ПЕТАТА ДИВИЗИЯ
Думата ми е за Пети дивизион. Ама вижте как звънко звучи в заглавието – дивизия! И защо не? Като ни се съберат шест катера накуп – правим ли си бригада? Като купим някой лек фрегат трета ръка, клас „Рига” – обявяваме ли го за „кораб втори ранг”, с флаг и гюйс? А „тогава” в Балчик имахме ли цял дивизион миночистачни катери, плюс брегова база! Имахме и според мен работата си беше опечена поне за бригада. По едно време изпратиха там и „трабантчетата” от Атия, та корабният състав се уплътни до предела.
Като офицер от политотдела на Военноморска база Варна често ми се налагаше да идвам тук по работа. В един зимен ден, пътувайки с кола за натам, чух по радиото, че „пътят от Балчик до пристанището е затворен поради снегонавяване”. Който не знае – този път е колкото да преминеш от другата страна на рибарския площад. Някой от метеослужбите също е мислил мащабно, като нас.
По това време бяхме копирали „отвън” една йезуитска форма за „неформално” общуване на големите началници с плебса – единен политически ден. Не е инспекторско изпитване, нямаше и речи и фанфари, „босът” трябваше да седне коляно до коляно с подчинените си и да ги предразположи да си кажат болката, дано да може да им помогне. Някъде на север от нас му викали „изучаване на подпалубната обстановка”. В такива дни от щабовете специално се пращаха хора в периферията, моят късмет беше все балъкчийският град Балчик.
Седнали сме в беседката до портала – аз и петнайсетина матроси от дивизиона, момчетата са се поотпуснали, говорим си непринудено, те ми разказват флотски т..аци, повечето от които и аз ги зная, но си мълча. Започнаха да се намесват и прякори, най-често се чуват „Али Разбойникът” и „Мата Космата”. (По телевизията се въртеше комедиен сериал, с актьори – дресирани шимпанзета, Али Разбойникът и Мата Космата бяха главните герои – бел. авт.). Като съпоставих беглите описания и деянията, за които
Думата ми е за Пети дивизион. Ама вижте как звънко звучи в заглавието – дивизия! И защо не? Като ни се съберат шест катера накуп – правим ли си бригада? Като купим някой лек фрегат трета ръка, клас „Рига” – обявяваме ли го за „кораб втори ранг”, с флаг и гюйс? А „тогава” в Балчик имахме ли цял дивизион миночистачни катери, плюс брегова база! Имахме и според мен работата си беше опечена поне за бригада. По едно време изпратиха там и „трабантчетата” от Атия, та корабният състав се уплътни до предела.
Като офицер от политотдела на Военноморска база Варна често ми се налагаше да идвам тук по работа. В един зимен ден, пътувайки с кола за натам, чух по радиото, че „пътят от Балчик до пристанището е затворен поради снегонавяване”. Който не знае – този път е колкото да преминеш от другата страна на рибарския площад. Някой от метеослужбите също е мислил мащабно, като нас.
По това време бяхме копирали „отвън” една йезуитска форма за „неформално” общуване на големите началници с плебса – единен политически ден. Не е инспекторско изпитване, нямаше и речи и фанфари, „босът” трябваше да седне коляно до коляно с подчинените си и да ги предразположи да си кажат болката, дано да може да им помогне. Някъде на север от нас му викали „изучаване на подпалубната обстановка”. В такива дни от щабовете специално се пращаха хора в периферията, моят късмет беше все балъкчийският град Балчик.
Седнали сме в беседката до портала – аз и петнайсетина матроси от дивизиона, момчетата са се поотпуснали, говорим си непринудено, те ми разказват флотски т..аци, повечето от които и аз ги зная, но си мълча. Започнаха да се намесват и прякори, най-често се чуват „Али Разбойникът” и „Мата Космата”. (По телевизията се въртеше комедиен сериал, с актьори – дресирани шимпанзета, Али Разбойникът и Мата Космата бяха главните герои – бел. авт.). Като съпоставих беглите описания и деянията, за които
Катерните миночистачи (рейдов катер проект 501) от Петата дивизия в Балчик след пребазирането им във Военноморска база Варна.
Атийски „трабант” (рейдов миночистач проект 1258Э) се завръща от Балчик
се шегуваха - „Али” е комдивът, с тънки мустаци, спуснати надолу по азиатски тертип, а „Мата Космата” е началникът на щаба, впечатляващ с левантийското си окосмяване на мъж-мечта. Внимавайте в картинката, господа Офицери, защото ежеминутно ви дебнат най-малко по десет чифта очи - гледат, виждат и не прескачат!
Моят приятел Весо се премести тук с „трабантчето” си от Атия и получи бордови номер х1. Чу се приказка за някакви проблеми на борда и аз бързам да се ориентирам на място.
Още от портала се вижда групичка матроси около тралчика, някои прави, други приклекнали, човъркат по бетона. Влизам в поделението и тръгвам по пирса.
- Здравейте, какво правите всичките на пирса?
- Здраве желаем...
- Какво става, момчета, всичко наред ли е?
- Да, да, наред е!
- Ами какво правите тука?
- ...
- Командирът къде е?
- Тука е.
- Къде тука?
- Долу е.
- Къде долу, на кораба ли?
- Да, да, на кораба.
Спускам се „долу” и веднага трябва да спра, защото по-нататък не може. Весо плете мрежа за калкан и си подсвирква с уста (като кашик без морска култура). Краищата на плетката са завързани по койките на двата борда и той снове напред-назад с кросното. При това „упражнение” в тесния кубрик за друг човек просто няма място.
- Бакале, бесен съм, да знайш! Тези пичлемета направо ме побъркват! Изкарал съм ги всичките навънка, да не ги гледам поне тях. Механикът ми е болен и аз трябва да се разправям и с неговите неразбории. Е, много ми дойде, ще поплета малко мрежа, дано да се успокоя. Ти за какво си дошъл?
Всъщност, за какво бях дошъл? Забравих.
Р.S.
Ето тук, в района на бреговата база, по време на почивката на един гребно-ветроходен поход цяла нощ играхме бридж-плафон - Вальо Димитров и аз срещу Мито „Доброто” (като началник-щаб на базата) и още някаква звезда с потекло от Адмиралския дивизион. Спукахме ги от бой и пак не щат да си лягат да спят! Мичман Костадинов, който се грижеше за творческата обстановка, едва не получи удар. „Доброто” преди това ме подкачаше, искал да ме пробва какъв тенисист съм, но млъкна! Дано не се сети пак да ме закачи (ако чете този вестник), че както съм окуцял, ще има да ме мята по корта...
Янчо Бакалов
Моят приятел Весо се премести тук с „трабантчето” си от Атия и получи бордови номер х1. Чу се приказка за някакви проблеми на борда и аз бързам да се ориентирам на място.
Още от портала се вижда групичка матроси около тралчика, някои прави, други приклекнали, човъркат по бетона. Влизам в поделението и тръгвам по пирса.
- Здравейте, какво правите всичките на пирса?
- Здраве желаем...
- Какво става, момчета, всичко наред ли е?
- Да, да, наред е!
- Ами какво правите тука?
- ...
- Командирът къде е?
- Тука е.
- Къде тука?
- Долу е.
- Къде долу, на кораба ли?
- Да, да, на кораба.
Спускам се „долу” и веднага трябва да спра, защото по-нататък не може. Весо плете мрежа за калкан и си подсвирква с уста (като кашик без морска култура). Краищата на плетката са завързани по койките на двата борда и той снове напред-назад с кросното. При това „упражнение” в тесния кубрик за друг човек просто няма място.
- Бакале, бесен съм, да знайш! Тези пичлемета направо ме побъркват! Изкарал съм ги всичките навънка, да не ги гледам поне тях. Механикът ми е болен и аз трябва да се разправям и с неговите неразбории. Е, много ми дойде, ще поплета малко мрежа, дано да се успокоя. Ти за какво си дошъл?
Всъщност, за какво бях дошъл? Забравих.
Р.S.
Ето тук, в района на бреговата база, по време на почивката на един гребно-ветроходен поход цяла нощ играхме бридж-плафон - Вальо Димитров и аз срещу Мито „Доброто” (като началник-щаб на базата) и още някаква звезда с потекло от Адмиралския дивизион. Спукахме ги от бой и пак не щат да си лягат да спят! Мичман Костадинов, който се грижеше за творческата обстановка, едва не получи удар. „Доброто” преди това ме подкачаше, искал да ме пробва какъв тенисист съм, но млъкна! Дано не се сети пак да ме закачи (ако чете този вестник), че както съм окуцял, ще има да ме мята по корта...
Янчо Бакалов