


ЗАЩО СМЕ ТАКИВА? (РАЗКАЗ НА „ЕДИН БОЛЕН ЧОВЕК”)
Когда эпохи идут на слом,
Появляются дневники,
Писанные задним числом,
В одном экземпляре, от руки.
Тому, который их прочтет
(То ли следователь, то ли потомок),
Представляет квалифицированный отчет
Интелигентный подонок.
Поступки корректируются слегка.
Мысли - очень серьезно.
„Рано!” - бестрeпетно пишет рука,
Где следовало бы: „Поздно”.
(Борис СЛУЦКИЙ)
Двоумя се дали заглавието не би следвало да бъде „Как станахме такива?” Но ние сме така залети от интелектуална телевизионна и вестникарска чалга, че кому в главата ще дойде да търси генезиса на превръщането ни в античовеци (Георги Марков или Мартин Карбовски ли?, абе, я да се правим, че ги няма!) или пък да чете моите наивни обяснения по въпроса. Нали си имаме Слави, Комици, Сървайвари, Миски и друга действаща на първичните инстинкти организирана престъп..., пардон - простащина. Ние се радваме на публикуваните резултати, че нашите емигранти в САЩ били най-културни и интелектуални (93 % от тях били висшисти и среднисти) в сравнение с португалските (43 %), гръцките (60 %) и т.н., без да съобразяваме какво означава това: а това означава, че точно България се напуска от най-подготвените и високо интелектуални нейни синове и дъщери. А кои ли оставаме тогава тук в България?
През последните години във военноморските среди се появиха много мемоарни книги, където повече или по-малко литературно и интересно се разказват спомени за морската служба, за плаванията, за смешните, а понякога и трагичните истории, съпътствали неравния жизнен път на флотските офицери. Обаче: без