ДЕЖУРНИ ПО ПОСРЕЩАНЕ
Няма „не искам” - няма „недей”!
Имаше едно време „Комсомол”. Наричаха го още „Димитровски”, ама на кой Свети Димитър са го кръстили – питай сега едновремешните комсомолци, да видиш какво ще ти кажат.
Комсомолът, като „пръв резерв” на Партията, също си имаше ЦК. ЦК-то пък си имаше секретари (единият - „Първи”) и някой от тях трябваше да отговаря за връзките с войската. Като се случеше да е морско чедо – на Флота по-лесно му се отваряше парашута да се облажи малко с комсомолските благини. Защото в ЦК-то нямаше много комсомолци, а във Флота имаше. ЦК-то обаче си имаха пари за харчене, а комсомолците във Флота – нямаха.
Случи се едновременно „военният” секретар да бъде варненец, шефът на младежкия отдел във войската – също, нищо че е сухопътен „майор”, а Първият секретар да е благоразположен да насочи малко от „манната небесна” към корабните поделения.
Тук, поради пословичната беднотия, все нещо не достига. На параходите е тясно и притеснено, няма как, но няма да е зле поне „на брега”, в района на дивизиона, да има зони за отдих – но няма средства да бъдат изградени.
Намериха се средства, изградихме ги, но няма пари за обзавеждане. Обзаведохме ги криво-ляво, къде със старичко, къде с нещо по-ново, но трябва и отопление, библиотечен фонд, приличен абонамент за вестници и списания, цветни телевизори, видео, музикална уредба – иди насмогвай с просени пари на такива нужди!
Просени, спечелени – направиха се едни проекти за стаи за отдих по поделенията и дойде ред да се усвояват средствата от Комсомола.
„Първи” в ЦК по това време беше Андрей Бунджулов, нищо, че сега е социал-демократ. Колко му е било на сърце да обикаля с нас по базите и „да връчва лично” – не зная, но тръгна. Във войската обаче тези работи току така не стават! За „връчването” трябва да има утвърден сценарий, подготовка, тренировки, голяма и малка приборка, „междинни” прегледи и превъртания, пара в свирката, лъскане на свирките за парата, журналисти, камери, първенци и герои за награждаване, задушевен разговор на „другаря Бунджулов” с местния флотски началник в каюткомпания, сина на министъра, генерали и адмирали за фон, ветерани, пионерче с цветя, което
Няма „не искам” - няма „недей”!
Имаше едно време „Комсомол”. Наричаха го още „Димитровски”, ама на кой Свети Димитър са го кръстили – питай сега едновремешните комсомолци, да видиш какво ще ти кажат.
Комсомолът, като „пръв резерв” на Партията, също си имаше ЦК. ЦК-то пък си имаше секретари (единият - „Първи”) и някой от тях трябваше да отговаря за връзките с войската. Като се случеше да е морско чедо – на Флота по-лесно му се отваряше парашута да се облажи малко с комсомолските благини. Защото в ЦК-то нямаше много комсомолци, а във Флота имаше. ЦК-то обаче си имаха пари за харчене, а комсомолците във Флота – нямаха.
Случи се едновременно „военният” секретар да бъде варненец, шефът на младежкия отдел във войската – също, нищо че е сухопътен „майор”, а Първият секретар да е благоразположен да насочи малко от „манната небесна” към корабните поделения.
Тук, поради пословичната беднотия, все нещо не достига. На параходите е тясно и притеснено, няма как, но няма да е зле поне „на брега”, в района на дивизиона, да има зони за отдих – но няма средства да бъдат изградени.
Намериха се средства, изградихме ги, но няма пари за обзавеждане. Обзаведохме ги криво-ляво, къде със старичко, къде с нещо по-ново, но трябва и отопление, библиотечен фонд, приличен абонамент за вестници и списания, цветни телевизори, видео, музикална уредба – иди насмогвай с просени пари на такива нужди!
Просени, спечелени – направиха се едни проекти за стаи за отдих по поделенията и дойде ред да се усвояват средствата от Комсомола.
„Първи” в ЦК по това време беше Андрей Бунджулов, нищо, че сега е социал-демократ. Колко му е било на сърце да обикаля с нас по базите и „да връчва лично” – не зная, но тръгна. Във войската обаче тези работи току така не стават! За „връчването” трябва да има утвърден сценарий, подготовка, тренировки, голяма и малка приборка, „междинни” прегледи и превъртания, пара в свирката, лъскане на свирките за парата, журналисти, камери, първенци и герои за награждаване, задушевен разговор на „другаря Бунджулов” с местния флотски началник в каюткомпания, сина на министъра, генерали и адмирали за фон, ветерани, пионерче с цветя, което
Андрей Бунджулов, първи секретар на Централния комитет на Комсомола (на снимката вляво), посрещнат от генерал-майор Стефанов - заместник-началник на тогавашното Главно политическо управление на Българската народна армия (на снимката вдясно) и командирът на "Адмиралския дивизион" капитан III ранг Спартак Джуров.
Андрей Бунджулов връчва награда на старшина II степен от „Адмиралския дивизион”.
да го закичи и „в уста целуне бърже” и какво ли не още! Нареди се всичко по реда, както ви го написах и дойде време за последните „летучки”. Майор Димов ни влачи като хала от дивизион в дивизион във Военноморска база Варна, да се убедим, че на момчетата нищо друго не им е на акъла, освен „другаря Бунджулов”. „Момчетата” обаче, колкото акъл си имат, гледат да им стигне за други работи.
Понамуси се софийското началство и реши да покаже. На пирса на „Адмиралския дивизион” вдига пушилка един ошмулен „нула номер” старши матрос, според „боевия номер” - от БЧ-5, със син дочен панталон, познал и по-добри времена през миналата петилетка. Димов го повика при нас, представи се момчето както се следва и той го заразпитва:
- За какво е тази шетня тука, за кого почиствате така старателно, знаете ли, другарю старши матрос?
- Ами ние си чистим така постоянно, по наряд, днес е мой ред.
- Постоянно, добре, ама днес не е ли по-особен случай, няма ли да посрещате някого?
- Ами ние си посрещаме тука постоянно, може и днес да посрещаме, не зная. - мъчи се да се измъкне някак момчето.
- Искам да Ви кажа и да запомните, че днес на Вашия кораб ще се качи другарят Бунджулов, първи секретар на Централния комитет на Комсомола. Командирът Ви ще го посрещне в каюткомпания, а той ще награди първенци, някои измежду вас - информира го вдъхновено Димов, - като се приберете на кораба, кажете и на другарите си, да знаят!
Отиде си морският пак при метлата, а майорът емна местния флотски дребосък - езиците ли ще ви заболят, ако вземате да кажете на „комсомолците” какво предстои да става? Откъде ще се вземе това хубаво настроение по време на срещите, ако момчетата не знаят за какво става въпрос?
„Момчетата” си мълчат съкрушени и крадешком си поглеждат часовниците - кога ще им се махне началството от главите, та да си гледат работата.
Пренареждам си наум цялата възникнала ситуация и усещам, че за „хепиенд” не достига нещо, но какво? Не достига май дръзновеното участие на матроското тяло, най-бойката част на флотската младеж. Оглеждам се да видя как бих могъл да попълня пропуска, но виждам около нас само „оня” старши матрос, който отново се е скрил зад метлата.
- Я бе, младеж, бързо ела тука, на бегом! - виквам му по тертипа, на който е привикнал, че като му се говори на „Вие” и на „другарю”, му се подкосяват краката от притеснение - Я кажи, какво сте се размели така още от сутринта?
- Ами ние си чистим така постоянно, по наряд, днес е мой ред.
- Постоянно, добре, ама днес не е ли по-особен случай, няма ли да посрещате някого?
- Ами ние си посрещаме тука постоянно, може и днес да посрещаме, не зная. Чух, че май щял да идва някой, ама и вчера идваха едни, не зная.
Следва „хепиенд”-ът - оставихме ги най-после да си гледат работата и тръгнахме с началството за летището, там да Го посрещнем, преди да Го дадем на дежурните посрещачи в базата, дано да е хаирлия!
ЯНЧО БАКАЛОВ