избор на брой
начало
МОКРИ СЪНИЩА
* * *
Славният ни социалистически боен флот се облива във вълните на еманципацията. „Експериментално” по командните пунктове и в свързочните поделения на Главния щаб са се натрупали гирлянди от старшини без гащи. Имат си и гащи, ама над тях са опнали поли, наместо панталони, защото всичките са от женски пол.
Влизам по някаква работа в кабинета на капитан I ранг Момчев, началникът на свързочния отдел в Щаба на флота, а той говори по телефона. Махва ми с ръка да го изчакам да свърши и продължава разговора.
- Другарю генерал, да знаеш как се радвам, че се пенсионирам! Как така се случи, баш на края на службата да ми ги натресете на главата тези п....!? Не издържам повече, да знаеш! Всеки ден, всеки божи ден, още като дойда на работа и от полка започват да ме заливат с помия – кой с коя се бил нагласил да носят службата в една вахта, коя била бременна, без да е омъжена, на кой офицер жена му какъв скандал му вдигнала и как щял да си подава рапорт за уволнение, на коя сержантка мъжът ? я почнал с шамари още от паркинга, като дошъл в събота да я прибере от дежурство... Какво е това чудо бе, като се подкарахме да си е... старшините, утре и нас ли да чакам да ни опънат!
Изнизвам се заднешком от вратата, защото чутото ми идва в повече.

* * *
Годината е 199., политикономията е отменена като учебна дисциплина в Морското училище, а кашкавалът и сиренето в кварталната бакалия са с купони. Готвачите предлагат за вечеря на гладния курсант претоплени резенчета солена сланина, кромид лук и хляб на корем. Обядът същия ден е бил местна супа (от солена сланина), плюс резени солена сланина с препечен хляб и салата от кисело зеле. По разкладка закуската е „пача“ - от солена сланина и хляб от гарнизонната фурна. Солената сланина не им мърда и за обяд.
Капитан I ранг Йонов, изпълняващ длъжността „началник“, е събрал офицерите на четене на заповеди. Чете се заповед за награждаването му с „благодарност“, задето през текущата година е спестил от храната цели 5 милиона лева (не по днешния курс – бел. авт.) и той взема думата:
- Аз на този министър, мога ли да му я навра тази благодарност на ... Аланкоолу, това да не ти е на Кьор Хасан фурната! Тези искат хем ... в ...., хем душата в рая! Да ми ги бяхте превели тези пари, щеше да видиш една благодарност, куртик!

* * *
Нямаме парно! Няма и да имаме, защото няма мазут. А мазут няма, защото няма ... и т.н. Помпите въртят студената вода в системата, колкото да не замръзне, занятия се водят без да се свалят шинелите и оцеляваме.
Щели сме да се срещаме в „Зала 9“ господин
Обратно към спомените на Янчо Бакалов









В Интендантското обслужване някога шиеха офицерски и старшински флотски фуражки само за мъже...
Вярно, че през зимата в Морското училище мазутът не стигаше и беше студено, но за това пък през лятото командно-преподавателският състав трупаше топлина в термо-костюми, наречени официално парадни униформи.
Поредният строеви преглед в Морското училище (по това време) започва.
Вълчев, от „сините“, началник на управление „Кадри“ във военното министерство. Този хлапак е син на наш уважаван колега от Института по воден транспорт и по стълбичката за парашутисти е издрапал, кажи го, до най-високото. За такъв висок гост, който лично поднася на министъра заповедите УК (по кадрите - бел. авт.) трябва да се поприготвим. С последните остатъци от мазут училището усилено се подгрява  - в понеделник в залите  температурата е стигнала 12 градуса. „Зала 9“ е затворена под ключ, да не избяга топлото и допълнително вътре бръмка калорифер.
Дойде големецът, изкомандваха му „Господа офицери!“, сложи ги той пак да седнат по местата си и възкликна:
- Ама тук при вас е страшен студ!

* * *
Води се поредният щур спор „кой да командва Морското училище“ - Командващият или Министерството. Адмиралът умерено показва съпричастност, заповядал е строеви преглед на офицерите от училището и ще дойде лично да го проведе. Нека да са без оръжие, само да са построени, форма № 5 - шинели.
Построили сме се на Малкия плац, „почистени и готови за преглед“. На първия ред в групата на старшинския център е нареден Злати, нахлупил фуражката си до отказ, само че пак не може да скрие един ред къдрица по врата.
Адмиралът пристига пешком откъм дежурна стая, командват му за среща, той отива право при Златев и с благ глас го пита:
- Не знаехте ли, че днес ще имате строеви преглед, не можахте ли да я поорежете малко тази коса?
Злати изпълнява образцово „шапки долу“ - и на зимното слънце лъсва идеално плешивата му руменееща глава, полирана като за случая. Само един шугав ред подвити косми се мъдри виновно на юнашкия му тил.
Командващият устремно прави кръгом на място и се отправя към портала. Край на прегледа!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимките са от личния фотоархив на капитан I ранг от резерва ХРИСТО Б. ДИМИТРОВ (ЧОНИ)