ДИВИЗИОН „ОX”
* * * *
Базовият буксир „Юпитер” се завръща от „осигуряване”. Излезли са още призори да теглят нечии флотски черва и сега се прибират на щатното си място в дивизион „Ох”. Командир е Гришата, моят взводен от Морското училище, моряк със замах, само да му се радва човек. Палубен боцман му е Стальо (Сталин) Минчев – ветроходец и моряк и половина, който по-късно отиде да подсили Адмиралския дивизион.
Тъкмо като подхождат за заставане, откъм стария канал ги връхлита страховита димка, гъста като каймак, няма видимост да си почешеш върха на носа. Стальо (Сталин!) се изнася на бегом да изиграе „наблюдател на носа” и тъкмо като се надвесва напред – носът на буксира се тресва в тяхното „щатно място” на пирса, по инерция боцманът прави красиво и дълго предно салто и се пльосва по задник на бетона. Казват, че както си бил седнал с гръб към кораба, извикал „Стоп машината!”, обаче аз това не го вярвам!
* * * *
Изпълняваме хватката Парад на корабите по случай празника на Флота. На рейда „наши” и „гости” са построени в две дълги линии. Oбхожда командващият парада контраадмирал Денев „Калмара”, на борда на „медицинския” катер на базата. До него са застанали в парадни униформи почетен адютант и мичман школник,
* * * *
Базовият буксир „Юпитер” се завръща от „осигуряване”. Излезли са още призори да теглят нечии флотски черва и сега се прибират на щатното си място в дивизион „Ох”. Командир е Гришата, моят взводен от Морското училище, моряк със замах, само да му се радва човек. Палубен боцман му е Стальо (Сталин) Минчев – ветроходец и моряк и половина, който по-късно отиде да подсили Адмиралския дивизион.
Тъкмо като подхождат за заставане, откъм стария канал ги връхлита страховита димка, гъста като каймак, няма видимост да си почешеш върха на носа. Стальо (Сталин!) се изнася на бегом да изиграе „наблюдател на носа” и тъкмо като се надвесва напред – носът на буксира се тресва в тяхното „щатно място” на пирса, по инерция боцманът прави красиво и дълго предно салто и се пльосва по задник на бетона. Казват, че както си бил седнал с гръб към кораба, извикал „Стоп машината!”, обаче аз това не го вярвам!
* * * *
Изпълняваме хватката Парад на корабите по случай празника на Флота. На рейда „наши” и „гости” са построени в две дълги линии. Oбхожда командващият парада контраадмирал Денев „Калмара”, на борда на „медицинския” катер на базата. До него са застанали в парадни униформи почетен адютант и мичман школник,
Базовият буксир „Юпитер”, изведен от строя на ВМС през 2002 г.
Чертеж на „Тубата”
който държи стойката на микрофона.
Обходиха, поздравиха и на най-големия ход, на който „медицинският” е способен, бързат към мястото между яхтеното пристанище и рейдовата кула, където аз ги чакам с „Волга” с отворена врата - „Калмара” трябва срочно да бъде отведен до трибуната на Северния плаж, където са официалните лица, за да продължи планираната показуха.
Катерът подхожда устремно към пирса за заставане с десен борд, без да намалява хода, бухва се със страшна сила под остър ъгъл в бетона и адмирал Денев, който стои прав, изхвърчава като кенгуру с прибрани крака на пет-шест метра напред, и се приземява в полуклек точно пред вратата на „Волгата”. В следващата секунда се качваме в нея и отпрашваме - ега ти и организацията!
Двадесетина секунди преди заставането на медицинския „паднали” всички (електрически) токове едновременно - по-нататък вече знаете.
* * * *
Вълшебният стрелец Чарли, от нашата рота, който едва не ни изби всичките на стрелбите с бойни гранати, е приютен в дивизион „Ох” - като командир на „Тубата”.
Приключва поредната Средиземноморска ескадра, корабите се прибират в Черно море и той има задача да ги посрещне за зарядка в „точка” някъде пред Мичурин (Царево). Снемат се рано сутринта, преминават покрай рейдовия пост на Галата (без да извършат опознаване), Чарли слага на чекръка един старши матрос, набива му хубаво в канчето курса, който трябва да държи, лисва му едно строго „В пет часа да ме събудите!” и се оттегля на заслужен отдих. От течението, сцеплението, морето, небето, от винта и от бейдевинда - Тубата се носи с неподозирана скорост и минава покрай Мичурин още преди да е станало 16.30. Там носи дежурство граничен катер, който е уведомен за предстоящите действия на военните и като виждат, че Чарли няма да се спре и пред Резовска река, хукват да го гонят с вой на сирени.
- Слънцето светеше точно в очите ми и не можах да опозная брега - оправдавало се после със зачервени очи нашето момче. Който го може - го може.
Необходимо допълнение от редактора: Поместваме тези три „кранеца” с искрено чувство на уважение към всички, които са служили в колоритния дивизион „Ох” (Ра). Сричката в скобата е хрумване на редактора и авторът е невинен! Но от чувство за справедливост и обективност трябва да допълня, че най-атрактивното изпълнение на тема „Заставане на катера на командващия парада на Флота” принадлежи не на „Ох” (Ра), а на граничен катер. Не си спомням какви (електрически) токове се объркаха, какъв гаф стана с реверса на двигателите, но катерът си изскочи цял целеничък върху пирса, с все адмирал, офицери и „вся остальная прелесть” на борда му. И пак никой не получи драскотина! И пак волгата потегли навреме към трибуната на Централния плаж във Варна. Всъщност, за малко не пострада флотският ни фотограф Гаро Мазлумян, който воден от професионалния си инстинкт набързо нащракал няколко кадъра на зрелището. Офицерите от ВКР-то обаче, и те водени от професионалния си инстинкт, на бърза ръка му осветиха филма. Цялата олелия завърши с един протокол за бракуване на филма на Гаро (отчетност имаше и тогава, какво си мислите?). Този протокол подписах и аз, макар и с неудоволствие, ама пита ли те някой... И по-добре! Че почнеха ли да питат, нямаха чет въпросите им!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Обходиха, поздравиха и на най-големия ход, на който „медицинският” е способен, бързат към мястото между яхтеното пристанище и рейдовата кула, където аз ги чакам с „Волга” с отворена врата - „Калмара” трябва срочно да бъде отведен до трибуната на Северния плаж, където са официалните лица, за да продължи планираната показуха.
Катерът подхожда устремно към пирса за заставане с десен борд, без да намалява хода, бухва се със страшна сила под остър ъгъл в бетона и адмирал Денев, който стои прав, изхвърчава като кенгуру с прибрани крака на пет-шест метра напред, и се приземява в полуклек точно пред вратата на „Волгата”. В следващата секунда се качваме в нея и отпрашваме - ега ти и организацията!
Двадесетина секунди преди заставането на медицинския „паднали” всички (електрически) токове едновременно - по-нататък вече знаете.
* * * *
Вълшебният стрелец Чарли, от нашата рота, който едва не ни изби всичките на стрелбите с бойни гранати, е приютен в дивизион „Ох” - като командир на „Тубата”.
Приключва поредната Средиземноморска ескадра, корабите се прибират в Черно море и той има задача да ги посрещне за зарядка в „точка” някъде пред Мичурин (Царево). Снемат се рано сутринта, преминават покрай рейдовия пост на Галата (без да извършат опознаване), Чарли слага на чекръка един старши матрос, набива му хубаво в канчето курса, който трябва да държи, лисва му едно строго „В пет часа да ме събудите!” и се оттегля на заслужен отдих. От течението, сцеплението, морето, небето, от винта и от бейдевинда - Тубата се носи с неподозирана скорост и минава покрай Мичурин още преди да е станало 16.30. Там носи дежурство граничен катер, който е уведомен за предстоящите действия на военните и като виждат, че Чарли няма да се спре и пред Резовска река, хукват да го гонят с вой на сирени.
- Слънцето светеше точно в очите ми и не можах да опозная брега - оправдавало се после със зачервени очи нашето момче. Който го може - го може.
Необходимо допълнение от редактора: Поместваме тези три „кранеца” с искрено чувство на уважение към всички, които са служили в колоритния дивизион „Ох” (Ра). Сричката в скобата е хрумване на редактора и авторът е невинен! Но от чувство за справедливост и обективност трябва да допълня, че най-атрактивното изпълнение на тема „Заставане на катера на командващия парада на Флота” принадлежи не на „Ох” (Ра), а на граничен катер. Не си спомням какви (електрически) токове се объркаха, какъв гаф стана с реверса на двигателите, но катерът си изскочи цял целеничък върху пирса, с все адмирал, офицери и „вся остальная прелесть” на борда му. И пак никой не получи драскотина! И пак волгата потегли навреме към трибуната на Централния плаж във Варна. Всъщност, за малко не пострада флотският ни фотограф Гаро Мазлумян, който воден от професионалния си инстинкт набързо нащракал няколко кадъра на зрелището. Офицерите от ВКР-то обаче, и те водени от професионалния си инстинкт, на бърза ръка му осветиха филма. Цялата олелия завърши с един протокол за бракуване на филма на Гаро (отчетност имаше и тогава, какво си мислите?). Този протокол подписах и аз, макар и с неудоволствие, ама пита ли те някой... И по-добре! Че почнеха ли да питат, нямаха чет въпросите им!
ЯНЧО БАКАЛОВ