ОФИЦЕРА МОЖЕТЕ ДА ГО...
Едно четиво за тези, които не знаят или се правят на такива
"Все пропьем, но флот не опозорим!"
А. Покровский
По опита на А. Покровский, „офицера” можете да го лишите от поредно звание, от длъжност, от заслужена награда, да го притеснявате, преназначавате, разкатавате, разигравате, порицавате, възпитавате и превъзпитавате, да го въртите на шиш както ви е кеф – стига да можете. А за да можете – трябва да сте „голям началник” или поне от „старшата инстанция”.
Във флота (техния!) ВСИЧКО започвало с плашене, продължавало с объркване, после преминавало през наказване на невинните и приключвало с награждаване на неучаствалите. Там може и да е било така, но в нашия флот – отнюд! При нас началството винаги е било близо до офицерите, подкрепяло ги е, поощрявало ги е, стопляло ги е с дъха си и се е грижило като баща и майка, особено за някои. А както знаем още от старината, който жали пръчката, не жали
Едно четиво за тези, които не знаят или се правят на такива
"Все пропьем, но флот не опозорим!"
А. Покровский
По опита на А. Покровский, „офицера” можете да го лишите от поредно звание, от длъжност, от заслужена награда, да го притеснявате, преназначавате, разкатавате, разигравате, порицавате, възпитавате и превъзпитавате, да го въртите на шиш както ви е кеф – стига да можете. А за да можете – трябва да сте „голям началник” или поне от „старшата инстанция”.
Във флота (техния!) ВСИЧКО започвало с плашене, продължавало с объркване, после преминавало през наказване на невинните и приключвало с награждаване на неучаствалите. Там може и да е било така, но в нашия флот – отнюд! При нас началството винаги е било близо до офицерите, подкрепяло ги е, поощрявало ги е, стопляло ги е с дъха си и се е грижило като баща и майка, особено за някои. А както знаем още от старината, който жали пръчката, не жали
Службата в дивизиона подводници (докато имаше такъв) винаги е изхвърляла зад борда „парашутисти”, мамини и татови синчета. Някои от тях сами са си тръгвали, без покана. Защото те са били не правилото, а необходимото изключение.
чадото свое! Има и примери за това.
Трима генерали - двамата с червени околожки на шапките, а единият - от МеВеРе-то, решили да пратят синовете си да се учат на най-добро място, във Военноморското училище „Фрунзе” в Ленинград. Като завършили момчетата и като ги произвели лейтенанти, нашите кадровици се зачудили на какви високи длъжности да ги назначат, че сигурно са подготвени да командват най-малкото бригади. Но здравият разум надделял и ги назначили наравно с другите от българския випуск. Един от тях, „Фрунзе”-то (Бог да го прости - отиде си от този свят без време) кацнал за щурман на подводница. Гледали го колегите на кораба и му се чудили на „подготовката”, та чак цъкали с език.
Дошло време за плаване с „комдива” на борда и след диферентовката, като били вече в подводно положение, той поискал от „Фрунзе”-то да „даде” едно точно място.
- Как да Ви го дам това място, като нямаме работещ „лаг” откакто съм дошъл тука - попарил го пишман-щурманът.
Съответно, забранили му да пипа каквото и да е - чак до септември, когато е кадровото време и после го изпратили за взводен командир в Морското училище, в нашия батальон.
Денонощният наряд се е построил за развод, всеки момент „по фронта” ще се появи дежурният по училище. Караулните са поставили ножовете на автоматите, „Фрунзе”-то е дежурен по батальон и ще командва за среща на началството. Изкомандва, взехме с автоматите „За почест”, израпортува му, върна се обратно на десния фланг на строя, обърна се кръгом, изкомандва ни „Прино-зе!” и свали ръка от козирката. Ние обаче се пъчим още с навирени ножове и мигаме на парцали - хватката е за карабина, а не за „Калашник”! Като идвал от подводните лодки (няма и година да е бил там), матросите били въоръжени с карабини и той не можел още да усвои новото оръжие!
За останалите офицери, без такива големи татковци, наредбите бяха все по-така. Например, за уволнение в запаса, съгласно Закона от 1958 г. пределната възраст за „подполковник” е 45 години. За да дослужиш до полковник, са необходими 22 години след „лейтенант”. Ако си завършил военното училище на 24 (като мен, например) - никога няма да станеш полковник. Но може и да станеш - в порядъка на изключение! А може и да ти го напомнят, как е трябвало да те уволнят, но „някой” се е застъпил. И като дойде министър Луджев да рИформира войската, изрита няколко набора наведнъж, все по този закон от 1958 г., копче не можеш да му речеш!
За да допуснат офицера да кандидатства за редовен аспирант (докторант), съгласно тогавашните „наредби” трябва да е завършил военна академия. Но да не е по-възрастен от 30 години. А за да кандидатства в академия - трябва да има минимум 7 години офицерска служба. Ще рече, ако е завършил военно училище на повече от 21 години ( практически всички офицери) - никога не може да се учи в аспирантура. Но може - в порядъка на изключение! И сигурно ще ти го напомнят, изключението, ако са го направили точно за тебе. А защо трябва да го правят?
Преди мно-о-о-го години държах в работната си маса снимка на усмихнат млад офицер-красавец, с черни мустачки, в куртка с висока якичка, с два ордена на нея и с пагони на „капитан втори ранг”. Годината е 1946, а офицерът на снимката е Иван Добрев - „Странджата”, само на 24 години. Който го може, го може, изключението!
P. S.
(Откраднато от А. Покровский, /submarine.id.ru/ - превод от рус. Я.Б.)
На пирса са построени матроси, полупияни след «вчерашното» - отбелязвали са заповедта за предстоящото уволнение. Пред тях се е изправил Замполитът, на ръст към два метра и юмруците му са, слава Богу, колкото глава на шахматист. „Замът” ще провежда индивидуална беседа с целия строй едновременно:
-Аз вече каталясах, да ходя пред вас и да ви угаждам!!! Направо се скапах... целият, краката вече не ме държат! Където и да целунеш моряка - навсякъде е задник! Поплювковци! Лигльовци! Салаги! Ето ви, гадове, цялата политическа работа! (Косматият му юмрук минава под носа на всеки един в строя). Искате ли да подушите? Помирисахте, нали? Това беше - сега всички да захъркват завити през глава!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Бележка на редактора:
Не си прав, Янчо! Не си! А за мъртвите или добро, или нищо! Направеното щателно разследване все пак откри, че „Фрунзето” (мир на праха му!) все пак е направил едно нещо по време на пребиваването си на длъжността щурман на подводна лодка. И това нещо е следното. След описаният по-горе от уважавания автор случай, последвала заповед от командира на дивизиона: дивизионният щурман да осигурява (сиреч да му върши работата) младия лейтенант - щурман на подводната лодка. И тази заповед стриктно е била изпълнявана, защото подводна лодка на море без щурман е като сватба без булка! Плавал дивизионният щурман, а младият щурман юнашки проспивал всички учения, дозори, учебни и бойни тревоги. Веднъж, в навечерието на поредното продължително плаване (в нашия флот имаше и такива работи, освен подводни лодки) дивизионният щурман добросъвестно начертал на щурманските карти предварителната прокладка и спокойно поел на плаване с екипажа, съпровождан от „Фрунзето”. Всичко се развивало добре до момента, в който „Фрунзето” се събудил. За първи (и за последен!) път се събудил не от глад, а от гузна съвест. Набутал се в щурманската рубка (тя е с размерите на скромен асансьор), видял едни карти, които били нашарени с разни курсове, пеленги, дистанции и т.н. И тъй като освен гузната съвест, го обзел и трудов ентусиазъм, той решил, че е време все пак да свърши нещо на подводната лодка, хванал гумата и изтрил всички неща, които се определят с понятието „предварителна прокладка” (по това време подводната лодка била в надводно положение и дивизионният щурман бил на мостика, за да изпълнява задълженията на лейтенанта). След това хапнал и с чиста съвест се заврял в съответния ъгъл на подводната лодка, за да си доспи. За ужаса, обзел малко по-късно дивизионния щурман, командира на подводната лодка и т.н., няма да говорим. Няма да казваме и имената на тези добри офицери, които въпреки всичко изпълнили поставената задача. Но трябва да уточним, че „Фрунзето” все пак е свършил нещо като щурман! Нещо, като кучето на нивата, ама нейсе!
Трима генерали - двамата с червени околожки на шапките, а единият - от МеВеРе-то, решили да пратят синовете си да се учат на най-добро място, във Военноморското училище „Фрунзе” в Ленинград. Като завършили момчетата и като ги произвели лейтенанти, нашите кадровици се зачудили на какви високи длъжности да ги назначат, че сигурно са подготвени да командват най-малкото бригади. Но здравият разум надделял и ги назначили наравно с другите от българския випуск. Един от тях, „Фрунзе”-то (Бог да го прости - отиде си от този свят без време) кацнал за щурман на подводница. Гледали го колегите на кораба и му се чудили на „подготовката”, та чак цъкали с език.
Дошло време за плаване с „комдива” на борда и след диферентовката, като били вече в подводно положение, той поискал от „Фрунзе”-то да „даде” едно точно място.
- Как да Ви го дам това място, като нямаме работещ „лаг” откакто съм дошъл тука - попарил го пишман-щурманът.
Съответно, забранили му да пипа каквото и да е - чак до септември, когато е кадровото време и после го изпратили за взводен командир в Морското училище, в нашия батальон.
Денонощният наряд се е построил за развод, всеки момент „по фронта” ще се появи дежурният по училище. Караулните са поставили ножовете на автоматите, „Фрунзе”-то е дежурен по батальон и ще командва за среща на началството. Изкомандва, взехме с автоматите „За почест”, израпортува му, върна се обратно на десния фланг на строя, обърна се кръгом, изкомандва ни „Прино-зе!” и свали ръка от козирката. Ние обаче се пъчим още с навирени ножове и мигаме на парцали - хватката е за карабина, а не за „Калашник”! Като идвал от подводните лодки (няма и година да е бил там), матросите били въоръжени с карабини и той не можел още да усвои новото оръжие!
За останалите офицери, без такива големи татковци, наредбите бяха все по-така. Например, за уволнение в запаса, съгласно Закона от 1958 г. пределната възраст за „подполковник” е 45 години. За да дослужиш до полковник, са необходими 22 години след „лейтенант”. Ако си завършил военното училище на 24 (като мен, например) - никога няма да станеш полковник. Но може и да станеш - в порядъка на изключение! А може и да ти го напомнят, как е трябвало да те уволнят, но „някой” се е застъпил. И като дойде министър Луджев да рИформира войската, изрита няколко набора наведнъж, все по този закон от 1958 г., копче не можеш да му речеш!
За да допуснат офицера да кандидатства за редовен аспирант (докторант), съгласно тогавашните „наредби” трябва да е завършил военна академия. Но да не е по-възрастен от 30 години. А за да кандидатства в академия - трябва да има минимум 7 години офицерска служба. Ще рече, ако е завършил военно училище на повече от 21 години ( практически всички офицери) - никога не може да се учи в аспирантура. Но може - в порядъка на изключение! И сигурно ще ти го напомнят, изключението, ако са го направили точно за тебе. А защо трябва да го правят?
Преди мно-о-о-го години държах в работната си маса снимка на усмихнат млад офицер-красавец, с черни мустачки, в куртка с висока якичка, с два ордена на нея и с пагони на „капитан втори ранг”. Годината е 1946, а офицерът на снимката е Иван Добрев - „Странджата”, само на 24 години. Който го може, го може, изключението!
P. S.
(Откраднато от А. Покровский, /submarine.id.ru/ - превод от рус. Я.Б.)
На пирса са построени матроси, полупияни след «вчерашното» - отбелязвали са заповедта за предстоящото уволнение. Пред тях се е изправил Замполитът, на ръст към два метра и юмруците му са, слава Богу, колкото глава на шахматист. „Замът” ще провежда индивидуална беседа с целия строй едновременно:
-Аз вече каталясах, да ходя пред вас и да ви угаждам!!! Направо се скапах... целият, краката вече не ме държат! Където и да целунеш моряка - навсякъде е задник! Поплювковци! Лигльовци! Салаги! Ето ви, гадове, цялата политическа работа! (Косматият му юмрук минава под носа на всеки един в строя). Искате ли да подушите? Помирисахте, нали? Това беше - сега всички да захъркват завити през глава!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Бележка на редактора:
Не си прав, Янчо! Не си! А за мъртвите или добро, или нищо! Направеното щателно разследване все пак откри, че „Фрунзето” (мир на праха му!) все пак е направил едно нещо по време на пребиваването си на длъжността щурман на подводна лодка. И това нещо е следното. След описаният по-горе от уважавания автор случай, последвала заповед от командира на дивизиона: дивизионният щурман да осигурява (сиреч да му върши работата) младия лейтенант - щурман на подводната лодка. И тази заповед стриктно е била изпълнявана, защото подводна лодка на море без щурман е като сватба без булка! Плавал дивизионният щурман, а младият щурман юнашки проспивал всички учения, дозори, учебни и бойни тревоги. Веднъж, в навечерието на поредното продължително плаване (в нашия флот имаше и такива работи, освен подводни лодки) дивизионният щурман добросъвестно начертал на щурманските карти предварителната прокладка и спокойно поел на плаване с екипажа, съпровождан от „Фрунзето”. Всичко се развивало добре до момента, в който „Фрунзето” се събудил. За първи (и за последен!) път се събудил не от глад, а от гузна съвест. Набутал се в щурманската рубка (тя е с размерите на скромен асансьор), видял едни карти, които били нашарени с разни курсове, пеленги, дистанции и т.н. И тъй като освен гузната съвест, го обзел и трудов ентусиазъм, той решил, че е време все пак да свърши нещо на подводната лодка, хванал гумата и изтрил всички неща, които се определят с понятието „предварителна прокладка” (по това време подводната лодка била в надводно положение и дивизионният щурман бил на мостика, за да изпълнява задълженията на лейтенанта). След това хапнал и с чиста съвест се заврял в съответния ъгъл на подводната лодка, за да си доспи. За ужаса, обзел малко по-късно дивизионния щурман, командира на подводната лодка и т.н., няма да говорим. Няма да казваме и имената на тези добри офицери, които въпреки всичко изпълнили поставената задача. Но трябва да уточним, че „Фрунзето” все пак е свършил нещо като щурман! Нещо, като кучето на нивата, ама нейсе!