ФЛОТСКИТЕ ПЕЧАТАРИ - БЕЗ ТЯХ ПРОСТО НЕ МОЖЕХМЕ!
Следващите редове са за професия и хора, без които написаното от журналисти, публицисти, учени, писатели нямаше как преди години да види „бял свят” без важните и често ухажвани - ПЕЧАТАРИ. Все си спомям за тях в дните преди 24 май.
Флотската печатница. А там - Люцкан, Ричо, Чефо, Наско, Стоян, Гинчето, Таня, все колеги, за които годините ми във Военноморския флот и във вестник „Димитровска вахта” са белязани и от техния майсторлък и подкрепа. Винаги бяха готови да се „напънат”, но вестниците с важната новина, празничните думи за Нова година или Деня на флота да стигнат навреме в събота (тогава и събота бе работен ден!) до бойните кораби в базата - Варна, до Атия, до постовете на нос Калиакра, Шабла, Емине, Маслен нос или Созопол, до бреговите поделения. Всяка седмица във флота завършваше с получаването на поредния брой на „Димитровска вахта”!
Днес названията, които ще ви изброя, най-често се използват за решаване на кръстословици или само в разговори между стари печатари и тогавашни издатели. И тъй: дай ми кегела, този текст е за петит, другият - за нонпарей, занеси шпалтата на метрампажа, донеси малко цицери, готова ли е ротативката, дойдоха ли клишетата от цинкографията, а някой от зевзеците може да прати младия репортер за „кофа компресия” за машината. И още, и още.
Правото на главния редактор е да уточнява, оценява, балансира и разполага материалите по страниците на поредния брой. Заедно с дежурния. Да, но ако е навреме. Печатарите искат текстовете още в понеделник - вторник, но някакво важно събитие - общофлотско задържа графика. И започва напрежението. Удължаване на работното време за словослагателите, грешки в набора, напрежение за коректорката Мария Филипова или Радослава Безлова и очаквана „глоба” за дежурния редактор - Кърджалийски, Поптомов, Дончев, Василев, Панайотов.
Сигурно десетки пъти съм „глобяван” заради важни събития или неорганизираност - моя и на други, но и днес мисля, че най-значимите човешки думи сме си казвали с печатарите, когато Люцкан или Ричко изричаха: „Честито брой!” А това значеше разстилане на бяла хартия върху масата, където се връзваха страниците, чуваше се звъна на 25-грамовите чашлета, Гинчето наливаше питието, дежурният редактор пожелаваше „Наздраве!” и тъй се започваше най-вярното обсъждане на още „топлия” брой. Не е възможно да редиш буква по буква 4-5 ръкописни страници на кореспондент или дописник и да не оцениш „харесва ми” или това е „слаба работа”. И тъй от брой на брой.
Моля ви, вгледайте се в снимката със заглавието „ДИМИТРОВСКА ВАХТА”. В едно от обсъжданията по съдържанието на публикациите във вестника, графиката, илюстрациите, сред предложенията имаше и следното: „Помислете за обновяване на заглавието „Димитровска вахта”. Сегашното вече е архаично.”
Седмица след това главният редактор ми постави задача да организирам конкурс. Трябваше да оценим поне пет нови „глави”. Така и стана. Гледахме ги. Три веднага отпаднаха. Внимание, но с малки резерви имаше към това, което е пред вас. Нарисувано е от младия тогава русенски художник Райко Алексиев Чобанов. При гласуването това заглавие победи. Доминирането или изпъкването на „ВАХТА” с „изобразяването” на котва още в първата буква, илюминаторите в следващите, другият шрифт на определението „ДИМИТРОВСКА” бяха все в подкрепа на главата, сътворена от русенеца. Така в началото на 1979 година изпълнихме желанието на читателите си за обновяване не само на главата, но и на вътрешната графика. Реализирахме го практически в следващите броеве. Точният размер, цвят, клише от цинкографията и монтирането му на първа страница. Така „завъртяхме” обновения брой. Отпечатахме още 27 броя с тази глава, но една сутрин след средата на седмицата главният редактор разпореди в този брой и следващите да се върне старата глава. Питахме за причината. „Няма какво да ви обяснявам... Изпълнявайте и това е. Няма аз да се червя пред шефовете...” На следващия ден печатарите затърсиха старото клише. Следобед трябваше да започне отпечатването, а издирваната стара глава не можеха да открият. „Пускаме пак тая”- са думи на капитан ІІ ранг Яни Поптомов, защото капитан І ранг Недялков не беше открит в редакцията. По-късно се появи в печатницата. „Люцкан, ти си виновен. Няма ред впечатницата. Къде сте го затрили това клише. Глобен си!” - бе реакцията на главния редактор.
Мина и този брой и чак тогава главният призна причината за несъгласието за това заглавие и „наказанието” на шефа на печатницата. Ето развръзката. Колега от политотдела на флота е изразил категорична негативна оценка „за много по-дребния шрифт” на „Димитровска”в сравнение с „ВАХТА”. Тогава главният редактор насочи острието си към мен: „Ти донесе това заглавие и ти ще обясниш на капитан І ранг Колев, защо се е допуснало такова „недоглеждане”. През тези дни офицер от ВКР службата беше донесъл информация, че наш колега в неформален разговор с немалка група от екипажа на боен кораб е „хвърлил” репликата, че вестник „Димитровска вахта” е - „Галюн Таймс”...
И така Люцкан Люцканов беше „глобен” да почерпи в петък, а аз „треперех” не само пред неизвесността от срещата със заместник-началника на политотдела, а и заради съвпадението, че през следващата седмица предстоеше оценка на „авангардната роля”. Имаше и такива оценки.
В цинкографията на „Народно дело” направиха ново клише на старата глава и заглавието на Райко Чобанов беше снето. Спомням си, че всички печатари го харесваха повече от върнатото старо.
Винаги в петъка преди 24 май организирахме по-празнична сбирка, отличавахме по-добрите печатари, а Гинчето, Таня и Радослава Безлова се стараеха да изпекат най-добрата баница и от близките хали да донесат мезета. Гаро Мазлумян, редакционният фотограф, ни щракаше за спомен. Всички печатари, с които работих тогава, помня и днес заради професионализма им, заради убеденото участие в изработването на флотския вестник, заради приятелските отношения.
И тъй - повече от половин век печатане до закриването му. За него може да разкаже добрият колега и приятел капитан ІІ ранг Атанас Панайотов, който още от курсант - старшина ІІ степен живееше с желанието един ден да работи във вестника. И още - пазя и сега някои от документите, заповедите, книговезките специални класьори, албума, който ми подариха на изпроводяк към новата служба и поздравителния адрес, набиран от техните ръце. Помня ги и днес с новите, но вече понаситени с печатарско мастило сини облекла и одобрителните усмивки със закачката ми, че те са най-добрите печатари сред вестникарите и най-добрите читатели на всеки брой на флотския ни „Димитровска вахта” - нашият „Таймс”.
Капитан І ранг о.з. Цвятко ДОНЧЕВ
Снимките са от личния архив на автора
Следващите редове са за професия и хора, без които написаното от журналисти, публицисти, учени, писатели нямаше как преди години да види „бял свят” без важните и често ухажвани - ПЕЧАТАРИ. Все си спомям за тях в дните преди 24 май.
Флотската печатница. А там - Люцкан, Ричо, Чефо, Наско, Стоян, Гинчето, Таня, все колеги, за които годините ми във Военноморския флот и във вестник „Димитровска вахта” са белязани и от техния майсторлък и подкрепа. Винаги бяха готови да се „напънат”, но вестниците с важната новина, празничните думи за Нова година или Деня на флота да стигнат навреме в събота (тогава и събота бе работен ден!) до бойните кораби в базата - Варна, до Атия, до постовете на нос Калиакра, Шабла, Емине, Маслен нос или Созопол, до бреговите поделения. Всяка седмица във флота завършваше с получаването на поредния брой на „Димитровска вахта”!
Днес названията, които ще ви изброя, най-често се използват за решаване на кръстословици или само в разговори между стари печатари и тогавашни издатели. И тъй: дай ми кегела, този текст е за петит, другият - за нонпарей, занеси шпалтата на метрампажа, донеси малко цицери, готова ли е ротативката, дойдоха ли клишетата от цинкографията, а някой от зевзеците може да прати младия репортер за „кофа компресия” за машината. И още, и още.
Правото на главния редактор е да уточнява, оценява, балансира и разполага материалите по страниците на поредния брой. Заедно с дежурния. Да, но ако е навреме. Печатарите искат текстовете още в понеделник - вторник, но някакво важно събитие - общофлотско задържа графика. И започва напрежението. Удължаване на работното време за словослагателите, грешки в набора, напрежение за коректорката Мария Филипова или Радослава Безлова и очаквана „глоба” за дежурния редактор - Кърджалийски, Поптомов, Дончев, Василев, Панайотов.
Сигурно десетки пъти съм „глобяван” заради важни събития или неорганизираност - моя и на други, но и днес мисля, че най-значимите човешки думи сме си казвали с печатарите, когато Люцкан или Ричко изричаха: „Честито брой!” А това значеше разстилане на бяла хартия върху масата, където се връзваха страниците, чуваше се звъна на 25-грамовите чашлета, Гинчето наливаше питието, дежурният редактор пожелаваше „Наздраве!” и тъй се започваше най-вярното обсъждане на още „топлия” брой. Не е възможно да редиш буква по буква 4-5 ръкописни страници на кореспондент или дописник и да не оцениш „харесва ми” или това е „слаба работа”. И тъй от брой на брой.
Моля ви, вгледайте се в снимката със заглавието „ДИМИТРОВСКА ВАХТА”. В едно от обсъжданията по съдържанието на публикациите във вестника, графиката, илюстрациите, сред предложенията имаше и следното: „Помислете за обновяване на заглавието „Димитровска вахта”. Сегашното вече е архаично.”
Седмица след това главният редактор ми постави задача да организирам конкурс. Трябваше да оценим поне пет нови „глави”. Така и стана. Гледахме ги. Три веднага отпаднаха. Внимание, но с малки резерви имаше към това, което е пред вас. Нарисувано е от младия тогава русенски художник Райко Алексиев Чобанов. При гласуването това заглавие победи. Доминирането или изпъкването на „ВАХТА” с „изобразяването” на котва още в първата буква, илюминаторите в следващите, другият шрифт на определението „ДИМИТРОВСКА” бяха все в подкрепа на главата, сътворена от русенеца. Така в началото на 1979 година изпълнихме желанието на читателите си за обновяване не само на главата, но и на вътрешната графика. Реализирахме го практически в следващите броеве. Точният размер, цвят, клише от цинкографията и монтирането му на първа страница. Така „завъртяхме” обновения брой. Отпечатахме още 27 броя с тази глава, но една сутрин след средата на седмицата главният редактор разпореди в този брой и следващите да се върне старата глава. Питахме за причината. „Няма какво да ви обяснявам... Изпълнявайте и това е. Няма аз да се червя пред шефовете...” На следващия ден печатарите затърсиха старото клише. Следобед трябваше да започне отпечатването, а издирваната стара глава не можеха да открият. „Пускаме пак тая”- са думи на капитан ІІ ранг Яни Поптомов, защото капитан І ранг Недялков не беше открит в редакцията. По-късно се появи в печатницата. „Люцкан, ти си виновен. Няма ред впечатницата. Къде сте го затрили това клише. Глобен си!” - бе реакцията на главния редактор.
Мина и този брой и чак тогава главният призна причината за несъгласието за това заглавие и „наказанието” на шефа на печатницата. Ето развръзката. Колега от политотдела на флота е изразил категорична негативна оценка „за много по-дребния шрифт” на „Димитровска”в сравнение с „ВАХТА”. Тогава главният редактор насочи острието си към мен: „Ти донесе това заглавие и ти ще обясниш на капитан І ранг Колев, защо се е допуснало такова „недоглеждане”. През тези дни офицер от ВКР службата беше донесъл информация, че наш колега в неформален разговор с немалка група от екипажа на боен кораб е „хвърлил” репликата, че вестник „Димитровска вахта” е - „Галюн Таймс”...
И така Люцкан Люцканов беше „глобен” да почерпи в петък, а аз „треперех” не само пред неизвесността от срещата със заместник-началника на политотдела, а и заради съвпадението, че през следващата седмица предстоеше оценка на „авангардната роля”. Имаше и такива оценки.
В цинкографията на „Народно дело” направиха ново клише на старата глава и заглавието на Райко Чобанов беше снето. Спомням си, че всички печатари го харесваха повече от върнатото старо.
Винаги в петъка преди 24 май организирахме по-празнична сбирка, отличавахме по-добрите печатари, а Гинчето, Таня и Радослава Безлова се стараеха да изпекат най-добрата баница и от близките хали да донесат мезета. Гаро Мазлумян, редакционният фотограф, ни щракаше за спомен. Всички печатари, с които работих тогава, помня и днес заради професионализма им, заради убеденото участие в изработването на флотския вестник, заради приятелските отношения.
И тъй - повече от половин век печатане до закриването му. За него може да разкаже добрият колега и приятел капитан ІІ ранг Атанас Панайотов, който още от курсант - старшина ІІ степен живееше с желанието един ден да работи във вестника. И още - пазя и сега някои от документите, заповедите, книговезките специални класьори, албума, който ми подариха на изпроводяк към новата служба и поздравителния адрес, набиран от техните ръце. Помня ги и днес с новите, но вече понаситени с печатарско мастило сини облекла и одобрителните усмивки със закачката ми, че те са най-добрите печатари сред вестникарите и най-добрите читатели на всеки брой на флотския ни „Димитровска вахта” - нашият „Таймс”.
Капитан І ранг о.з. Цвятко ДОНЧЕВ
Снимките са от личния архив на автора
Още един кадър по повод първия сняг ...
Печатарите, капитан-лейтенант Цвятко Дончев (в дясно) и капитан І ранг Илия Недялков, първи сняг, пред сградата на флотската печатница. На тези, които вече не са сред нас - светла им памет! Снимка: Гарабед МАЗЛУМЯН.
Заедно в гарнизонния стол „Маяк”, Варна, отпразнуване на 24 май. Всички цивилни са печатари, всички военни (с изключение на най-високия - полковник Давидов, от политотдела) - журналисти от „Димитровска вахта”. Снимка: Гарабед МАЗЛУМЯН.
Още един кадър от това тържество ...
И още един кадър от това тържество, но този път Гаро (Гарабед Мазлумян) - в ляво, не е зад кадър.
В редакцията на „Димитровска вахта”. Гаро получава „видеозадачи” за броя от капитан-лейтенант Цвятко Дончев.
Четирима приятели на печатарите - от дясно на ляво: офицерите Атанас Панайотов, Яни Поптомов (тогава кореспондент на „Народна армия”) и Цвятко Дончев (цивилен, но всъщност военен журналист от вестник „Народна младеж”) - всички кадри от „ВАХТА”-та, и заместник-командирът по политическата част на дивизиона в Балчик капитан-лейтенант Димитър Ялъмов. Учение „Съюз 84”, март 1984 г., базовият район на 5-и отделен дивизион рейдови тралчици в Балчик.
„Главата” на вестника, която не се хареса на политотдела на флота.