ДЕВЕТОМАЙСКИ САЛЮТ НА НАЦИИТЕ
„Прогресът се дължи на хората, които поемат риск”.
Б. Обама
Какво му трябва на един град, за да стане лятна столица? Морска резиденция, резиденти (които да летуват там) и сърцат военен комендант под ръка, с почетен караул, духова музика и салютна батарея.
Резиденции и резиденти е имало, има и ще има много, да спи зло под камък! Но имала ли е лятната ни столица Варна друг военен комендант като „Гевеза”? Не е ималa, няма, няма и да има! Под неговото сърцато ръководство гарнизонната служба беше издигната в култ за всичко живо под пагон – като природните стихии. Затова първата грижа на войника, матроса или курсанта, пуснат в гарнизонен отпуск, бе да се отърве от униформата и да се потопи в анонимната цивилна сган, защото иначе рискува да пропилее времето си в обяснения в комендантството – за фриволната подстрижка, за неизгладения панталон, за неясния печат във войнишката книжка, за неформените обувки и още, и още, и още...
Еталон за подстрижката е „Гевеза” – като си наложиш шапката на главата, да не се вижда нищо друго освен лъснат-накървен от здраве врат.
И офицер може да отнесе едно „конско” за неформено облекло. По едно време минаваше за шик да се добавят към нашите атрибути от съветските униформи – например, „шнура” на офицерската шапка. Разликата на вид е незначителна, но опитното око не може да я
„Прогресът се дължи на хората, които поемат риск”.
Б. Обама
Какво му трябва на един град, за да стане лятна столица? Морска резиденция, резиденти (които да летуват там) и сърцат военен комендант под ръка, с почетен караул, духова музика и салютна батарея.
Резиденции и резиденти е имало, има и ще има много, да спи зло под камък! Но имала ли е лятната ни столица Варна друг военен комендант като „Гевеза”? Не е ималa, няма, няма и да има! Под неговото сърцато ръководство гарнизонната служба беше издигната в култ за всичко живо под пагон – като природните стихии. Затова първата грижа на войника, матроса или курсанта, пуснат в гарнизонен отпуск, бе да се отърве от униформата и да се потопи в анонимната цивилна сган, защото иначе рискува да пропилее времето си в обяснения в комендантството – за фриволната подстрижка, за неизгладения панталон, за неясния печат във войнишката книжка, за неформените обувки и още, и още, и още...
Еталон за подстрижката е „Гевеза” – като си наложиш шапката на главата, да не се вижда нищо друго освен лъснат-накървен от здраве врат.
И офицер може да отнесе едно „конско” за неформено облекло. По едно време минаваше за шик да се добавят към нашите атрибути от съветските униформи – например, „шнура” на офицерската шапка. Разликата на вид е незначителна, но опитното око не може да я
Авторът на тези спомени Янчо Бакалов е на тази снимка от април 1983 г. прав, в средата между привидно неформени офицери от Щаба на Флота. Офицерите не са по форма, за да опазят военната тайна, че в този момент извършват пеши марш за усъвършенстване на своята пехотинска подготовка. Забележителното в тази снимка е това, че авторът е успял да застане точно зад гърба на своя бъдещ редактор, който е приклекнал от преумора, получена от денонощно редактиране на калпави материали за тогавашния флотски вестник „Димитровска вахта”. Горкият редактор, той дори не е подозирал колко по-тежки времена го чакат!...
подмине. Самият „Гевез” обаче, със звание „полковник”, и той се кипреше със сърмен съветски шнур. И аз се бях обзавел с такава екстра, но той ме спря един ден в дворчето на Щаба на флота и ми напомни да го подменя с български, нищо че е направен от най-долнопробен найлон, боядисан с бракувана жълта боя за яйца и се нищи по краищата като ръба на сламена шапка.
- Ами Вие, - питам го, - сега сме на четири очи, кажете ми, как така аз да съм длъжен да го сменя, а Вашия ще си го носите?
- Моят е български, ама е по-качествен, като за старши офицер - беше убедителният му отговор.
„Я начальник - ты дурак, ты начальник - я дурак!”. В превод на новобългарски това звучи „I am the chief - You are the fool, You are the chief - I am the fool”. Ясна ли ви е разликата?
Полковник Гевезов имаше под ръка „салютни” немски гаубици, които се обгрижваха от бреговата батарея на „Каваклар”, под вещото ръководство на заслужилия флотски артилерист капитан Пампоров. Като се зададеше посрещане на делегация на летището и ще видите как рано сутринта зелените немски 108-мм бабички се изнизват по пътя за с. Тополи, готови да затрещят с 21 артилерийски залпа в чест на чуждестранния гост.
Случи се едно лято господин Караманлис-стария, президентът на братска Гърция, нашия проевропейски ментор, да гостува на бай Тошо в лятната резиденция „Евксиноград”. Гостуването започва с протоколни салтанати по пълната схема на летище Варна - почетен караул, оркестър, началника на гарнизона, ключа на града на тепсия, постлани червени пътеки, офицери в бели кители, дечица със свежи цветя, обзети от радостно вълнение граждани, а в полето южно от летищния комплекс се вижда как наредените в редица четири топа на Пампоров бълват огън и вдигат облаци салютен прахоляк. Салютирането започва с отварянето на вратата на президентския самолет. Изстрелите отекват отчетливо и ние, двайсетината офицери от миманса, насъбрани „на пожар” за случая в щаба на флота, машинално ги отброяваме. Трудна работа, обаче, защото тъкмо да отброим залпа и изтрещява още един гърмеж - едното оръдие закъсняло. Следващият залп се чува като картеч, след това - всичките четири оръдия тресват заедно и т. н. Иди разбери колко пъти са гръмнали и дали не е станал дипломатически гаф. Виждаме отдалеч как Пампоров бяга като уплашен кон от оръдие на оръдие и се молим, дано да му стигнат силите и тази канонада да приключи без инфаркт!
Стен Лазаров, началник на почетния караул, подбра със сабя в ръка високите гости и ги подкара, първо да се поклонят на знамето и после да му приемат тържествения марш. След това бай Тошо поведе господин Караманлис към изхода, той обаче се дръпна. Забелязал е наредените офицери и дойде да си стиснем ръцете. Връцна се и бай Тошо след него, а ние взехме да се престрояваме.
Като тръгвахме от щаба, Наско творчески-небрежно си забравил белите ръкавици и като видя, че Караманлис подава ръка на първия ред, бързичко мина зад мен, на втората редица. Президентът обаче започна да протяга ръка и на тези отзад. Изхлузих си лявата ръкавица и му я подавам за преработка. Той за миг я обърна с ръбовете навън, та стана дясна, и с нея бацна една ръка на гърка - няма да се излагаме я!
Случвало ни се е и друг път да слушаме оръдейна „салютна” стрелба на редове.
Докато имаше по-бол пари за харчене, свикваха се на сборове едни стари кримки, матроси и офицери от някогашните брегови батареи на флота. Повечето ги бяха издънили из основи, батареите де, но, както знаете, доскоро се пазеше за кадем една на механична тяга и още една-две стационарни.
Полковник Джуро Кръстев, партизанин, запален ловец и един от създателите на бреговите ракетно-артилерийски части у нас, ме е поканил в неговата „УАЗ”-ка да проследим отблизо артилерийските стрелби по „надводен кораб”, които ще изпълнят „неговите момчета” - преди много години той лично е приемал на служба и е обучавал по-старите.
Някъде под Обзор са заели позиция батарейците от „мехтягата”, повечето са кадрови и наборници. Целта се води устойчиво, с всеки зумер на командния пункт изтрещява залп от четирите оръдия, мишената се къпе в плиски солена вода - на Джуро му е кеф, зачервил е гребена и бягаме в колата, да стигнем преди буксира до „Каваклар”. Пътьом ми обяснява каква голяма грешка е било разформироването на батареите, за колко часа със собствени сили един разчет може да подмени износен ствол на оръдие, как са строени „казематите” в „противоатомно отношение” - аз слушам.
На „Каваклар” „момчетата” са всичките от запаса и речи го - клонят към пенсионна възраст. И докато гледаме как се ръководи стрелбата на батарейния команден пункт, дойде лош доклад, за произшествие на „второ оръдие”. Един сивокос матрос, от престараване всичко да става бързо, се опетлал в каишите за произвеждане на изстрел и при отката затворният блок го храснал в каската. Добре, че е бил с каска - на нея имаше вдлъбнатина колкото детска длан. Ако беше направо в главата...
Джуро се оклюма, но бързаме да стигнем навреме и до батарейците в Балчик. Тук обаче настроението е още по-миньорно! Звънне зумер за залпа и се започва едно ”д-у-ум!”; „дум, дум!”; „д-у-у-м!”! Взводните командири викат да въдворят някакъв ред, но на втория зумер - пак същата сватбарска стрелба. Къде падат снарядите пък никой не го е еня.
На петия залп на полковник Кръстев търпението му се изчерпи и я прекрати бойната стрелба. Ама то май отдавна беше време.
P.S.
Изпращахме от летище Варна високи гости от Обединеното командване на Варшавския договор. Самолетът им се охранява на „глуха” писта и направо на това място трябваше да си кажем „довиждане”. Нашите адмирали са облечени като за случая, с празнична униформа (по бели кители). По правилата за лятната униформа офицерите не носят наръкавни галуни, с изключение на адмиралите.
Командващият, новопроизведен пълен адмирал, си турил новите пагони, но кара още с галуни на „вицеадмирал”. „Се Моа”-то, началникът на щаба, с галуните е наред, но на пагоните си е пришил съветски сърмени адмиралски звезди, подшити с червено (такива е намерил, фукарията). Контраадмирал Желев пък артистично я кара без галуни.
Да ги бяха дали в ръцете на „Гевеза”, имаше да четат строевия устав в двора на комендантството...
ЯНЧО БАКАЛОВ
Бележка на редактора: Пиша тези редове, читателю, не защото в предпоследния епизод на този разказ съм човекът, който си е забравил белите ръкавици, а за да допълня автора, че от една година Варна няма Военно комендантство. Вероятно на някой мъдър чиновник от военното ведомство това му се струва анахронизъм. Нищо, че си бе и е жив анахронизъм при социализма да стреляме с германски салютни оръдия, а при демокрацията - със съветски салютни оръдия. Ако някой друг мъдър чиновник се сети да подскаже на военния министър, на 9 май може и да се организира празнична пукотевица. Преди празнувахме 9 май като Ден на Победата, но великите сили така и не признаха нашия принос за тази победа. Сега го празнуваме като Ден на Европа, макар самите ние да не се чувстваме европейци. Въпреки това - огън!
- Ами Вие, - питам го, - сега сме на четири очи, кажете ми, как така аз да съм длъжен да го сменя, а Вашия ще си го носите?
- Моят е български, ама е по-качествен, като за старши офицер - беше убедителният му отговор.
„Я начальник - ты дурак, ты начальник - я дурак!”. В превод на новобългарски това звучи „I am the chief - You are the fool, You are the chief - I am the fool”. Ясна ли ви е разликата?
Полковник Гевезов имаше под ръка „салютни” немски гаубици, които се обгрижваха от бреговата батарея на „Каваклар”, под вещото ръководство на заслужилия флотски артилерист капитан Пампоров. Като се зададеше посрещане на делегация на летището и ще видите как рано сутринта зелените немски 108-мм бабички се изнизват по пътя за с. Тополи, готови да затрещят с 21 артилерийски залпа в чест на чуждестранния гост.
Случи се едно лято господин Караманлис-стария, президентът на братска Гърция, нашия проевропейски ментор, да гостува на бай Тошо в лятната резиденция „Евксиноград”. Гостуването започва с протоколни салтанати по пълната схема на летище Варна - почетен караул, оркестър, началника на гарнизона, ключа на града на тепсия, постлани червени пътеки, офицери в бели кители, дечица със свежи цветя, обзети от радостно вълнение граждани, а в полето южно от летищния комплекс се вижда как наредените в редица четири топа на Пампоров бълват огън и вдигат облаци салютен прахоляк. Салютирането започва с отварянето на вратата на президентския самолет. Изстрелите отекват отчетливо и ние, двайсетината офицери от миманса, насъбрани „на пожар” за случая в щаба на флота, машинално ги отброяваме. Трудна работа, обаче, защото тъкмо да отброим залпа и изтрещява още един гърмеж - едното оръдие закъсняло. Следващият залп се чува като картеч, след това - всичките четири оръдия тресват заедно и т. н. Иди разбери колко пъти са гръмнали и дали не е станал дипломатически гаф. Виждаме отдалеч как Пампоров бяга като уплашен кон от оръдие на оръдие и се молим, дано да му стигнат силите и тази канонада да приключи без инфаркт!
Стен Лазаров, началник на почетния караул, подбра със сабя в ръка високите гости и ги подкара, първо да се поклонят на знамето и после да му приемат тържествения марш. След това бай Тошо поведе господин Караманлис към изхода, той обаче се дръпна. Забелязал е наредените офицери и дойде да си стиснем ръцете. Връцна се и бай Тошо след него, а ние взехме да се престрояваме.
Като тръгвахме от щаба, Наско творчески-небрежно си забравил белите ръкавици и като видя, че Караманлис подава ръка на първия ред, бързичко мина зад мен, на втората редица. Президентът обаче започна да протяга ръка и на тези отзад. Изхлузих си лявата ръкавица и му я подавам за преработка. Той за миг я обърна с ръбовете навън, та стана дясна, и с нея бацна една ръка на гърка - няма да се излагаме я!
Случвало ни се е и друг път да слушаме оръдейна „салютна” стрелба на редове.
Докато имаше по-бол пари за харчене, свикваха се на сборове едни стари кримки, матроси и офицери от някогашните брегови батареи на флота. Повечето ги бяха издънили из основи, батареите де, но, както знаете, доскоро се пазеше за кадем една на механична тяга и още една-две стационарни.
Полковник Джуро Кръстев, партизанин, запален ловец и един от създателите на бреговите ракетно-артилерийски части у нас, ме е поканил в неговата „УАЗ”-ка да проследим отблизо артилерийските стрелби по „надводен кораб”, които ще изпълнят „неговите момчета” - преди много години той лично е приемал на служба и е обучавал по-старите.
Някъде под Обзор са заели позиция батарейците от „мехтягата”, повечето са кадрови и наборници. Целта се води устойчиво, с всеки зумер на командния пункт изтрещява залп от четирите оръдия, мишената се къпе в плиски солена вода - на Джуро му е кеф, зачервил е гребена и бягаме в колата, да стигнем преди буксира до „Каваклар”. Пътьом ми обяснява каква голяма грешка е било разформироването на батареите, за колко часа със собствени сили един разчет може да подмени износен ствол на оръдие, как са строени „казематите” в „противоатомно отношение” - аз слушам.
На „Каваклар” „момчетата” са всичките от запаса и речи го - клонят към пенсионна възраст. И докато гледаме как се ръководи стрелбата на батарейния команден пункт, дойде лош доклад, за произшествие на „второ оръдие”. Един сивокос матрос, от престараване всичко да става бързо, се опетлал в каишите за произвеждане на изстрел и при отката затворният блок го храснал в каската. Добре, че е бил с каска - на нея имаше вдлъбнатина колкото детска длан. Ако беше направо в главата...
Джуро се оклюма, но бързаме да стигнем навреме и до батарейците в Балчик. Тук обаче настроението е още по-миньорно! Звънне зумер за залпа и се започва едно ”д-у-ум!”; „дум, дум!”; „д-у-у-м!”! Взводните командири викат да въдворят някакъв ред, но на втория зумер - пак същата сватбарска стрелба. Къде падат снарядите пък никой не го е еня.
На петия залп на полковник Кръстев търпението му се изчерпи и я прекрати бойната стрелба. Ама то май отдавна беше време.
P.S.
Изпращахме от летище Варна високи гости от Обединеното командване на Варшавския договор. Самолетът им се охранява на „глуха” писта и направо на това място трябваше да си кажем „довиждане”. Нашите адмирали са облечени като за случая, с празнична униформа (по бели кители). По правилата за лятната униформа офицерите не носят наръкавни галуни, с изключение на адмиралите.
Командващият, новопроизведен пълен адмирал, си турил новите пагони, но кара още с галуни на „вицеадмирал”. „Се Моа”-то, началникът на щаба, с галуните е наред, но на пагоните си е пришил съветски сърмени адмиралски звезди, подшити с червено (такива е намерил, фукарията). Контраадмирал Желев пък артистично я кара без галуни.
Да ги бяха дали в ръцете на „Гевеза”, имаше да четат строевия устав в двора на комендантството...
ЯНЧО БАКАЛОВ
Бележка на редактора: Пиша тези редове, читателю, не защото в предпоследния епизод на този разказ съм човекът, който си е забравил белите ръкавици, а за да допълня автора, че от една година Варна няма Военно комендантство. Вероятно на някой мъдър чиновник от военното ведомство това му се струва анахронизъм. Нищо, че си бе и е жив анахронизъм при социализма да стреляме с германски салютни оръдия, а при демокрацията - със съветски салютни оръдия. Ако някой друг мъдър чиновник се сети да подскаже на военния министър, на 9 май може и да се организира празнична пукотевица. Преди празнувахме 9 май като Ден на Победата, но великите сили така и не признаха нашия принос за тази победа. Сега го празнуваме като Ден на Европа, макар самите ние да не се чувстваме европейци. Въпреки това - огън!