избор на брой
начало
Не е предизборно!
НАУКА  НА СЯНКА ИЛИ В СЕЗОНА НА ЧЕРНИТЕ
КОТКИ

Пак било дошло време да се разхвърлят камъните, които са събирали тези преди нас и курсантите от Висшето военноморско училище, дошли по височайша покана да си кажат думата в зала „Вапцаров”, направили каквото могат.
– Не искаме повече да учим „Научен комунизъм»! – носи се от залата справедливият глас на народа.
– Няма повече да учите, отменям го – научния комунизъм! – откликва на народната повеля от трибуната Министърът с големия пагон, а даскалите по „Научен комунизъм” се изнасят на бегом от залата към библиотеката, да поправят заглавията на учебниците си на „Политология”.
– Не искаме повече да учим математика! – реват истерично калпазаните-новобранци, наредили още от първия семестър двойки на контролните по Първа и Втора част.
– Няма повече да учите математика! – откликва Министърът. – Аз през живота си и пет часа математика не съм учил, а вижте колко голям станах!
– Ще учите, новобранци, ние как сме учили, по три кожи ни съдраха от гърба – и вие ще учите, да ви дойде акъла! Кой ви е бил в главите да кандидатствате в Морско училище – ще учите математика! – викат старшите випуски и Министърът се дръгне където не го сърби.
– Не искаме повече да учим „Партийно строителство! – продължава да реве гласът на народа.
– Няма повече да го учите, отменям партийното строителство! – откликва пак от трибуната Министърът.
Тук някои от преподавателите по ППР (партийно-политическа работа) се усмихнали ехидно, защото се досещали, че голямото „партийно строителство” тепърва предстои, а един от тях нежно стискал в ръце „Ръководство по WORD-5.Dos”.
Компютърно ограмотен, той вече знаел как само с
Обратно към спомените на Янчо Бакалов









Курсант, който не си мисли как се засилва синергетизмът, като в академичната среда директно се внасят бойният опит и свежестта на бойната служба.
Читатели в библиотеката на Висшето военноморско училище преди научният комунизъм окончателно да се превърне в политология.
едно маркиране на текста и натискане на клавишите за „Replаce” дисертация на тема „Партийно-политическа работа на самолетоносача „Червен бряг” може да стане „Психологическа подготовка на демократичното авионосно съединение за плаване по северните вътрешни водни пътища”. И вече се виждал нареден под дебелата сянка - не прост даскал по ППР, а „Професор по науките”!
За по-сигурно, нашият даскал, вместо да търси черна котка в тъмна стая, се специализирал в лов на целите стаи, заедно с котките. Ето как:
Попрочитал нещичко от големите в науките и си събрал  тресчици, от които да си дялка свирките. Например - “общия синдром на адаптация” на Ханс Селие. Много му допаднало, че щом организмът се изтощи, настъпва неспособност да поддържа защитата си. Облякъл го (организма) в кожата на вахтен офицер и щом той се изтощил от продължителната вахта, установил дефицит на наблюдателност. Нормалните хора виждат като орли всичко на двеста метра напред, а той  - само на сто. Качила се тогава на ходовия мостик новата смяна, свеж и отпочинал организъм, който обаче още не се е адаптирал към работната среда и също вижда ясно само на сто метра. Извод - за да се компенсира проявилият се дефицит, подвахтеният (старата вахта) никъде да не мърда! Като си гледат така двамата от мостика, всеки по на сто метра, ето ти сумарно двеста - това което търсим, и свирката е готова за надуване.
За да го забележат и в далечната чужбина, изнесъл доклад на конференция в една братската страна, с който напомнил, че папа Йоан-Павел ІІ е обявил славянските просветители Кирил и Методий за покровители на Европа. Откакто обаче из България зашетали позитивният доктор Реверс и професор Пасенкинг, Президентът, Министър-председателят, Хисарският Поп и дори Баба Гицка заговорили само на езика „Позитум”! От признателност, приятно изненаданите нови български месии му изразили най-гореща подкрепа.
Понаписал едно друго и за „законите” в науката. Но като му се видели малко, разчленил някои - този на „Вебер-Фехнер”, например. И се опитал да събуди „научен спор”, който от 1905 г се считал за решен, но кой да знае! Написал писмо на един виден учен от Америките, с което го попитал що е „психотренинг” и има ли той почва у нас. Ученият му отговорил като на олигофрен, а нашият герой, напълно задоволен, публикувал отговора.
Предвидил и написал как във войната на високоточните оръжия, тази, която САЩ ще поведат срещу Ирак, сухопътна операция няма да има, синергизираните кибер-солдати от шесто поколение ще изчушкат щабовете и медицинските сестри в Багдат и „The victory will be behind us”! Но като не станало така - ни лук ял, ни лук мирисал.
Публикува наред - например, в „Авторски страници”, Entry for EUROCHICAGO, едно негово научно прозрение сочи точно къде се намира черната котка в тъмната стая, дори когато я няма:  „От 1881 година насам академичността и единоначалието се проявяват като основен щатно-организационен и педагогически принцип, вследствие на който за началник ... се назначава военен лидер с доказани професионални способности във Военноморските сили. По този начин се засилва синергетизмът, като в академичната среда директно се внасят бойният опит и свежестта на бойната служба. От друга страна, академичната общност по-ефективно отдава своя интелект в интерес на армията и флота. С личен пример военачалникът обучава новите си последователи като лидери”.
Свири си свирчицата, а „военният лидер” слуша под дебела сянка, пие си кавето и се кефи - ето това е учен, ето това е наше момче! Речи на човека „Аго”, та да му стане драго!

P.S.
В онова мътно време друг деец с големи пагони викал на събралите се в киносалона в „Атия”: „Тази власт с кръв сме я взели!”, а от залата го освирквали - толкова му е бил акълът.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимки архив „Морски вестник”

Бележка на редактора: Нека добре информираният читател на тази рубрика сам прецени дали в този разказ става въпрос за шаран, който лови черни котки, или за черна котка, която лови шарани.