедта, с малко отклонение - минахме „на бегом” през „Байкал”, за да кажем на останалите закъде сме се запътили, те ни дадоха техните коняци, за да не сме „капо”, глътнахме ги на „екс” да си оправдаем наказанието и... в комендантството! А след половин час и в ареста. На ти сега практи-ка! В понеделник трябваше да отплаваме с „Вапцаров” на първо каботажно плаване по българското Черноморско крайбрежие!
На следващия ден започнахме да отработваме прегрешението си в района на склада за гориво-смазочни материали на Военноморска база Варна, ситуиран на острова под Аспарухов мост, на южия бряг на стария канал. Бригадата бе мултивойскова - моряци, войници от поделенията за противовъздушна отбрана и трудоваци. Не се плашехме от работата - вълнуваше ни това, че ще изтървем първия етап от плаването - по Северното ни крайбрежие! Освен това, тъй като бяхме изловени в града, ние си нямахме тоалетни принадлежности и не можехме дори зъбите си да измием! Като на война...
Течеше третият ден от наказанието ни, когато и последните надежди за включване в плаването бяха на изчезване. Към десет часа видяхме как „Вапцара” се сне от швартови и започна маневриране за излизане от гавана. А беше въпрос на два дни...
Ето ни на мостика - красавци, небръснати от три дни и мръсни, като цигани-кюмюрджии... Боро (командирът) се усмихва тъничко...
- Доложете какви сте, другари курсанти - пиячи, или „житни” бегачи? - в
смисъл дали сме били наказани за употреба на алкохол, или за самоотлъчка. Беше не много строг, по-скоро ни „люлееше”.
- Пиячи, другарю капитан I ранг! - доложихме в един глас.
- А къде са ви коланите?
Обяснихме.
- Е, тогава, докато се върнем във Варна и се снабдите с колани - никакво слизане на брега! Ясно?
- Тъй вярно! - без бряг, но на борда, при своите и в морето, а не с кирка в ръка, нали?
Една седмица продължи вояжът по Северното ни крайбрежие. Със завръщането във Варна се запасахме с колани, но не успяхме да се похвалим на капитан Василев. Той, през уикенда, отишъл на вилата си, захванал се с нещо, разположено нависоко, паднал от някакъв стол, и си счупил крака! Така и не се върна на мостика - след оздравяването премина на преподавателска работа в катедра „Морска практика”.
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
__________________
* Става дума за учебния кораб „Н. Й. Вапцаров” (екс-ветроход „Горянин”)
- Сода, другарю полковник! - Чеха звучеше неуверено, но това бе нормално, даже и да не бяхме в нарушение. Гевеза бе „взел страха” на старшите офицери в гарнизона, та камо ли новобранец да му устои.
Комендантът обаче вече бе наясно с обстановката, защото следващият му въпрос бе съпроводен с повдигане на покривката на масата:
- Сода, значи, при това със салатка, а? Вдигнете чашите!- последното беше
заповед, с продължение: Незабавно ми предайте курсантските си книжки, до половин час се явете във Военно комендантство и доложете, че сте наказани с по пет денонощия арест от коменданта!
Каква я мислехме, каква стана! Изпълнихме заповедта, с малко отклонение - минахме „на бегом” през „Байкал”, за да кажем на останалите закъде сме се запътили, те ни дадоха техните коняци, за да не сме „капо”, глътнахме ги на „екс” да си оправдаем наказанието и... в комендантството! А след половин час и в ареста. На ти сега практи-ка! В понеделник трябваше да отплаваме с „Вапцаров” на първо каботажно плаване по българското Черноморско крайбрежие!
На следващия ден започнахме да отработваме прегрешението си в района на склада за гориво-смазочни материали на Военноморска база Варна, ситуиран на острова под Аспарухов мост, на южия бряг на стария канал. Бригадата бе мултивойскова - моряци, войници от поделенията за противовъздушна отбрана и трудоваци. Не се плашехме от работата - вълнуваше ни това, че ще изтървем първия етап от плаването - по Северното ни крайбрежие! Освен това, тъй като бяхме изловени в града, ние си нямахме тоалетни принадлежности и не можехме дори зъбите си да измием! Като на война...
Течеше третият ден от наказанието ни, когато и последните надежди за включване в плаването бяха на изчезване. Към десет часа видяхме как „Вапцара” се сне от швартови и започна маневриране за излизане от гавана. А беше въпрос на два дни...
Ето ни на мостика - красавци, небръснати от три дни и мръсни, като цигани-кюмюрджии... Боро (командирът) се усмихва тъничко...
- Доложете какви сте, другари курсанти - пиячи, или „житни” бегачи? - в
смисъл дали сме били наказани за употреба на алкохол, или за самоотлъчка. Беше не много строг, по-скоро ни „люлееше”.
- Пиячи, другарю капитан I ранг! - доложихме в един глас.
- А къде са ви коланите?
Обяснихме.
- Е, тогава, докато се върнем във Варна и се снабдите с колани - никакво слизане на брега! Ясно?
- Тъй вярно! - без бряг, но на борда, при своите и в морето, а не с кирка в ръка, нали?
Една седмица продължи вояжът по Северното ни крайбрежие. Със завръщането във Варна се запасахме с колани, но не успяхме да се похвалим на капитан Василев. Той, през уикенда, отишъл на вилата си, захванал се с нещо, разположено нависоко, паднал от някакъв стол, и си счупил крака! Така и не се върна на мостика - след оздравяването премина на преподавателска работа в катедра „Морска практика”.
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
__________________
* Става дума за учебния кораб „Н. Й. Вапцаров” (екс-ветроход „Горянин”)