ЗНАКЪТ НА „БАРБА” СТОЯН ПАУНОВ
- Господин капитан II ранг, господа офицери, уважаеми гости! Удари дванадесетият час – вече е Никулден! Моля, вашето разрешение да почерпя! – командирът на първи дивизион патрулни кораби – капитан втори ранг Николай Николов (малкият Се Моа) му знаеше реда.
- Разрешавам! – Георги Груев, новоназначеният командир на база Варна никога не е бил многословен.
Заваляха поздравления към именника, пожелания за успехи, нормалните човешки неща... Без да искаме обаче, малко по-късно изпаднахме в тежка ситуация. А всичко започна ето как.
... В чест на Никулден на 1994 г. командването на Военноморска база Варна реши да организира тържествена вечеря по случай празника, като покани шефовете на големите морски предприятия и организации – БМФ, Пристанище, Корабостроителен и Кораборемонтен завод и прочие. Всъщност идеята бе на нашия доайен – Тошко Кенаров, заместник по тила.
Стоян Паунов в работния си кабинет в Пристанище Варна

В групата на домакините, освен заместник-командирът - Пламен Манушев, и моя милост, бяха включени и командирите на дивизиони, в частност - Николай. Събитието се проведе в мазата на тогавашния ДНФ (днес Военноморски клуб), създаде се много приятелска обстановка, пийвахме, хапвахме калкан, доставен от водолазната школа и разбира се запяхме руски революционни песни. Така до вече споменатия дванадесети час, когато Колето си направи жеста...
... На масата се появи бутилка марково уиски, разляхме и Николай вдигна тост:
- За нашите бъдещи успехи, за тези, които са на море! За партньорството и бъдещото ни присъединяване към НАТО!
И докато всички аха да надигнат чашите, директорът на Пристанище Варна - „барба” Паунов подскочи като ужилен:
-Момче младо, я не ми говори глупости! Какъв го търсите в НАТО, бе? Навремето хубаво ходехте в Русията да им таковате мамашките, а сега им се насадихте на НАТО-вци, каните ги тука - те да таковат вашите жени! За това, последното аз няма да пия - ако щеш ми се сърди!
Колето е възпитано момче, но, явно и под влияние на водката реши да му възразява. Ама откъде да знае, че барбата не е свикнал да му се ерчат - аха да я докараме до „екшън”. Бате Тошко Кенаров, нали е стар дипломат, се усети първи:
- Станко, грабвай китарата и карай нещо руско, че става дебела!
Грабнах инструмента и подех „Из филма „Белоруската гара”. Тръгна „... Десятый наш десантный батальон” на разузнаване с бой, всички запяха, забрави се за малко караницата.
Когато песента свърши обаче, преди някой въобще да може да реагира, „барба” Паунов се обърна към именника, вдигна високо среден пръст и ревна:
-На, ... ще ти го изпеят така американците! На!
Нямаше оркестър - да изсвири туш, но всички бяхме „хвърлени в оркестъра”!
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ