ДОВИЖДАНЕ, А НЕ СБОГОМ!
Янчо Бакалов до читателите на „Морски вестник”
Уважаеми читатели на „Морски вестник”, авторската рубрика „Кранци от левия и от десния борд” от раздела „Спомени на флотски ветерани” навърши девет месеца и родилните й напъни приключиха окончателно. За това помогнаха и вашите писма, телефонните обаждания, изказаните мнения и изпратените спомени, част от които бяха публикувани на страниците на вестника. Заедно се пренесохме в най-близките отминали 30 години, за да се возим в адмиралска „Волга”, да стоварваме десанти, да ходим на ескадри... Плавахме по учебни практики със знаменити морски мъже, разминирахме, полагахме тържествени клетви и ядохме варени петли, оваляни в червен пипер, извършвахме дисидентски подвизи (на плажа), ходихме в задгранични командировки, вземахме си поука от хора, които са прозрели, че на цената на една маркова водка можеш да изпиеш цели три рома, устройвахме си празници за душата, чукахме се с великденски червени яйца, усвоявахме нови думички („енорезис ноктурна”), носехме дежурства по посрещане на светлото бъдеще, плакнахме се в американски мечти, обучавахме чужденци, наливахме здрав дух в здравите тела, сънувахме мокри сънища...
Над петдесетте публикации във вестника бяха илюстрирани с богат снимков материал, заслугата за което е изцяло на главния редактор на „Морски вестник”.
С рубриката се родиха две книги и още две заглавия на електронен носител. Който има търпението да ги прочете, отново ще се убеди в простичката истина – още от най-старото време и до днес Господ като реши да преобърне света, все от синовете на моряците и на рибарите започва да избира.
Достойни през последните десетилетия в нашия Флот имаше много. Сега той е в ръцете на синовете и на внуците им, които с нищо, ама с нищо не им отстъпват.
А „Кранците” са готови да преотстъпят място на някой от тях, нов водещ на вестникарска рубрика, който има какво да каже.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Бел. ред. Какво, уважаеми читатели, е една финална публикация в авторска рубрика, без бележка на редактора? Все едно е манджа без подправки. Затова ми позволете и аз да кажа нещо и то е: Довиждане, а не сбогом! Да, това е и заглавието на публикацията, но и то е на редактора, защото и той трябва да свърши някаква работа. Заглавието е вярно, защото шило в торба не стои, спомени на флотски ветерани и на по-млади от тях е имало и ще има. Колкото до илюстрациите, ще коригирам малко моя приятел Янчо Бакалов. Не всички илюстрации са мое дело. Тази, сегашната, е осигурена от самия него. Предлагам ви я, защото любознателният читател може да открие в нея поне трима днешни доценти и доктори на науките, а тогава – само делегати на някаква си соц.-проява. Там е и този, който стои зад надписа “Кранци от левия и десния борд” - авторска рубрика на Янчо Бакалов
Той засега спуска част от ветрилата, но при подходящ попътен вятър със сигурност ще ги вдигне отново. Защото така прави всеки, който си е потопил перото в солената мастилница на морето. Не е ли така? Очаквам вашите мнения и предложения!
Янчо Бакалов до читателите на „Морски вестник”
Уважаеми читатели на „Морски вестник”, авторската рубрика „Кранци от левия и от десния борд” от раздела „Спомени на флотски ветерани” навърши девет месеца и родилните й напъни приключиха окончателно. За това помогнаха и вашите писма, телефонните обаждания, изказаните мнения и изпратените спомени, част от които бяха публикувани на страниците на вестника. Заедно се пренесохме в най-близките отминали 30 години, за да се возим в адмиралска „Волга”, да стоварваме десанти, да ходим на ескадри... Плавахме по учебни практики със знаменити морски мъже, разминирахме, полагахме тържествени клетви и ядохме варени петли, оваляни в червен пипер, извършвахме дисидентски подвизи (на плажа), ходихме в задгранични командировки, вземахме си поука от хора, които са прозрели, че на цената на една маркова водка можеш да изпиеш цели три рома, устройвахме си празници за душата, чукахме се с великденски червени яйца, усвоявахме нови думички („енорезис ноктурна”), носехме дежурства по посрещане на светлото бъдеще, плакнахме се в американски мечти, обучавахме чужденци, наливахме здрав дух в здравите тела, сънувахме мокри сънища...
Над петдесетте публикации във вестника бяха илюстрирани с богат снимков материал, заслугата за което е изцяло на главния редактор на „Морски вестник”.
С рубриката се родиха две книги и още две заглавия на електронен носител. Който има търпението да ги прочете, отново ще се убеди в простичката истина – още от най-старото време и до днес Господ като реши да преобърне света, все от синовете на моряците и на рибарите започва да избира.
Достойни през последните десетилетия в нашия Флот имаше много. Сега той е в ръцете на синовете и на внуците им, които с нищо, ама с нищо не им отстъпват.
А „Кранците” са готови да преотстъпят място на някой от тях, нов водещ на вестникарска рубрика, който има какво да каже.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Бел. ред. Какво, уважаеми читатели, е една финална публикация в авторска рубрика, без бележка на редактора? Все едно е манджа без подправки. Затова ми позволете и аз да кажа нещо и то е: Довиждане, а не сбогом! Да, това е и заглавието на публикацията, но и то е на редактора, защото и той трябва да свърши някаква работа. Заглавието е вярно, защото шило в торба не стои, спомени на флотски ветерани и на по-млади от тях е имало и ще има. Колкото до илюстрациите, ще коригирам малко моя приятел Янчо Бакалов. Не всички илюстрации са мое дело. Тази, сегашната, е осигурена от самия него. Предлагам ви я, защото любознателният читател може да открие в нея поне трима днешни доценти и доктори на науките, а тогава – само делегати на някаква си соц.-проява. Там е и този, който стои зад надписа “Кранци от левия и десния борд” - авторска рубрика на Янчо Бакалов
Той засега спуска част от ветрилата, но при подходящ попътен вятър със сигурност ще ги вдигне отново. Защото така прави всеки, който си е потопил перото в солената мастилница на морето. Не е ли така? Очаквам вашите мнения и предложения!
Капитан І ранг доц. д-р Янчо Бакалов