НЯКОГА: НОЩНА ЗАКУСКА НА БОРДА
От край време или поне аз от както съм на море, включително и военния флот, и Параходство БМФ, а ако щете включително и на чуждестранните кораби (има - няма 35 години общо) е прието в хладилниците вечер да има нещо за нощна закуска, а за вахтените - отделно на мостика. Все пак живи хора сме и не може тринадесет часа от вечеря до закуска всеки да издържи. Особено вахтите от 00.00 – 04.00 и 04 - 08.00 ч. Който не е давал вахти на море, не може да си представи как се кара гладен.
Пиша това в Тихия океан, на път от Лос Анжелис за Панама. Последните два контракта положението с прехраната е направо катастрофа. Нароиха се един куп посредници и снабдители (шипшандри) и всеки се счупва от лакомия и тарикатлък, да карат скапани продукти на космически цени. Не стига това, ами компанията е заковала порциона на 9 $ и нито цент преразход и като сложим и готвач аматьор, картинката става ясна.
Спомних си това, когато отидох да си взема газирана вода и една каса безалкохолно от лавката (слопчеста). Питам момчето: Колко е касата газирана вода, а той ми показва ценоразписа – 11 $. Колкото - толкова, жаден не се стои. Няма да се впускам да обяснявам, че в „онова БМФ“, газирана вода и кисело мляко бяха извън порциона, по линия на „Охрана на труда“. Но да си дойдем на думата за нощната закуска на преди много години в Параходство БМФ.
Танкерът плавал от Куба за Варна с товар меласа за преработка. Преходът от Куба е около 17-18 дни и вахтите на мостика и в машината се редели една след друга. Вечер я кино на „големия“ екран, я карти и табличка джуркали свободните от вахта. Обикновено, най-активни в такива занимания са хората работещи на ненормиран работен ден - радист, домакин, попмполит, камериери, боцмани (защото преди бяха двама - палубен и машинен), и някой други, които не дават вахти - ел. механик и помпиери. И естествено забравят, че има вахтени, и докато се наиграят и наприказват - омитат неусетно де що има в хладилника. Само че третият механик, който бил от 00.00 – 04.00 часа не забравял, защото работата му е такава, да следи и се грижи за нормалната работа на механизмите и главния двигател в машинното отделение. А готвачът забравял, или не му било разпоредено и естествено не оставял нищо в хладилника за нощна закуска отделно за вахтите през нощта. Не че нямало продукти, но нали той и другите са сити, кой да мисли, че има вахтени.
Няколко пъти третият механик казвал кротко на домакина, като на началник на командата, а той отговарял с –добре, добре, ще оставяме и с това приключвал разговора. Третият механик търпял
От край време или поне аз от както съм на море, включително и военния флот, и Параходство БМФ, а ако щете включително и на чуждестранните кораби (има - няма 35 години общо) е прието в хладилниците вечер да има нещо за нощна закуска, а за вахтените - отделно на мостика. Все пак живи хора сме и не може тринадесет часа от вечеря до закуска всеки да издържи. Особено вахтите от 00.00 – 04.00 и 04 - 08.00 ч. Който не е давал вахти на море, не може да си представи как се кара гладен.
Пиша това в Тихия океан, на път от Лос Анжелис за Панама. Последните два контракта положението с прехраната е направо катастрофа. Нароиха се един куп посредници и снабдители (шипшандри) и всеки се счупва от лакомия и тарикатлък, да карат скапани продукти на космически цени. Не стига това, ами компанията е заковала порциона на 9 $ и нито цент преразход и като сложим и готвач аматьор, картинката става ясна.
Спомних си това, когато отидох да си взема газирана вода и една каса безалкохолно от лавката (слопчеста). Питам момчето: Колко е касата газирана вода, а той ми показва ценоразписа – 11 $. Колкото - толкова, жаден не се стои. Няма да се впускам да обяснявам, че в „онова БМФ“, газирана вода и кисело мляко бяха извън порциона, по линия на „Охрана на труда“. Но да си дойдем на думата за нощната закуска на преди много години в Параходство БМФ.
Танкерът плавал от Куба за Варна с товар меласа за преработка. Преходът от Куба е около 17-18 дни и вахтите на мостика и в машината се редели една след друга. Вечер я кино на „големия“ екран, я карти и табличка джуркали свободните от вахта. Обикновено, най-активни в такива занимания са хората работещи на ненормиран работен ден - радист, домакин, попмполит, камериери, боцмани (защото преди бяха двама - палубен и машинен), и някой други, които не дават вахти - ел. механик и помпиери. И естествено забравят, че има вахтени, и докато се наиграят и наприказват - омитат неусетно де що има в хладилника. Само че третият механик, който бил от 00.00 – 04.00 часа не забравял, защото работата му е такава, да следи и се грижи за нормалната работа на механизмите и главния двигател в машинното отделение. А готвачът забравял, или не му било разпоредено и естествено не оставял нищо в хладилника за нощна закуска отделно за вахтите през нощта. Не че нямало продукти, но нали той и другите са сити, кой да мисли, че има вахтени.
Няколко пъти третият механик казвал кротко на домакина, като на началник на командата, а той отговарял с –добре, добре, ще оставяме и с това приключвал разговора. Третият механик търпял
Михаил АВРАМОВ
Макет на винто-рулеви комплекс, поглед отстрани.
Макет на винто-рулеви комплекс, поглед от горе.
известно време и накрая решил да действа. Било някъде по средата на океана. Застъпвайки на поредната вахта с празен стомах, подготвил машината за спиране под учудения поглед на моториста. Преминал за около половин час на леко гориво и когато било готово, дръпнал ръчката за хода на „СТОП“. Главният двигател намалил бързо оборотите изкюхкал и спрял. Само след минута цялата машинна команда начело с главния механик се изсипала долу, а миг след това се появил и капитанът. Тогава, по онова, време практиката бе такава - спре ли машината по време на преход, всички скачат долу.
Капитанът като най-важната личност на кораба се заинтересувал, каква е причината, а третият механик кротко и без нерви отговорил:
- Другарю капитан, вече цяла седмица сме на преход. Няколко пъти моля домакина да оставя по нещо в хладилника, че ни се остъргват стомасите през нощта от глад с тази газирана вода и кафета. Той все обещава, но и сега вижте, хладилника е като бяла тишина.
Капитанът се подсмихнал, но и строго наредил:
- Пали машината, а другото е моя работа - и се обърнал към другите: „Хайде, отивайте да почивате, работата е ясна!” И бавно поел по трапа нагоре.
Не изминали и петнадесет минути и домакинът цъфнал с две чинии салами, сирене, кашкавал и франзела хляб. Оставил всичко в хладилника, врътнал се и изчезнал. До пристигането в България всяка вечер лично той зареждал хладилника в машинното, а картите и таблата забравил.
Това е било преди повече от 40 години. Вече няма нито такива кораби, нито такива капитани.
Михаил АВРАМОВ
Макетът на винто-рулеви комплекс авторът е изработил от подръчни материали по време на поредното си продължително плаване из океаните.
Капитанът като най-важната личност на кораба се заинтересувал, каква е причината, а третият механик кротко и без нерви отговорил:
- Другарю капитан, вече цяла седмица сме на преход. Няколко пъти моля домакина да оставя по нещо в хладилника, че ни се остъргват стомасите през нощта от глад с тази газирана вода и кафета. Той все обещава, но и сега вижте, хладилника е като бяла тишина.
Капитанът се подсмихнал, но и строго наредил:
- Пали машината, а другото е моя работа - и се обърнал към другите: „Хайде, отивайте да почивате, работата е ясна!” И бавно поел по трапа нагоре.
Не изминали и петнадесет минути и домакинът цъфнал с две чинии салами, сирене, кашкавал и франзела хляб. Оставил всичко в хладилника, врътнал се и изчезнал. До пристигането в България всяка вечер лично той зареждал хладилника в машинното, а картите и таблата забравил.
Това е било преди повече от 40 години. Вече няма нито такива кораби, нито такива капитани.
Михаил АВРАМОВ
Макетът на винто-рулеви комплекс авторът е изработил от подръчни материали по време на поредното си продължително плаване из океаните.