„СЕКРЕТНИЯТ” РАДИООБМЕН
- Сигналчик, викай „четворката”! – изкомандвах, и за да не ме гледа учудено вахтеният офицер, поясних: - Нещо не ми харесва курса им, отиват на камъните на нос Свети Димитър!
- Слушам, викай четворката! – репетова* командата вахтеният сигналчик и прожекторът затрака в ръцете му – „Азъ”, „Азъ”, което на флотски език ще рече общо повикване – точка, тире, пауза, пак точка, тире, пауза...
И така, докато отсреща отговорят с „Твердо” – едно дълго тире, означаващо общ отговор, демек, „приемам”.
- Отговориха, другарю капитан III ранг!
- Предай „Веди”! – това пък, по „БЕС”**-а, нашата „библия”, означаваше: „Курсът Ви води към опасност”!
- Сигналът предаден и приет!
- Добре, мисля си, сега ще се усетят и ще променят курса. И зачаках – минута, две, пет... Натиснах нервно лоста на „Каштан”-а***:
- Радиорубка!
- Сигналчик, викай „четворката”! – изкомандвах, и за да не ме гледа учудено вахтеният офицер, поясних: - Нещо не ми харесва курса им, отиват на камъните на нос Свети Димитър!
- Слушам, викай четворката! – репетова* командата вахтеният сигналчик и прожекторът затрака в ръцете му – „Азъ”, „Азъ”, което на флотски език ще рече общо повикване – точка, тире, пауза, пак точка, тире, пауза...
И така, докато отсреща отговорят с „Твердо” – едно дълго тире, означаващо общ отговор, демек, „приемам”.
- Отговориха, другарю капитан III ранг!
- Предай „Веди”! – това пък, по „БЕС”**-а, нашата „библия”, означаваше: „Курсът Ви води към опасност”!
- Сигналът предаден и приет!
- Добре, мисля си, сега ще се усетят и ще променят курса. И зачаках – минута, две, пет... Натиснах нервно лоста на „Каштан”-а***:
- Радиорубка!
На снимката: две български подводници от проект 613 (НАТО клас „Ромео”), за които става дума в разказа. Снимка архив МВ
- Слуша радиорубка!
- Предай сигнал за „четворката” - „Веди”!
- Слушам, предай... - и вече чувам гласа на другия радист: „Греда” - 84, тук „Греда” - 81, как ме чувате, приемам”!
Осемдесет и четвъртата „греда” (ама че позивни измисляха свързочниците!) прие сигнала и продължи да следва към „камъните” - все едно, че нищо не си им казал!
Изфучах по трапа в централния пост, мушнах се във втори отсек, в радиорубка, грабнах трубката****, и изревах в ефир:
- Четворка, тук единица, къде на мама си в гъза отиваш бе?
Докато се качвах обратно, на мостика, чух доклада на сигналчика, че „четворката” прави поворот наляво...
...Флотът, като всички уважавани военни формирования, си има командни пунктове. И на всеки действащ команден пункт, като правило, е развърната тъй наречената „контролна” радиостанция (накратко-„Контролна”), която записва радиообмена, и докладва нарушенията „нагоре”.
Та, влизаме в „Контролна”, за да се „чуя” аз, да, сам себе си да чуя, защото пред заместник-началника на щаба на флота -капитан I ранг Панкулов, бях дръзнал да доложа, че не съм правил радионарушение. Последният, след като го излъгах най-тапегьозлийски, кротко рече:
- Дянков, чакайте ме долу, на изхода, сега ще викна кола, и ще Ви организирам прослушване на собствената Ви реплика!
„Хайде бе,- мисля си, - чак пък всичко да „пишат... не вярвам”. Горе главата, командир, битият и е..ният, не си признават никога”!
Тихо жужи апаратурата в „Контролна”. Кротко се разпорежда капитан I ранг Панкулов. И гръмва, като тържествен марш моето: „Къде на мама си...” ... Следва разбор, на който (виж „По-добре мъртъв в боя, отколкото жив на разбора”), каквото и да обясняваш, на всички е ясно - „лепнал” си на дивизиона радионарушение от не знам си коя степен! За което следва наказание, но то не е най-лошото! Придружено е с проверки от старшия щаб, допълнителни занятия, тренировки, изобщо - все неща, дето от тях те сърби задника! Това пък на флотски език означава, че те псуват наред - щаб, колеги, радисти и... началници, разбира се!... Защото тези нарушения се докладват и в Генералния щаб!...
- Добре де, господин капитан, по-добре ли бе да оставя Малин да се бутуряса на камъните? - попитах капитан Панкулов след години.
- Добре и зле, са също такива категории, като редно и нередно, момче. А във флота има ред, или поне имаше. Иначе, на твое място, как мислиш бих постъпил аз? - философски отговори той.
Само напомням на уважаемия читател, че от същия този човек, аз най-напред чух: „В морето всичко може да се случи, момче”...
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
_______________________________
* - повтаря командата, за да убеди началството, че я е разбрал правилно
** - криптована разговорна таблица, „Бойни еволюционни сигнали”
*** - проговорната уредба на подводниците ни
**** - радиомикрофона
Бележка на редактора: В този документален разказ по желание на автора са преиначени само имената на действащите лица. Останалото е истински случай.
- Предай сигнал за „четворката” - „Веди”!
- Слушам, предай... - и вече чувам гласа на другия радист: „Греда” - 84, тук „Греда” - 81, как ме чувате, приемам”!
Осемдесет и четвъртата „греда” (ама че позивни измисляха свързочниците!) прие сигнала и продължи да следва към „камъните” - все едно, че нищо не си им казал!
Изфучах по трапа в централния пост, мушнах се във втори отсек, в радиорубка, грабнах трубката****, и изревах в ефир:
- Четворка, тук единица, къде на мама си в гъза отиваш бе?
Докато се качвах обратно, на мостика, чух доклада на сигналчика, че „четворката” прави поворот наляво...
...Флотът, като всички уважавани военни формирования, си има командни пунктове. И на всеки действащ команден пункт, като правило, е развърната тъй наречената „контролна” радиостанция (накратко-„Контролна”), която записва радиообмена, и докладва нарушенията „нагоре”.
Та, влизаме в „Контролна”, за да се „чуя” аз, да, сам себе си да чуя, защото пред заместник-началника на щаба на флота -капитан I ранг Панкулов, бях дръзнал да доложа, че не съм правил радионарушение. Последният, след като го излъгах най-тапегьозлийски, кротко рече:
- Дянков, чакайте ме долу, на изхода, сега ще викна кола, и ще Ви организирам прослушване на собствената Ви реплика!
„Хайде бе,- мисля си, - чак пък всичко да „пишат... не вярвам”. Горе главата, командир, битият и е..ният, не си признават никога”!
Тихо жужи апаратурата в „Контролна”. Кротко се разпорежда капитан I ранг Панкулов. И гръмва, като тържествен марш моето: „Къде на мама си...” ... Следва разбор, на който (виж „По-добре мъртъв в боя, отколкото жив на разбора”), каквото и да обясняваш, на всички е ясно - „лепнал” си на дивизиона радионарушение от не знам си коя степен! За което следва наказание, но то не е най-лошото! Придружено е с проверки от старшия щаб, допълнителни занятия, тренировки, изобщо - все неща, дето от тях те сърби задника! Това пък на флотски език означава, че те псуват наред - щаб, колеги, радисти и... началници, разбира се!... Защото тези нарушения се докладват и в Генералния щаб!...
- Добре де, господин капитан, по-добре ли бе да оставя Малин да се бутуряса на камъните? - попитах капитан Панкулов след години.
- Добре и зле, са също такива категории, като редно и нередно, момче. А във флота има ред, или поне имаше. Иначе, на твое място, как мислиш бих постъпил аз? - философски отговори той.
Само напомням на уважаемия читател, че от същия този човек, аз най-напред чух: „В морето всичко може да се случи, момче”...
Капитан I ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ
_______________________________
* - повтаря командата, за да убеди началството, че я е разбрал правилно
** - криптована разговорна таблица, „Бойни еволюционни сигнали”
*** - проговорната уредба на подводниците ни
**** - радиомикрофона
Бележка на редактора: В този документален разказ по желание на автора са преиначени само имената на действащите лица. Останалото е истински случай.