На борда на рейдов миночистач от състава на Военноморска база Бургас. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
ТЪЙ РЕЧЕ ЗОРО
* Кратък преразказ за ползата от калиевия перманганат
(Всички неточности в преразказа са по вина на Отговорния редактор – да си е отварял очите!)
В едно царство, в едно господарство, зад седем планини и зад девет реки, още през миналия век имало една военноморска база. Там по едно време се подвизавал, винаги ТУЖУР и никога ЖАМЕ, капитан Зоро Василев. Какъв точно капитан е бил, не е толкова важно. И това, че не се казвал Зоро, също няма значение. Всъщност има, защото ако го представим с истинското му име, кой ще се сети за кого иде реч?
Та капитан Зоро командвал един кораб – тралчик го кажи, миночистач го речи, „морски” ли „базов” или „рейдови”, обърках се вече кой кой е, ама корабът бил от желязо и хората на него също! Командният състав, съгласно Устава, бил разпределен в три стражи, минат две нощи и на следващата си тукашен. Само ако не си помощник-командир, защото тогава съвсем жална ти майка!
Матросите на този славен кораб били най-обикновени, ама най-обикновени момчета, слаби с човешките си
* Кратък преразказ за ползата от калиевия перманганат
(Всички неточности в преразказа са по вина на Отговорния редактор – да си е отварял очите!)
В едно царство, в едно господарство, зад седем планини и зад девет реки, още през миналия век имало една военноморска база. Там по едно време се подвизавал, винаги ТУЖУР и никога ЖАМЕ, капитан Зоро Василев. Какъв точно капитан е бил, не е толкова важно. И това, че не се казвал Зоро, също няма значение. Всъщност има, защото ако го представим с истинското му име, кой ще се сети за кого иде реч?
Та капитан Зоро командвал един кораб – тралчик го кажи, миночистач го речи, „морски” ли „базов” или „рейдови”, обърках се вече кой кой е, ама корабът бил от желязо и хората на него също! Командният състав, съгласно Устава, бил разпределен в три стражи, минат две нощи и на следващата си тукашен. Само ако не си помощник-командир, защото тогава съвсем жална ти майка!
Матросите на този славен кораб били най-обикновени, ама най-обикновени момчета, слаби с човешките си
слабости и силни със здравия работническо-селски дух, който кътали в най-заветните места. (На „хайлайфа” момчетата да не би чавка да им е изпила ума, та да блъскат три години корабна служба!)
Много обичали тези момчета да излизат в „гарнизонка” (че то кой не обича, гарнизонен, гарнизонен, ама си е отпуск от всякъде). И като излизали, някои имали възможност да посещават родните места. И като ги посещавали, там едно им вземали (мръсното бельо и мъжката сила), друго им давали - колетче, пакетче, туйцък, онуйцък!
И Господ си гледа работата точно по Устава, два пъти седмично е на ред „командирската стража” - старши на стражата е лично Командирът и на кораба има ред, че и отгоре. Случила се стражата в свят ден Неделя, застъпил Зоро, после посрещнал отпускарите (в 24.00 ч. - това да не са ти кашици някакви, да ги прибират зад оградата да гледат Сънчо). Преброили се, проверили се и хайде в койките, че утре е дълъг ден Понеделник! Позагледал се още тук-там Зоро, надникнал под сенки и полусенки и изведнъж, какво да види - шмугнал се по трапа един мушмурок с едно пакетище в матроските ръчища, а вахтеният обърнал глава на другата страна - демек, не съм аз от тия! Бързите мерки дали очаквания резултат - пакетището вече е в командирските ръце. Поразбутал амбалажната хартия - дамаджана! Седемлитрова плетена дамаджана, Странджанско произхождение. Проверил я с нос - вино! Капнал си една капка - екстра! Ето ти тебе материал за възпитателна работа!
На сутринта, след приборка, цялото корабно войнство е построено на трална палуба и тръпне в очакване. Посрещат командира (Зоро), с дамаджана в ръка, дръпва му той едно словесно (за вредата от алкохола, за бойната готовност, сигурно и за световния империализъм, който само това чака) и най-накрая: „Матрос Н., три крачки пред строя”! Излиза напред Странджанският герой, командирът (Зоро) протяга силна ръка зад борд (с дамаджаната!) и започва, (о ужас, започва!) да се лее в онова ми ти зелено море една рубинена струйка, бистра, хладна, узряла за хубава компания и за сушени суджуци! Досущ развят родният трибагреник - най-отдолу червено вино, разтварящо се в дълбините, над него тръпнещото от възмущение зелено море и най-отгоре белите лица на шашардисания екипаж!
Станалото - станало, „Свободни сте” и т.н. Прибрал се Зоро в покоите си и на вратата „чук-чук”! Влиза Странджанският герой, „Разрешете да доложа!”, „Доложете!” - и доложило момчето: „Другарю капитан-лейтенат, моето вино беше бяло!”
Каквото има да си кажем по този повод, драги читателю, Спасителят вече го е казал: „Нека хвърли камък този, който няма грях”!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Много обичали тези момчета да излизат в „гарнизонка” (че то кой не обича, гарнизонен, гарнизонен, ама си е отпуск от всякъде). И като излизали, някои имали възможност да посещават родните места. И като ги посещавали, там едно им вземали (мръсното бельо и мъжката сила), друго им давали - колетче, пакетче, туйцък, онуйцък!
И Господ си гледа работата точно по Устава, два пъти седмично е на ред „командирската стража” - старши на стражата е лично Командирът и на кораба има ред, че и отгоре. Случила се стражата в свят ден Неделя, застъпил Зоро, после посрещнал отпускарите (в 24.00 ч. - това да не са ти кашици някакви, да ги прибират зад оградата да гледат Сънчо). Преброили се, проверили се и хайде в койките, че утре е дълъг ден Понеделник! Позагледал се още тук-там Зоро, надникнал под сенки и полусенки и изведнъж, какво да види - шмугнал се по трапа един мушмурок с едно пакетище в матроските ръчища, а вахтеният обърнал глава на другата страна - демек, не съм аз от тия! Бързите мерки дали очаквания резултат - пакетището вече е в командирските ръце. Поразбутал амбалажната хартия - дамаджана! Седемлитрова плетена дамаджана, Странджанско произхождение. Проверил я с нос - вино! Капнал си една капка - екстра! Ето ти тебе материал за възпитателна работа!
На сутринта, след приборка, цялото корабно войнство е построено на трална палуба и тръпне в очакване. Посрещат командира (Зоро), с дамаджана в ръка, дръпва му той едно словесно (за вредата от алкохола, за бойната готовност, сигурно и за световния империализъм, който само това чака) и най-накрая: „Матрос Н., три крачки пред строя”! Излиза напред Странджанският герой, командирът (Зоро) протяга силна ръка зад борд (с дамаджаната!) и започва, (о ужас, започва!) да се лее в онова ми ти зелено море една рубинена струйка, бистра, хладна, узряла за хубава компания и за сушени суджуци! Досущ развят родният трибагреник - най-отдолу червено вино, разтварящо се в дълбините, над него тръпнещото от възмущение зелено море и най-отгоре белите лица на шашардисания екипаж!
Станалото - станало, „Свободни сте” и т.н. Прибрал се Зоро в покоите си и на вратата „чук-чук”! Влиза Странджанският герой, „Разрешете да доложа!”, „Доложете!” - и доложило момчето: „Другарю капитан-лейтенат, моето вино беше бяло!”
Каквото има да си кажем по този повод, драги читателю, Спасителят вече го е казал: „Нека хвърли камък този, който няма грях”!
ЯНЧО БАКАЛОВ
