САМО ЗА ДВА ОТ ОРДЕНИТЕ НА КАПИТАН І РАНГ
ЕНЧО ЕНЕВ
Зная, че и днес е жизнен и бодър морски човек. Защото и срещите с флотски ветерани предполагат добре разказани спомени, а пък да застанеш пред микрофона на 50 годишнината от създаването на Школата за водолази (м. октомври 2015 г.) си иска и бистър ум.
Преди няколко десетилетия съм записал: Капитан І ранг Енчо Михалев Енев - командир на 18 дивизион охрана на рейда (ОХРА). И още: приятели и колеги от ОХРА, които и днес по различни житейски поводи споменавам: капитан І ранг Грозев, Здравко Мутафов, Любен Ломски, Петър Кючуков, Лилян Янев, Иван Гоцев, Венцислав Киров, Георги Георгиев, Иван Иванов, Константин Наумов, Димитър Парушев, Васил Петров, Варимезов, Статев са сред тези, които помня и уважавам. Когато за пръв път стъпих на пирса на ОХРА и след това на спасителния буксир „Юпитер”, на танкерите и пожарния, на щабния, на торпедната баржа и на гемията „Баба Яга”, все с тези мъже вървя по пътя си и днес. Затова ако сега изредя имена и от Щаба на Флота няма да е коректно към замисъла ми за днешния спомен.
Започвам. Името на Енчо Енев е в съзнанието ми не само като командир на ОХРА, а и като човек, добронамерен за диалог. И няма да търся или „нагаждам” приливи и отливи, хвалебствия и интриги, празници и делници, а което се случваше, без много прилагателни - „хвърлям в компютъра”.
Стана това през 1978 и малко от 1979 година. За две по-особени събития се строиха на пирса екипажите на корабите от дивизиона. Близки като ритуал. И празнични. Укази. Най-напред Енчо Михалев Енев е награден с орден „Червено знаме”. Ще кажа защо и за какво по-нататък. Вторият орден е „За гражданска доблест и заслуга” - първа степен. Може ли да се каже, че две награди за година са много? Или пък така се е случило? Няма да се връщам много далеч назад в годините, защото това, което е станало пред очите ми е не само достатъчно, то е илюстрация на динамичния живот на един морски офицер.
... Сигурно всеки има в живота си постъпки, епизоди, защо не и битки, които няма как да не се впишат в биографията му, че даже и в съдбата на други хора. Сега се връщам в ония години, когато със заповед или на командира на базата, или на дивизиона - не помня, сутрин от Морската гара във Варна до пирса на ОХРА се „изсипваха” повече от стотина офицери и старшини на борда на гемията „Баба Яга”. Имаше обаче предупреждение, облечено в заповед. Младите офицери и страшини нямаха право да хващат последната гемия преди вдигането на флага. Тя беше за старши и щабни офицери. Каква е била причината двама-трима младоци да сме сред тях, всеки сам знае.
Капитан І ранг Енев на висок глас изкоментира: „Виждате ли ги как виновно са навели глави. Сигурен съм, че утре ще бъдат в базата по-рано, но още по-сигурен съм, че младият човек спи по-сладко. А е и по-палав. Ти Фотев, занесе ли навреме бебето в яслата?...” Според мен това не беше забележка, а стимул за деня. И усещането, че командирът не е само оня, строгия, но е разпоредил доклад за петимата матроси, които вчера са прескочили оградата към Корабостроителния завод и два часа са ги търсили, а те си хапват банички и си пият боза в лавката на близкия цех, за мичмана, който втори ден отсъства безпричинно от работа...
Зная, че Енчо Енев е служил във флота повече от три десетилетия. И няма как да не кажа, че е тръгнал от Дунавската флотилия. Особено ценя Русе, където и днес се виждат морски символи, сантименталният за русенци Паметник на моряка и флотските казарми долу край брега. Енчо може би от тогава знае „Ботевчето”, което е в състава на флота от 1945 г., а след години е в неговия дивизион ОХРА, но вече като пристанищен буксир. След Русе минал през няколко щабни длъжности. Не съм се задълбочавал да разпитвам къде, по колко години, като какъв, но той сам е казвал: „Абе, писарска работа ...”
И затова - рапорт. Описание на желаното: да е корабно поделение, да има плавания, да работи с екипажи. И командващият сложил резолюция: „Да!”
Ако не греша, Енев е командир на ОХРА след капитан І ранг Грозев. В ония години в публичното пространство не се „разглаголстваше” за задачите на 18 дивизион, но и тогава, и сега осигурява бойната подготовка на бойните кораби, когато са на море. И на вертолетите от „Чайка”. Екипите или групите на средните и леките водолази пък съдействат или спасяват бедстващи екипажи на военни и търговски кораби. „Действай, Енев!” му беше казал един контраадмирал с по-особено морско самочуствие. „От тази година твоите кораби ще участват в организирането и провеждането на ракетно-артилерийските стрелби, а защо не и осигуряването на гребно-ветроходни регати и състезания...”
В дивизиона, когато служех и аз, имаше повече от десет кораба. С Енчо Енев съм бил на плаване или както се казва „на море” 6-7 пъти. Най-напред заедно в дни, когато екипи водолази взривяваха части от потъналия танкер „Суперга”, след това ги сапанираха и 100-тонният кран ги „показваше” над водата, а те опасно се люшкаха насам-натам. Капитан Енев разпореждаше: „Продължете спусканията. Днес трябва да извадим и третата освободена част ... Без рискове, внимавайте!
Разсъждавам за риска. Чували сме „рискована крачка”, “рискована постъпка”, „авантюризъм - да, но без риск”. Затвореното в кавичките звучи като неодобрение. И в същото време казват: рискът може да е и благороден. Мисля, че рискът е сложно понятие. Енчо Енев казва, че в понятието риск има и противоречие, че много често е принудително действие. И още: и в базата, и на море възникват тежки ситуации, които предизвикват, особено командира, към сложни, а и рисковани действия. Десет, двайсет, сто пъти е предизвиквана моряшката
ЕНЧО ЕНЕВ
Зная, че и днес е жизнен и бодър морски човек. Защото и срещите с флотски ветерани предполагат добре разказани спомени, а пък да застанеш пред микрофона на 50 годишнината от създаването на Школата за водолази (м. октомври 2015 г.) си иска и бистър ум.
Преди няколко десетилетия съм записал: Капитан І ранг Енчо Михалев Енев - командир на 18 дивизион охрана на рейда (ОХРА). И още: приятели и колеги от ОХРА, които и днес по различни житейски поводи споменавам: капитан І ранг Грозев, Здравко Мутафов, Любен Ломски, Петър Кючуков, Лилян Янев, Иван Гоцев, Венцислав Киров, Георги Георгиев, Иван Иванов, Константин Наумов, Димитър Парушев, Васил Петров, Варимезов, Статев са сред тези, които помня и уважавам. Когато за пръв път стъпих на пирса на ОХРА и след това на спасителния буксир „Юпитер”, на танкерите и пожарния, на щабния, на торпедната баржа и на гемията „Баба Яга”, все с тези мъже вървя по пътя си и днес. Затова ако сега изредя имена и от Щаба на Флота няма да е коректно към замисъла ми за днешния спомен.
Започвам. Името на Енчо Енев е в съзнанието ми не само като командир на ОХРА, а и като човек, добронамерен за диалог. И няма да търся или „нагаждам” приливи и отливи, хвалебствия и интриги, празници и делници, а което се случваше, без много прилагателни - „хвърлям в компютъра”.
Стана това през 1978 и малко от 1979 година. За две по-особени събития се строиха на пирса екипажите на корабите от дивизиона. Близки като ритуал. И празнични. Укази. Най-напред Енчо Михалев Енев е награден с орден „Червено знаме”. Ще кажа защо и за какво по-нататък. Вторият орден е „За гражданска доблест и заслуга” - първа степен. Може ли да се каже, че две награди за година са много? Или пък така се е случило? Няма да се връщам много далеч назад в годините, защото това, което е станало пред очите ми е не само достатъчно, то е илюстрация на динамичния живот на един морски офицер.
... Сигурно всеки има в живота си постъпки, епизоди, защо не и битки, които няма как да не се впишат в биографията му, че даже и в съдбата на други хора. Сега се връщам в ония години, когато със заповед или на командира на базата, или на дивизиона - не помня, сутрин от Морската гара във Варна до пирса на ОХРА се „изсипваха” повече от стотина офицери и старшини на борда на гемията „Баба Яга”. Имаше обаче предупреждение, облечено в заповед. Младите офицери и страшини нямаха право да хващат последната гемия преди вдигането на флага. Тя беше за старши и щабни офицери. Каква е била причината двама-трима младоци да сме сред тях, всеки сам знае.
Капитан І ранг Енев на висок глас изкоментира: „Виждате ли ги как виновно са навели глави. Сигурен съм, че утре ще бъдат в базата по-рано, но още по-сигурен съм, че младият човек спи по-сладко. А е и по-палав. Ти Фотев, занесе ли навреме бебето в яслата?...” Според мен това не беше забележка, а стимул за деня. И усещането, че командирът не е само оня, строгия, но е разпоредил доклад за петимата матроси, които вчера са прескочили оградата към Корабостроителния завод и два часа са ги търсили, а те си хапват банички и си пият боза в лавката на близкия цех, за мичмана, който втори ден отсъства безпричинно от работа...
Зная, че Енчо Енев е служил във флота повече от три десетилетия. И няма как да не кажа, че е тръгнал от Дунавската флотилия. Особено ценя Русе, където и днес се виждат морски символи, сантименталният за русенци Паметник на моряка и флотските казарми долу край брега. Енчо може би от тогава знае „Ботевчето”, което е в състава на флота от 1945 г., а след години е в неговия дивизион ОХРА, но вече като пристанищен буксир. След Русе минал през няколко щабни длъжности. Не съм се задълбочавал да разпитвам къде, по колко години, като какъв, но той сам е казвал: „Абе, писарска работа ...”
И затова - рапорт. Описание на желаното: да е корабно поделение, да има плавания, да работи с екипажи. И командващият сложил резолюция: „Да!”
Ако не греша, Енев е командир на ОХРА след капитан І ранг Грозев. В ония години в публичното пространство не се „разглаголстваше” за задачите на 18 дивизион, но и тогава, и сега осигурява бойната подготовка на бойните кораби, когато са на море. И на вертолетите от „Чайка”. Екипите или групите на средните и леките водолази пък съдействат или спасяват бедстващи екипажи на военни и търговски кораби. „Действай, Енев!” му беше казал един контраадмирал с по-особено морско самочуствие. „От тази година твоите кораби ще участват в организирането и провеждането на ракетно-артилерийските стрелби, а защо не и осигуряването на гребно-ветроходни регати и състезания...”
В дивизиона, когато служех и аз, имаше повече от десет кораба. С Енчо Енев съм бил на плаване или както се казва „на море” 6-7 пъти. Най-напред заедно в дни, когато екипи водолази взривяваха части от потъналия танкер „Суперга”, след това ги сапанираха и 100-тонният кран ги „показваше” над водата, а те опасно се люшкаха насам-натам. Капитан Енев разпореждаше: „Продължете спусканията. Днес трябва да извадим и третата освободена част ... Без рискове, внимавайте!
Разсъждавам за риска. Чували сме „рискована крачка”, “рискована постъпка”, „авантюризъм - да, но без риск”. Затвореното в кавичките звучи като неодобрение. И в същото време казват: рискът може да е и благороден. Мисля, че рискът е сложно понятие. Енчо Енев казва, че в понятието риск има и противоречие, че много често е принудително действие. И още: и в базата, и на море възникват тежки ситуации, които предизвикват, особено командира, към сложни, а и рисковани действия. Десет, двайсет, сто пъти е предизвиквана моряшката
О.з. капитан І ранг Енчо Енев открива паметна плоча по случай 60-та годишнина от създаването на 18 дивизион, 3 юни 2011 г. Снимка: о.з. капитан І ранг Валентин Димитров, сп. „Клуб Океан”.
Част от участниците в изваждането на потъналата гемия в района на Пристанище Варна. Снимката е от личния архив на автора.
Капитан І ранг Енчо Енев. Снимката е предоставена от Пункта за базиране Варна.
Кърмовата част на извадената от дъното гемия в района на Пристанище Варна. Снимката е от личния архив на автора.
Носовата част на извадената от дъното гемия в района на Пристанище Варна. Снимката е от личния архив на автора.
О.з. капитан І ранг Енчо Енев произнася слово по случай 55-та годишнина от създаването на 18 дивизион, 2 юни 2006 г. Снимка: о.з. капитан І ранг Валентин Димитров, сп. „Клуб Океан”.
мисъл на командира. Думата ми е за разумния му риск.
Споделям с вас първопричината за награждаването му с орден „Червено знаме”, но най-добре чрез неговите думи и решения: „На 23 юни 1977 година три от корабите от дивизион ОХРА бяха на плаване. Един се беше завърнал по-рано и се качих на борда. Стоянов ми обясни, че един от агрегатите за нагнетяване не работи добре. Не мина и минута и над главите ни изтрещя взрив. На голяма височина видяхме чернеещи се предмети. Секунди след това лумнаха пламъци. Разпоредих незабавно гасене с пожарните оръдия и с 4 линии вода. Тъй минаха 6 часа на този 23 юни...”
И година, и пет след кошмара, Енчо Енев ще говори за рискованите действия на командирите и матросите, които са били на палубата на горящия танкер, а за себе си все лаконично ще казва, че е окуражавал, но е следил да не се случи нещо лошо. Не е съвсем вярно. Непосредствено след потушаването на пожара разговарях с участници и свидетели на действията на екипите, групите и на капитан І ранг Енев. В един от критичните епизоди личи непосредственото ръководство на командира. Два пристанищни буксира опитват да изтеглят горящия кораб на по-безопасно място. Но се оказва, че е невъзможно без да бъде обрана котвата на „Ерма”. И Енев решава: да се отреже котвената верига! Рисковано, но точно решение.
Повече няма да разказвам за ликвидирането на този пожар и ролята на Енчо Енев. Ще напомня само, че не се случи най-лошото и в пристанищния комплекс, в акваторията на залива и по крайбрежните къщи на Варна.
„Спомням си, че денонощие след тази беда бях останал без глас. Много виках. И през мегафона даже. Сложна работа. Действаха над 25 матроси, старшини и офицери и най-малката беля щеше да ми струва скъпо.” - сподели Енев. И в края на юли в Указа на Държавния съвет ще бъде изписано: за смелост, себеотрицание и изпълнение на гражданския си дълг Енчо Михалев Енев се награждава с орден. След седмица ще ми каже: „Тя, благодарността идва, когато не я чакаш нарочно. Не съм мислил, че ще ме наградят.”
Убеден съм, че скромността си запази и след връчване на второто признание - орден „За гражданска доблест и заслуга” - първа степен. В него пък е отразена и командирската дейност, когато в Корабостроителния завод, в машинното отделение на кораб е бил изпуснат въглероден двуокис от противопожарната инсталация и пострадаха 39 работника, а девет загинаха. Записал съм казаното от четирима, които „беряха душа”, но след като се свестиха в в болницата, Николай Михайлов каза: „Като отворих очи, видях над себе си матрос да държи някакъв апарат. Разбрах, че ме е спасявал. Всички, които ми идваха след това на свиждане, ми казваха, че ако не са били матросите и офицерите, които е командвал някой си Енев, сега нямаше да разговарям с вас...”
Завършвам спомена си за Енчо Михалев Енев, но вижте и разберете. Снимките са на оная гнила, обрасла с водорасли и ракушки част от гемия, която беше язва в района на пристанището. Когато я вадеха военните водолази, беше планирана, а не екстремална дейност. С Енев пак бяхме край групите водолази, които трябваше да бъдат инструктирани, насочвани, подкрепяни. Тогава не беше разрешено старши офицери да бъдат показвани във флотския вестник, затова съм щракнал разчета на главен старшина Васко Петров и двете „парчета” от някогашния вероятно хубав морски съд. Днес край него миришеше на тиня и водорасли.
За такива работи отговаряше тогава капитан І ранг Енчо Енев. Днес го виждам в социалната мрежа сред ветераните и ми се иска да изрека: „Прегръщам те, капитане!” Тази година се навършват 65 години от създаването на ОХРА. Вярвам, че отново ще те поканят да им поразкажеш, а те ще те „повозят” на някой от корабите на дивизиона - и някога, и сега, това е корабното ни формирование с най-много командирски вимпели, както и с най-голямото разнообразие от обема на решаваните задачи.
Капитан І ранг о.з. Цвятко ДОНЧЕВ
Споделям с вас първопричината за награждаването му с орден „Червено знаме”, но най-добре чрез неговите думи и решения: „На 23 юни 1977 година три от корабите от дивизион ОХРА бяха на плаване. Един се беше завърнал по-рано и се качих на борда. Стоянов ми обясни, че един от агрегатите за нагнетяване не работи добре. Не мина и минута и над главите ни изтрещя взрив. На голяма височина видяхме чернеещи се предмети. Секунди след това лумнаха пламъци. Разпоредих незабавно гасене с пожарните оръдия и с 4 линии вода. Тъй минаха 6 часа на този 23 юни...”
И година, и пет след кошмара, Енчо Енев ще говори за рискованите действия на командирите и матросите, които са били на палубата на горящия танкер, а за себе си все лаконично ще казва, че е окуражавал, но е следил да не се случи нещо лошо. Не е съвсем вярно. Непосредствено след потушаването на пожара разговарях с участници и свидетели на действията на екипите, групите и на капитан І ранг Енев. В един от критичните епизоди личи непосредственото ръководство на командира. Два пристанищни буксира опитват да изтеглят горящия кораб на по-безопасно място. Но се оказва, че е невъзможно без да бъде обрана котвата на „Ерма”. И Енев решава: да се отреже котвената верига! Рисковано, но точно решение.
Повече няма да разказвам за ликвидирането на този пожар и ролята на Енчо Енев. Ще напомня само, че не се случи най-лошото и в пристанищния комплекс, в акваторията на залива и по крайбрежните къщи на Варна.
„Спомням си, че денонощие след тази беда бях останал без глас. Много виках. И през мегафона даже. Сложна работа. Действаха над 25 матроси, старшини и офицери и най-малката беля щеше да ми струва скъпо.” - сподели Енев. И в края на юли в Указа на Държавния съвет ще бъде изписано: за смелост, себеотрицание и изпълнение на гражданския си дълг Енчо Михалев Енев се награждава с орден. След седмица ще ми каже: „Тя, благодарността идва, когато не я чакаш нарочно. Не съм мислил, че ще ме наградят.”
Убеден съм, че скромността си запази и след връчване на второто признание - орден „За гражданска доблест и заслуга” - първа степен. В него пък е отразена и командирската дейност, когато в Корабостроителния завод, в машинното отделение на кораб е бил изпуснат въглероден двуокис от противопожарната инсталация и пострадаха 39 работника, а девет загинаха. Записал съм казаното от четирима, които „беряха душа”, но след като се свестиха в в болницата, Николай Михайлов каза: „Като отворих очи, видях над себе си матрос да държи някакъв апарат. Разбрах, че ме е спасявал. Всички, които ми идваха след това на свиждане, ми казваха, че ако не са били матросите и офицерите, които е командвал някой си Енев, сега нямаше да разговарям с вас...”
Завършвам спомена си за Енчо Михалев Енев, но вижте и разберете. Снимките са на оная гнила, обрасла с водорасли и ракушки част от гемия, която беше язва в района на пристанището. Когато я вадеха военните водолази, беше планирана, а не екстремална дейност. С Енев пак бяхме край групите водолази, които трябваше да бъдат инструктирани, насочвани, подкрепяни. Тогава не беше разрешено старши офицери да бъдат показвани във флотския вестник, затова съм щракнал разчета на главен старшина Васко Петров и двете „парчета” от някогашния вероятно хубав морски съд. Днес край него миришеше на тиня и водорасли.
За такива работи отговаряше тогава капитан І ранг Енчо Енев. Днес го виждам в социалната мрежа сред ветераните и ми се иска да изрека: „Прегръщам те, капитане!” Тази година се навършват 65 години от създаването на ОХРА. Вярвам, че отново ще те поканят да им поразкажеш, а те ще те „повозят” на някой от корабите на дивизиона - и някога, и сега, това е корабното ни формирование с най-много командирски вимпели, както и с най-голямото разнообразие от обема на решаваните задачи.
Капитан І ранг о.з. Цвятко ДОНЧЕВ