Капитан І ранг Недялко Йосифов
БАЙ ДОНЬО (ДОМАТА)
Имало едно време, което следвоенното поколение си спомняше с не много топли чувства. Уж мир, пък в бакалията си стискаш купоните и се носи мирис на прясно произведен барут. Горе-долу по това време доброто старо Морско училище се ориентирало преобладаващо към нуждите на военноморските сили. „Лошият” класов елемент бил отстранен (през 1946 г. „чистката” отнася 63 възпитаници). През 1956 г. отчитат, че училището се е преустроило за подготовка на кадри само за военния флот. За добро ли, за лошо ли, но и четвърт век след тези събития „академизъм” тук беше мръсна дума. На преподавателската катедра се изпращаха както хора читави и грамотни, така и такива, които „командването” се чудело какво да ги прави. Трябваше да минат много години, докато се стигне до прозрението, че не е редно преподавателска работа да се възлага като наказание. (Вицеадмирал Велков, е-е някога си, бил наказан да преподава когато управляваната от него група катери се е качила на камъните край н. Галата, капитан І ранг Йосифов – задето е допуснал сина на тогавашния командващ ВМС, като вахтен офицер, да не се размине с базовия буксир „Юпитер”, капитан І ранг Йорданов (Коко) – за дисидентска дейност сред подводничарите и т.н.).
Капитан Донев беше подводничар. Защо сега си спомням точно за него, макар че има и други достойни офицери за пример? Бай Доньо умееше да ни бъде близък! Той беше изключително порядъчен човек и можеше да разговаря с нас. Всеки ден намираше време за това – и ние имахме желание да го чуем. Добавката „Домата” си изработил сам, със задушевните си раздумки с курсантите. „Така като гледаш ухилената ми физиономия, какво ли си викаш – този точно на домат ми прилича”! Върна се от балнеолечение и ни разказваше как танцувал на устроения бал. Танцуват щастливите двойки в балната зала, а той поприседнал настрани и си чака късмета. Забелязал грамадна дебелана, която гледала към танцуващите със светнали очи, ама никой от кавалерите не и горял от мерак да я покани. Решил нашият герой да се жертва и я поканил на танц. Като се поприближили на едно шкембе разстояние, дамата му рекла: „Като огледах кавалерите и веднага разбрах, че точно Вие ще ме поканите, касапският вкус отдалеч си личи”.
Селско чедо с „героична” биография, преподаваше ни политикономия - на социализма, на капитализма, карашик. Къде точно я е изучил, не казваше, но чувахме, че в катедрата здраво го критикували за примитивизъм. Беше издал „шпаргалка” с анализ на всички категории и понятия от преподавания материал и не пускаше никого да мине, без да борави свободно с тях. Всеки, който закъса с материала, отиваше на индивидуална беседа, където трябваше да чуе: „То ако е к.., да ти го начукам, ама знания, как да ти ги вкарам аз, кажи, ще трябва сам да се озориш!” Трябва ли да кажа, че тази грубовата щуротия импонираше на курсантите и ние му симпатизирахме.
Подводничарството му започнало на „Малютките”. Имали сме такива подводни лодки (клас „М” – Малютка), но не сме си го признавали. Историците са осветили този „задграничен” период на подводния ни
Имало едно време, което следвоенното поколение си спомняше с не много топли чувства. Уж мир, пък в бакалията си стискаш купоните и се носи мирис на прясно произведен барут. Горе-долу по това време доброто старо Морско училище се ориентирало преобладаващо към нуждите на военноморските сили. „Лошият” класов елемент бил отстранен (през 1946 г. „чистката” отнася 63 възпитаници). През 1956 г. отчитат, че училището се е преустроило за подготовка на кадри само за военния флот. За добро ли, за лошо ли, но и четвърт век след тези събития „академизъм” тук беше мръсна дума. На преподавателската катедра се изпращаха както хора читави и грамотни, така и такива, които „командването” се чудело какво да ги прави. Трябваше да минат много години, докато се стигне до прозрението, че не е редно преподавателска работа да се възлага като наказание. (Вицеадмирал Велков, е-е някога си, бил наказан да преподава когато управляваната от него група катери се е качила на камъните край н. Галата, капитан І ранг Йосифов – задето е допуснал сина на тогавашния командващ ВМС, като вахтен офицер, да не се размине с базовия буксир „Юпитер”, капитан І ранг Йорданов (Коко) – за дисидентска дейност сред подводничарите и т.н.).
Капитан Донев беше подводничар. Защо сега си спомням точно за него, макар че има и други достойни офицери за пример? Бай Доньо умееше да ни бъде близък! Той беше изключително порядъчен човек и можеше да разговаря с нас. Всеки ден намираше време за това – и ние имахме желание да го чуем. Добавката „Домата” си изработил сам, със задушевните си раздумки с курсантите. „Така като гледаш ухилената ми физиономия, какво ли си викаш – този точно на домат ми прилича”! Върна се от балнеолечение и ни разказваше как танцувал на устроения бал. Танцуват щастливите двойки в балната зала, а той поприседнал настрани и си чака късмета. Забелязал грамадна дебелана, която гледала към танцуващите със светнали очи, ама никой от кавалерите не и горял от мерак да я покани. Решил нашият герой да се жертва и я поканил на танц. Като се поприближили на едно шкембе разстояние, дамата му рекла: „Като огледах кавалерите и веднага разбрах, че точно Вие ще ме поканите, касапският вкус отдалеч си личи”.
Селско чедо с „героична” биография, преподаваше ни политикономия - на социализма, на капитализма, карашик. Къде точно я е изучил, не казваше, но чувахме, че в катедрата здраво го критикували за примитивизъм. Беше издал „шпаргалка” с анализ на всички категории и понятия от преподавания материал и не пускаше никого да мине, без да борави свободно с тях. Всеки, който закъса с материала, отиваше на индивидуална беседа, където трябваше да чуе: „То ако е к.., да ти го начукам, ама знания, как да ти ги вкарам аз, кажи, ще трябва сам да се озориш!” Трябва ли да кажа, че тази грубовата щуротия импонираше на курсантите и ние му симпатизирахме.
Подводничарството му започнало на „Малютките”. Имали сме такива подводни лодки (клас „М” – Малютка), но не сме си го признавали. Историците са осветили този „задграничен” период на подводния ни
Самооблагане му е майката! Направи се проектоплан за изразходването на средствата, с които гражданите доброволно ще се разделят. За централната част на града имаше предвидени за изграждане чудеса и феерии, а във Владиславово - обществена тоалетна. Подобни диспропорции подразниха мнозина, а Коко, човек с авторитет, да вземе да агитира тайничко колегите си да гласуват „против”.
Във военноморската база, районирана към „Аспарухово”, имаше хиляда и петстотин души с право на глас, в две секции. Местният отговорник за референдума отива в общината да получи бюлетини. Дават му две хиляди „За” и петдесетина „Против”. Той да вземе да се опъне - „колкото от едните, толкова от другите, аз няма да се излагам заради вас!” Ами от къде ще му ги съберат, като по стар навик били отпечатали само от едните, от другите в целия град няма толкова, колкото иска този задръстен военен.
Не щеш ли, едната от секциите гласувала „Против”, срам голям!
Като си бил толкова умен, Коко, хайде на по-ниска длъжност, в Морско училище!
Във военноморската база, районирана към „Аспарухово”, имаше хиляда и петстотин души с право на глас, в две секции. Местният отговорник за референдума отива в общината да получи бюлетини. Дават му две хиляди „За” и петдесетина „Против”. Той да вземе да се опъне - „колкото от едните, толкова от другите, аз няма да се излагам заради вас!” Ами от къде ще му ги съберат, като по стар навик били отпечатали само от едните, от другите в целия град няма толкова, колкото иска този задръстен военен.
Не щеш ли, едната от секциите гласувала „Против”, срам голям!
Като си бил толкова умен, Коко, хайде на по-ниска длъжност, в Морско училище!
Капитан І ранг Николай Йорданов
флот, когато, за да се избегнат ограничителни клаузи на мирния договор след войната, български екипажи плават под съветски флаг и са базирани в техни бази - то ли във Феодосия, то ли в Одеса. Донев, сигурно не преднамерено, ни пълнеше главите със смайващите (според нас) неща, които споделяше. Говореше, че са нямали кореспонденция с близките си (и това в мирно време), и съпругата му не е знаела къде точно се намира в продължение на години. Спомни си за един матрос, който вече си бил изслужил срока, във в. „Народна армия” написали за уволнението на набора, но за него забравили да изпратят препис на заповедта от България и така останал на борда още няколко месеца. Въпреки официалните приповдигнати писания за „съветската мощ” той ни разказваше, че ветерани-инвалиди просели по улиците на градовете със стотици, а за половин литър спирт можеш да се обзаведеш с каквато си искаш „мамашка”. Примитивизъм - няма на къде! Тъй като изпитахме известни съмнения в правдивостта на споделяното, проверявали сме го. В парната централа на училището работеше огняр, бивш матрос от „съветския период” на подводните лодки. Разпитвали сме го за подробности - истина било!
Бай Доньо имаше несъмнен талант да предразположи. Беседвал съм с десетки, на които е преподавал и всички неизменно се отзоваваха за него с топлота. Сега си давам сметка, че ни е учил най-вече на човещина - тази тъй дефицитна материя! Простовато, малко грубичко, както може.
Отиде си нелепо, пропуснал да си вземе заветното хапче „за сърце” и това го отпрати в един свят, където няма завист и простотии.
P.S.
Може би забелязахте тук името на „Коко”, също подводничар, набеден от мен за дисидент. Ама не е само набеден, а си беше!
По едно време родната местна власт реши да набере средства от населението за благоустрояване на града.
Бай Доньо имаше несъмнен талант да предразположи. Беседвал съм с десетки, на които е преподавал и всички неизменно се отзоваваха за него с топлота. Сега си давам сметка, че ни е учил най-вече на човещина - тази тъй дефицитна материя! Простовато, малко грубичко, както може.
Отиде си нелепо, пропуснал да си вземе заветното хапче „за сърце” и това го отпрати в един свят, където няма завист и простотии.
P.S.
Може би забелязахте тук името на „Коко”, също подводничар, набеден от мен за дисидент. Ама не е само набеден, а си беше!
По едно време родната местна власт реши да набере средства от населението за благоустрояване на града.
Снимка на катедра „Обществени науки” във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, 70-те години на ХХ в. Капитан І ранг Стефан Донев (Бай Доньо Домата) е първият вляво зад дамата (Тонка Русева, мир на праха й!), с прическа тип „скафандър на космонавт”.
Вицеадмирал Венцеслав Велков, който като капитан ІІ ранг бе и преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
