избор на брой
начало
ВАРНЕНСКA МЕНТА
* * * *
Капитан-лейтенант Иванов, командирът на Свързочния възел на Военноморска база Варна, най-редовно си има проблеми с матроса Ласко Ласков. Той е от Русенско и е шофьор на най-важната му станция, но след отпуск има тъмни петна в съзнанието – все от джиброво естество. Призори по-миналия понеделник им проверяваха внезапно готовността и с Ласко беше жива трагедия – нито е жив на волана, нито е умрял! Вече две седмици командирът го държи с войнишката книжка „на трупчета”, но и това не е решение, все един ден ще трябва да го пусне в отпуск и хайде пак отначало.
В края на седмицата на Ласко са му дошли на свиждане родителите  и Иванов използва случая да поговори с тях. Къде с меки, къде не с толкова меки думи, пооплакал им се от синчето.
– Пусни го малко с нас до града, той повече така няма
Обратно към спомените на Янчо Бакалов









Офицерът Русинов като лейтенант, заедно с подчинените му матроси, на борда на базов миночистач от дивизиона „Х”
да прави, ще видиш, ти само го пусни, за малко! - моли му се бащата.
Да го пусне, ама лапата на таткото е колкото крива лопата, а от „радост” е пребледнял и са му избили капчици пот под хайдушкия мустак.
- Да не вземете сега да се изпокарате нещо? - мъчи се да уцели точната дума Иванов - Ще го пусна да си поговорите, но само толкова, нали обещавате?
- Обещавам аз!
Пуснал го, а в понеделник сутринта Ласков го чака пред канцеларията му.
- Другарю капитан-лейтенант, аз ракията съм я отказал вече, завинаги! - мънка притеснено момчето.
„Момчето” е същото, само долната му устна е малко деформирна и не му се разбира добре приказката, че фъфли, след родителската утеха.

* * * *
Старши лейтенант Лунев е командир на базов тралчик 3х, (той и „миночистач”, той и „минен ловец”), а главен палубен боцман му е мичман Аспаруков. Двамата са връстници и стари дружки - приятели са още от махалите, където са раснали заедно.
Аспаруков не е от онези пишман-старшини, които до обяд мислели какво да откраднат, а след обяд - как да го изнесат. Ако не е намислил как да го изкара извън базата, нищо няма да пипне от държавното. Понякога обаче и той настъпва котето. А като се случи случка - командирът Лунев не се свени да вземе най-строги мерки.
- Мичман Аспаруков, елате при мен да ми обясните едно-друго, по-бързо! - носи се на пирса сърдитият му командирски глас.
- Командир, моля ти се, само не на „Вие”, каквото щеш ма прави - само не на „Вие”! - удря я на молба дъртият мичман и приятел от детинство, защото...

* * * *
За “увековечаване паметта” на починалия баща на всички деца по света, един ден град Варна осъмнал с ново име - Сталин. 
Бай Оник, откак се помни като търговец, все на входа на жп гарата си е вадил хляба. Там разгъва маса със стъклени похлупаци върху късове ароматна мента, дроби я на сладки късчета, реди ги в красива цветова гама и ги увива в пергаментова хартия за продан. После пак троши по-големите с тежкия нож и оглася площада насреща с мелодичния си глас:
- Мента-а-а! Варненска мента! За мерак, за любов!
- Ончо, защо „Варненска“ бе, - поднасят го кибиците, - защо не викаш „Сталинска мента“?
- Ела извикай ти, да та видя!

* * * *
Дивизионът „Х” се командва от капитан III ранг Русинов, а капитан-лейтенант Петър Петров му е началник-щаб. Русинов е „безперспективен” - когато е трябвало да замине за академия, са му намерили черни точки в джинса, „работата му” се развалила и това ще му е таванът в кариерата. Но за това не се говори между колегите - от уважение и от неудобство, защото е кадърен и си върши работата и без академичен кетап. Петров е перспективен, даже много. А аз съм офицер от политотдела на базата и по погрешка съм на флагманския кораб на техния дивизион - „единицата” на моя съвипускник Енчо. Трябваше на рейд Калиакра да се прехвърля на друг кораб, но времето „вдигна” и сега стоим на котва срещу плажа на Каварна и си гризем нервите.
На тралчика има и други като мене, натрупали сме се на главите на домакините като обледеняване и те се чудят къде да ни дяват. От неудобство, гледам много-много да не им се мотая в краката.
Време е за обяд и аз влизам точно на минутата в каюткомпания. Там обаче отбелязвам конфузно закъснение - офицерите от дивизиона са се разотишли навреме, но командирът и началникът на щаба още не са си допили. Да, точно това казах, но никакви пиянски безобразия, просто си спазват традицията по време на рейд да се събират преди обяда и да изпиват по едно „малко”, с мезе. Сега обаче „ние” ги притесняваме (аз съм от „политотдела!”) и „те” се събират нелегално, петнадесет минути преди обяда. След това се разотиват и пристигат отново тихи като булки-първескини.
Петров пребледня, позеленя и с пъшкане изтърва едно „Ха така...”. С други думи, представи си докладите, обясненията на червения килим, „непълно служебно съответствие” и отиде, отиде...
Русинов ми протегна направо бутилката.
- Бакалов, пий една глътка, да видиш каква страшна ракия съм сварил!
Отпих една глътка.
- А сега, вземи си и едно мезе, че ще сядаме вече на масата!
Замезих с едно резенче суджук и работата им се опече, особено на Петров.
Много по-късно, в едно трудно време, Русинов се уреди да кара напред-назад ферибота при Белослав, за да не му седят децата гладни. Петров стана командир на базата, адмирал, командващ, заместник-началник на Генералния щаб - заслужено. Даже толкова притесни софийските даваджии, като единствен кандидат за поста началник на Генералния щаб, че специално за него промениха Закона - поправката „Как Петров да не стане”.
Русинов нищо не ми е обещавал, но добро съм видял от него (по служба). Петров ми е обещавал, но все едно, че не е.
Като уволняваха дисциплинарно родопския генерал Марин, за политическото изказване, че „командата „Бегом към НАТО” не е здравословна за Българската армия”, големият шеф се беше измъкнал като фъсня и беше оставил заместника си, Петров, да се пече на тази жар. Като го гледах как се гъне пред президента, седнал на дивана до Марин и няма сърце да каже, че всички, които викат „бегом към НАТО!” също правят политически изказвания, стори ми се, че пак сме в каюткомпанията на „единицата” и ръката му трепка с бутилката шльокавица.
Чувам, че на края на службата са го включили в предизборната листа на кандидатите за хамама - не Русинов. Ще свърши  работа, той това го може, стига да не му мине котка път.
ЯНЧО БАКАЛОВ