ВОЕННОМОРСКОТО УЧИЛИЩЕ И СПОРТЪТ В ПО-
СТАРИ ВРЕМЕНА: 1949 – 1953 Г.
Целогодишният ритъм на строевата и класната подготовка имаше и моменти на разнообразяване за тези, които са били спортни състезатели преди да постъпят във Военноморското училище във Варна (ВМУ). Споделям горното заради това, че постъпвайки на 19.08.1949 г., 10 дни по-късно, на закуска, кадетската ротата бе строена за започване на ежедневните строеви обучения. Пред строя един от взводните командири обяви, че младите кадети Церов и Йовчев трябва незабавно да се явят при ротния командир мичман І ранг Светославов. Отидохме при ротния, като се представихме както вече бяхме научени. Той даде команда „Свободно” и обяви пред нас, че по нареждане на Щаба на ВМС ние следва да се явим в градския спортен клуб на ВМС – „Ботев”, от където с баскетболния отбор на клуба ще заминем за Горна Джумая (дн. Благоевград) за участие във второто Републиканско първенство на страната по баскетбол.
Горното произлезе от факта, че с Церов преди да постъпим във ВМУ бяхме титулярни състезатели в баскетболния отбор на ВМС. Ротният командир нареди да се облечем в собствените си дрехи, с които постъпихме в училището и като цивилни да излезем и да се включим в отбора, тъй като към момента нямахме зачислено парадно облекло а само бели робошки за строевото обучение.
По-нататък нещата се развиха съгласно решенията на клубното ръководство и участвахме в първенството от 3 – 8 септември 1949 г. и на 9 септември с Церов се прибрахме във ВМУ, за да си продължим строевото обучение. Дълго време се приказваше между младши и старши командири, че случилото се е нечувано и невидяно за ВМУ, току що приети млади кадети и то по време на сакралното единично строево обучение, да се разхождат и забавляват далеч от строя.
Това подсказваше, че не се гледа с добро око на изявените спортисти. Впоследствие това отношение беше променено, когато командирите разбраха, че спортните отбори на ВМУ издигат техния авторитет особено, когато печелихме първите места в спортните състезания по-между военните училища, но как се подредиха нещата?
Не бяхме завършили строевото обучение, когато в едно следобедно занятие по културно масова работа командирът на ротата постави въпрос към всички, има ли желаещи да спортуват и какъв вид спорт предпочитат. С Церов първи реагирахме и се оказа, че в ротата има състезатели баскетболисти от юношеските отбори на София, Бургас, Русе и Ботевград. Създадохме отбор на училището и започнахме тренировки за военно-вузовските състезания и по родовете войски. Всъщност това беше първият баскетболен отбор на ВМУ. До момента училището имаше изяви в спорта само в атлетиката, волейбола и футбола, така че ние - кадетите от випуск 1949 г., създадохме нещо ново за училището в областта на спорта. В състава на ротата бяха и двама национални състезатели в плувния спорт: Йордан Вълканов и Неделчо Карабаджаков.
Баскетболният отбор прерасна и в отбор на ВМС, тъй като от предишния клубен отбор старите състезатели бяха преминали в други клубни отбори или напуснали Варна. По-късно нашият отбор беше и представителен градски отбор при участие на различни междуградски турнири. Тренировките по баскетбол правехме на игрището в Морската градина, което беше собствено на ВМС, заедно с тенис кортовете. Те не бяха само спортно игрище, те бяха и естествено публично място, където се събираха и почитатели на различните спортове. Тук тренираше и клубният отбор на девойките и за нас това беше една естествена приятелска среда, която ни отклоняваше от преднамерени срещи и други такива в града и то само в градска отпуска.
Баскетболният отбор на девойките често тренираше заедно с нас и ние се стремяхме да ги подпомагаме за по-активна и резултатна игра. Горното обстоятелство често пораждаше завист затова, че имахме една непринудена младежка среда и някои наши командири на ротни събрания даваха заядливи преценки за спортните ни занимания. Но това си беше тяхно мнение и то напълно се разминаваше с нашето дружеско отношение към отбора на девойките. Разбира се, съпътстваха ни затруднения по спортна линия, но със съответната находчивост ги преодолявахме и най-вече всички от отбора имахме висок успех и добро строево поведение и това погасяваше заяжданията, че спортът е несъвместим с добрата флотска служба.
СТАРИ ВРЕМЕНА: 1949 – 1953 Г.
Целогодишният ритъм на строевата и класната подготовка имаше и моменти на разнообразяване за тези, които са били спортни състезатели преди да постъпят във Военноморското училище във Варна (ВМУ). Споделям горното заради това, че постъпвайки на 19.08.1949 г., 10 дни по-късно, на закуска, кадетската ротата бе строена за започване на ежедневните строеви обучения. Пред строя един от взводните командири обяви, че младите кадети Церов и Йовчев трябва незабавно да се явят при ротния командир мичман І ранг Светославов. Отидохме при ротния, като се представихме както вече бяхме научени. Той даде команда „Свободно” и обяви пред нас, че по нареждане на Щаба на ВМС ние следва да се явим в градския спортен клуб на ВМС – „Ботев”, от където с баскетболния отбор на клуба ще заминем за Горна Джумая (дн. Благоевград) за участие във второто Републиканско първенство на страната по баскетбол.
Горното произлезе от факта, че с Церов преди да постъпим във ВМУ бяхме титулярни състезатели в баскетболния отбор на ВМС. Ротният командир нареди да се облечем в собствените си дрехи, с които постъпихме в училището и като цивилни да излезем и да се включим в отбора, тъй като към момента нямахме зачислено парадно облекло а само бели робошки за строевото обучение.
По-нататък нещата се развиха съгласно решенията на клубното ръководство и участвахме в първенството от 3 – 8 септември 1949 г. и на 9 септември с Церов се прибрахме във ВМУ, за да си продължим строевото обучение. Дълго време се приказваше между младши и старши командири, че случилото се е нечувано и невидяно за ВМУ, току що приети млади кадети и то по време на сакралното единично строево обучение, да се разхождат и забавляват далеч от строя.
Това подсказваше, че не се гледа с добро око на изявените спортисти. Впоследствие това отношение беше променено, когато командирите разбраха, че спортните отбори на ВМУ издигат техния авторитет особено, когато печелихме първите места в спортните състезания по-между военните училища, но как се подредиха нещата?
Не бяхме завършили строевото обучение, когато в едно следобедно занятие по културно масова работа командирът на ротата постави въпрос към всички, има ли желаещи да спортуват и какъв вид спорт предпочитат. С Церов първи реагирахме и се оказа, че в ротата има състезатели баскетболисти от юношеските отбори на София, Бургас, Русе и Ботевград. Създадохме отбор на училището и започнахме тренировки за военно-вузовските състезания и по родовете войски. Всъщност това беше първият баскетболен отбор на ВМУ. До момента училището имаше изяви в спорта само в атлетиката, волейбола и футбола, така че ние - кадетите от випуск 1949 г., създадохме нещо ново за училището в областта на спорта. В състава на ротата бяха и двама национални състезатели в плувния спорт: Йордан Вълканов и Неделчо Карабаджаков.
Баскетболният отбор прерасна и в отбор на ВМС, тъй като от предишния клубен отбор старите състезатели бяха преминали в други клубни отбори или напуснали Варна. По-късно нашият отбор беше и представителен градски отбор при участие на различни междуградски турнири. Тренировките по баскетбол правехме на игрището в Морската градина, което беше собствено на ВМС, заедно с тенис кортовете. Те не бяха само спортно игрище, те бяха и естествено публично място, където се събираха и почитатели на различните спортове. Тук тренираше и клубният отбор на девойките и за нас това беше една естествена приятелска среда, която ни отклоняваше от преднамерени срещи и други такива в града и то само в градска отпуска.
Баскетболният отбор на девойките често тренираше заедно с нас и ние се стремяхме да ги подпомагаме за по-активна и резултатна игра. Горното обстоятелство често пораждаше завист затова, че имахме една непринудена младежка среда и някои наши командири на ротни събрания даваха заядливи преценки за спортните ни занимания. Но това си беше тяхно мнение и то напълно се разминаваше с нашето дружеско отношение към отбора на девойките. Разбира се, съпътстваха ни затруднения по спортна линия, но със съответната находчивост ги преодолявахме и най-вече всички от отбора имахме висок успех и добро строево поведение и това погасяваше заяжданията, че спортът е несъвместим с добрата флотска служба.
Баскетболният отбор на спортен клуб „ВМС – Ботев” Варна, областен първенец за 1949 г. и участник във 2-то Републиканско първенство от 3 до 8 септември 1949 г. в Горна Джумая. Състав на отбора - Андонов, Симеонов, Минчев, Ганчев, Изварин, Паскалев, Йовчев, Церов.
Баскетболния отбор на ВМУ и ВМС - 1951 г., лятото на тенис - кортовете в Морската градина - Варна. Състав на отбора - Йовчев, Симеонов, Страшимиров, Нецов, Димитров, Златев, Парлапанов, Славов, Дамянов.
Баскетболния отбор на ВМС – девойки, на тенис кортовете - 1951 г., Морската градина – Варна. Състав на отбора: Божидара, Любка, Христина, Живка, Лиляна, Магда, Маргарита, Нели.
София, лятото на 1953 г. ВМС срещу ЦСКА, авторът в момент на успешна стрелба - последно състезание преди производството му в първо офицерско звание лейтенант на 23.07.1953 г.
Определено мога да кажа, че капитан І ранг Папазов като началник на училището имаше положително отношение към спорта, често присъстваше на състезанията не само във Варна, но и идваше когато гостувахме на съответно военно училище. Запомнил съм един интересен епизод по повод на една грипна епидемия. Тя започна със заболяването на няколко съвипусника - като на шега, те запълниха лазарета. Епидемията се разпространи с голяма бързина и нямаше повече места в лазарета. Болните се увеличиха толкова, че спалните помещения бяха обявени за лазарет. Отменени бяха и учебните занятия, останахме само няколко здрави курсанта и то спортисти. Когато докладвали на началника, той нарежда неговия кабинет да се предостави за спалня на здравите шест курсанта спортисти. Пренесохме се в кабинета му и там домувахме 7 дни до преминаване на епидемията.
Когато настъпваше периодът за състезанията по военните вузове, се оформяше спортна рота за видовете спорт със състезатели от всички випуски, от старшите випуски в волейбола играеше Васил Янакиев (по-късно адмирал) и Захари Пейчев, във футбола - Иван Фиданчев (по-късно контраадмирал) и Хари Дерижанов, а по-късно и Георги Димитров (Червеният Гошо, по-късно известен футболист на „Черно море”).
През лятото на 1953 г. състезанията по родове войски беше в София и започнахме тренировките след като бях сдал държавните изпити. По това време, преди заминаване за състезанията в ротата, се състоя подготовката за разпределение за работа и служба във ВМС. Имахме официално обявено, че Управление „Воден транспорт” - София има заявка за 20 навигатора и 20 механика и че това е прието от Министерството на народната отбрана (МНО). Всеки випусник трябваше да напише на един лист три желания. Написах три пъти за търговския флот.
Желанията се разглеждаха от комисия, ръководена от старши флотски офицер. Всеки завършил беше извикан за личен разговор. И там потвърдих желанието си. Ръководителят на комисията - капитан І ранг Демирев, ме познаваше по линията на спорта, имаше си свои пристрастия към спорта като неразделна част от развитието на възпитаниците на Морското училище. След като ме изслуша, той ми предложи и настоя да остана във ВМС, тъй като в оценка на щурманската подготовка са определили назначение за командир на Бойна част - 1 на новопристигналите бойни кораби „БО” („Большой охотник” - голям преследвач на подводници). Той също подчерта, че оставането в флота трябва да се свързва и с развитието на спорта във ВМС и да не се изостава от постигнатото през изминалите години.
Изненадах се, че добре са разбрали за щурманските ми пристрастия, а така също, че и спортните изяви не са пречели на развитието ми. Благодарих, но отказах, въпреки че предложението беше повече от добро. Помолих да приеме моето желание за разпределение в гражданския търговски флот. Имах си едно вътрешно усещане че е дошло време да се разделя с активния спорт. Заминахме за София и всъщност този турнир ми беше последното спортно участие при завършването на ВМУ.
Трябва да отбележа, че баскетболният спорт значимо ми въздейства да развия чувството за дисциплина, ред и колективност при неговата динамика, наблюдателност, бърза реакция и подчиненост на стриктни правила. Беше зачетено желанието ми за търговския флот и постъпих на работа в Параходство „БМФ” и често в работата съм споделял от гледна точка на спорта, че производството също е игра, при която, изпълнявайки правилата, има резултати и се забавляваш не по-малко, отколкото в една спортна игра.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Снимките са от личния архив на автора
Когато настъпваше периодът за състезанията по военните вузове, се оформяше спортна рота за видовете спорт със състезатели от всички випуски, от старшите випуски в волейбола играеше Васил Янакиев (по-късно адмирал) и Захари Пейчев, във футбола - Иван Фиданчев (по-късно контраадмирал) и Хари Дерижанов, а по-късно и Георги Димитров (Червеният Гошо, по-късно известен футболист на „Черно море”).
През лятото на 1953 г. състезанията по родове войски беше в София и започнахме тренировките след като бях сдал държавните изпити. По това време, преди заминаване за състезанията в ротата, се състоя подготовката за разпределение за работа и служба във ВМС. Имахме официално обявено, че Управление „Воден транспорт” - София има заявка за 20 навигатора и 20 механика и че това е прието от Министерството на народната отбрана (МНО). Всеки випусник трябваше да напише на един лист три желания. Написах три пъти за търговския флот.
Желанията се разглеждаха от комисия, ръководена от старши флотски офицер. Всеки завършил беше извикан за личен разговор. И там потвърдих желанието си. Ръководителят на комисията - капитан І ранг Демирев, ме познаваше по линията на спорта, имаше си свои пристрастия към спорта като неразделна част от развитието на възпитаниците на Морското училище. След като ме изслуша, той ми предложи и настоя да остана във ВМС, тъй като в оценка на щурманската подготовка са определили назначение за командир на Бойна част - 1 на новопристигналите бойни кораби „БО” („Большой охотник” - голям преследвач на подводници). Той също подчерта, че оставането в флота трябва да се свързва и с развитието на спорта във ВМС и да не се изостава от постигнатото през изминалите години.
Изненадах се, че добре са разбрали за щурманските ми пристрастия, а така също, че и спортните изяви не са пречели на развитието ми. Благодарих, но отказах, въпреки че предложението беше повече от добро. Помолих да приеме моето желание за разпределение в гражданския търговски флот. Имах си едно вътрешно усещане че е дошло време да се разделя с активния спорт. Заминахме за София и всъщност този турнир ми беше последното спортно участие при завършването на ВМУ.
Трябва да отбележа, че баскетболният спорт значимо ми въздейства да развия чувството за дисциплина, ред и колективност при неговата динамика, наблюдателност, бърза реакция и подчиненост на стриктни правила. Беше зачетено желанието ми за търговския флот и постъпих на работа в Параходство „БМФ” и често в работата съм споделял от гледна точка на спорта, че производството също е игра, при която, изпълнявайки правилата, има резултати и се забавляваш не по-малко, отколкото в една спортна игра.
К.д.п. Николай ЙОВЧЕВ
Снимките са от личния архив на автора