АРТИЛЕРИСТИ
„Страх от дявола не знаеше, ала срещна тя веднъж артилерист!”
Швейк
Колко съм се мъчил да им обясня на руснаците, с които сме се препирали някога, защо на нашите СКР-и (стражеви кораби) сме имали „батарея главен калибър” от 100-мм оръдия. По техния „курс” така не можело, трябвало да са поне 130 мм. Не го прочетох, курса де, ама нямам и намерение. И баба знае, че „главен” е този, който е по-така от другите. Те ще ни учат кое било по семантиката и кое – по семиотиката! Нашият професор Илю Славейчев, само му кажи – книги може да напише по този повод. И на кого искат да дават акъл, на мене ли, който съм бил ефрейтор от артилерията?
Тъкмо бях станал ефрейтор и столовата изгоря. Изгоря, барабар с кухнята, от неправилно боравене с горелката за битова газ.
През 70-те години в Българската армия е имало най-малко две газифицирани поделения – на нос Шабла. Едното беше Централният зенитен полигон, а другото – НИС-постът (пост за наблюдение и свръзка) на Военноморска база Варна. Ползваше се скромното газово находище, разработено паралелно със сондажните работи за нефт. „Папагалите” още помпаха по малко нефт в цистерните, пръснати край морския бряг, а газта се отвеждаше по импровизирани инсталации от поцинковани водопроводни тръби към Шабленския фар, към една оранжерийка и в двете поделения – нашето и на моряците. Такава една тръба е вкарана във всяко помещение, което се отоплява. Вътре е монтирана обикновена чугунена печка за дърва. Горелката е дело на местния майстор от оръжейната работилница. Газ се подава с помощта на водопроводен кран, редуцир-вентил не е нужен, защото налягането не е голямо. Аналогично съоръжение има и в кухнята на поделението, която е залепена до двете столови – войнишката и за командния състав.
Готвачът Ставри, вечно недоспал, една сутрин направил същата грешка, като оня пилот на бомбардировач от „Параграф 22” – вместо „Зиг” изпълнил Заг”. Тоест, вместо първо да запали запалката, а после да пусне газта, той отворил крана и започнал да се шматка с един омазнен кибрит. И когато най-после припалил – полетял. Заедно с него – и покрива, и по-леките предмети от кухненското оборудване. Когато прибягахме до тук по тревога, заедно с Царя, който живееше в поделението, някой вече беше спрял газта, а каквото имаше да изгори, си беше минало по реда.
Всичко това се започна призори на 30 април, в 4 часа сутринта, а Цар Тодор е поканил лични гости за Първи май, да отморят с агнешки шиш-кебап, сърненска наденица и вино от добруджанска червена лоза. Гостите са готови и агнетата блеят, ей я де е кошарата, ама я няма кухнята, барабар с половината столова, и Ставри се е маскирал на черен Петър.
Първата работа на Царя беше да предупреди съседите-моряци, да не вземат да докладват! После си взе един стол и седна до пожарището.
– Бързо, бързо! Бегай, бегай! – докато дойде автобусът с командния състав от Шабла, всичко беше разчистено до гола земя!
Малкият Лазаров със ЗИЛ-а и група бандюги отпрашиха за Тюленово, там край пътя в един двор имало струпани тухли и керемиди, да се донесат на три курса! На кого са, за какво са – после ще се питаме.
Големият Лазаров със строевата ГАЗ-ка и старшината
„Страх от дявола не знаеше, ала срещна тя веднъж артилерист!”
Швейк
Колко съм се мъчил да им обясня на руснаците, с които сме се препирали някога, защо на нашите СКР-и (стражеви кораби) сме имали „батарея главен калибър” от 100-мм оръдия. По техния „курс” така не можело, трябвало да са поне 130 мм. Не го прочетох, курса де, ама нямам и намерение. И баба знае, че „главен” е този, който е по-така от другите. Те ще ни учат кое било по семантиката и кое – по семиотиката! Нашият професор Илю Славейчев, само му кажи – книги може да напише по този повод. И на кого искат да дават акъл, на мене ли, който съм бил ефрейтор от артилерията?
Тъкмо бях станал ефрейтор и столовата изгоря. Изгоря, барабар с кухнята, от неправилно боравене с горелката за битова газ.
През 70-те години в Българската армия е имало най-малко две газифицирани поделения – на нос Шабла. Едното беше Централният зенитен полигон, а другото – НИС-постът (пост за наблюдение и свръзка) на Военноморска база Варна. Ползваше се скромното газово находище, разработено паралелно със сондажните работи за нефт. „Папагалите” още помпаха по малко нефт в цистерните, пръснати край морския бряг, а газта се отвеждаше по импровизирани инсталации от поцинковани водопроводни тръби към Шабленския фар, към една оранжерийка и в двете поделения – нашето и на моряците. Такава една тръба е вкарана във всяко помещение, което се отоплява. Вътре е монтирана обикновена чугунена печка за дърва. Горелката е дело на местния майстор от оръжейната работилница. Газ се подава с помощта на водопроводен кран, редуцир-вентил не е нужен, защото налягането не е голямо. Аналогично съоръжение има и в кухнята на поделението, която е залепена до двете столови – войнишката и за командния състав.
Готвачът Ставри, вечно недоспал, една сутрин направил същата грешка, като оня пилот на бомбардировач от „Параграф 22” – вместо „Зиг” изпълнил Заг”. Тоест, вместо първо да запали запалката, а после да пусне газта, той отворил крана и започнал да се шматка с един омазнен кибрит. И когато най-после припалил – полетял. Заедно с него – и покрива, и по-леките предмети от кухненското оборудване. Когато прибягахме до тук по тревога, заедно с Царя, който живееше в поделението, някой вече беше спрял газта, а каквото имаше да изгори, си беше минало по реда.
Всичко това се започна призори на 30 април, в 4 часа сутринта, а Цар Тодор е поканил лични гости за Първи май, да отморят с агнешки шиш-кебап, сърненска наденица и вино от добруджанска червена лоза. Гостите са готови и агнетата блеят, ей я де е кошарата, ама я няма кухнята, барабар с половината столова, и Ставри се е маскирал на черен Петър.
Първата работа на Царя беше да предупреди съседите-моряци, да не вземат да докладват! После си взе един стол и седна до пожарището.
– Бързо, бързо! Бегай, бегай! – докато дойде автобусът с командния състав от Шабла, всичко беше разчистено до гола земя!
Малкият Лазаров със ЗИЛ-а и група бандюги отпрашиха за Тюленово, там край пътя в един двор имало струпани тухли и керемиди, да се донесат на три курса! На кого са, за какво са – после ще се питаме.
Големият Лазаров със строевата ГАЗ-ка и старшината
Кърмовото 100-мм оръдие на СКР пр. 50
Пожар ли бе - да го опишеш!
Позиция на 5-ти артилерийски полк през Балканската война
И днес главният калибър на българските фрегати продължава да е 100-мм
Станю отиват в АПК-то за греди, „вагонна шарка” и дюшеме. Ламперия за покрива ще се сваля от старите гаражи - и без това щяхме да ги събаряме. Готови бунгала от „бунгалния район” край плажа се разглобяват за дограма, до лятото ще си намерят други. Варов разтвор вече се вози от „Геоложки проучвания”. Маси и столове се носят пак оттам.
- Бързо, бързо! Бегай, бегай! - прекрачил стола, очите му блещят като на невестулка и командори с тънка пръчица в ръка, като старши офицер на конна батарея пред стените на Одрин.
Артилерийската подготовка продължи тридесет и два часа. Никой не яде, не спа, не отиде да смени караула, а Царят не се отдели от стола си - само се пиеше бира на корем, но и тя се свърши.
На Първи май на обяд Цар Тодор посрещал гости, готвачът на морските, мобилизиран да помага, подавал за сервиране агнешки шиш-кебап и сърненска наденица, а в чашите им искряло вино от добруджанска червена лоза.
Това, последното, ни го разказа Митко Тодоров, сервитьора в офицерска столова. Защото личният състав на батареята „главен калибър” спяхме. Непробудно. „Гестапото” искаше да ни води да се изкъпем на минералния басейн до фара, ама никой не ще да го чуе.
И до днес, като чуя „бързо!”, и ми замирисва на изгоряло.
ЯНЧО БАКАЛОВ
- Бързо, бързо! Бегай, бегай! - прекрачил стола, очите му блещят като на невестулка и командори с тънка пръчица в ръка, като старши офицер на конна батарея пред стените на Одрин.
Артилерийската подготовка продължи тридесет и два часа. Никой не яде, не спа, не отиде да смени караула, а Царят не се отдели от стола си - само се пиеше бира на корем, но и тя се свърши.
На Първи май на обяд Цар Тодор посрещал гости, готвачът на морските, мобилизиран да помага, подавал за сервиране агнешки шиш-кебап и сърненска наденица, а в чашите им искряло вино от добруджанска червена лоза.
Това, последното, ни го разказа Митко Тодоров, сервитьора в офицерска столова. Защото личният състав на батареята „главен калибър” спяхме. Непробудно. „Гестапото” искаше да ни води да се изкъпем на минералния басейн до фара, ама никой не ще да го чуе.
И до днес, като чуя „бързо!”, и ми замирисва на изгоряло.
ЯНЧО БАКАЛОВ